понеделник, 27 юли 2009 г.

Административна народна приказка за Мечо Пух и компания

Някакси назначили Мечо Пух горското стопанство да управлява. Той си назначил за заместници Йори и Прасчо. А да работи заставили зайчето, защото било най-умно. Но колкото и да се стараело зайчето, под ръководството на Мечо Пух така или иначе нищо не вървяло. Започнали да търсят виновните. Насочили се към шефа, а той отговаря:
- Че аз какво? Вижте какви са ми заместниците - единият магаре, а другият прасе.
Отиват при заместниците:
- Ние пък какво? Вижте ни началника - в главата му само едни перушини!
В края на краищата стигнали до зайчето и то го отнесло от ушите до опашката.
А на останалите раздали по една шапка от заешки мъх.
Освен това по този повод била написана и пиеса - „От ума си тегли!”.

Приказка без край

Живял един крал със своята кралица на брега на синьото Черно море. Живели си те добре, само деца си нямали. Но това не им пречело. Един ден кралят казал на кралицата:
- Опечи ми една питка, кралице!
- Ти какво: съвсем ли изперка!? - отговаря кралицата. - Аз да не съм ти готвачка?
- Ех, и ти... - обидил се кралят. - Взех те обикновена Пепеляшка, облякох те, представих те в обществото...
Но това не е краят на приказката. Приказката свършила още не първия ден след свадбата...

Приказка за чалга-русалката

Живяла в дълбоката провинция хубава русалка. Един ден поискала да стане известна чалга-певица. Отишла при една вещица.
- Това може да се уреди! - казала вещицата. - Само трябва да ми дадеш гласа си.
- Няма проблеми, - отговаря русалката - той и без това не ми трябва. А ти гледай да ми направиш по-дълги крака и по-големи цици.
- ОК! - съгласила се вещицата. - Ама и ти гледай да се развъртиш с този и онзи, че иначе ще остане само морска пяна от теб, ако разчиташ единствено на песни.
И какво мислите, че русалката станала на пяна ли?! Как ли пък не! Вече втори месец е в първите позиции на класациите. И това не е приказка, а сурова житейска реалност...

Медицинска народна приказка за здравословния начин на живот

Оженил се Иван Царевич за глупачка-жаба... Не, не... Оженил се Иван Групака за царица-жаба, а тя взела, че му избягала с Кошчей Бъзсмъртни. Обидил се Иван, решил да отмъсти на съперника. Дълго ли, кратко ли пътувал по света, но стигнал до къщата на Баба Яга.
- На къде си тръгнал, момко?! - пита го Баба Яга.
- Каква нахална бабичка? Още не си ме напоила, нахранила, а ме разпитваш! - възмутил се Иван.
- Ама, че си глупав! - отговаря бабата. - Как да те нахраня и напоя, като дори не си измил ръцете си!?
Измил си ръцете Иван и разказал на баба Яга за своята мъка. А тя му отговорила:
- Смъртта на Кошчей е в една игла, иглата е в яйце, яйцето е в едно гърне, гърнето лежи под леглото в стая номер 6 в центъра за лечение на наркомани.
Отишъл Иван в болницата, намерил гърнето, счупил яйцето и поставил на Кошчей иглата. И така дошъл краят на злодея.
Наркоманията никога не води до добър край.

Българска народна приказка за хайдутите, палките и свирките

Решил един хайдутин да заработи малко злато и сребро. Отишъл при Змея Горянин да му предложи охранителните си услуги. Разгневил се Змея, размятал опашка - хайдутинът едва се оттървал жив. Дошла му идея тогава да иска откуп от Ламята Спаска. Побесняла Ламята, избълвала огън и жупел - хайдутинът едва оцелял. Тръгнал тъжен из гората, насреща му баба Яга. Намислил си юнакът, че поне от нея може да одруса някой лев, ама бабата като се развъртяла с метлата, чак звезди му се привидели посред бял ден. Заплакал той горчиво, а баба Яга взела, че го съжалила:
- Отивай - рекла му тя - на някой кръстопът, скрий се в храстите. Като видиш да се приближава пътник, вдигай тази палка и надувай тази свирка! - и му дала нужния инвентар.
Послушал хайдутинът мъдрия съвет и от тогава не знае какво е немотия. Ето така се появили катаджите.

