Във връзка с темата: “Докъде може да стигне скандалът с подслушването в ДАНС”, коментирана в “Коритаров-Лайв”.
Г-н Коритаров,
Казвам се Даниела Великова, от Варна, бивша журналистка и настояща писателка на криминални романи. Моите книги литературната критика ги нарича новинарски. Защото героите до голяма степен са реални личности от подземния свят, които всеки ден се коментират в медийното пространство. Аз наистина разказвам за неща, които не е прието да се огласяват публично, а се разнасят от градски клюки и митове. Те пък се търсят на пазара, защото народът не получава информацията, която го вълнува от официалните институции.
Обръщам се към Вас след днешното Ви предаване, защото искам да кажа, че контрол и ораничения върху журналистически разкрития и коментари по отношение политически личности винаги е имало. И според мен това поражда съществуване на клюки. Невъзможността да се изкажеш (при условие, че това ти е работа и призвание), кара много колеги да търсят собствени начини като създават сайтове и книги, в които да пишат това, което главните редактори са отхвърлили.
Поради тази причина и аз на времето избрах да стана криминален, а не политически репортер. Ще Ви дам пример какво подкрепи решението ми. Веднъж коментирах зам. кмет от Община-Варна. Заглавието на материалът ми, посветен на този човек, казва повече по коментара - “Кмет ял, пил и не платил!”. Ставаше дума, че зам. кметът на отдел “Култура и образование” е посетил елитен ресторант със съпругата си и свои гости, но след приключване на вечерята не платил сметката. Не че е избягал, просто станал и напуснал заведението след като си стиснали ръцете с управителя за довиждане. След тази публикация седмици наред всеки ден давах обяснение в прокуратурата от къде съм получила информация. Представих на прокурора документи - фактури за сметката, платена с дни по-късно от датата на вечерята. Прокурорът не се интересуваше дали това е вярно, а от къде имам информация. Едва не ме обвини в заговор против властта.
Нещата бяха много прозаични - вече мога да кажа истината за случилото се. За неплатената сметка ми каза човек от обслужващия персонал на ресторанта. Но аз не му се доверих напълно. На времето в журналистиката имаше неписано правило: информацията да се проверява от два независими един от друг източника. Затова на следващия ден, позвъних в ресторанта и се представих за служител от счетоводството на общината. Пожелах да ми дадат фактура за сметката от вечерята, за да я осребря, както се казва. Получих копие и написах материала като приложих и фактурата към него. След два дни ме извикаха в прокуратурата и почнаха разпитите. Кметът се яви лично и донесе платена фактура с дата от самата вечеря. Между моята фактура и неговата имаше само една разлика - датите, при това правена на ръка - задраскано числото 20 и написано числото 18. Всичко друго - номер на фактура, сума, която се дължи, бе напълно еднакво. Очевидно бе, че има подправяне на документ, но прокурорът се интересуваше само от кого имам информация. След двуседмични “разговори” в прокуратурата, ръководството на вестника, където работех, прецени, че не си струва да се въвлича в дела и да ме губи като репортер, защото мен лично ме грозеше тригодишна присъда за обида на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения. И стигнахме до компромис - аз да се извиня публично на кмета, а той да оттегли иска за дело. Главният редактор написа опровержение на писаното от мен като го квалифицирата като светска хроника, аз го подписах и нещата се решиха в полза на ъндърграунда. От този момен нататък аз не присъствах на нито едно политическо събитие в града, а се заех с интервюта и коментари на събития, свързани с криминални личности и техни прояви.
Това бе в зората на демокрацията, но сега ще добавя нещо, което показва, че развитие на нещата във времето няма.
Преди десетина дни започнах нов роман с работно заглавие “Любовникът на премиера”. Независимо от заглавието, става въпрос не за коментар на личния живот на държавника, а за криминален случай, в който са замесени и политически личности. Журналистка, приближена на Премиера, решава да пише книга за влиянието на гей общностите в политиката и бива убита. В процеса на разследване, се изясняват, разбира се и някои факти от задкулисни политически интриги. Това е на кратко съдържанието. За по-голяма читаемост и продаваемост с издателят решихме героите да са с имена на реални личности. Като в никакъв случай не става въпрос за документален роман. След случилите се събития, свързани със затваряне на сайта “Опасните новини”, промених имената на героите в книгата. Сега те се казват Иван Иванов, Георги Георгиев, Петър Петров и т.н.. Това е продиктувано не от притеснение да не бъда въвлечена отново в дела за клевета, а защото голяма част на критиците, на които дадох да прочетат написаното до тук, казаха, че темата е много опасна и издателят вече се колебае дали да го издава. В момента на започване на романа, както казах, той бе замислен като криминален. Но коментарите от последните дни, че сме подложени на следене и подслушване, накараха хората, които прочетоха част от него, да търсят под вола теле и да ми внушат, че пиша политически роман. Ето до къде води прекомерната или непълната информация. Така се раждат идеи за заговори, за сваляне на правителства, компрометиране на личности и прочие.
И в този ред на мисли, ще кажа: у нас, в България не е нужно да ни подслушват специално, просто трябва да попитат съседа до нас и да научат всичко, което им трябва, даже и онова, което не им трябва.
Благодаря за отделеното време.
