Аз съм просто отломка от човека, който някога бях, сянка на жената от преди. В обърканото си съзнание опитвам да открия къде е началото на грешката ми.
И изглежда никога няма да намеря изход от всичко, което сама си причинявам. И от самотата, която ме влудява и ме прави жертва на собствено ми престъпление към самата мен. Тя ме кара да крещя и пълзя, да се моля. Всичко това ме убива, без да зная защо!
Преди се правех щастлива, а сега единствено се разочаровам от всичко. Наистина вече нямам съмнение, че каквото и да сторя, съм обречена да губя. Бих дала живота си, бих продала душата си, но зная, че всичко ще се повтори. И имам чувсто, че никой никога не ми е казвал истината.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар