До всички читатели и приятели. Мили мои, обичам ви!

За малко смятам да ви изоставя. Влизам в болница - диагнозата е онкологична, но лечима. Поне така казва статистиката! Какво и да чуете по този повод, не се притеснявайте. Аз вярвам в себе си и в докторите, които ще ме оперират! Стискайте палци - най-вече в понеделник! И ме чакайте - най-рано след двадесетина дни!

Това обръщение е в блога на писателката Даниела Великова. В понеделник тя претърпя тежка онкооперация в столична клиника. Дни преди това от болничната стая отговори на въпроси на "24 часа" как се чувства една жена, научила страшната диагноза:

"Аз съм зодия Лъв. В момента се чувствам като истинска лъвица - предизвикана и готова за борба!

Ако някой мисли, че жената, като види данните от биопсията, изпада в шок, прилошава й, реве и прочее, много греши. Само в редки случаи, най-вече в романи и филми. Нещата никога не стават от раз. Обикновено човек има достатъчно време да се осведоми за проблема, преди да излязат окончателните резултати. (Хистологичните изследвани са готови за около две седмици!) И докато чака лекарско становище, постепенно свиква с мисълта, че нещата са наполовина възможни, наполовина - не. Но шансовете са равни. Което е по-важно. Открива и много други като него, успели да наклонят вероятностите в своя полза.

Няма да се правяна юначка. Ще кажа честно - докато чаках резултатите от първата биопсия, се преструвах, че не чакам нищо. За късмет изследванията ми бяха изгубени. Приех го като знак отгоре, че ми няма нищо. Близо година, натоварена от битовизми, не се сещах да направя нови. А съществуваха малки признаци за предстоящо голямо, които ми даваха основание да посветя повече време на здравето си. Не искам да навлизам в медицински детайли, но навременната диагностика е изключително важна. На този етап се страхувах не че имам онкологичен проблем, а от това, че животът ми ще се промени драстично. Суета.

Преди месец нещата се изостриха, и аз си изчетох всичко по темата. Тогава и добих усещане, че няма време за отлагане. Направих нови изследвания. Вече сама получих епикризата. Съвсем делово договорих датата на операцията. Надежда ми дават специалистите и приятелите, които не ми позволяват даже и за миг да допусна, че болестта е по-опасна от мен. Най-важно за човек в подобно положение е да бъде добре информиран и да не остава сам.

Чувството да хумор е един от добрите поддръжници при трудности! И в кръга на шегата, ако е рекъл Господ, да има и още няколко проблема за решаване, нещата се улесняват. Не остава време да се осъзнае кой е по-важен.

Не съм сигурна, че куражът е нещо, което се натрупва с опит. Ние или се раждаме сърцати, или даже и не се сещаме какво е това издръжливост! Въпрос на характер е. Но винаги е по-лесно, ако човек е успявал да се справи с критични ситуации и друг път."

Коя е дамата, която така смело се изправя срещу сериозния здравословен проблем? Просто го прави с тази доза "безразсъдство", която й е позволила да напише едни от най-скандалните книги, сравнявани с романите на Христо Калчев и Георги Стоев.

"Не крия, че обикновено вестникарски заглавия ме насочват към теми за писане. Винаги съм благодарна на пресата, че захранва въображението ми със сюжети и герои! Последната книга, над която работя дори сега в болницата, се казва "Отвлечена с любов!". Една жена организира собственото си отвличане, за да се спаси от тираничния си съпруг", разказва Даниела. Под нейното перо са излезли книгите "Платеният секс - тайният свят на мъжете", "Гневът на лесбийките", "Невидими за закона", "Искам го мъртъв" с крайно пикантни сюжети. "Да си жена в свят, където мъже държат в ръце и управляват почти 100% от световните богатства и пари, е недоходоносно и непрестижно. Най-вече ако платеният секс ти е професия. Но в книгите си споделям впечатления, които са интересни като психология, а не като патология. Предпочитам да давам повод за размисъл, а не за скандали", твърди писателка, чието перо аутопсира подземния свят.