Приказка за неправилната кадрова политика

Живял някога един поп - голям умник! Имал стабилен бизнес, клиентура, но имал само един работник - той пък голяма будала. Но попът насмогвал и добре движел нещата си, още повече, че помощникът му буквално работел за без пари - нали е будала. Но и на будалата търпението му свършило и един ден казал:
- Шефе, няма ли да ми платиш?
А попът го натирил:
- Бе, я ходи по дяволите?
И будалата отишъл. Продал всички търговски тайни на попа. Дяволът примамил всичките му клиенти и го разорил.
Така му се пада на отчето - на персонала трябва да се плаща на време, ако не искаш да те прецака.

Морска народна приказка за стареца и златната рибка

Живял старец със своята старица до сами Черното море. Зла му била бабичката, все го натирвала да ходи за риба, че да я продаде и да й купи нещо. Я виличка, я яхтичка - все нови идеи за покупки имала. Дочул веднъж дядото, че ако хване златна рибка, тя ще му изпълни желанието - да го оттърве от мрънкането на бабата. Хвърлил мрежите си в морето и извадил от там една акула.
- Ама, че работа! - чуди се старият рибар. - Нали трябваше да е златна рибка?!
- Не се притеснявай! Всичко е точно! - проговорила с човешки глас акулата. - Ние със златната рибка работехме в една и съща пазарна ниша. Наскоро обаче Съветът на директорите взе решение за поглъщане на дребните предприятия от големите!
... и акулата сито се уригнала.

Свободен преразказ на приказката "Болен здрав носи!"

Откраднала хитрата лисица цял чувал риба от рибари и я провесила пред дома си да се ветрее за чироз. Минал вълкът покрай къщата й - гладен и кръвожаден. Помолил лисицата да му даде малко риба, а тя:
- Сам си налови и яж!
- Как? - Пита вълкът. - Като нямам даже въдица!?
- Че аз да не би да имах!? - Казала лисицата. - Заврях си опашката в дупката на реката и с нея си налових рибка!
- Благодаря за идеята! - Зарадвал се вълкът, откъснал опашката на лисицата и отишъл на риболов!

петък, 10 юли 2009 г.

Жената "дама" или "пачавра"?

