Катунарски клан „Мафиозо-циганозо”

Сред многобройните народи и националности в света съществува един по своему уникален етнос. Циганите - единственото чергарско племе, живеещо и на територията на нашата страна. Всички добре ги познаваме - мърлявите поли на циганките метат тротоарите практически на всички български градове. Циганските кючеци и песни често ни развличат и веселят. Но циганите са известни не само с участието си в градопочистването, песните и танците си, а и с лошата си слава на крадци и мошеници, трупана от векове. Самите роми считат занимаването с криминални работи за достойно и богоугодно дело. Съществува циганска легенда, според която когато Исус Христос го разпънали на Голготата, случайно покрай кръста минавал циганински катун. Циганите отмъкнали един от пироните, с които бил прикован Спасителят, и отминали по пътя си. А разпънатият бог извикал след тях: „Ей, хора, продължавайте да крадете...!”. Богобоязливите хорица не могат да не слушат завета на Господ и оттогава досега отмъкват всичко, което им попадне под ръка.
По данни на статистика повече от 30 процента от всички престъпления у нас се извършват от цигани, при условие, че този етнос е само 10 процента от населението на страната ни. Тези цифри не бива да се приемат за окончателни, тъй като много от престъпленията, извършени от цигани, не попопадат в полицейски сводки и не се отчитат от официална статистика. На сметката на катуновия клан „Мафиозо-циганозо” има вписани цял набор от членове от Наказателния кодекс. Кражбите и измамите са традиционни престъпления за тях, но те вече усвояват такива „новости” от криминалния бизнес като наркотици, проституция, поръчкови убийства, измами с имоти и прочие нововъведения с света на престъпленията.
Циганската мафия по своята същност и влияние не само не отстъпва, но и в много неща превъзхожда добре познатите ни етнически престъпни групировки на чеченци, руснаци, украинци, италианци. На служителите на правоохранителната система им е много трудно да се борят с нея. Преди всичко защото практически е невъзможно да се организира нужната агентурна дейност. Циганин-доносник - това е много рядко природно явление, почти като снежния човек. Освен това, разследващите органи (с малки изключения) не познават циганските обичаи, нрави, език. И поради това, се чудят защо когато им се удаде да хванат някой цигански престъпник, той е или малолетен, или бременна, или изчезва в неизвестно направление...
Предлагам малко информация за циганите.
Основа на циганското криминално общество е семейният клан и катуна. С престъпен занаят се занимават всички - жени, деца, мъже, даже съвсем възрастни хора. Циганските семейства са големи - от пет до десет деца във всяко. Тази навалица трябва да се храни, поради това ромите „се трудят” непрестанно. Циганската престъпност е престъпност от особен вид - действат истински майстори в своя занаят: изобретателни, напористи, хитри и изплъзващи се от закона. И много жестоки. Мъжете цигани не знаят жалост и в случай на необходимост без колебание убиват. Често четем по вестниците за възрастни хора, убити от цигани, само защото не им сазали къде са скрити пенсиите им.
Всяка родовоплеменна група цигани се специализира в определен вид престъпления.
Копанарите и мечкарите се изхранват официално с изработване на изделия от дърво или с водене на мечки по панаири и сборове, но са и професионални крадци. Женската половина действа на групи, оглавявани от опитна крадла. Тя заема ръководната позицая за особени заслуги и талант в кражбите. При „ходене за работа” всяка циганка изпълнява своя предварително определена функция. Групата обикаля по селата и влиза в къщите на възрастни хора, предлага им да купят кошници, вретена и други изделия, изработени от дърво, или молят за стари дрехи за децата, придружаващи майки и каки в „акцията”. Вниманието на жертвата се отвлича от някоя жена от групата, докато друга незабележимо „шета” из къщата. И още преди стопаните да успеят да мигнат от дома им мълнееносно се изнасят ценни вещи, пари и стока. Копанарката, промъкнала се в къща, безпогрешно и уверено намира „придобивки” и светкавично се измъква от „местопрестъплението”.