Великова по професия е инженер по технология на металите, но след демократичните промени става заварчик и шприцьор в частна фирма. "И как няма да стана. Инженерите вземат по 170 лева, а там заплатата - 500. Докато не се появи познат на семейството ми с измамливо предложение за двойно платена работа в кафене в Сърбия. Човекът обаче бил трафикант на бели робини. Само късметът и човещината на група сърби ме спаси от отвличане от албанската мафия. Реших да разкажа за перипетиите си в редакцията на местния вестник и да предпазя и други подмамени от обявата му за работа и така попаднах в журналистиката. После ме взеха на работа в съвсем нов вестник, нямали криминален репортер. Докато не дойде 19 май 1993 година. Бях първата журналистка, по която стреляха. Това е цената на славата", разказва тя перипетиите си.

За да спаси кожата си, бъдещата писателка си намира работа на "розов телефон". На точните лафове в занаята я обучава професионална проститутка. Но идва кризата, народът обеднява и следващата й работа е като масажистка. "След месец работа, главата ми замая един автокрадец в бизнеса с луксозни коли. Даде пари да открия самостоятелен масажен салон.

Изпълних се с надежда да развъртя собствен бизнес. След няколко месеца настъпи преразпределение на властта в масажния бизнес и новата силна мутра ме прибра при себе си като управител на салона му. Проститутките станаха задължителна част от масажите, които предлагахме. Не мога да кажа, че съм се притеснявала от работата си, но много се тормозех от това, че момичетата нямат никаква представа с какво са се захванали. От училището - хоп - в занаята. Не знаеха как да се облекат, нямаха хигиенни навици. За сексуалните им умения дори не исках да мисля. Реших да напиша книга, с която да ги просветя малко", разказва родната Ксавиера Холандер за първите си опити в писателското поприще. "Хората, които четат моите книги, вярват че колкото смело коментирам себе си, толкова и откровено пиша за нещата, които съм наблюдавала", убедена е Даниела.

МИЛА ВАЧЕВА, ЦАНКО ЦАНЕВ

Издател помага на писателката

"Да помогнем на Даниела" беше призивът, който постави на щанда си по време на Международния панаир на книгата издателство "Феникс дизайн" - фирмата, която издава романите на Даниела Великова. Цялата сума от продажбите на нейните книги е отделена да й се помогне в тежката битка с рака.

"Много колеги и читатели откликнаха и още първия ден събрахме 500 лева за операцията на Дани. Тя има много фенове, които следят нейните книги и веднаги купуват най-новите заглавия - заяви издателят Ивомир Димчев. - Но сумата не е достатъчна, за да се чувства спокойна и да посрещне последствията от операцията финансово осигурена."

Той призовава който има възможност също да помогне, за да може острото перо на Даниела да продължи да разкрива тайните на подземния свят.

БАНКА ДСК

IBAN BG15STSA93000005792369

BIC STSABGSF

Николай Руменов Димитров (това е сметката на сина на Даниела Великова)

Кошница с цветя изпрати кмета за спектакъла "Секс, лъжи и интернет"

в. 24 часа - 12 май 2011 година

Много вълнение и емоции сред публиката предизвика снощи играта на актьора Косьо Лингорски в спектакъла „Секс, лъжи и интренет”, премиерата на който се състоя на сцената на Военно морския клуб. С невероятна лекота той жонглираше с шапки, перуки, шалчета, аксесоари, които в ръцете му се превръщаха в кукли и оживяваха в характерни героини. Пикантни истории, свързани с комични случки от запознаства в нета, интерпретирани от авторката Даниела Великова, караха публиката да се смее с неприкрита наслада. Песните и танците създадоха специално настроение в залата. Косьо Лингорски изрази специални благодарности (задочно) на композитора Емил Владов, който подкрепяше екипа от далечна Норвегия, както и на режисьорката Емилия Цанкова, която също поддържаше екипа от София!

Кметът на община Варна, Кирил Йорданов, пожела успех на спектакъла като изпрати разкошна кошница с цветя. Сред гостите имаше журналисти, приятели и почитатели. Една дама бе долетяла специално от Испания за премиерата и остана изключително доволна от това, което видя.

Записах се на стаж в един сайт за обучение на млади журналисти.

Не, че съм млада, но не ми е излишно обучение никога!

Приемам коментари за писането ми!

http://news.maars.net/bg/2011/05/26/

Ако знаем истината, свободни ли сме?

„Тези, които контролират мнението на един народ, контролират и неговите действия.” – Жан Жак Русо

По повод световния ден на свободата на печата Международната организация

Снимка: cs-faculty.stanford.edu

„Репортери без граници” изнесе статистическа информация, която постави България на последно място сред страните от ЕС по отношение на свободата на словото. Ние сме на 59-то място от общо 173 държави, в които организацията наблюдава състоянието на медиите.