Всяка жена нарича себе си „дама”, а всички останали - „пачаври”. Тоест, за себе си казва: „Научи се да се отнасяш правилно с дамите!” или „Не ви ли е срам да седите, когато дама стои до вас?”. А за другите: „Вчера видях Иван с една пачавра!” или „Петьо, звъни ти някаква пачавра!”.
Спектърът от жени, обкръжаващи една жена е доста разнообразен: съученички, колежки, съседки, приятелки, роднини и всички непознати. Най-близките тя нарича „приятелки”. С тях споделя радости и скърби, сърдечни и служебни тайни, те я изслушват, спасяват, обаче женската мъдрост гласи: „Не е важно да се родиш красавица, а просто да имаш страшна и грозна приятелка!”.
Любопитно е, че в различни периоди от живота си жените успяват да бъдат в диаметрално противоположни позиции: дъщеря и майка, любовница и съпруга, снаха и свекърва... И още любопитно, че възгледите на една и съща жена, ако тя е в една или друга ситуация, също се променят диаметрално противоположно. Да вземем, например - тандема „съпруга-любовница”. Жената-съпруга дълбоко вярва в свещенните възли на брака, любовницата на мъжа си тя именува с унизителни съществителни с неизменната приставка „тази”: тази пачавра, тази мръсница..., по-нататък зависи от фантазията и възпитанието на жената. И същата тази жена, ако се окаже в роля на любовница, е убедена, че свещенните брачни възли са само ръждясали окови, а жената на любовника си също я именува с изключителната приставка „тази”: тази хиена, тази гнусла... и пак според вкуса и възпитанието.
Разбира се, случва се в живота и друго, някои нашумели фолк певици изпяват телефонния диалог между съпруга и любовница в идилични тонове: „Не мълчи, скъпа моя, нека си поговорим по-женски!”. Но това, както се казва, разрешете да не го повярвам!
Естествено, жените знаят за другите жени всичко. И с удоволствие споделят тези знания с мъжете. На доверчивите и наивни мъже, които се възхищават на нечий слънчев загар и нежна кожа, всезнаещите дами няма да пропуснат да съобщят за ултравиолетовите лампи и следите от три бръчки около шията. Пробвайте да експериментирате - кажете на жена за друга жена нещо от сорта:
- Я, каква блондинка!
Жената ще се усмихне:
- Боядисана!
- А каква усмивка?!
- Тридесет и две парчета пластмаса!
- Ама какъв тоалет има - от долу до горе само Диор!
Жената ще уточни:
- Купен от Илиенци!
Между прочeм този експеримент не е напълно чист, тъй като в него се опитва да говори и мъж. Доста по-чисто и нагледно ще изглежда, когато се срещнат две жени и се огледат една друга:
- Толкова години минаха, миличка! Да не си побеляла? С какво се боядисваш?
- Това са моите собствени коси.
- Твоите? О, тогава, миличка, веднага трябва да ги боядисаш!
Напълно специфично и практически неописуемо явление - поглед на една жена към друга! Понеже многократно съм го наблюдавала, ще рискувам да го опиша. И така - върви жена по улицата, а на среща й върви друга. Няколко крачки преди да се разминат погледът на жената се напряга, прецизно се фокусира на вървящата срещу нея. След това очите й правят мигновено обемно фотографиране, без да пропускат нито един детайл от фигурата и дрехите. После в мозъка й започва експресен анализ на видяното. И върху лицето се отпечатва резултат от анализа - явна завист, тържествуващо первъзходство или (доста по-рядко) спокойно равнодушие.
Не се налага да се уточнява, че очен анализ се прави не само на улицата, но и в театъра, магазина, транспорта - където се случи. И също така не трябва да се уточнява, че описаната процедура се извършва не само от очите на разглежданата жена, но и от очите на разглеждащата я.
И накрая, колкото и да се разтеглят локуми, идва ред да се каже най-главното. До сега ставаше дума за единични случаи - жена и друга жена. Но неизбежно идва време да се разгледа и множествен случай - жена и други жени. А това вече е женски колектив, това вече е беда, катастрофа, която дори аз не се осмелявам да опиша, защото скромното ми дарование пасува там, където е безсилен даже най-големия талант. Ако Толстой бе попаднал в женски колектив, той би написал вариант на „Война и мир” и „Ана Каренина” като общ роман. И той би започвал така: „Ана се влюби и заряза мъжа си, докато течеше войната между...”.
Време е да млъкна, защото навярно неволно засягам честа и достойнството на женския колектив на Cosmopolitan, където (в рамките на изключенията) цари мир и съгласие, и разбиране взаимно. После, млъквам, защото не разбирам защо въобще се занимавам с жените - тези мили, наивни и практически беззащитни създания. Гледали били не така, говорели били не това, работели били не онова... Какво съм зяпнала към тях, по-добре да погледна към мъжете. А като се обърна към мъжете, може да видя такива неща, в сравнение с които, всички жени са братя! По-точно, разбира се, сестри!

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Приказка за патриотизма

Имал татко Иванчо трима сина: голям Иванчо, среден Иванчо и малък Иванчо. Дошло време да се женят. Излезли момчетата в полето обширно на живота и почнали да стрелят в различни посоки с лъковете си. Голям Иванчо уцелил депутат от Нарадното събрание, но той вече бил женен. Среден Иванчо улучил монах, а на него религията не му разрешава да се жени. А малък Иванчо налетял на жаба, ама не само налетял, а направо я размазал. Опитала жабата да му обясни на чист английски език, че в действителноcт е принцеса и се преструва на жаба, за да получи американска виза, но Иванчо не разбирал английски. Сготвил жабата по старинна френска рецепта и отворил модно крайпътно заведение.
Извод:
Момичета, стойте си в родното блато и не крякайте на чужди езици. Освен това не е нужно да ходите в Америка - и у нас има достатъчно балъци.

Приказка за свободата на словото

Имало едно време една жаба. Разполагала се тя в своето блато и освен тиня нищо друго не била виждала. А съседките й патките всяка година по цяла зима се мотаели зад граница. Е, на жабата, разбира се, също й се приискало. Уговорила тя патките да я вземат със себе си и измислила как да стане това. Захапала яко една пръчка, патките хванали с човки дръвцето в двата края му края и полетели. А отдолу всички пернати пилета шетат по двора, гледат нагоре и цъкат с език: „Ех, какви са умни патките. Такъв уникален метод за транспорт измислили!”. „Не патките, аз съм умната!” - се разкрякала жабата и... паднала обратно в блатото. Веднага една чапла я нагълтата.
Извод:
Ние, разбира се, разполагаме със свобода на словото! Но ако искаш да летиш на високо, дръж устата си затворена, че иначе може и да те изядат.

