събота, 31 януари 2009 г.

в. "Тарго" - Йордан Минчев

С КНИГИТЕ НА ДАНИЕЛА ВЕЛИКОВА
ИЗ ПОТАЙНОСТИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ЪНДЪРГРАУНД

Месец след бруталното убийство на писателят Георги Стоев, една жена се осмели да продължи с разкритията на някои тайни на подземния свят. Макар и по начин, който се различава от стила на скандалния писател, тя изнася на бял свят малко познатия за обикновените хора живот във варненския ъндърграунд. Интересът към нея е оправдан, както и двупосочните реакции. Едни я оприличават с покойния Георги Стоев, други я отричат тотално, но в интерес на истината, книгите и предизвикват интерес сред поотвикналия да чете българин. Иначе, Даниела Великова е приятна жена, занимаваща се с нещата които обича, децата и писането на книги. Като студентка е била изкушена от театралното изкуство и винаги си спомня за драмсъстава в института под ръководството на актьора Стоян Алексиев. Днес много от колегите й от този състав, продължили творческата си кариера, са известни имена в българския театър: Сашо Морфов, Вальо Танев, Димитър Бакалов - все бивши инженери от нейния випуск и драмсъстав. Не се притеснява да говори за миналото, нито за това по какъв начин е изкарвала насъщния: бивш инженер, заварчик, шприцьор, журналист, секретар-съветник в международна фирма, телефонистка на еротични телефони, масажист, стиптизьорка, брокер на недвижими имоти и настоящ писател на криминални романи. Делниците и не са чак толкова вълнуващи, колкото някои предполагат. Денят й започва с фитнес, по-скоро масажен уред, който й помага да се разсъни. Кафе или по-скоро захар с малко кафе. Помотаване из интернет, най-вече четене на поща, чат с приятели. Писане и четене на книги, басейн, поне два дни в седмицата задължително. Вечеря с децата или с приятели. Телевизия, ако има нещо важно за гледане, пие кафе предварително, иначе заспива.
Интересът към твоите книги се появи след убийството на Георги Стоев. Не мислиш ли, че с неговата смърт се отвори ниша, която издателите се опитаха да запълнят веднага?
Не, интерес към моите книги се появи след като признах, че съм работила като проститутка. Във времето, когато всички се опитват да скрият миналото си - било то политическо или криминално - обществото се развълнува от това, че някой споделя толкова лични и смятани за нелицеприятни неща от живота си. Затова хората искат да четат моите книги. Надяват се, че колкото смело коментирам себе си, сигурно и толкова откровено пиша за нещата, които съм видяла около мен. И трябва да кажа, че няма да останат излъгани. А за нишата в пазара от български автори - наистина има такава. Разбрах още преди три години, когато се опитвах да издам първата си книга. Всички издателства са ориентирани към преводна литература.
Как възприемаш определението за себе си като “женския Георги Стоев”?
Не обичам нещата да бъдат поставяни в рамки на определения. Нямам нищо общо с Георги Стоев: нито като начин на мислене, нито като стил на писане. Свързва ни това, че и двамата пишем за живота си извън закона. Той заплати със своя, не защото написа книгите си, а защото се опита чрез тях да променя героите, които описва. Моите книги и показания не биха могли да служат за прокурорска проверка. Те са просто художествени разкази за минали събития. Още повече, че според мен писателите трябва да са само свидетели на своето време, не борци за каузи.
Доколкото разбирам, познавала си го лично. Днес някои издания се опитват да го изкарат голям писател. Вярно ли е това? Не ти ли се струва, че той плати с живота си, защото се опитваше да се прави на това, което не е?
Познавала е силно казано. Засичали сме в издателството при редактора ни, Владо Даверов. А по отношение на това дали е голям писател... Писател не е професия, за да може да се измерва по критерии, още повече по размер, а призвание. Човек или умее да заинтригува обществото с умението да разказва увлекателно или не. Голям или не също е относително понятие. В наше време голям писател означава по-скоро продаваем писател, отколкото класик.
Някои хора от т.н. сенчест бизнес се почувстваха засегнати от книгите ти. Даже един се закани да те съди. Това притеснява ли те?
