интервю в "Лична драма" - от 11.11.2008 година

Правила съм много грешки в живота си
Родена е в линейка на път за Варна. Инженер по образование, работила е като секретарка, сервитьорка и журналистка, отговаряла е на импулсен телефон, правила е еротични масажи, била е проститутка. После става мадам – съдържателка на салон за сексмасажи. Днес Даниела Великова е известна писателка. Превърналите се в бестселъри „Платеният секс”, „Искам го мъртъв” и „Гневът на лесбийките” взривиха книжния пазар у нас. Благодарение на издателство „Феникс Дизайн” излезе и новият й роман „Невидим за закона”. Негов герой е сериен убиец, който намира жертвите си в интернет чрез сайтове за запознанства. По всичко личи, че и новата книга ще се превърне в поредния успех за авторката.
Когато й предложих да направим това интервю за читателите на „Лична драма”, тя призна, че познава вестника и дори е пускала свои обяви за запознанства.

- Даниела, разкажи по-подробно за това.
- Да, ползвала съм обявите на в. „Лична драма” още преди да започна бизнеса с масажи, но ще се върна назад във времето. Бях секретарка, след 17 ч. приключвах работа и ставаше скучно. С приятелката ми ходехме насам-натам, но ако тя харесваше шофьора, аз – директора, образно казано. Решихме да намерим двама приятели, които да са нещо средно. Отидохме в една агенция за запознанства, много елитна за времето си. Дамата там поиска телефони и снимки. Дадох служебен номер. И на следващия ден като започна да звъни, направо прегря. Обажда се куцо и сакато. Просто дамата предложила телефона на всички, дори на колежки от други агенции. Решила да ни намери мъже, но не уточнила какво търсим. Звъняха от войник, излязъл в отпуска, до дядо, купил си виагра.
- И какво се случи после?
- Мислех, че трябва да уважа желанието на всеки и да се срещна с него. Не можех да преценя, че това е бизнес. И ги бяхме наредили с приятелката ми през 5 минути. Срещнах се с около 3 000 мъже. Оказа се, че дамата от агенцията взима по 10 лева на всеки, за да се види с нас. Тя си купи апартамент от нашите срещи. Видях го лично с очите си. И разбрах, че това е бизнес. След като минах през агенцията, бях разочарована и реших да опитам чрез вестника.
- По това време ли пусна обява в „Лична драма”?
- Да, защото там има лично отношение – аз съм написала какво искам и очаквам лично да ми се обадят. Няма посредник, който перифразира идеята.
- Срещна ли се с някой?
- Да, срещнах се с един бизнесмен, който в момента и ми е приятел. Направи ми впечатление с това, че звучи много спокойно по телефона. Почти всички други, с които се чувах, бяха едни такива превъзбудени – като му кажеш „Здравей” и той си представя как прави секс с теб. А този мъж звучеше сякаш наистина ми е приятел. Дойде на среща с червена роза, но аз междувременно имах уговорка пак с някой след него. Казвам ти, беше на калъп тогава – едно след друго. Приех цветето и дори не разбрах, че всъщност имал рожден ден и искал да бъда с него на празника му. Тръгна си и ме остави на масата с другия кавалер. А като разбрах на следващия ден, ми стана страшно неловко. Тогава излязохме на официална среща с него. Оказа се, че почти сме били съученици в средното училище.
- Как така?
- Нашият клас от езиковата гимназия имаше шефство с клас на борци от спортното училище, където той е учил. После станахме много близки, но усещах, че сексът не е нещото, което ни свързва. Пробвахме, не че не пробвахме. Аз съм човек, който винаги експериментира. Стигнах до извод, че няма смисъл да съм фалшива и да го лъжа, че ми е хубаво в леглото, след като искам да го имам само за приятел. И вече 12 години сме близки. През зимата почти през вечер ходим на басейн, споделя с мен всичко. Междувременно имаше 2-3 жени в живота си, а аз му давам напътствия. Дори от негово име участвам в сайтовете за запознанства, водя кореспонденция с дамите, уговарям срещи... Малко на сватовница го играя. Това ми е споменът от вашия вестник.
- А запозна ли се с някого, докато работеше на импулсен телефон?