Според интервю на Оливие Базил, от „Репортери без граници”, излъчено на 3 май 2011 година, в програма „Хоризонт”, БНР: положението със свободата на словото в България остава много, много трудно. „Ако съдим в световен мащаб, – казва г-н Базил – България попада в първата половина, защото, за щастие на българите, тя не е в положението на Еритрея, Хондурас, Китай, Бирма и Русия, в известен смисъл. По отношение на другите страни от Европейския съюз обаче тя е на последно място и се нарежда до Гърция, макар и по различни причини. Спрямо България има същите притеснения, както и спрямо Италия, където 10-ина журналисти живеят непрекъснато под полицейска закрила, защото разследват мафиотски групировки. Установяването на контрол върху медиите от сивата икономика, независимостта и зачитането на професията, особено в регионите извън София, остава особено тревожно. Има изкупуване от доста неясни купувачи на важни вестници като “Труд” и “24 часа”, има и други, които оказват съпротива на такива практики като “Дневник” и “Капитал”. Проблемът не е в някакъв отделен случай, а в системата, пазара и рекламата. Именно те правят статута на българския журналист изключително зависим от решения, които са изключително произволни. Има наистина ефективен контрол в обществените медии от страна на българското правителство, но има и редакционен контрол в частните медии чрез рекламния ресурс, а те редовно манипулират българите. Журналистите в България работят в обстановка на много заплахи. Наистина, тази година нямаше случаи както предишната, като с главния редактор на “Фрог нюз”, обаче това, което казах, са изключително смущаващи сигнали и в това отношение развитие в България няма.”

Този разговор дава повод да се замислим за значението и развитието насвободата на словото у нас. Като понятие то се свързва неминуемо с концепцията за медиите като четвърта власт и възниква преди около 200 години в англосаксонския свят. Какво стои зад метафората „четвърта власт”? Това е твърдението, че медиите са натоварени с функции да бдят над останалите три власти: съдебна, законодателна и изпълнителна. В демократичните страни тази роля се гарантирана от конституции чрез свободата на пресата и мнението. И теоритично предоставя възможност основна цел и приоритет на медиите да е неутрално пресъздаване на действителността, както и осъществяване на разследваща журналистика. А разкриването на политически, социални и икономически злоупотреби, корупция и скандали да довежда до корекции върху системите на съответната власт, в която те са били открити и извадени на публичното внимание.

Това обаче е трудно изпълнимо дори в едно демократично общество. (Приема се, че в недемократично общество медиите са цензурирани или основни факти от държавния живот са скрити.) Ако журналистите трябва да разкриват корупция, те имат нужда от достъп до информация, с която разполага само правителството. Трябва да имат право да търсят, получават и разпространяват тази информация, но и това предполага задължение на държавата да осигури достъп до нея. В действителност свободните права за достъп до правителствена информация са неефективни и не се прилагат на практика. Те изискват не само законова гаранция, но и ефективен административен механизъм, осигуряващ бързо и справедливо отговаряне на заявленията за получаване на информация. Без тези условия за работа четвъртата власт не може да изпълняват ролята на пазител на другите три власти, изключително зависима е от тях и всъщност не е и власт.

Свободата на словото обаче е власт, защото медиите имат възможност да манипулират хората чрез новинарски, образователни и развлекателни информации. И това вече прави четвъртата власт равностойна, ценна и нужна за останалите власти. Чрез нея те имат възможност да променят нагласите на големи групи от хора и да им въздействат в няколко направления: политически аспект, шоу бизнес, корпоративни комуникации и други, което всъщност определя нейната властност. Освен това медиите разполагат и с различни техники на дезинформация като: подборна информация, групиране на информация, „омаловажяване и преувеличаване на информация”, спекулативен коментар, произволно обобщение, отвличане на внимание и прочие. В тези възможности на медиите властимащите и стремящите се към власт политици виждат шанс да се облагодетелстват (защото много неща в политиката „стават именно заради информирането”) и с годините някак неусетно между медии и политика изчезна рязката граница.