Първо искам да уточня, че не хора от сенчестия бизнес са засегнати и се канят да ме съдят, а популярни личности. Но и в двата случая не бих се притеснявала. Мога застана зад всяка казана или написа от мен дума. Както често става в книгите, фантазия и предположения се преплитат тясно с реалност. Сигурна съм, че всеки читател може да долови сам границата между измислено и действително. Но за предубедените и тези, които догониха Америка поне в едно: разнообразни съдебни искове, ще кажа: нито един от героите ми, дори и тези, които могат да бъдат припознати като публични личности, нямат свой напълно копиран прототип. Наред с измислените герои в романите ми ще откриете и измислени организации. Плод на авторско въображение са й служителите на съществуващи организации. Благодарна съм на Варна като град изцяло и в частност на неговите жители, за това, че със слуховете, разнасяни по улиците преди млякото и вестниците сутрин, подхрани моето въображение.
Според теб не мутри, а ченгета са убили Георги Стоев, защо?
Имам хипотеза, че ченгета създадоха мутрите. Това според мен е вид масова обработка на съзнанието на народа. Kогато ти обират къщата, изнасилват дъщерята, крадат колата, нямаш време да се питаш дали наоколо тече приватизация и се препродава на безценица държавна собственост. По същия начин, когато министър го грози оставка, вниманието на масите може да бъде отклонено, ако се извърши показно убийство. И ако убийствата на мутри са ежедневие, за да е истински скандал, може убитият да е писател. Но, аз съм човек с богато въображение и хронична подозрителност. Така, че може и да греша.
Защо тогава други реагираха, при положение, че в твое интервю ти обвини ченгетата за смъртта на Георги Стоев? Не е ли по-опасна тяхната реакция? Те не съдят, а изпълняват тяхната си присъда.
Аз не обвинявам никого. Разказвам хипотези. Полицаите винаги са работили така, сякаш нямат никакви задължения да осведомяват обществеността за извършеното от тях по разследванията. Всеки ден пресаташето на Дирекция на полицията предава на журналистите няколко пестеливи реда за престъпленията, случили се през изминалото денонощие. В полицейските управления служителите са като сфинксове и на практика извън тях не се знае нищо сигурно. Когато натискът от страна на обществеността стане непоносим, някой началник се изправя пред разярените журналисти и се изказва компетентно, че разследване не може да се върши от медии, макар само по себе си това да е смехотворно твърдение. Оставени без всякаква информация от страна на полицията, журналистите постъпват така, както винаги се постъпва при такава ситуация. Те започват собствено разследване по случаите, като заливат читатели и зрители с подробности от живота на жертвите, дребни детайли, които всъщност нямат нищо общо със случващите се трагедии. Всички обичат добре разказана история за убийство. Така се раждат романите ми. А дали ще има присъда за тях и мен, времето ще покаже.
Доколкото разбрах, и на теб са се опитали да посегнат. Не се ли страхуваш, че може да те сполети съдбата на Георги Стоев?
Човек не може да избяга от призванието и съдбата си. Аз обичам да пиша. Това умея най-добре. От автобиографията ми да става ясно, че съм се занимавала с много и разнообразни неща. Писането ми доставя най-голямо удоволствие. Пък и аз съм такъв човек, че предпочитам да живея така, като че ли никога няма да умра и се страхувам да не умра така, като че ли не съм живяла.
Твърдиш, че ченгета в близки отношения с политиците са създателите на мутрите. Кога ще изчезнат, според теб, българските мутри?
Ами логично, когато изчезнат и политиците.
От дълго време познаваш и мутри, и проститутки, и сутеньори и прочие представители на подземния свят. Твърдиш, че техният свят е “приказно богат”, така ли? Как се развличат тези хора, за какво хвърлят парите си?
Те се развличат както и обикновените хора. Но го правят приказно - ако средностатистическия българин подарява на любимата си цвете, мутрата подарява на своята кола, последен модел, Ако ниско платения човечец може да отиде на разходка с лодка, мутрата ще си купи яхта. Желанията в чисто човешки план са еднотипни за всички хора - да си нахранен, облечен и задоволен сексуално. Просто мутрите разполагат с възможности и средства да превръщат удоволствията си във високобюджетен филм. Присъствала съм на събитие, организирано от мутра, при което се затваря цял хотелски комплекс. И започват да се канят гости, всичките публични личности, като някъде след 50 им загубваш бройката и забравяш имената. Мутрите са като малки деца: обичат да се хвалят с играчките си. Ето тук квалификацията „голям” има най-изявено приложение. По-нова марка телефон, по-лъскава кола, повече любовници и т.н.
