Ключалки на гнева

Какво кара младите хора да убиват?!

„Аз седя, обличам се, говоря, ям! - пише Баал Сулам в статията си „Свободата на волята”. - Всичко това става не защото аз искам така да седя, да се обличам, да говоря или да се храня, а защото другите искат аз така да седя, да се обличам, да говоря и да ям по определен начин. Всичко става в съответствие с желанието и вкусовете на обществото, а не по мое собствено желание.”

Разследването на убийството на Радостина Евтимова от Варна предизвика широк обществен интерес и породи редица дебати, митинги и най-вече ме накра да се запитам три неща:
1. Справедливо ли е българското правосъдие в два еспекта - първо: позволява ли процедурата „Бързо съдопроизводство” на престъпници, извършили деяния, шокиращи обществото със своята жестокост, да получат по-леки присъди и второ: пречи ли обществения интерес на безпристрастността на съдебните процеси?
По първата част на въпроса направих кратка справка: от ноември 2008 - март 2009 година Варненски окръжен съд е издал присъди по 5 дела, свързани с чл. 159 от НК за трафик на хора (по-познат като сводничество). От тях четири по бързата процедура със самопризнания на извършителите (общо 9 на брой), от които 1 е получил наказание глоба, 5 - по-малко от по 3 години и 3 - по-малко от по 7 години лишаване от свобода. В петото дело, което не е по тази процедура, обвиняемият получава 10 години затвор. Общата сметка изглежда така: 9 души, организирани в групи и принуждавали множество момичета да проституират, са осъдени общо на около 30 години затвор, а 1 човек - само за едно момиче - на 10 години.
По втората част: преди адвокатите на на Георги Цветанов (обвиняем по делото за убийството) да получат документи по уликите за делото, журналистите ги тиражират в медиите. Обществото е настроено за мъст от жестокостта на подробностите! Когато в съда адвокатите казват, че преди да са получени експертизи (в случая за аутопсия, кръвни проби, компютри, телефонни снимки и прочие улики), се осъжда обвиняемият, народът в залата и извън нея прие думите като цинизъм, а не като процесуална грешка на съдебната система. Хората помислиха, че адвокатът се гаври със смъртта на момичето, защото медиите осъдиха момчето предварително. Никой не се замисли дали наистина има нарушение на процедурата за водене на дела и може ли това да доведе до несправедлива присъда. (Дори само в насока - при наличие на добър адвокат в подобна ситуация виновен да излезе невинен поради нарушаване на човешките му права за справедлив процес по конституция.).
2. Кой има интерес от студентските протести?
По този въпрос, понеже съм аполитична, да се чете: не правя разлика между отделните партии и техните методи на предизборна агитация, предоствям на социолозите за надомна работа да открият отговора.
Мен ме вълнува най-вече въпроса, който всички пропускат:
3. На какво се дължи нарастналата напоследък агресия сред младежите?
Справка-извадка (Списък е десеткратно по-обширен) за най-тиражирани в медии убийства:
16 април 2004 - 12-годишно блъска жестоко дете
10 октомври 2004 - 17-годишен убива и разчленява приятеля си
6 август 2005 - 8-годишен убива и изнасилва
18 май 2005 - 13-годишен уби своя братовчедка
2006 - 9-годишно момче убива 8 годишно момче
2006 - две ученички от Пловдив убиват своя приятелка
1 октомври 2007 - 17-годишен убива близнака си и майка си
2008 - 16-годишен смъртоносно наръгва свой съученик.
Науката спори дали агресивността е вроден инстинкт или поведение, което се научава. Дебатите варират от благороден дивак, на който обществото с ограничения налага да е агресивен, до човек-звяр, чиито естествени инстинкти към агресивност се обуздават само с прилагане на мерки за опазване на обществения ред. Някъде по средата е предположението, че човек се ражда с инстинкт към смъртта, понякога насочен навътре (изразява се в наказание, което налага върху себе си като стига до самоубийство), друг път насочен навън (проявява се във враждебност и убийство) и обществото играе основна роля в регулирането му като помага разрушителната енергия да се превърне в приемливо, полезно поведение.
Според идеята за вродената агресивност, човек не само е роден убиец, но тази му наклонност е единствена по рода си сред животните. С изключение на някои гризачи няма друго гръбначно животно, което убива себеподобни така последователно и безсмислено. Свирепостта, която човек проявява към друг, не може да се сравни с нищо в природата. И за чест на животните множество експерименти доказват, че ако даден организъм устрои живота си така, че в него да няма външни стимули за борба, той не получава физиологични или психични увреждания от това, че не проявява агресивност. Ярък пример - опитомени животни и съвместно отглеждане на непримирими природни врагове като котки и мишки. Което навежда на мисъл, че дори агресивността да е инстинкт, тя не е жизненоважна за оцеляването на човек.
Най-наложено е мнението, че всеки инстинкт, той може да бъде контролиран и хората се отличават коренно от останалите видове по това, че обучението играе важна роля за поведението. Поведенческите модели у човека, са безкрайно гъвкави и податливи на модификация. Има данни, които свидетелстват за подобна гъвкавост на поведението дори сред животните. Например: определена зона в мозъка на маймуна се дразни с електрически ток и у нея да се предизвиква агресивна реакция, но тя реагира по различен начин в зависимост от обкръжението си. Ако е в присъствие на маймуни, с по-ниско социално положение, тя ги напада. Обаче сред маймуни с no-висок племенен ранг от нея, тя бяга. Така един физиологичен стимул предизвиква различни реакции в зависимост от по-ранен опит. Най-неясна реакция показват маймуни-сираци, отрасли без майка и без група, от която да копират модел за поведение. Същото важи за хората.
В човешкия модел за подражание на първо място е семейството с традициите и личния пример, следвано от държавата чрез обучението в училищата, създаването на закони и тяхното контролиране и накрая обществото и медиите като негов продукт, които правят всеобщо достояние поведението на всички. Така е на теория. Практиката показва, че всеки разчита на другия за възпитанието на децата да мислят. За родителите е достатъчно да осигурят храна, покрив и дрехи. Държавата е доволна, че достъпът до училище и правозащита е лесен. А за медиите е важно гласността да не е ограничена.
И съвременните деца остават без традиционно възпитание за добро и зло. Под влияние на масовата култура в тяхното съзнание добро е всичко, което носи удоволствие, успех, популярност, а лошо е всичко, което ограничава, ощетява или просто ти пречи да се чувстваш добре. Всички средства за постигане на добро са добри (стига да не те хванат). Всички средства да елиминираш зло са добри (стига да не те хванат). Съвременото дете се стреми да прави само каквото му доставя удоволствие, задоволявайки душевно-телесните си нужди. И ако тези стремежи не са контролирани от родители и общество, стават самоцелни, превръщат се в една или друга страст. И рано или късно тяхното непостигане пораждат в детето раздразнение, гняв, тъга, униние и други чувства. Това е в най-общи линии моделът на мислене, с който растат децата днес. Затова е логично да се запитаме: факторът „ако ме спипат” достатъчно силен ли е, за да възпре от злодеяние някого? И ако детето има увереност, че няма да го спипат, какво ще го спре да извърши престъпление?
Тепърва ще се водят обществени диспути на най-различно равнище относно немотивираната агресия у подрастващите, ще се търсят причини, механизми за защита. Но за всички е ясно: докато мерките са само външни - забрани, контрол, ограничения, наказателна отговорност - престъпленията ще се увеличават. Вероятно най-вече сред непълнолетните, защото законът е най-снизходителен към тях.