Свободата на словото не е власт, ако няма и гарантирани слушатели. И някак неусетно и непрекъснато започва да се внушава, че всички са маскари, че моралните ценности са глупост и отживелица, че животът е цирк и скандал, и успява не можещият и знаещият, а наглият и силният. Тази роля се отределя на медиите: първо на вестникарската журналистика таблоиден тип, а после и на електронните медии. Ярък пример затова е как те култивираха чалга-културата, която освен тона е не само обществен или естетически феномен, а е превантивна мярка срещу създаване на гражданско общество и даже необходимо условие за съществуване на корпоративна и мафиотска държава, скрита зад декоративно демократично лустро. На хората се внушава да се живее ден за ден, да се смята, че политиката е мръсна работа и не всеки е подходящ за нея и че който мисли за общо благо, е непоправим глупак. Събитията се представят през дълга, нерекъсната верига от скандали, при което всеки скандал захлупва другия, а постепенно обществото деградира до публика, която само наблюдава ставащото, псува и дюдюка отстрани като на нещо, което не я засяга.

Политиците, за да защитят своите позици, накараха медиите да работят на принципа: като няма хляб, поне да има зрелища. А подобно отношение към общия живот култивира обществена амнезия, която позволява отново и отново да се гласува все по същия инфантилен начин за тези, които са удобни на политиците.

Така скаченият съд „медийно-политическия монопол” се наложи и вече присъства като неоспорима реалност: монопол на простащината, гарантиращ съществуването на удобната за олигархията псевдо-държава. И при този монопол става дума не за нещо друго, а за нова цензура, действаща по принципа на икономическата принуда. Новата цензура няма институционални измерения. Всеки може да говори каквото си иска и да показва каквото си иска. Стига да има къде да го прави. Може, но това можене на практика е ограничено само в маргинални интернет пространства и издъхващи малотиражни издания. За другото се искат финанси. Например, телевизията е скъпа медия, трябват милиони предварителни инвестиции, за да стартира една телевизия, трябват и милиони, за да се подържа нейното излъчване. Възможният източник за въпросните милиони е един единствен: бизнеса и рекламният пазар. И именно върху него в България е наложен наистина впечатляващ монопол, от който зависи кой каква реклама ще получи. И за да има реклами, трябва да има кой да поиска да ти ги даде. Тъй като в България бизнесът продължава да зависи от държавата и “своите хора” в управлението, големите рекламодатели естествено нямат интерес да дават реклами в медия, която е критично настроена спрямо управляващите.

Освен това: реклами се дават при наличието на определен рейтинг на съответната телевизия, изчисляван в зависимост от зрителския интерес. Кой определя този рейтинг? Основно на базата на социологически допитвания. Как го определят? Ами както си искат. Резултатите от едно допитване за това кой какво гледа са относителни и лесно манипулируеми, и непроверими.

Друг голям проблем пред свободата на медиите, е все още съществуващата в България автоцензура. Тя е резултат на натиск от страна на политици или пък собственици на издания. Като икономическата криза влошава още повече положението на журналистите, увеличавайки страха им от съкращения или закриване на медията, за която работят. Така, много рафинирано онези, които трябва да бъдат истински блюстители на словесните права и изразители на свободата на слово, журналистите, дори не разбраха как влязоха в капана.

И до какво ниво стигна днешната журналистика? Обикновеният човек може да плюе по министър-председателя, ако е блогър, общественик, ако няма пряко въздействие върху хората. Става ли дума за медии, там е съвсем друго положението. По всички въпроси, засягащи пряко обществото – имотното му състояние, здравето му, грамотността му, квалификацията му, работното му място, дома му, децата му – бяха питани именно онези категории, които в крайна сметка трябваше да завземат свободата на мнението в определена област, за да зазвучат като последна инстанция. Това се изроди в следното: премиерът каза, лидерът съобщи, експертът смята, министърът е пределно ясен. Т. е. единствената истина е тяхната. Противоречащите тези минават под формулата: твърдят запознати или подшушнаха заинтересувани. Всички такива, разбира се, са пожелали анонимност. И така се стига до явлението „Тридесет микрофона, една версия!”.