Пъшкала си на розов телефон, правила си еротични масажи... Това начин да изкараш повече пари ли беше?
На розовия телефон отидох най-напред като журналистка. Исках да направя интервю с работещите там. Оказа се, че единственият начин това да стане, е да започна работа в подобен офис под прикритие, така да се каже. Но след седмица вече знаех, че заплатата в този бранш е с десетина пъти в повече от моята на главен редактор.
Политици посещавали ли са салона за еротичен масаж?
Да, имала съм доста такива клиенти, с които и досега съм запазила приятелски отношения. Но клиентите в занаята не се делят само на политици и избиратели, а по-скоро на такива, които влизат „в играта”, за да избягат от жената, жегата, скуката, и такива, които са убедени играчи и наистина си падат по секса.
Познаваш ли някои от тях, които безспорно се правят на “света вода ненапита”, а всъщност не са толкова невинни?
Ами времето на демонстративните престъпления свърши. Сега всички останали живи участници в тях се стараят да изчистят миналото си. Наскоро наблюдавах една такава личност, за която всички в нашия град знаят, че е повече престъпник, отколкото бизнесмен, как се опитва да пробие в политиката. Даже публикува биографията си. Прочетох я, за да видя доколко е бил откровен. Понеже бях работила за него и имах информация отвътре, се надявах да открия разликата между художествена измислица и реалност. Бях готова дори да гласувам за него, преди да разбера от изявленията му, че в неговите масажни салони са били излекувани около 20 000 души. Направо не можах да повярвам колко съм била добра в „масажите”. Аз съм човек, който вярва в доброто начало и ми се иска престъпниците наистина да се променят. Но народът винаги е по-мъдър от мен - „Вълкът кожата си мени, но не и нрава!”.
Смяташ ли да опишете връзката между корупцията и проституцията? Каква е разликата между политиците и другите хора, посещаващи салоните за масажи?
Не съм Ксавиера Холандер. Не смятам да описвам сексуалните предпочитания и преживявания на мъжете. Още повече, че разликите не се определят от социалното положение. Мъжете според мен, както казах вече, се делят на два типа: едните са бегачи - бягат от вкъщи и работа, а другите - са убедени играчи: обичат секса във всичките му форми. Не съм и Чочолина, за да се боря за права и свободи на проститутките. Те сами трябва да отстояват себе си. Просто искам да споделя впечатления за моя живот извън закона, които са интересни повече като психология, отколкото като принципи, защото са лични.
Кои бяха най-големите трудности около писането на книгите?
Най-трудно е издаването. Опитах сама, убедиха ме, че не е престижно. Опитах с известно издателство, но без реклама. Трудно е да се наложи никому непознат човек на книжния пазар. В момента зад мен стои издателство “Феникс-дизайн”. Управителят му, Ивамир Димчев, бе директор реклама на вестник, който извадах през 1993 година. Тогава за шест месеца успя да го наложи на пазара. Затова се обърнах сега към него, макар да е издател едва от две години и книгите му се различават от това, което аз пиша. Но имаме общи идеи. Чрез представяне на насилието под различни форми да накараме хората да го избягват и да се пазят от него. Освен това не се боим от публичност и гласност. Те дават възможност на всички да са информирани и да имат право на избор. Моите книги съдържат много истина, но аз не целя да изнасям сухи факти, които и децата вече знаят. Фактите са за журналисти и криминалисти. Те отразяват кой, какво, къде, кога, защо. Аз с това съм приключила. Сега искам да покажа как се отразяват събитията, които всички наблюдаваме, на чувствата, психиката и бъдещето на участниците в тях. И при това да ги покажа от женска гледна точка - като разказвам за жените, свързани с мъже от подземния свят. Мразя баналния епитет „подземен”, прикачен към света на мафиозите. Асоцирам тази дума с мизерия и подлост. А в този свят, макар суров и жесток като всеки подземен свят, е приказно богат, при това окичен с мъжество и храброст. Жените винаги са ни впечатлявали такива неща.