Послеслов:
Няма просто определение за „агресия”. Думата се ползва с различни значения. Маниак, изнасилващ жени в парка, върши акт на агресивност. Шумахер, когато изпреварва противник, е агресивен. За такъв намираме шофьор, заплашително профучаващ край нас на пътя. Същото се казва за преуспяващ бизнесмен, наричан „пробивен”. Агресивно е дете, което ревниво брани играчки като бие другарче. На по-дълбоко ниво на размисъл нацупена физиономия на съпруга, демонстративно мълчаща по време на вечеря, се приема за „пасивна агресия”. Младеж, който заплашва да се самоубие, заради получена двойка. Ученичка, упорито стараеща се да реши трудна задача.
Ако отделим „конструктивните” страни от „разрушителни” аспекти и разграничим поведение, причиняващо зло на други от поведение, което не наранява, тогава пробивният бизнесмен и ученичката с математическа задача, не са агресивни, но маниак-изнасилвач, дете, биещо приятелите си, младежът-самоубиец ще бъдат. Шумахерт ще е агресивен само, ако цели да причини болка или нарани противника си. Значи намеренията на извършителя на действието са основен аспект при определяне на агресивността. Пример - в гнева си дете удря своя баща. Ударът е слаб, разсмива бащата, не го наранява. Въпреки това е акт на агресия. Но ако по време на игра дете неволно удари баща си в окото с играчка и дори да му причини силна болка, няма да е агресивно, защото болезнените последици са непреднамерени.