Литературни жанрове


Днес се замислих за литератуните жанрове и с ужас установих, че нищо не зная за тях. Затова направих следната касификация:
Пиеса - след името на героя следва пряка реч.
Справочник „Жълти страници” - след името на героя следва и адрес с телефон.
Стихове - редовете са кратки с по няколко думи, има рима и смисъл.
Поема - редовете са кратки, с по няколко думи, има рима и смисъл и навяват тъга.
Елитарни стихове - редовете са кратки, с по няколко думи, налягат те черни мисли, няма рима, няма смисъл.
Криминален роман - някой е убит в началото на произведението.
Драма - някой умира в края на произведението.
Есе - няколко мисли в двадесетина реда.
Любовен роман - две мисли в един том.
Философски трактат - три мисли в два тома.
Афоризъм - една мисъл в едно изречение.
Повест - избран откъс от живота.
Сборник от разкази - избран откъс от живота, после още един и още един.
Повест - избран откъс от живота, разтеглен до стотина страници.
Учебник по сексология - сухо описание наполов акт.
Еротичен разказ - същото, но с добавени описания за усещания.
Дневник - поминутно описание на деня на човек: придвижвания, постъпки, действия, оплювания на ближни и дълбаене в собствената душа.
Отчет на служба за външно наблюдение - същото, но без сълзи и сополи.
Автобиография - описание на дата на раждане, време за обучение, предвижване по служебната стълбичка.
Надгробен паметник - описание на дата на раждане и дата на смърт...

20 неща, които трябва да се знаят за мъжете!

На жените винаги им е известно какъв мъж стои пред тях, какво харесва или не, докъде ще стигнат отношенията им и как ще свършат. Но за всеки случай ще им припомня 20 точки, които е добре да не забравят.

1. „Може ли да говориш? Да не си зает в момента?” - Не е нужно да се звъни, ако ще се започва с тази фраза.
2. Мъжете мразят да им се говори за бившия! И най-вече за това, че той е бил неудачник. На всички е ясно, че е така! Иначе ти не би се срещала с него. Тогава защо да си спомняме за непрокопсаника?!
3. Мъжете са ревниви. Даже като се правят на либерали. Даже като предизвикват откровен разговор. Научавайки истината, те, разбира се, ще сложат върху лицето си маска на светско приличие и равнодушие. Но след време, даже след много време ще ви припомнят всичко, всичко, всичко в геометрична прогресия.
4. За мъже-приятели също не е добре да се говори. Мъжете са лесно раними и ... виж точка 3.
5. Те са много по-емоционални и чувствителни, отколкото ни се струва.
6. Рядко имат план в главата си. Затова и много от нещата, които правят са прости. Това дава възможност, каквото се желае, да се променя в движение.
7. Слабото им място сме ние, жените!
8. Ако отношенията са сериозни, те могат да обичат даже по-силно от нас.
9. Мъжете не винаги понасят мръсници, макар че понякога им се случва да правят секс с тях.
10. Говорят за жени много повече, отколкото жените за тях.
11. Винаги са прями. Има се пред вид, че говорят и мислят за същото, за което говорят. За това не е нужно да се „намеква”, „предполага”, а просто да се каже какво става и какво се иска!
12. За мъжът „секси и симпатична” в превод означава „красива и умна”! И ако действително е казал, че си красива, значи е „полудял по теб”!
13. Ако той се шегува с теб, ти му харесваш. Ако те дразни нарочно, практически е влюбен!
14. На мъжете не им харесват прекалено слаби жени! Параметрите за перфектната жена са мит, създаден от служителки, работещи в гланцирани списания.
15. Най-красивото нещо на света е жена, която приготвя храна. Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха. Също така минава през..., но за това друг път.
16. Когато ви правят комплименти, не е нужно да прекъсвате и да казвате, че това не е истина или „Тук имам кариес, там целулит!”.
17. Най-съблазнителното в една жена е усмивката!
18. Когато заспиват след секс, това не означава, че са искали от вас само секс и са истински животни. Просто са положили усилия и са се уморили - нищо повече!
19. Да, те обичат да говорят за гърди, дупета, но... душевност също ги вълнува. Но да се говори за нея просто не е така интересно, както за бедра, например.
20. Понякога са случва да флиртуват и се увличат, но когато лягат да спят и се събуждат, винаги мислят за тази, която действително означава много за тях.