четвъртък, 29 януари 2009 г.

“Intangible to Law”


Today, in the breaking light of early dawn, all faces look pallid and gloomy; shocked and furious. Varna should be a city of liberal thought, a comforting shelter offering a breath of relief to those seeking refuge from the madness of the rest of the world. This is the very reason why it is a choice of preference to the majority for winding down; but not any longer. The fourth manslaughter of a murderer has wiped out that reason forever, or, at least, for long enough. Secrets spawned all over the city. Actually, secrets have always been in brisk demand.In just a couple of months, the man did everything and anything possible to meet the demand. As a real professional, he is aware of the subtleties of responsive actions. Laws of nature have proved that nothing gets to waste, even a corpse of an animal slaughtered. For that very reason, the murderer fed those who live on offal and the others, who die to clean their teeth with someone’s bones as if toothpicks.But it is hardly possible to forestall the reaction of crowd, as well as that of women. Just like a fickle lady, the crowd is discontented when you come, dissatisfied when you go, and displeased even if you stayed in one place.People probably think that he hardly gets up that early when he is not on the kill. But they are wrong. He loves to contemplate the sunrise. He likes seasons, because he likes change.Perhaps people also think that a man like him would be cautious not to get in sight of cops; avoids busy places, where identity documents are checked and he might get spotted by chance. But they are wrong again. Cops behave in a certain way. They follow certain ways. They stick to particular gestures. Their eyes never stop rumbling, brooding on the territory of the new place or situation they have been forced in. They commit to memory everything. Just in case they have to recall details later. That is why they can easily be spotted.People believe, that murderers never succumb to petty pleasures of life, but instead follow conspiracy rules at all times: to forget their names, phone-numbers, friends and relatives. They have been forced to grow out of habits and predilections, that their psyche gets easily shattered and they become suspicious of all: anyone present or absent. That haunting thoughts steal a sneak into their heads: “do I have to live like that forever?” and “sooner or later cops are gonna get me”. But they are wrong. People think that their smiles will get tenser and tenser, movements – more deliberate, the look – more suspicious. But they are wrong.A felon quickly adjusts to being aware of life and its values, the most treasured of which is freedom. But he is home to fear, fury and that elemental pain. They make, else decent people, to cross borders, they otherwise couldn’t even if they had international passports. If this is karma, it is a horrible one. It just happened that way. He is up to his ears in scum. He’s got no other choice than swim; to get lost in the crowd. He is simply one of them.He is having his morning coffee at a seaside café, smiling courteously at the waitress, his judging look skimming down the long hips of the girl, while flipping the morning paper pages with circumspect verve. Then he would give the once-over to the heading: “A forth misshapen corpse of a woman, found near a seaside hotel!”, folds the newspaper with neglect; nothing new to him in today’s issue; another vapid day in the office of the serial killer.

“The Wroth of the Lesbians”


