Божии помощници

Закусвам и се замислям - трябва ли да боядисам тавана или да си стои така засега... Звъни се. Отварям - мъж на около 50 години и с него 25-годишна. Симпатична при това.
- Здравейте... На какъв език ще говорим? - В стойка ловно куче започва мъжът.
- На суахили. - Отговарям. - Никога не съм чувал суахили. Не съм против да послушам, ако на Вас Ви е все едно.
- Виждам, че ще е най-добре на български. - Прави неочакван извод мъжът.- Вие чували ли сте за Библията?
- Чувал съм, една такава книжка, даже и с картинки съм я разглеждал.
- Това не е книжка! Това е Книга! Най-голямата сред книгите! - Кой знае защо започва да нервничи той. - В нея описано как да се спасим!
- Брей! - Поддържам тържествеността на мига аз. - На коя страница е записано!
- На всички! - Неуверено заявява мъжът. - Вие искате ли да се спасите и да получите най-висше блаженство!?
Девойката през цялото време стои странично, мило се усмихва и нещо си отбелязва в бележник.
- Разбира се! - Потвърждавам желание да се спася и се обръщам към девойката. - Искате ли да влезете и да ме спасите?
- Благодаря. Ние може да влезем и да поговорим. - Мъжът започва да трие пода с крака и се опитва покрай мен да влезе вътре.
- Къде? - Спирам го аз. - Аз повиках момичето. Ти през това време иди още някой друг да спасиш. Целият вход е неспасяем. Вие въобще трябва да се разделите, ако искате да спасите повече хора.
Момичето почервенява, мъжът започва да пръхти....
- Ние ще Ви дадем списание и Вие ще дойдете при нас на сбирка! - Девойката се оказва с дивен мъжки баритон.
- Господинът също ли ще го водим на сбирката - злодейски мигам аз с очи - или засега да обикаля и спасява хората по входовете!?
- Задължително заповядайте при нас! - Двойката настъпателно се ориентира към асансьора.
- Че кажете адреса, де! - Викам вече в затворената врата на асансьора. - Как са дойда иначе?
След два-три часа. Боядисването на тавана върви с пълна сила и лицето ми даже е покрито с два слоя вар. Звъни се. Отварям - две лелки, едната с Библия в ръка и другата отново с бележник.
- Здравейте... На какъв език ще говорим? - Явно това начало за разговор е стандартно за всички спасители.
- На древноарамийски. Отговарям.
- На какъв? - Не разбира едната лелка.
- Супер. Вървят си хората по стълбищната площадка, а тук две лелки, облечени като за селска сватба, и тотално изпръскан с вар младеж на древнорамийски говорят. Вие кои сте?
- Ние сме Свидетели на Иехова. Чували ли сте за Библията?
- Да! - Твърдо отговарям аз. - Най-голямата сред книгите! В нея описано как да се спасим!
- Искате ли да се спасите? - Строго питат лелките.
- Не! - Викам аз. - Всъщност искам, но не искам точно Вие да ме спасявате. Мен какви девойки са ме спасявали, аз и на тях отказах.
- Нека да Ви прочета малко от Библията. Веднага ще разберете, че трябва да се спасите.
- Брей, че кои сте Вие - строго говоря на лелките - за да изправите това, което Господ е създал криво?
- Ау, - приятно са удивени лелките - значи сте чели Библията?
- Да, и нека сега да хвърлят върху мен камък и от камъка ще си направя църква аз!
- Това пък откъде го взехте? - Сърди се едната лелка.
- Как откъде - от Господ, нали всичко е създадено от него!? - Назидателно пояснявам аз. - При това да знаете, че „Г” е главно. За всеки случай, ако нещо се шегувате. Но ще е глупаво да ходите на събрания и да се шегувате.
- Вие на Конгрес бяхте ли?
- За сексуалните реформи ли?! Не, не съм.
- Вие пък! На Конгреса за Духовно Възраждане! В събота, дето се проведе.
- Ааааа.Да, разбира се, бях.
- А кой изнасяше реч? - Подозрително питат лелките.
- Добри хора говориха там! - Толкова лесно няма да ме хванете в дреболии. - Разказваха как ще се спасим всички ние. На конгреса ми се отвориха очите и видях светлина. Животът ми се изпълни със смисъл.
- Похвално. - Лицата на лелките отразяваха „подозрение”. - Поне знаете ли името на Бога, за да се помолите за спасение в деня на Страшния съд?!
- Иехова, разбира се! - Разгадавам и тази загадка. - Но слушайте, сестри, нали сте дошли да ме спасявате?!
- Да, така е. Искате ли да Ви оставим брошури?
- Не! За да се направи брошурата, се е наложило да умре едно дърво. Готови ли сте да дойдете на помощ на ближния си!
- Винаги готови! - Разбира се, те казват просто: „Да!”, но прозвучава като пионерското: „Винаги готови!”.
- Помогнете ми да измия пода, така ще ме спасите от гнева на жена ми. Аз ще бъда спасен, а Вие като добри самарянки ще бъдете възнаградени на небето.
- Ние трябва да тръгваме, - разбързаха се лелките - ние имаме още цял микрорайон да спасяваме.
- Аз Вас като християнин християнки Ви моля!
- Ние... Друг път... Задължително! - Бързат към асансьора и двете.
- Поне брошура ми дайте! - Викам аз отново при затворена врата.
Сядам да запаля цигара и да чакам дали ще дойде някой друг да ме спаси!