10 мъжки фрази, които дразнят жените!

„Какво ще ми подариш!?”, „Не съм ли надебеляла!?”, „Наистина ли ме обичаш?!”, „Нека просто си полежим!” и вечното „Ох, няма какво да облека!” . някои от най-омразните женски фрази, публикувани в блога на познат. Човекът смело призовава коментаторите да разширят списъка, но в отговорите се включват главно момичета, които „няма какво да облекат”! Е, наистина понякога няма какво да облека даже аз. Това е най-забележимо, когато сутрин се суетя и бързам да се приготвя за работа. И се налага да си напомням да не забравя да сложа туш на миглите на дясното око, защото още докато оправям лявото, забравям за него, тъй като от кухнята се носи мрънкане: „Със салам!? Нали казах, че искам с бекон!”. Какво се прави в такъв случай: гримира се дясно око или се оправдава, че вчера именно той е забравил да купи бекон. Междувремено с ужас се забелязва, че е време да се бяга за работа, като преди това все пак е нужно нещо да се облече! А какво да е то?!
И нима от голяма радост и увереност в себе си една нещастна жена ще започне пита мъжа до себе си - „Обичаш ли ме?” или „Не съм ли добавила някое килце отгоре си?”. Навярно той отдавна не й е казвал, че я обича, не я е наричал „най-красива на света”, най-малко от преди два часа. Ами нека го повтори! Какво? Да не би пък от това да се откъсне езикът му, я!?
Но има няколко мъжки фрази, на които просто няма какво да се отговори!
Аз такова нещо не помня!” - Обикновено подобна фраза се произнася, след като го подсетят, че е обещал да прекарара съботата, сглобявайки мебелите на тъщата. Това, че той не се сеща, не означава, че не е запомнено от когото трябва!
„На никой нищо не дължа!” - Да, ако забравим купените на лизинг автомобил и третия по ред нов модел телефон. Това нищо на никой ли е? Тогава защо е убеден, че жена му е длъжна вечер в леглото!?
„Бях пиян!” - Отлична стратегия - публично се нарича негодник и след това автоматично се приема, че хубостникът има право да прави гадости.
„Хайде да не го слагаме! Аз ще контролирам нещата!” - Тук само децата няма да разберат какво да не слагаме. Ами тогава „просто да си полежим”, а? На жената също й се иска да контролира нещата, особено като става дума за собственото й тяло!
„Зает бях - работех!” - Няма лошо! Работата е за това да се работи. Но интересно какъв невероятен хонорар трябва да са обещали на човек, за да работи четири денонощия като роб на галера, без да има нито една свободна минутка да позвъни на жена си!?
„Даже не зная откъде ми дойде на ум!” - Това върви добре в комбинация с „Бях пиян!”.А, бе, аз се сещам откъде, но няма да произнасям думата, че е много публично пространството!
„А майка ми не глади така ризите!” - Тя и нейната майка й каза да не се хваща с него! Ама тя да не би да я послуша!?
„Не разбирам за какво говориш!” - Не разбира или с всички сили се старае да не разбере!?
„Виждала ли си ми чорапите?” - Любимите чорапи! „Май ги видях в кухнята под масата или пък където си ги оставил, докато гледа футбол.” - е правилният отговор. Или: „Да не са онези три прашни купчинки, дето месец и половина скучаят под леглото! Те ли са били?!”.
„Ти си умна, сама ще се справиш!” - Не, сами с всичко се оправят не умните, а селянките със здрав природен корен. Ние, дето молим да ни помогнат, сме само умни и намираме кой да ни оправи.

четвъртък, 2 юли 2009 г.

интервю във в."Труд" - 2 юли 2009 г.