Тези цигански родове живеят в пътуващи катуни и се занимават предимно с домашни кражби. Но напоследък са се ориентирали към проституцията и продажба на органи. От мечкарите са останали само две семейства, поради това, че мечките са отведени в резерват.
Калдарашите (известни още като „сръбски“ или „унгарски“ цигани, „келдерари“, „калгараши“, „кардараши“ и „върбани“), както и калайджиите, ловарите (от унгарското „ло” - „кон” познати като „конекрадци”) също са обособени на семейства според традиционния занаят, който мъжете практикуват. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското „caldera“ - котел. Традиционната религиозна принадлежност на калдарашите в България е православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Според статистиката са най-разпространената циганска група с численост над милион по цял свят. Те строго се придържат към националните си традиции и вътрешни закони, избират си барони и устройват пищни сватби, на които се раздават несметни богатства под форма на подаръци. Те са субгрупата с най-много „барвале“ - големци, богати хора от циганските общности в страната. Специфичен орган за разрешаване на вътрешни конфликти между отелните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере (познато в Западна Европа като „kris“) - своеобразен трибунал, характерен както за някои райони в Индия (т.нар. панчаят), така и за отделни селища в Източна Турция - от където вероятно произлиза и самата дума „мешере“.
Отличават се от другите цигани по това, че не говорят на „р”.
Изхранват се основно изработване на бакърени издели, едновременно с това се занимават с гадаене и джебчийство. Поради спецификата на своя занаят - котларство и бакърджийство, не образуват свои махали (макар че в последните години подобни процеси се наблюдават във Варненско и Пловдивско), а живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени - хиромантията (врачуването на ръка). Най-сръчните джебчиичи са именно калдарашките - затова булките се продават за баснослони суми. Момичетата действат на големи групи по гари, площади и многолюдни места. Техни жертви стават доверчиви хора, на които добре облечените циганки предлагат да погадаят или развалят магия. Явно калдарашките владеят някакъв вид хипноза и внушение. Иначе трудно се обяснява как напълно здрави психически и образовани хора им дават крупни суми пари и златни накити. Да бъде видяна джебчийка „в действие”, е невъзможно, нейните дружки я прикрият - такъв е циганският закон. И даже при случай на задържане на една от участничките, у нея едва ли ще бъде открито „откраднато”, а тя никога няма да издаде своите съучастнички. Циганите държат „инкяр” до последно. Защото знаят, че в противен случай ще бъдат отхвърлени от своите, а „чуждите” и без това не ги приемат. Напоследък се прилагат нови правила - предателката и семейството й трябва да издържат тези, които са попаднали зад решетките заради нея. Ето защо такива кражби са практически неразкриваеми.
Напоследък са усвоили още една доходоносна професия - „врътките” пред чейнч бюрата., както и измамите по телефона!
Бургуджиите – „парпул-рома”, т.е. истински цигани, които изповядват християнската религия и основно са железаро-ковачи. Тъй като изработват много широк кръг предмети от метал, които в момента имат добър пазар (най-вече плетени метални мрежи и различни видове метални огради), повечето представители на тази ромска група са доста заможни. Някои бургуджии напоследък са се специализирали и в изработването на скъпи метални сувенирни изделия, които също се продават добре.
В престъпните занаяти са вещи в мошенничество, в това число търговия с фалшиви златарски изделия, както и кражбата на метали, разбира се. В тази група има и „специалисти” по поръчкови убийства, въоръжени грабежи и обири.
Има още дръндари (музиканти от Салманово, Ивански, Твърдица, Омуртаг, Златарица, Котел), кошничари (с. Мараш, с. Златар, гр. Шумен), футаджии, миллет (обитавали на времетополяните около турски казарми), уста-миллет (ковачи на оръжия от Афганистан, които не се самоопределят като роми или турци), джамбази, тужари и влашки цигани. И всички, независимо от това към кой клан принадлежат, на пълни обороти правят нужното, за да поддържат криминалната слава на циганите като разширяват дейността на предците си с възможностите на престъпленията, породени от демокрацията. Дървена мафия, продажба на бебета, просия, проституция, наркотици.