Журналистът, който свежда информацията от източник до потребител, се преврърна в дръжка на микрофон и най-прост елемент от системата „предай по-нататък”. В телевизията и радиото коментарите на информация са почти изчезнали. В най-тиражните вестници коментарните рубрики са сведени не само по мащаби, но и по смисъла на разширени дописки в стил шеги и закачки между добри познати, каквито всъщност са източниците на информация и техните проводници. Очевидно именно затова го няма и обективния коментар, което ще рече – на човек, незабъркан в тази система от скачени съдове, в която заедно с падане от власт на едни политици помръква и славата на определени журналисти, или пък с други при напредване във властта, се прикрепват към тях като придатък. Какво разбира българският политик под „свобода на словото“? Това е пространството пред него, изпълнено с микрофони. Те записват всяка негова дума, след това я предават в печатен и екранен вид, за да достигне до избирателите. Тази информация е най-важна, с приоритет, дори да не съдържа нищо важно в себе си. Тя просто е предоставена от политика, който все по-малко се интересува какво става извън това пространство от микрофони. Имат ли представа политиците ни какво означават докладите на „Репортери без граници“? Знаят ли съдържанието на редица европейски документи по отношение на свободата на словото? Запознати ли са колко зле е положението с медиите в България, колко натиск има върху тях? Досещат ли се, че това може да ни създаде много проблеми с ЕС, тъй като свободата на словото е основополагащ елемент в структурата и изграждането на европейското общество?

Знаят, запознати са, досещат се. Но това не им пречи да кажат: „Виждате каква свобода на словото имаме. Не можем да преброим микрофоните. Не знам в Щатите как е. Толкова много медии дали имате във вашето пространство!“.Това са думи на премиера Бойко Борисов, отправени към американския посланик Джеймс Уорлик на съвместната им пресконференция в понеделник в Академията на МВР. А щом министър-председателят така вижда свободата на словото, какво да мислим за останалите политици?

А човекът извън системата на скачените съдове е именно онзи гражданин, който може да не е пенсионер, но има мнение за пенсиите, който може да не е майка, но има поглед върху детските надбавки, който може да не е учител, но знае какво възнаграждение заслужава тази професия, който може да не е лекар, но е наясно какво е да работиш и пребиваваш в болница. Това е именно факторът, за когото е предназначено правото на свобода на словото, благодарение на когото то се именува така.

Тъжното в случая е, че този фактор не възприема това свое право като задължение.

Просто трябва да приемем, че свобода на словото у нас има. Защото въпреки, че всеки може да говори каквото иска, медиите изгубиха доверието на хората, които усещат, че медийно-политическият монопол иска да ги контролира, а това ги навежда и на мисълта, че и политици, и журналисти не им вярват. Гражданите държат на информираността си, не искат някой да ги контролира как да става това, още повече, че също не вярват на информаторите. А и не могат да ги контролират.

Ами…нищо.

Записах се на стаж в един сайт за обучение на млади журналисти.

Не, че съм млада, но не ми е излишно обучение никога!

Приемам коментари за писането ми!

http://news.maars.net/bg/2011/05/20

„Кембридж” е най-добрият университет във Великобритания

Университетът в Кембридж отне титлата на конкурента си в Оксфорд като най-доброто висше заведение във Великобритания. Във вторник вестник „Гардиън” публикува своята класация за 2012 г. на най-добрите университети в кралството, в която „Кембридж” слага край на продължилото шест години господство на „Оксфорд”.

Снимка: интернет

Говорител на „Кеймбридж” каза: „Нашият университет е горд от световната класа на образованието, което предлагаме. Нашите студенти се възползват от интензивно обучение, подкрепено от най- доброто академично оборудване и имат отлични перспективи за професионално развитие. Приемаме най-умните и най-добрите студенти, независимо от финансовите им възможносит. Ние предоставяме широка и гъвкава схема за стипендия и инвестиране и ще продължим да гарантираме това. Всеки студент, който има възможност да следва, трябва да включва „Кеймбридж” в първите пет възможности, които му се прилагат за обучение по света.”

В класацията на „Гардиън” участват общо 120 институции. Те са подредени според няколко критерия: какви са разходите им за всеки студент (средно малко над 3400 лири), какво е съотношението между персонал и обучавани, какви са перспективите пред завършилите да си намерят работа, какво е съотношението между персонал и обучавани, каква степен се изисква от дипломиралите се, сравнение между академичните постижения на първокурсниците и крайните им резултати при завършването, доколко завършващите студенти са удовлетворени от тяхното обучение. Обработката на резултатите е извършена от независимата консултантска фирма Intelligent Metrix.