In the course of years men have held key-positions in governments, palaces and slums. All struggle to experience the thrill to reign and bring to submission because they are, in a base and staggering way, in the grip of violence. To men, abuse and amusement go hand in hand. According to statistical data, the better half of humankind has committed just ten percent of all crimes in the world, most of them in complicity with men. But a desperate and ignored woman no longer makes bones about it, nor does she tear nacreous buttons flooded in tears. Instead, revenge can be sought. It can even be achieved. And be as adamant as any man in a similar situation. In the men’s callous world of deliberate murders gradually sneaked people who pee squatting. Those doing it upright get irritated at the perspective of having women-rivals.In this book, women kill side by side with men, each woman having her personal reasons and a distinctive approach.One prefers pulling strings, while having others doing the dirty job on revenge she is up to. She is ready to lose untold riches to see a man who had driven her against the wall beheaded.Another would stand facing the targeted victim and would, in a purely womanly way, shoot him in the loins. While blood sheds, a man has time to become aware of his sins. If thinking himself a sinner at all.Still other would be a listless witness. As far as a coroner-woman investigating a murder could remain partial. She is often confronted by an aspect of man’s character most women would never be allowed to see. She is a trustee in clandestine male societies: police, government, organized crime, business. She is well aware that there are two types of players. One, called “fugitives”, get involved to evade heat and mumbling wives. The others are confident players. They really fall for crowds and hustling. Men! They live as if never going to die, and die, as if they have never lived!

“Paid Sex – The Secret World of Men!”


Paid sex has always favored and entertained mostly men. We do not envy their entertainment, but it would be good to share the money. This business has been made use of different men, from MPs to dustmen. It has been practiced by different women, from illiterate gypsy girls to intelligent models.There is hardly a person, who has not succumbed to the temptation of trying a bite on the forbidden fruit of paid sex. All condemn it, but none would refuse to give or take a dime to have it or to someone to give it to them. A typical hypocrisy of people: everyone hankers is it one way or another, but does not want others to hanker it, either. Democracy.And it retains its double-standard status of half-accepted and half-rejected. Society acknowledges it as such, as long as pains are taken to remain concealed, not to bother or irritate it that much. Law dubiously and perfunctory describes it, laying its hand on it next to never. Media: printed and electronic, publish announcements and advertisements of its activities, and to get morally alleviated, if having moral at all, add to broadcasts warning for not being responsible for the information disseminated. Then, more often than not, would loudly comment on crimes connected with it.The executive power, represented by the police, accepts prostitution indifferently and would move into action against it only if too audacious. Audacity, as a concept, is too vague, but oftentimes prostitutes in the streets would be arrested for that reason.The most indifferent and regardless to prostitution is the judicial system. In the last decades only ten people have been sentenced in connection with prostitution.I have not provided a “Self-Help” textbook, nor have I written a scientific presentation on the benefits and harms of prostitution. All I want is warn the girls, who have not yet set out on that way, about the difficulties they are to face. And to help those, who have already set out on the road of paid love, if not in any other way, at least by giving advice.

“I Want Him Dead!”


A lawyer, a prostitute and a journalist: three women-friends from childhood meet during a court trial, having lost tracks of each other for about 15 years. The circumstances regarding that meeting are strange – a series of murders yet to be investigated. The lives of the girls have run differently, but all three have learnt that it is difficult to be a woman in a world where men reign and rule almost 100% of the worldwide capital. They endeavor to evade the trap set by an adamant man’s hand.The prostitute puts efforts into making use of knowing that men, since early childhood, have grown into the habit of manually enlarging their body parts, located just a span below heir navels and have long known the pleasure of something growing and bulking in their hands and never give up hankering for more.The journalist is trying to do something more for herself, keeping men a hand away by using her strong mind. But nothing seems to complicate a woman’s life as much as her intellect. All she could then do is but ask: “… how did we get this far? To hit on green coroners and use the information obtained to save my former friend, who, on her turn, to have become a prostitute and a murderess. And you to be forced to sleep with the mobster that made her reach that plight”.The lawyer simply says: “I want him dead! Only dead men do not hanker!”

