Господин Петров има кръгла годишнина и му правят минет. Огромна, с разплути телеса лелка се е заела с това. Нейните не пухкави, по-скоро подпухнали до синеещ отенък устни неистово терзаят вял, обречено сбръчкан член. Суховатото телосложение на мъжа покорно се е расплуло под мекото, жадно обгръщащо го туловище на жената. Върху лицата на съпрузите - удоволствие. И двамата с труд сдържат позивите за повръщане. Знаят, че така трябва. Госпожа Петрова знае, че така трябва. Господин Петров знае, че така трябва. Нощни телевизионни канали със завидна регулярност осведомяват зрителите за новостите. На екрана девойки с миловидна външност и неопределен род занимание постоянно правят на някой минет. Негрите в Африка си правят един на друг минет. Красивата съседка прави минет на своя любим. Продавачката от пазара, разположен на тихата уличка до дома им, прави минет на свои кавалери. Тя има много кавалери. Така и трябва.
Когато госпожа Петрова бе млада и стройна, просто й викаха Муце. Тя се омъжи за господин Петров. Тогава го наричаха просто Гошо. В тези далечни времена той често молеше младата си красива жена да го приласкае с устни. Тя отказваше. Има жени, категорично отхвърлящи някои видове секс. Оказа се, че Муцето принадлежи към тази непонятно държаща се категория. Гошо се примири. Не искаше да дразни жена си с предварително обречени на отказ молби.
На рождени дни и знаменателни дати е прието да се гевезят близките с нещо необичайно. За шестдесетия рожден ден на на мъжа си госпожа Петрова реши да го поздрави със забранено. Тя му прави дългоочаквания минет.
Господин Петров се оказа неготов за приятното. Той не се е къпал и не е сменил бельото си. Гениталите му понамирисват. Неговите белезникави семейни гащи, небрежно захвърлени като че от нетърпелива женска ръка, се търкалят до дивана, предизвикателно проблясквайки с жълти петна. Господин Петров има проблеми с уретрата и с незадържане на урина в лека форма. Госпожа Петрова има хрема.
Черният котарак, притаен до дивана, на който се случва необичаното действие, охранява безценното съкровище със засъхналите човешки отпадъци. Той внимателно следи действията на своята стопанка. Господин Петров с не по-малко внимание и предпазливост хвърля поглед към него. Ако зависи от него, той отдавна би претрепал наглия котарак. Но не може да го направи. Напротив, утре ще го понесе към ветеринар. По мнение на госпожа Петрова нейното съкровище започнало по-малко да яде. Навярно е болен. По мнение на господин Петров тлъстият лентяй даже е почнал да плющи два пъти повече от обикновено. Мнението на господин Петров не е интересно на никой. Утре той ще сложи тежкия котарак в чанта и ще го помъкне към ветеринар. Той насериозно обмисли да промени маршрута и да отнесе чантата при познат препаратор, който, разбира се, още не е съвсем истински препаратор - прочетел е много книжки, но не е работил на практика. Не разполага с изходен материал. Утре ще практикува. Утре ще получи изходен материал. Господин Петров ще помогне на младия специалист. Това са мечти. Господин Петров знае, че никога няма да се реши да направи това. Но знае също така, че всеки има право да помечтае.
Госпожа Петрова усилва натиска на вече приличащия на парцал член. Тя, кой знае защо, облизва топките на мъжа си, имитирайки котарака си. Котаракът е голям любител на тази работа, само дето той ближе собствените си яйца, не се стреми да достави съмнително удоволствие на свои близки. Госпожа Петрова се опитва да погълне всичко и веднага - виждала е това на телевизора. Така трябва. Това е хубаво, стилно, възбуждащо и яко. Това е - рожден ден.