Списък на класацията на първите 30 световни университета

1	Университета в Кеймбридж	11	Университета в Бристол	21	Университета в Глазгоу
2	Университета в Оксфорд	12	Университета в Йорк	22	Университета в Бирмингам
3	Imperial College Лондон	13	Университета на Единбург	23	Университета в Лестър
4	Лондонското училище по икономика	14	Университета в Саутхемптън	24	Университета в Нюкасъл
5	Дърам университет	15	Университета в Ексетър	25	Aston University
6	Университета в Сейнт Андрюс	16	King’s College London	26	Университета в Шефилд
7	Университетския колеж в Лондон	17	Университета в Нотингам	27	Университета в Източна Англия
8	Университета на Уоруик	18	Е на същото	28	Университета в Съри
9	Университета в Ланкастър	= 19	Loughborough University	29	Университета в Манчестър
10	Университета в Бат	= 19	Университета в Съсекс	30	Университета в Ливърпул

„Кеймбридж” е изпреварил Оксфорд по философия, право, политика, теология, математика, класика, антропология и модерни езици. „Оксфорд” обаче запазва лидерството си в икономическите науки и е на първо място в обучението по психология, химия, изкуства и дизайн. „Loughborough” е най-добър за спортни науки, а „King’s College” в Лондон е на първо място за стоматология. Университетският колеж в Лондон оглави таблицата по английски език, докато „Троица Лаван консерватория” е ненадминат за драма и танц. „Нортъмбри” е отчетен в таблицата за съвременни езици, като преминал от 48-мо през миналата година на трети за тази година.

„Гардиън” отбелязва, че докато „старите” университети доминират в челните места на класацията, „по-новите” вузове подобряват позициите си спрямо миналата година. Уинчестър е скочил от 96-то място в 69-тата.

Британските университети са представени най-силно в списъка, с лондонския Юнивърсити колидж, Оксфорд и Imperial, всички включени в топ 10, а King’s College в Лондон и Единбург са в топ 25.

Американските институти също доминират в списъка, обаче след 31 от първите 100 места в ранглистата на университетската общност. Списъкът също съдържа 15 азиатски университети, водени от университета в Хонг Конг.

Като цяло авторите на проучването отбелязват, че колкото повече харчи един университет на студент, толкова по-високо е той в класацията и студентите му са по-доволни, макар да предупреждават, че някои курсове (например, инженерните) не изискват големи средства и затова в списъка има значителни разлики. Годишният разход за един студент през 2009-2010 г. е бил 3428 лири спрямо 3495 лири предишната година. С 11 232 лири „Оксфорд” изпъква далеч пред всички останали, като в „Кембридж”, например, сумата е по-малка – 8612 лири. St Mary’s University College в западен Лондон и Лийдс Тринити колеж от всички институти са с най-ниски разходи за обучение на един студент.

Анализът на „Гардиън” показва, че повечето университети във Великобритания – както от челото, така и от дъното на класацията, се готвят да поискат от новата учебна година максималната разрешена от правителството такса за обучение – от 9000 лири на година. Правителствената Служба за равен достъп преглежда исканията на всички университети и през юли ще обяви какво е одобрила.

Междувременно, правителството намали и броя на местата в курсовете за обучение в университетите. „Кеймбридж”, който е на първо място по отношение обучение на специалисти в образованието, ще има 49 по-малко места за курса си за учители през септември тази година или с 11% намаление. Като цяло почти 4000 по-малко места ще има в програмите за обучение на учители. Говорител от Министерството на образованието каза, че броят на учениците в средните училища рязко е спаднал и по този начин необходимостта от нови учители е намаляла.

Британската академична общност постави под съмнение и колко време системата на висшето образование в страната може да поддържа своята световна класа и първа позиция в световното пространство като се има предвид недостига на инвестиции в нея.

Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че Великобритания изостава от конкурентите си по отношение на инвестициите във висшето образование. Секторът е изправен пред съкращения на повече от 1 млрд. Лири до края на 2013 година. Делът на разходите в британската общност на висшето образование е 0,7%, което е под средното за ОИСР. Великобритания изостава от САЩ, Канада, Швеция, Германия, Полша и Словения. Андреас Шлайхер, ръководител на ОИСР, каза: „Финландия, Канада и Япония са сега големите играчи в областта на висшето образование. В продължение на много години Великобритания бе на преден план. Но сега се вижда, че й липсва конкурентно предимство.”