Невидим за закона

В ранна утрина светлина всички лица изглеждат бледи и мрачни. Шокирани и разярени. Варна трябва да е град, либерално мислещ, сигурно пристанище за отдих и бягство от лудостта на останалия свят. Точно поради тази причина хората избират да почиват тук, но тя вече не е валидна. Един убиец я отмени завинаги или поне за достатъчно дълго време с четвъртото си убийство. Градът вече е пълен с тайни. Всъщност тайните са най-продаваната стока. За по малко от седмица мъжът направи всичко възможно, за да задоволи търсенето, като истински професионалист знаеше тънкостите на ответните действия. Така шахматист решава сложна почти нерешима задача.
Законите на природата учат, че нищо не бива да се губи, дори и трупът на убитите животни. Затова той хранеше тези, които се хранят с мърша. Макар да знае, че и останалите умират да си почистят зъбите с неговите кокали.
Убийците - хора, хронично извън закона, не могат да се харесват на добрите хора.
Хората сигурно си мислят, че той едва ли става толкова рано, когато не убива. Но не е така. Обича да наблюдава изгрева. Обича и сезоните, защото харесва промените. Винаги е приятно да те зарадва пролетно слънце или първи сняг.
Хората си мислят също така, че човек като него се пази да не попада пред очите на ченгета, избягва оживени места, където проверяват документи за самоличност и е възможно случайно да бъде разпознат. Ченгетата - те се държат по определен начин, вървят по определен начин, жестикулират по определен начин. Очите им никога не престават да претърсват територията, когато отиват на ново място или попадат в нова ситуация. Те запомнят всичко, в случай че после им се наложи да си спомнят детайлите. Поради това се разпознават отдалече.
Хората вярват, че не може да се отдаде на малките радости на живота, че е длъжен постоянно да спазва правилата на конспирацията: да забрави името си, телефоните на приятели и роднини, че принуден е да няма навици и предпочитания. Че психиката му се разклаща бързо и започва да подозира всички: който е край него и който го няма. Че в главата му се промъкват мисли: нима така трябва да живея цял живот, че рано или късно ченгетата ще ме спипат. Всеки заплетен възел има начало и край. Но не е така.
Че усмивката му ще става все по-напрегната, движенията: по-премерени, погледът: по-подозрителен. Но не е така. Престъпникът бързо се научава да разбира живота и неговите ценности, най-важната от които е неговата свобода.
Не може да отрече нищо, но няма и нужда. Хората и без това винаги са склонни да вярват на най-лошото.
В него обаче живееха страх и ярост и онази първична болка, която кара иначе добри хора да прескачат граници, които никога не биха преминали и с паспорт даже. Ако това е карма, то тя е ужасна. Просто така се е случило. Той е затънал до гуша в тази мръсотия. Не му остава нищо друго, освен да започне да плува. Убиецът усеща смирение едва, когато нещо му въздейства толкова силно, че дори го оставя без дъх.
Сега той е просто един от всички.
Да се изгубиш в тълпата.
Пие сутрешното си кафе в крайбрежно заведение. Вежливо се усмихва на сервитьорката. Погледът му преценяващо се плъзга по дългите бедра на момичето, докато разгръща сутрешния весник с премерен замах. После хвърля бегъл поглед на заглавието “Четвърти обезобразен женски труп, открит в хотел край морето!” и сгъва вестника с пренебрежение. Нищо ново в днешния брой за него. Още един банален ден в офиса на серийния убиец.