Госпожа Петрова изпада в транс. Хазартно примлясква с устни. Знае, че така трябва. Всички телевизионни девойки примляскват. Негрите в Африка примляскват. Първоначално господин Петров се страхува, че може да го захапят със зъби, но си спомня, че чейнето на жена му кисне в чашка на нощно шкафче. Няма с какво да хапе и това го радва. Господин Петров си спомня... костенурката, която живя у тях преди години. При най-малка заплаха мудният ленивец ловко вмъкваше глава в черупката си. Господин Петров съжалява, че не може да вкара члена си в черупка. Съжалява, че няма черупка в района под пъпа си. Черупката би го спасила от ритмичните удари на челото на жена му в беззащтния му стомах. Черупката би го спасила от минета.
Костенурката не му стигна, ами взе да мисли и за други глупости. Изведнъж си припомни, че самките на някои членестоноги след съешаване изяждат приключилите със задълженията си самци. Той е готов да закрещи от страх. Но мъжествено задържа вик и желание на повърне. Ужасите на камасутра продължават. Господин Петров стиска зъби и се наслаждава на минета.
И си спомня. Някога, на някаква вечеринка най-добрият приятел на господин Петров покани госпожа Петрова на танц. Тогава още бяха Муце и Гошо. Някога най-добрият му приятел се опита да целуне Муцето по време на танца. Гошо разби физиономията на най-добрия си приятел и не разговаря с него дълги години. Сега господин Петров чисто и просто би отстъпил мястото си на дивана на най-добрия си приятел, а сам би почел някой нов вестник. Нека госпожа Петров да прави минет на Филип Иванов. Той даже е готов незабавно да скочи и потърси своя приятел, дори да му опише всички прелести на минета. И как би се постарал! Би разказал на стария флиртажия това, което знае вече и сам. Това е много по-хубаво от танц, много по-приятно от целувка. Това е хубаво, стилно, яко, възбуждащо. Това го показват на телевизора. Това е - минет.
Господин Петров с труд удържа издигащото се в хранопоровода му желание да повърне. Гледа котака и внезапно си спомня, че той има грапав език. Няколко пъти котаракът, кой знае защо, му близа крака. Господин Петров забелязва, че животинката като че ли се готви за скок на дивана. Козината на натрапника настръхна. Господин Петров незабелижимо напипа с ръка тежкия том на някаква книги. Той се страхува да не би наглият котак да се присъедини към семейния празник на плътта. На него му стига езика на госпожа Петрова, макар, че не е грапав. Така внезапно си спомни, че жена му отдавна не спи с него. Тя спи с котарака, който с удоволствие се промъква под одеялото.
Госпожа Петрова за миг прекъсва своето приятно семейно начинание и хвърля към мъжа си бърз изпитателен поглед. Господин Петров се спотайва, блаженно затворил очи. Това е много по-хубаво от онова, което негрите си правят един на друг! Госпожа Петрова е удовлетворена. Тя надмина миловидните теледевици и сополивата съседка, да не говорим за някаква си там продавачка на тъп пазар заедно с негрите в добавка. Нека мъжът й да знае колко е добра тя. И продължава.
Котаракът повече не се готови за скок, а си прави автоминет. Физическите котешки особенности му позволяват да се занимава със самообслужване. Той почти на никого не пречи. Господин Петров моментално се размисли и се отказа да отнася утре котарака при ветеринар. Плешивият препаратор няма да получи любимия котарак. Нека продължава да изучава своите книжки. Макар да се изясни, че тлъстият навлек е злостен воайор, господин Петров няма нищо против неговите лоши наклонности. Още не е ясно кой от двамата е по-извратеняк. Този, който гледа или онзи, който се прави на чучело. Котакът е юнак и му лиже крака. Котакът е добър, умен. Котакът плюска манджа два пъти повече от обикновено и страда от липса на апетит. Но на никой не натрапва подозрителни сексуални услуги и на никой не пречи. Котакът си прави автоминет.