Името ми често се спряга в медиите като ключов свидетел по така нареченото „мегадознание”. Приех коменатрите за светска хроника или злословие на недоброжелатели, докато не се срещнах със съпругата на един от обвиняемите. Тя бе притеснена, че мъжът й ще бъде осъден само благодарение на мои показания. Замислих се дали няма манипулиране на общественото мнение. Затова искам да кажа своята гледна точка по въпроса.
Да започнем с това - била ли съм свидетел по въпросното дознание. След телевизионно предаване по BTV, в което участвах, получих призовка да се явя в ДАНС на разпит. Първите ми думи като влязох в кабинета на дознателя бяха: „Хубава работа - до там ли стигнахме да съдим престъпници по писано за тях в художествени произведения.”. Дознателят ме уведоми, че моите показания не се съществени - имало много данни и самопризнания от задържаните по делото за оформяне на обвинение. (Точните думи бяха: „Те изобилно се плюят един друг, така, че на нас свидетели не ни трябва, но ти доби популярност в медиите и аз искам да си съставя лична представа за теб.”). Разказах му за начина си на живот за периода 1995 - 2003 година. Не се притеснявам да говоря за това, което съм преживяла. Не съм се крила тогава и не виждам причина да го правя и сега. Но изрично настоях разговорът да е само за служебно ползване. Предупредих, че не желая да ставам свидетел по делото. Спомням си точно какво казах: „Ако разкажа за живота на хората, които ви интересуват, те, нищо, че не си говорят помежду си, заедно и поотделно ще ме поръчат. И вие няма да сте в състояние да ме защитите.”. Дознателят ентусиазирано настоя, че ако стане дума да ме охраняват като защитен свидетел, ще се справят със задачата. Вече се грижели за двама свидетели. Но аз бях категорична, че хора с по-големи възможности за защита ме посъветваха да не се замесвам като свидетел по делото.
Интересите на разследването са най-вече дали съм била очевидец на отношенията и връзките между хората, спрягани като ръководители на проституцията в града ни. И дали е истина, описаното от мен в романите ми. И в двата случая отговорът ми е „Не!”, но ще добавя: в книгите, както често става, фантазия и предположения тясно се преплитат с реалност. Сигурна съм, че всеки може да долови сам границата между измислено и действително. Но за предубедените и тези, които догониха Америка поне в едно: разнобразни съдебни искове и параноя, ще кажа: нито един от героите ми, дори тези, припознати като публични личности, нямат напълно копиран от реалния живот прототип. Освен измислени герои в книгите ми има и измислени организации. Плод на авторско въображение са и служители на съществуващи организации. Благодарна на България като държава и в частност на нейните жители, за това, че със слухове, разнасяни сутрин по улиците преди млякото и вестниците, подхраниха въображението ми.
Протоколът за разпит няколко пъти бе пренаписван и подписван - настоявах да се добавят или премахнат неща, които не звучат така, както съм ги казала. Но сега вече не съм сигурна какво съм подписала, защото напълно непознати хора ми казват, че в показанията ми пише това или онова, което не би трябвало да се съдържа в тях. Така или иначе не смятам да се явявам като свидетел в съда. Само се питам кому е нужно по подмолен начин да се въвлича човек в дело, което и без това е предрешено.
Ако напиша документална книга по самото дело, бих я нарекла: „Голямото докарване пред Европа!”. И ще се разказва как показваме на европейците, че правим нещо по въпроса с решаване на ширещата се у нас престъпност - създаваме шумни съдебни процеси с нищожни присъди. И вълкът сит, и агнето цяло. Бог да прости овчаря, че и овчарското куче!
Ако напиша художествен роман, той ще се казва: „Време за разплата”. И драгите читатели ще се запознаят с моите фантазии на тема: който не плаща комуто и когато е нужно, влиза в затвора за малко, колкото да си даде парите.
Мнението ми за наказанията, налагани по дела със споразумения е, че те може и да спестяват някой лев на държавата, но спестяват повече от наказанието на престъпниците и не действат възпитателно на останалите. Съгласна съм, че нашите затвори не са места, които връщат сгрешилия в правия път. Но ако наказанията за подобни престъпления са нищожни - единственият извод, който си правят наказаните, е: „Лесно ми се размина, ще продължа по същия начин и като изляза на свобода!?”. Същото си мислят и обикновените граждани: „Я, виж, съседът не го наказаха, аз защо да спазвам тогава закона!?”.