Невидим за закона


В ранна утрина светлина всички лица изглеждат бледи и мрачни. Шокирани и разярени. Варна трябва да е град, либерално мислещ, сигурно пристанище за отдих и бягство от лудостта на останалия свят. Точно поради тази причина хората избират да почиват тук, но тя вече не е валидна. Един убиец я отмени завинаги или поне за достатъчно дълго време с четвъртото си убийство. Градът вече е пълен с тайни. Всъщност тайните са най-продаваната стока. За по малко от седмица мъжът направи всичко възможно, за да задоволи търсенето, като истински професионалист знаеше тънкостите на ответните действия. Така шахматист решава сложна почти нерешима задача.
Законите на природата учат, че нищо не бива да се губи, дори и трупът на убитите животни. Затова той хранеше тези, които се хранят с мърша. Макар да знае, че и останалите умират да си почистят зъбите с неговите кокали.
Убийците - хора, хронично извън закона, не могат да се харесват на добрите хора.
Хората сигурно си мислят, че той едва ли става толкова рано, когато не убива. Но не е така. Обича да наблюдава изгрева. Обича и сезоните, защото харесва промените. Винаги е приятно да те зарадва пролетно слънце или първи сняг.
Хората си мислят също така, че човек като него се пази да не попада пред очите на ченгета, избягва оживени места, където проверяват документи за самоличност и е възможно случайно да бъде разпознат. Ченгетата - те се държат по определен начин, вървят по определен начин, жестикулират по определен начин. Очите им никога не престават да претърсват територията, когато отиват на ново място или попадат в нова ситуация. Те запомнят всичко, в случай че после им се наложи да си спомнят детайлите. Поради това се разпознават отдалече.
Хората вярват, че не може да се отдаде на малките радости на живота, че е длъжен постоянно да спазва правилата на конспирацията: да забрави името си, телефоните на приятели и роднини, че принуден е да няма навици и предпочитания. Че психиката му се разклаща бързо и започва да подозира всички: който е край него и който го няма. Че в главата му се промъкват мисли: нима така трябва да живея цял живот, че рано или късно ченгетата ще ме спипат. Всеки заплетен възел има начало и край. Но не е така.
Че усмивката му ще става все по-напрегната, движенията: по-премерени, погледът: по-подозрителен. Но не е така. Престъпникът бързо се научава да разбира живота и неговите ценности, най-важната от които е неговата свобода.
Не може да отрече нищо, но няма и нужда. Хората и без това винаги са склонни да вярват на най-лошото.
В него обаче живееха страх и ярост и онази първична болка, която кара иначе добри хора да прескачат граници, които никога не биха преминали и с паспорт даже. Ако това е карма, то тя е ужасна. Просто така се е случило. Той е затънал до гуша в тази мръсотия. Не му остава нищо друго, освен да започне да плува. Убиецът усеща смирение едва, когато нещо му въздейства толкова силно, че дори го оставя без дъх.
Сега той е просто един от всички.
Да се изгубиш в тълпата.
Пие сутрешното си кафе в крайбрежно заведение. Вежливо се усмихва на сервитьорката. Погледът му преценяващо се плъзга по дългите бедра на момичето, докато разгръща сутрешния весник с премерен замах. После хвърля бегъл поглед на заглавието “Четвърти обезобразен женски труп, открит в хотел край морето!” и сгъва вестника с пренебрежение. Нищо ново в днешния брой за него. Още един банален ден в офиса на серийния убиец.

Гневът на лесбийките


В продължение на години мъжете държат властта в правителства, дворци, бордеи. Всички се борят за вълнуващата тръпка да управляват и подчиняват, защото по първичен и потресаващ начин са пленени от насилието. Боят и развлеченията за мъжете вървят ръка за ръка. Според статистиката нежната половина на човечеството извършва едва десет на сто от престъпленията в света и повече от тях в съучастие с мъже. Но пренебрегнатата или отчаяна жена вече не се задоволява само с това да кърши ръце, да къса седефени копчета и да мокри със сълзи възглавници. Може да потърси възмездие. Може дори да го намери. И да е точно толкова коравосърдечна като всеки мъж, поставен в подобна ситуация. В изключително мъжката територия на планираните убийства започват да се промъкват хора, които пикаят клекнали. И правоуриниращите се дразнят от перспективата да имат за конкуренция жени.В тази книга жените убиват наравно с мъжете. Всяка има лична причина и различен похват.Една предпочита задкулисни игри и друг да свърши черната работа по отмъщението, към което тя се стреми. Готова е да се раздели с несметни богатства, за да види обезглавен мъжът, който я е притиснал до стената.Друга застава очи в очи с набелязаната жертва и стреля чисто по женски в слабините. Докато кръвта му изтича, човек има време да осъзнае къде е сгрешил. Ако въобще се смята за грешник.Трета е само безучастен наблюдател. Доколкото безпристрастна може да е следователка, разследваща убийства. Тя често вижда една страна от мъжкия характер, до която повече жени не са допускани. Тя е доверено лице в тайни мъжки общества: полиция, правителство, организирана престъпност, бизнес. И знае, че има два типа играчи. Едните - нарича ги „бегълци” - влизат в играта, за да избягат от жегата и мърморещите си съпруги. А другите са убедени играчи. Те наистина си падат по тълпи и блъсканица. Мъже! Живеят така, като че никога няма да умрат, а умират така, като че никога не са живели!