Омаломощеният господин Петров се опитва да съобрази какви още опасности го очакват във връзка с ненадейно засилилата се сексуалност на жена му. Опитва да си спомни какво приятно е гледал по телевизора. Внезапно го втриса. Спомни си! Показваха разкрепостени американки, които не позволяват на американските мъже да ги притежават. Те ги притежават. Мятат мъжаги на кревати и ги възсядат като бикове на родео, стремейки се да се задържат върху тях. Господин Петров си представя какво ще се случи с него и дивана, ако госпожа Петрова при своите днешни габарити реши да пробва секс по американски и почне да го яха. По-скоро би се съгласил да преживее втори минет, ако, разбира се, му провърви да оживее след първия. Предварително му стана лошо. Втресе го. Нужен му е валидол. Иска му се да повреди телевизора, за да не може жена му да гледа американски филми. Той не знае също така дали негрите в Африка не се занимават и с анален секс, но отново предварително му е лошо. Подозира, че с аналния секс при негрите всичко е наред. При съседката и продавачката от пазара - също. Готов е да завие от отчаяние.
Внезапно господин Петров чувства остър позив за уриниране. Опитва за задържи напиращата навън струйка. Напразно. След неочаквания изблик той изломотва нещо извинително. Уплашено настръхва, чувайки силния вик на госпожа Петрова. Той се е изпикал в устата на жена си и сега се страхува от това, което го очаква. След няколко секунди се успокоява. Наказанието се отменя. Това не е вик на възмущение. Това е вик на радост. Жена му е чула жалкото му мънкане. Усетила е в устата си нещо влажно и топло. Мъжът й простена! Тя го докара до оргазъм! Това е добър подарък за юбилей!
Върху лицата на възрастната двойка е изписано умиротворение. Господин Петров е радостен, че не вечеря. Тогава едва ли би сдържал позивите за повръщане. Котаракът завърши автоминета си и също изглежда умиротворен. Господин Петров вече не се страхува от минет. Юбилеите не са чести - нали затова са и юбилеи. Той вече знае какво да прави. Ако на жена му й скимне да го прави без тържествен повод, ще се наложи отново с вик да се изпикае в устата й. И това е достатъчно. Това не е трудно. Това не е страшно. Страшно е друго. Господин Петров си спомня, че скоро юбилей има жена му. Тя също навърша шестдесет.
Господин Петров вече не се страхува от минет. Той се страхува, че скоро ще го накарат да прави кунилинг. Кунилинг - това е стилно, яко, възбуждащо. Това го показват по телевизора.
От днес нататък господин Петров се страхува от юбилеи. От днес нататък господин Петров се страхува от телевизори. От утре господин Петров за всеки случай няма да вечеря. От утре семейство Петрови ще чете само вестници.
Когато госпожа Петрова бе млада и стройна, просто й викаха Муце. Тя се омъжи за господин Петров. Тогава го наричаха просто Гошо. В тези далечни времена той често молеше младата си красива жена да го приласкае с устни. Тя отказваше. Има жени, категорично отхвърлящи някои видове секс. Оказа се, че Муцето принадлежи към тази непонятно държаща се категория. Гошо се примири. Не искаше да дразни жена си с предварително обречени на отказ молби.
На рождени дни и знаменателни дати е прието да се гевезят близките с нещо необичайно. За шестдесетия рожден ден на на мъжа си госпожа Петрова реши да го поздрави със забранено. Тя му прави дългоочаквания минет.
Господин Петров се оказа неготов за приятното. Той не се е къпал и не е сменил бельото си. Гениталите му понамирисват. Неговите белезникави семейни гащи, небрежно захвърлени като че от нетърпелива женска ръка, се търкалят до дивана, предизвикателно проблясквайки с жълти петна. Господин Петров има проблеми с уретрата и с незадържане на урина в лека форма. Госпожа Петрова има хрема.
