Америка - бленувата мечта!

За мен като за всеки българин САЩ е идеална страна, тя бе бленувана мечта от десетилетия. С годините обаче мнението ми се промени диаметрално. Даже се разстроих: да не се окаже, че съм напълно безпринципен човек?! От терзания ме спаси източна мъдрост: „Само глупак не сменя мнението си цял живот!”. Значи, поне не съм глупак. И имам право да споделя свежите си мисли с читателите. Още повече, че неглупаци сред тях има достатъчно.
В съвременна Америка не всичко е идеално. Няма ние, българите да ги съдим американците, я... Но може поне да кажем кое не им като у нас.
Първо, управниците им не са само от една партия - поне от две най-малко, за равновесие.
Второ, сътрудници на бивша Държавна сигурност и настоящо МВР не „държат в ръце” бизнеса на страната като се почне от пазари, магазини и аптеки и се стигне до нефт, търговия с оръжие и проституция... Те не са включени в борда на директорите на всички крупни компании чрез поставени фирми, открити на името на жени, любовници и любовници на любовници...
Трето, в Америка управниците не вземат подкуп, защото имат прецеденти... Американски юрист бил осъден на 78 години затвор като сумирали сроковете за наказание на няколко нарушения едновременно. Той превозвал получен рушвет с автомобил, на който не е платен данък. Превишавал скоростта за движение, не ползвал колан и докато карал, говорел по телефон с клиент, от който се опитвал да получи друг подкуп. Според американските закони нашите управници трябва да прекарат в затвора от три до пет хиляди години. Но това у нас не може да се случи. Защото се знае точно и ясно. Ако си влязъл в затвор, значи си крал малко. Ако си влязал в Народно събрание или министерски кабинет - си крал толкова, че вече никой не може да те вкара в затвор. Коли, пари и скъпоценности крадат дребни крадци. Големите крадат електроцентрали, пътища, земя. Дружба на бизнесмени с българската власт практически днес се равнява на официален лиценз за кражба.
Четвърто, може да изглежда примитивно, но техните депутати, министри и други народни избранници сами управляват автомобилите си и не товарят движението по американските градове със сини лампи и конвоиращи. (Тук е момент да вмъкна това, че там няма и трилентово движение, при което средната лента обслужва двете посоки едновременно. Но това е друга тема.)
Пето, американците, за разлика от нас умеят да работят. Те нямат две седмици новогодишни празници и още 15 дни подготовка за китайската Нова година. Много трудно може да им се обясни какво е това празнуване на имен ден по старому и новому. Още по-трудно ще разберат словосъчетанието „предпразнична почивка”. Освен това ние имаме и месец на отпуските, когато из София може да се разхождаш както във времето, когато тя още не е била столица.
Шесто, може на някой да му се струва невероятно, но американските органи на реда превантивно се борят с престъпност и престъпници. А нашите научават за престъпленията след осъществяването им и веднага започват да клеймят по телевизията извършителите, възбуждат срещу тях дела, обещават да изловят всички и... След което българският еснаф, привикнал от татово време да вярва на телевизора, се успокоява и чиновниците се връщат към преките си задължения: подялба на държавната баница.
Но достойнството на днешна Америка не е само порядъчността на управниците й. Американските плюсове са навсякъде, трябва само да се огледаме!
Първо, в САЩ не може да се случи пенсионер да отиде в аптека и да не му стигнат пари за лекарство против хрема. Всички американски пенсионери имат дом, надеждно медицинско обслужване и пенсии, доста по-високи от жизнения минимум, който у нас означава съществуване до края на живота в боксониерка, при което ако се плати ток и парно, не може да се плати телефон и вода. Това при условие, че човек се храни двукратно - в понеделник и петък. А американските старци, като съчетаят пенсия и отстъпки при пазаруване, могат да пътешестват по цял свят. Американските баби ги различаваме из курортите по съвременните инвалидни колички и побелелите им прецизно фризирани прически, прилични на глухарчета. Те имат пари даже и за спа процедури...
Второ, как ценят своите ветерани! Даже не може да си представим, че президентът им обещал през 2010 година да обезпечи с жилища ветерани от Втората световна война. Ако нашият президент обещае такова нещо, то ще за през 2020 година (до тогава който оцелял, оцелял!), а междувременно много държавни служители ще си оформят удостоверения за ветерани, че и на своите жени и любовници, и на любовниците на любовниците....
Трето, в американските аптеки не може да ти продадат фалшив аспирин, смесен с валериан, който даже котараците отказват да ближат. И в Америка Бърза помощ идва винаги на време. Едно пишлеме от Варна направило експеримент - едновремено повикало Бърза помощ и поръчало пица. Пицата била доставена с 40 минути по-рано!
Като кажа нещо подобно, управниците веднага възразяват, че тези слабости са ни останали от тоталитарно време. Да? А министерските и депутатски мерцедеси и сметките в офшорки и те ли са от тогава? А това, 10-годишни хлапаци да пребият старец до смърт, за да му вземат двата лева, можеше ли да се случи в Народна република България?