Платеният секс - тайният свят на мъжете


Платеният секс винаги е облагодетелствал и развличала главно мъжете. За развлечението не им завиждаме, но парите е добре да си ги делим. Този бизнес го ползват различни мъже - от депутат до събирач на боклук. Практикуват го различни жени - от неграмотни ромски момиченца до интелигентни моделки.Едва ли има човек, който да не се е поддал на изкушението да опита от забранения плод на платения секс. Дори и само в помисли. Всички го заклеймяват, но и нямат нищо против да дадат или вземат по някой лев, ако го имат или има кой да им го даде. Типично човешко двуличие: всеки го желае под една или друга форма, но не иска други да го желаят. Демокрация.И той продължава да запазва двусмислен статут на полуприеман и полуотричан. Обществото го признава като явление. Стига да си дава труд да се крие, да не го смущава и дразни кой знае колко. Законът го описва колебливо и бегло и прилага своята сила върху него повече от рядко. Медиите: печатни и електронни, публикуват обяви и реклами на дейността му и за успокоение на морала си, ако имат такъв, прибавят към излъчванията предупреждение, че не носят отговорност за изнесената информацията. А после често гръмко коментират престъпленията, свързани с нея.Изпълнителната власт - в лицето на полицията - приема проституцията равнодушно и се включва в акции против нея само, ако е твърде предизвикателна. Понятието предизвикателност е разтегливо, но най-често заради него са задържани улични проститутки.Най-безучастна и с най-малко пряко касателство към проституцията е съдебната власт. През последните десет години са осъдени едва десет души, свързани с проституция.Не съм създала помагало тип „Помогни си сам!”, нито научен доклад за ползата и вредата от проституцията. Искам само да предупредя момичетата, които още не са тръгнали към проституцията за трудностите пред тях. И да подпомогна онези, които вече вървят по пътя на платената любов, ако не с друго поне със съвет.

Искам го мъртъв


Адвокатка, проститутка и журналистка: три приятелки от детинство, се срещат по време на съдебен процес след 15 години раздяла. Обстоятелствата около тази среща са странни - поредица от неизяснени убийства. Животът на момичетата е протекъл по различен начин, но и трите са научили, че да си жена в свят, където мъже управляват почти 100% от световните богатства, е трудно. И се стараят да се измъкнат от капана на здравата мъжка ръка.
Проститутката се мъчи да се възползва от това, че някои майки не са били достатъчно строги към синовете си, когато като деца са ги залавяли да уголемяват ръчно свои телесни части, разположени на педя под пъпа. Защото знае, че мъж, който е познал удоволствието нещо да набъбва и наедрява в ръцете му, не се отказва да иска още и още. Но силите й стигат само до ... дрога и убийство.
Журналистката се опитва се да направи нещо повече за себе си като държи мъжете на ръка разстояние със силата на ума си. Но нищо не усложнява живота на жената толкова, колкото интелекта й. Тогава й остава да се пита: “...как стигнахме до тук. Аз да свалям невръстни следователи и с наученото от тях да спасявам бившата си приятелка. Тя пък да е станала проститутка и убийца. Ти пък да спиш с мутрата, който я е докарал до това дередже.”.
Адвокатката просто казва: “Искам го мъртъв!. Само мъртвият мъж не желае!”.