Така се е появил нов клан сред ромската общност - циганските наркобарони.
По данни на МВР останали са много малко цигански кланове, които нямат отношение към наркотиците. С нарастване на кокаиновото проникване в обществото ни нараства и влиянието на циганските наркобарони. Основно с внос на наркотици, разбира се, се занимават големи борчески групировки, а дребните разпродажби но улиците владеят два типа наркодилъри - наркотично зависими и цигани. При това циганите са си създали доста по законспирирана и разгърната мрежа. За нейното непрекъснато функциониране е хвърлен целия многогодишен опит от знания за криминалния занаят и отработените с векове методи за избягване на престъпна отговорност. Тесните родови и кланови отношения им позволяват да построят такава схема за разпространение на наркотици, че практически да остават неуязвими от действията на правоохранителните органи. В клановете съществува желязна дисциплина. Всеки член от клана изпълнява строго определени функции: един придобива, друг превозва, трети разтегля, четвърти продава. С „търговия на дребно” се занимават само малолетни циганета и бременни жени. „Разтеглянето” и последващата продажба се извършва „от вкъщи”, или някъде „настрана”. „От вкъщи” най-често става през процеп на прозореца или през оградата. „Настрана” - чрез поставени лица, които са с фалшива самоличност. Това са цигани, които имат по няколко парспорти с различни фамилии. Много често те имат няколко документа за самоличност, напълно истински, просто издадени на различни имена. Това става много лесно. Ражда циганката някъде в полето, отива в близката болница и регистрира бебето под едно име и фамилия. Получава свидетелство за раждане, след това отива в съседния окръг или област, там провежда същата процедура. Само с друго име на детето. Като дойде време да получи лична карта, циганинът може да си „оформи” толкова самоличности, колкото свидетелства за раждане има. По такъв начин той има няколко имена и фамилии, а истинското му име го знаят само роднините му.
Единствената възможност по някакъв начин да се ограничи криминалната активност на циганите (само в отделно населено място), това е властите да се договорят „за ненападение” с цигански барон. Властта му в неговия клан е повсеместна и заповедите му се изпълняват безпрекословно. Но баронът може да забрани на „своите” да крадат и безобразничат само в конкретно населено място или за определено време. Да се забрани на циганин въобще да вършат престъпления и да ги накарат да водят праведен живот не може никой, даже най-уважаван и авторитетен барон. Него просто „няма да го разберат” или ще помислят, че вече от старост се е „побъркал” . Циганите даже при желание от тяхна страна не могат да изменят на обичайния си, трупан от векове живот, в който кражбата и мошенничеството са вид препитание...
Фактът, че културата им е безписмена, винаги поставя циганите в неравностойно положение спрямо опита за обучение в големите етнически общности. Как да накараме да чете и се образова човек, на който майка, баща и целият му род до последното коляно не са познавали този начи на обучаване. Практикуваната от тях религия остава в сферата на ритуала и няма връзка с по-високи теологични пластове. В циганската религиозно-обредна система спокойно съжителстват мюсюлмански и християнски празници, но представите за добро и зло идват не толкова от свещени книги, колкото от собствени митологични конструкции. Всичко това е повод за постоянно пренебрежение към санкциите от страна на двете религии: християнството и исляма. Следователно и вярата не помога да обясним на циганите, кое е провилно.
Още от малка знаех, че циганите идват от Индия и тогава се питах защо не са се върнали там или пък не си направят своя собствена държава, като евреите, например. Години по-късно се наложи да опозная този етнос и научих много за произхода и появата на циганския народ по нашите земи. Но това пак не отговори на въпросите от детството ми. Май е време да се питам вече - какво да направя, за да живея спокойно с такива съквартиранти?!