Четвърто, градските им тоалетни не миришат като препикани жилищни входове и по улиците не се срещат проститутки. Всеки, който се подпре за малко на уличен стълб, бива прибиран от полицаи. При това полицаите няма да го „претарашат”, няма да му изпразнят джобовете от всичко, включително и мръсни носни кърпички. Невероятно, но американските полицаи не вземат и подкуп. Навярно, защото са тъпи или не знаят, че това е възможно.
Пето, за американската учтивост може да се напишат легенди. Независимо от кризата, усмивката остава във всяка сфера на обслужването. Да, някой може да възрази, че това е фалшива учтивост. Нищо! За мен е по-добре пред вродена начумереност на български служител. В супермаркет исках да купя консерва с риба. Всички кутии бяха леко деформирани. Попитах преминаваща наблизо служителка няма ли здрави кутии, а тя ме попита:
- Че за какво са Ви - да не би да ядете кутията?
Повтарям, не всичко в „тъпата” Америка е нетъпо. Да, тяхната политика е агресивна. Обожават да правят „експорт на демокрация”. При това с предимство в страни, където има нефт! Обаче, по-важно от всяка политика е това, че болшинството американци живеят с усмивка на лице. Усмихват се по улици, в асансьор, в метро, по опашки! Те не са озлобени. У нас болшинството ходи с изражение на лицето, твърдящо, че утре е края на света, а днес е начало на утрешния ден. Позната посетила елитен жилищен комплекс, качила се в асансьора и след нея влязъл мъж с лице на човек, погребал всичките си роднини без тъщата. Момичето се уплашило, още повече, че към този момент медиите „шумели” за нападения над жени:
- Ох, не мога да пътувам с Вас сама!
Мъжът даже не се учудил:
- Като няма да пътуваш, слизай!
И я избутал от асансьора.
Шесто, естествено американците, като всеки уважаваш себе си народ, имат и псувни. Макар техните в сравнение с нашите да са просто „гола вода”. Въпреки това даже тинейджерите не си позволяват да псуват на обществени места. В автобус присъствах на разговор между две студентки, обсъждащи на висок глас майките на някои формули от теория на вероятността. Възрастен човек им направи забележка. В интерес на истината двете замълчаха, а след десетина минути тншина, едната каза:
- И сега какво? Нямаме даже за какво да си говорим!
Отделен въпрос е, че в Америка в обществен транспорт девойки и млади жени не отиват на работа с полички, по-къси от ноктите им. Простите американци отдавна са разбрали, че висша мода през деня е проява на лош вкус.
Седмо, като стана дума за студенти, техните след дипломиране не напускат страната. Отделен въпрос, че младите американци се стараят да си помагат:
- Джон, ти си бакалавър, нали? И аз също... А нашият приятел Джордж още не е. Трябва да му помогнем.
При нас нещата стоят така:
- Иване, ти май беше в затвора. Аз също. А Гошо още не е бил, хайде да му помогнем...
Освен това, Америка постепенно се отказва от тестовата система на образование, защото е разбрала главното: безперспективно е да се тъпее повече. Поради това от САЩ „не изтичат” мозъци навън. „Не изтичат” и спортни треньори. Тях ги ценят специално. Спортистите са приравнени с орденонносци за храброст. Младите американци се занимават със спорт на площадки, построени до всяко учебно заведение. В сравнение с тях нашите деца са професионални полуспортисти. Полу, защото със спорт не се занимават, но дипинг вече ползват.
В този ред на мисли, в американски стадион не могат да се отварят магазини, панаири, автомобилни салони, да не говорим за казина и нощни клубове. Даже не може да си представим, че американски спортни деятели да отидат на олимпийски игри с жени, любовници и любовници на любовниците и любовници на любовниците на любовниците... Всички представени за масажисти, лекари, психолози, смазочници на ски... Америка ще се разкрещи с пълен глас: „Това са пари от нашите данъци!”.
Осмо, най си е за завиждане, че американците пазят природата и техните паркове не са отрупани с фасове и боклуци. Приятели от Америка пратиха снимки от излет из гора, намираща се в края на градче, където живеят. Имах усещане, че пътеката е преметена с метла, тревата е измита с душ, а листата на дърветата са боядисани по заповед на престарал се общинар, очакващ посещение на президент. Да, в Америка по гори, полянки, брегове на реки и морета не се търкалят опаковки от кола и ред бул. Хартиени и полиетиленови торбички не висят по клони на дървета, на плажове от пясъка не стърчат еднократни спринцовки. Познат горски веднъж водил в Родопите ловна дружинка с елитни гости от чуждо посолство. И им говорил: „Това тук е уникално място, не е стъпвал човешки крак!”. Гостите се смутили, запристъпяли от крак на крак и помолили преводача да попита: „Наистина?! Не е стъпвал човешки крак!? А това тогава на собствен ход ли е дошло?” - и посочили към земята, където лежал ползван презерватив.
Грижа за природата американците проявяват сами, а не защото ги карат. У нас почистване може да има само ако Първанов и Бойко Борисов едновременно решат да тръгнат пеш от София към морето на зиг-заг и съответно областните управители, през чиито земи преминава походът, наредят на гражданите да разчистват пътя пред височайшите пътешественици, ама и тогава боклукът просто ще се мести от място на място.