- Знаеш ли, това си е чист телефон на доверието. Там има елементи на еротика, но тя не прави оборота и заплатата, защото е в рамките на минути. Видях как нещата могат да се съчетаят и превърнат в бизнес. А като се хванах с еротични масажи, натрупах опит и кръгът се затвори. Така направих свой масажен салон.
- По-добре ли се чувстваш финансово и психически сега като писателка, отколкото като собственичка на салон за масажи?
- Психически се чувствам по-добре днес, а финансово тогава, разбира се.
- Може би затова много от младите момичета се изкушават от най-древната професия?
- За съжаление, те нямат умения. Хващат се да работят за някой, а работейки за друг, не получават нищо. Буквално им взимат всичките пари. Сводникът им оставя по 10 лева, колкото да си купят нещо за хапване. Трябва да се молят за превръзки, цигари, дрешка.
- А ти не се ли изкушаваш да се върнеш към старата работа?
- О, аз вече не съм първа младост. Ако се върна в бизнеса, мога да го направя с наети момичета. Но тогава веднага възниква проблемът, че не умея да работя с персонал. Аз съм добра душица и те ми се качват на главата и си правят каквото искат. И съответно настава хаос. В този занаят момичето трябва да бъде под строг контрол, аз не ставам за началник. Мога да й дам много съвети, да й помогна, но трябва силна ръка. Може би затова бизнесът се контролира от мъжете.
- Не си ли запазила отношения с някой стар клиент, който от време на време носталгично да ти се обажда и да иска да бъдеш с него?
- Ооо, звънят ми, всички искат да бъдат с мен, но аз не се чувствам във форма. Това е професия, за която трябва да имаш и физика. Мъжете не очакват само да си приказват с мен, аз не съм психолог. Трябва да съчетая и двете неща. Спрях цигарите, напълнях и не се чувствам комфортно да се съблека и да предложа нещо. Той си живее със спомена за онази Даниела, каквато съм била преди 5-6 години – фина, стройна... Не смятам, че съм драстично погрозняла, аз си се харесвам, но знам какво им харесва на тях.
- А когато ти имаш нужда от секс, къде го намираш?
- Не се шашкай, но в момента повече ми харесват представителки на моя пол, защото съм баялдисала от господата.
Искам секс с жени, не с мъже. Но по принцип с дамите е по-сложно, защото се увличат. Той може да разграничи нещата, а тя е много по-ревнива. Жените не се вълнуват от чист секс. И ми е трудно да си намеря приятелка, защото не желая да се обвързвам, а те всички това искат. Не казвам, че ще бъда безотговорна, че няма да й обръщам внимание, но държа да се спазва дистанция и всеки да си има личен живот. Та това са ми сексуалните мераци в момента.
- Има ли нещо, за което съжаляваш, че ти се е случило?
- Да, това, което аз сама съм си причинила, а съм можела да променя. Примерно тази ми наивност да се доверявам на хора, дори напълно непознати. На него от пръв поглед му личи, че е мошеник, пък аз си казвам – не, аз ще го направя добър човек. Много грешки съм правила в живота си. Ще ми се да мога по-реално да преценявам хората, на това бих искала да се науча, ама то си е до характер. В живота обикновено те предават най-близките приятели. Тогава най-много боли.
- Винаги ли си била толкова отворена към секса?
- Изживях първия си оргазъм на 30 години. Тогава открих секса. И си казах – оооо, това ли било? Много е хубавичко, я дай пак да пробвам. Та всяко нещо си има време. Жената съзрява малко по-късно. На младите им се иска, защото вече имат много информация. Но тук не става дума за информация, а за емоционална зрялост, която е необходима да стигнеш до това усещане.
- Даниела, като журналистка беше простреляна, а като проститутка страхувала ли си се някога за живота си?
- От клиенти не съм се страхувала, а по-скоро от тези срещи с непознати от запознанства. Попадала съм на много неприятни ситуации. Една такава история стана повод да напиша „Невидим за закона”. Бях издала вече другите две книги и търсех връзка с PR, който да ме представя. В сайт за запознанства се свързах с този господин. В разговор той предложи да ме срещне с публични личности, журналисти, които да направят кампанията. Дойдох в София, пихме кафе с него, изглеждаше представителен, изреди, че се познава този и онзи. Решихме да се срещнем на вечеря, за да продължим разговора. Дойде, взе ме с колата, закара ме в някакво заведение, хапнахме, пийнахме, говорехме, уточнявахме нещата. Стана късно и той ме покани да преспя във вилата му, която била наблизо. Приех го съвсем нормално. Но не ме питай как оцелях до сутринта.