С уважение: Даниела Великова
Г-н Коритаров,
Казвам се Даниела Великова, от Варна, бивша журналистка и настояща писателка на криминални романи. Моите книги литературната критика ги нарича новинарски. Защото героите до голяма степен са реални личности от подземния свят, които всеки ден се коментират в медийното пространство. Аз наистина разказвам за неща, които не е прието да се огласяват публично, а се разнасят от градски клюки и митове. Те пък се търсят на пазара, защото народът не получава информацията, която го вълнува от официалните институции.
Обръщам се към Вас след днешното Ви предаване, защото искам да кажа, че контрол и ораничения върху журналистически разкрития и коментари по отношение политически личности винаги е имало. И според мен това поражда съществуване на клюки. Невъзможността да се изкажеш (при условие, че това ти е работа и призвание), кара много колеги да търсят собствени начини като създават сайтове и книги, в които да пишат това, което главните редактори са отхвърлили.
Поради тази причина и аз на времето избрах да стана криминален, а не политически репортер. Ще Ви дам пример какво подкрепи решението ми. Веднъж коментирах зам. кмет от Община-Варна. Заглавието на материалът ми, посветен на този човек, казва повече по коментара - “Кмет ял, пил и не платил!”. Ставаше дума, че зам. кметът на отдел “Култура и образование” е посетил елитен ресторант със съпругата си и свои гости, но след приключване на вечерята не платил сметката. Не че е избягал, просто станал и напуснал заведението след като си стиснали ръцете с управителя за довиждане. След тази публикация седмици наред всеки ден давах обяснение в прокуратурата от къде съм получила информация. Представих на прокурора документи - фактури за сметката, платена с дни по-късно от датата на вечерята. Прокурорът не се интересуваше дали това е вярно, а от къде имам информация. Едва не ме обвини в заговор против властта.
Нещата бяха много прозаични - вече мога да кажа истината за случилото се. За неплатената сметка ми каза човек от обслужващия персонал на ресторанта. Но аз не му се доверих напълно. На времето в журналистиката имаше неписано правило: информацията да се проверява от два независими един от друг източника. Затова на следващия ден, позвъних в ресторанта и се представих за служител от счетоводството на общината. Пожелах да ми дадат фактура за сметката от вечерята, за да я осребря, както се казва. Получих копие и написах материала като приложих и фактурата към него. След два дни ме извикаха в прокуратурата и почнаха разпитите. Кметът се яви лично и донесе платена фактура с дата от самата вечеря. Между моята фактура и неговата имаше само една разлика - датите, при това правена на ръка - задраскано числото 20 и написано числото 18. Всичко друго - номер на фактура, сума, която се дължи, бе напълно еднакво. Очевидно бе, че има подправяне на документ, но прокурорът се интересуваше само от кого имам информация. След двуседмични “разговори” в прокуратурата, ръководството на вестника, където работех, прецени, че не си струва да се въвлича в дела и да ме губи като репортер, защото мен лично ме грозеше тригодишна присъда за обида на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения. И стигнахме до компромис - аз да се извиня публично на кмета, а той да оттегли иска за дело. Главният редактор написа опровержение на писаното от мен като го квалифицирата като светска хроника, аз го подписах и нещата се решиха в полза на ъндърграунда. От този момен нататък аз не присъствах на нито едно политическо събитие в града, а се заех с интервюта и коментари на събития, свързани с криминални личности и техни прояви.
Това бе в зората на демокрацията, но сега ще добавя нещо, което показва, че развитие на нещата във времето няма.
Преди десетина дни започнах нов роман с работно заглавие “Любовникът на премиера”. Независимо от заглавието, става въпрос не за коментар на личния живот на държавника, а за криминален случай, в който са замесени и политически личности. Журналистка, приближена на Премиера, решава да пише книга за влиянието на гей общностите в политиката и бива убита. В процеса на разследване, се изясняват, разбира се и някои факти от задкулисни политически интриги. Това е на кратко съдържанието. За по-голяма читаемост и продаваемост с издателят решихме героите да са с имена на реални личности. Като в никакъв случай не става въпрос за документален роман. След случилите се събития, свързани със затваряне на сайта “Опасните новини”, промених имената на героите в книгата. Сега те се казват Иван Иванов, Георги Георгиев, Петър Петров и т.н.. Това е продиктувано не от притеснение да не бъда въвлечена отново в дела за клевета, а защото голяма част на критиците, на които дадох да прочетат написаното до тук, казаха, че темата е много опасна и издателят вече се колебае дали да го издава. В момента на започване на романа, както казах, той бе замислен като криминален. Но коментарите от последните дни, че сме подложени на следене и подслушване, накараха хората, които прочетоха част от него, да търсят под вола теле и да ми внушат, че пиша политически роман. Ето до къде води прекомерната или непълната информация. Така се раждат идеи за заговори, за сваляне на правителства, компрометиране на личности и прочие.
И в този ред на мисли, ще кажа: у нас, в България не е нужно да ни подслушват специално, просто трябва да попитат съседа до нас и да научат всичко, което им трябва, даже и онова, което не им трябва.
Благодаря за отделеното време.
С уважение: Даниела Великова
Няма коментари:
Публикуване на коментар