Между прочем американците, за разлика от нас не са се научили да строят и хайдушки пътища. В Америка нито един градоначалник няма да си спомни два дни преди посещение на президент или премиер, че няма приличен път от летището до общината. И няма да накара подчинените си да го посторят за една нощ, поради което пътят по качество ще е еднократен. А също така нито един американски кмет няма да настани в градската болница представителни здрави болни, за всеки случай, ако на президентът му хрумне да я посети..., но тава е друга тема...
Девето, мисля, че най-ценно в Америка е, че уважава човекът. Даже във вестниците не избягват да пишат за известни личности нещо прилично. Още една наша характерна черта: ако в медиите за някой се говорят хубави неща, значи е умрял.
Американците уважават и световната култура! Върху афиш на американски театър няма да появи наименование на спектакъл: римейк на пиесата „Ромео и Жулиета” - „Монолози на вагината”. Нито един американски театър няма да постави „Дон Жуан”, подобно на шоу в нощен клуб, където героите пикаят във вана пред очите на зрителите. В резултат на което в антракта никой не посещава бюфета, всички тичат в тоалетната. В американските книжарници няма да видите книги-бестселъри със заглавие „Записки на пасивния некрофил” или „Мъжът и неговата ерекция”. Такива книги се продават в специализирани малки магазинчета за душевни инвалиди.
Десето, най-важното, американците са почнали да разбират, че основа на държавата трябва да е семейството. Даже Холивуд снима няколко филма подред на тема победа на любовта и природата над бизнеса. Макар само „Аватар” да е достатъчен, за да покаже, че американците първи са съумели да погледнат на себе си иронично през очите на природата. Разбрали са кое е главно за главното - доброто в света трябва да побеждава простотията.
И как са успели да съзреят с времето! До неотдавна на чернокожите им се забраняваше да посещават обществени места. А днес - имат за президент афроамериканец. Шегата на страна, аз харесвам този свежо мислещ президент. С речите си той пали обикновените американци не по-лошо от рок-звезда феновете си. И е единственият човек в света, получил Нобелова награда за обещания! Но специално ме зарадва като повтори думите на френския президент Саркози: „Капитализмът сам по себе си не е оправдание! Той и занапред ще води към криза!”. И тези думи, чути от всички средностатистически американци, бяха аплодирани. Аз за подобен извод в института преди двадесет години получих само тройка на изпит по история на марксизма. Развива се, развива се Америка! Четат вече Маркс на всеослушание. Скоро и до Ленин ще стигнат. Даже правителството вече е сформирало и ново учреждение, подобно на бившото ни държавно планиране. Може да започнат и социалистически съревнования на банки. Имам чувство, че американците са решили да построят капитализъм с човешко лице, докато ние се борим за капитализъм с нагла чиновническа мутра. И от къде идва разликата? От това - американските блюстители на закона не се смятат за по-висши от закона!
Защо САЩ след разразилата се световна криза, не се пука по шевовете, а ние с всяка изминала минута се усмихваме все по-малко, макар да ни убеждават, че кризата вече преминава? Защото сме дърво без корен. Дървото без корени съхне. Неговият ствол става все по-тънък. Изсъхналите клончета се превръщат в съчки. Листата падат преждевременно. Ние сме огромен дъб с почти напълно изрязани корени. Има само още един здрав корен под нас и това е простият български народ. Не управниците, не бизнесмените. Нито едните, нито другите имат родина. Където има печалба, там е родината им. Те са съчки в нашия свол. Браво на американците! Разбрали са къде са корените пак преди нас!
Но не не бива да губим вяра, че ще ги стигнем! Наскоро реших да дам бакшиш на камериерка от малък семеен хотел в дълбока провиция. Тя се грижи за стаята ми цяла седмица. Подадох й десет лева, а жената отдръпна ръка като от парещ въглен:
- Ама за какво? За мен ли е ...?
- Искам да ти благодаря, че ми чисти. Това ти е премията.
- Ама моля те ... няма да ги взема... , аз получавам достатъчно...
Бях едновремено поразена, засрамена и възхитена. На нея й било достатъчно. Познавам лично двама-трима депутати, на които не им стига вечно. При това с всеки изминал ден не им стига повече. Особено не стига на жените им. Има само едно „но”... Жените им отдавна не се усмихват. Те имат пластични операции, затова не им се препоръчва да се смеят на воля. Ще им се отворят шевовете, ще им окапят устните, ще вземат да загрозят оклоната среда. А чистачката от дълбоката провиция се усмихва, даже докато е на работа. Нейното бъдеще не е опънато от пластични хирурзи, лицето й не е стегнато с гергеф, животът й не обърнат с дупето напред.
Да, в България все още има съхранени хора. Те живеят съгласно древната мъдрост: „Пари за живот, а не живот за пари!”. Не всичко е загубено. Както казва Тодор Колев, може да ги стигнем и подминем американците не само по кражби на автомобилни гуми на глава от населението. И тогава няма да бленуваме Америка, у която се е появила светлина в края на тунела, защото у нас все още гори искрица.