Черният котарак, притаен до дивана, на който се случва необичаното действие, охранява безценното съкровище със засъхналите човешки отпадъци. Той внимателно следи действията на своята стопанка. Господин Петров с не по-малко внимание и предпазливост хвърля поглед към него. Ако зависи от него, той отдавна би претрепал наглия котарак. Но не може да го направи. Напротив, утре ще го понесе към ветеринар. По мнение на госпожа Петрова нейното съкровище започнало по-малко да яде. Навярно е болен. По мнение на господин Петров тлъстият лентяй даже е почнал да плющи два пъти повече от обикновено. Мнението на господин Петров не е интересно на никой. Утре той ще сложи тежкия котарак в чанта и ще го помъкне към ветеринар. Той насериозно обмисли да промени маршрута и да отнесе чантата при познат препаратор, който, разбира се, още не е съвсем истински препаратор - прочетел е много книжки, но не е работил на практика. Не разполага с изходен материал. Утре ще практикува. Утре ще получи изходен материал. Господин Петров ще помогне на младия специалист. Това са мечти. Господин Петров знае, че никога няма да се реши да направи това. Но знае също така, че всеки има право да помечтае.
Госпожа Петрова усилва натиска на вече приличащия на парцал член. Тя, кой знае защо, облизва топките на мъжа си, имитирайки котарака си. Котаракът е голям любител на тази работа, само дето той ближе собствените си яйца, не се стреми да достави съмнително удоволствие на свои близки. Госпожа Петрова се опитва да погълне всичко и веднага - виждала е това на телевизора. Така трябва. Това е хубаво, стилно, възбуждащо и яко. Това е - рожден ден.
Госпожа Петрова изпада в транс. Хазартно примлясква с устни. Знае, че така трябва. Всички телевизионни девойки примляскват. Негрите в Африка примляскват. Първоначално господин Петров се страхува, че може да го захапят със зъби, но си спомня, че чейнето на жена му кисне в чашка на нощно шкафче. Няма с какво да хапе и това го радва. Господин Петров си спомня... костенурката, която живя у тях преди години. При най-малка заплаха мудният ленивец ловко вмъкваше глава в черупката си. Господин Петров съжалява, че не може да вкара члена си в черупка. Съжалява, че няма черупка в района под пъпа си. Черупката би го спасила от ритмичните удари на челото на жена му в беззащтния му стомах. Черупката би го спасила от минета.
Костенурката не му стигна, ами взе да мисли и за други глупости. Изведнъж си припомни, че самките на някои членестоноги след съешаване изяждат приключилите със задълженията си самци. Той е готов да закрещи от страх. Но мъжествено задържа вик и желание на повърне. Ужасите на камасутра продължават. Господин Петров стиска зъби и се наслаждава на минета.
И си спомня. Някога, на някаква вечеринка най-добрият приятел на господин Петров покани госпожа Петрова на танц. Тогава още бяха Муце и Гошо. Някога най-добрият му приятел се опита да целуне Муцето по време на танца. Гошо разби физиономията на най-добрия си приятел и не разговаря с него дълги години. Сега господин Петров чисто и просто би отстъпил мястото си на дивана на най-добрия си приятел, а сам би почел някой нов вестник. Нека госпожа Петров да прави минет на Филип Иванов. Той даже е готов незабавно да скочи и потърси своя приятел, дори да му опише всички прелести на минета. И как би се постарал! Би разказал на стария флиртажия това, което знае вече и сам. Това е много по-хубаво от танц, много по-приятно от целувка. Това е хубаво, стилно, яко, възбуждащо. Това го показват на телевизора. Това е - минет.
Господин Петров с труд удържа издигащото се в хранопоровода му желание да повърне. Гледа котака и внезапно си спомня, че той има грапав език. Няколко пъти котаракът, кой знае защо, му близа крака. Господин Петров забелязва, че животинката като че ли се готви за скок на дивана. Козината на натрапника настръхна. Господин Петров незабелижимо напипа с ръка тежкия том на някаква книги. Той се страхува да не би наглият котак да се присъедини към семейния празник на плътта. На него му стига езика на госпожа Петрова, макар, че не е грапав. Така внезапно си спомни, че жена му отдавна не спи с него. Тя спи с котарака, който с удоволствие се промъква под одеялото.