- Сексуален контакт ли искаше, това ли те уплаши?
- Той просто беше пиян. Веднага реших – хайде, 5-10 минути ще го оправя, но той искаше цяла нощ, не осъзнаваше какво върши, започна да ме души, да ме бие. Не беше трезвен мъж, че да имаш нормален контакт с него. Не знаех къде съм, не можех да позвъня да дойде някой да ме вземе... Страшен стрес изживях. На сутринта се направих, че всичко е наред, едва ли не много ми е харесало. А като ме остави в центъра, да не ти разправям как качих стълбите до 6-ия етаж, където бях отседнала при моята приятелка. Върнах се във Варна, влязох в един сайт, в който водя кореспонденция от името на друга приятелка и го видях. Пишеше й същите реплики. Тогава ми се роди идея за серийните убийци. Исках да предупредя жените, които излизат хаотично на срещи, какво може да им се случи.
- Значи подобни виртуални контакти могат да бъдат опасни и е по-добре да се избягват?
- Бъдещето за мен е в сайтовете за запознанства. Пак казвам, когато се регистрирах в агенцията, се видях с 3 000 души, от тях излязох с 300,преспах с 30 и трима ми станаха. За да срещнеш подходящия човек, ти трябва този 0,1 процент. Мал шанс е да го откриеш веднага, затова виртуалното пространство помага. Но пак повтарям - не бива да се забравя, че може да бъде опасно, и то много.
- Като жена с богат опит, откри ли какво не му достига на българския мъж?
- Само ще ти кажа, че няма еднакви мъже. Няма стандарт. Всеки е индивидуален. А като цяло не им достига търпение. Животът е прекалено динамичен и той си мисли, че веднага трябва да те има сексуално. Няма време за романтика, за ухажване... Пък жената е така устроена, че това й трябва. Адам се е приспособил по-бързо към съвременния начин на живот, защото той е ловец, трябва да бърза, няма време. Ако може да забави с 15 минути предложението си да си легнат, за да я изслуша, тя ще го обича 15 години след това. Но той пропуска увертюрата и минава в атака още в първата минута. Кой знае, може би и жените ще започнат да бързат, защото и те имат все по-малко време. В следствие на това ще има много грешки, но и ще се появи една безчувственост у хората.
- Отгледала си сина си сама, разкажи да баща му.
- С него сключихме фиктивен брак. Аз бях девствена, всичките ми приятелки вече бяха спали с някого и решиха, че и на мен ми е време.
- На колко години беше?
- На 21. Избраха ми един по-солиден мъж, разведен. Тогава бях машинописка и напечатах дипломната работа на бившия си съпруг. И реших, че ще пробвам. А той, човекът, си мислил, че съм опитна, защото съм лаладжийка, приказвам повечко. И докато разбере, аз бях обезчестена. Той замина на специализация в Германия, а като се върна, и аз викам: Сорри, Леонардо, но малко съм бременна. Така решихме да сключим фиктивен брак за пред роднини и приятели. Изкарахме една година, докато се роди детето, и след това се разделихме. Поддържаме нормални отношения. В интерес на истината той не е от хората, които поемат ангажимент, не се срещаше с детето. Е, сега работят заедно, колеги са, виждат се по-често, но в детските си години синът ми, който вече е на 26 г., не е имал контакт с баща си. Основно аз се грижех за него и родителите ми. И понеже бяхме само двамата, той се чувства мъжът вкъщи.
- И накрая, какво би посъветвала хората, които преживяват лични драми?
- Универсални съвети не мога да дам. Но когато човек почувства, че е изпаднал в депресия, дупка, е най-разумно да поговори с някого, бил той приятел или професионалист. Като работех на импулсен телефон, много повече съм помагала на хора с проблеми, отколкото сексуално. Дори само изслушвайки го, вече му помагаш. Докато разказва, той осмисля нещата. Така че когато човек изпадне в лошо настроение или депресия, не бива да се затваря вкъщи, а напротив - трябва да излезе и да потърси дори и случаен контакт. Качва се на влак, сяда в купето и започва да говори с непознатите. А на следващата гара вече ще се чувства по-добре.
Интервю на Валентина Иванова