Госпожа Петрова за миг прекъсва своето приятно семейно начинание и хвърля към мъжа си бърз изпитателен поглед. Господин Петров се спотайва, блаженно затворил очи. Това е много по-хубаво от онова, което негрите си правят един на друг! Госпожа Петрова е удовлетворена. Тя надмина миловидните теледевици и сополивата съседка, да не говорим за някаква си там продавачка на тъп пазар заедно с негрите в добавка. Нека мъжът й да знае колко е добра тя. И продължава.
Котаракът повече не се готови за скок, а си прави автоминет. Физическите котешки особенности му позволяват да се занимава със самообслужване. Той почти на никого не пречи. Господин Петров моментално се размисли и се отказа да отнася утре котарака при ветеринар. Плешивият препаратор няма да получи любимия котарак. Нека продължава да изучава своите книжки. Макар да се изясни, че тлъстият навлек е злостен воайор, господин Петров няма нищо против неговите лоши наклонности. Още не е ясно кой от двамата е по-извратеняк. Този, който гледа или онзи, който се прави на чучело. Котакът е юнак и му лиже крака. Котакът е добър, умен. Котакът плюска манджа два пъти повече от обикновено и страда от липса на апетит. Но на никой не натрапва подозрителни сексуални услуги и на никой не пречи. Котакът си прави автоминет.
Омаломощеният господин Петров се опитва да съобрази какви още опасности го очакват във връзка с ненадейно засилилата се сексуалност на жена му. Опитва да си спомни какво приятно е гледал по телевизора. Внезапно го втриса. Спомни си! Показваха разкрепостени американки, които не позволяват на американските мъже да ги притежават. Те ги притежават. Мятат мъжаги на кревати и ги възсядат като бикове на родео, стремейки се да се задържат върху тях. Господин Петров си представя какво ще се случи с него и дивана, ако госпожа Петрова при своите днешни габарити реши да пробва секс по американски и почне да го яха. По-скоро би се съгласил да преживее втори минет, ако, разбира се, му провърви да оживее след първия. Предварително му стана лошо. Втресе го. Нужен му е валидол. Иска му се да повреди телевизора, за да не може жена му да гледа американски филми. Той не знае също така дали негрите в Африка не се занимават и с анален секс, но отново предварително му е лошо. Подозира, че с аналния секс при негрите всичко е наред. При съседката и продавачката от пазара - също. Готов е да завие от отчаяние.
Внезапно господин Петров чувства остър позив за уриниране. Опитва за задържи напиращата навън струйка. Напразно. След неочаквания изблик той изломотва нещо извинително. Уплашено настръхва, чувайки силния вик на госпожа Петрова. Той се е изпикал в устата на жена си и сега се страхува от това, което го очаква. След няколко секунди се успокоява. Наказанието се отменя. Това не е вик на възмущение. Това е вик на радост. Жена му е чула жалкото му мънкане. Усетила е в устата си нещо влажно и топло. Мъжът й простена! Тя го докара до оргазъм! Това е добър подарък за юбилей!
Върху лицата на възрастната двойка е изписано умиротворение. Господин Петров е радостен, че не вечеря. Тогава едва ли би сдържал позивите за повръщане. Котаракът завърши автоминета си и също изглежда умиротворен. Господин Петров вече не се страхува от минет. Юбилеите не са чести - нали затова са и юбилеи. Той вече знае какво да прави. Ако на жена му й скимне да го прави без тържествен повод, ще се наложи отново с вик да се изпикае в устата й. И това е достатъчно. Това не е трудно. Това не е страшно. Страшно е друго. Господин Петров си спомня, че скоро юбилей има жена му. Тя също навърша шестдесет.
Господин Петров вече не се страхува от минет. Той се страхува, че скоро ще го накарат да прави кунилинг. Кунилинг - това е стилно, яко, възбуждащо. Това го показват по телевизора.
От днес нататък господин Петров се страхува от юбилеи. От днес нататък господин Петров се страхува от телевизори. От утре господин Петров за всеки случай няма да вечеря. От утре семейство Петрови ще чете само вестници.
1 коментар:
простотия
Публикуване на коментар