Имало едно време една жаба. Разполагала се тя в своето блато и освен тиня нищо друго не била виждала. А съседките й патките всяка година по цяла зима се мотаели зад граница. Е, на жабата, разбира се, също й се приискало. Уговорила тя патките да я вземат със себе си и измислила как да стане това. Захапала яко една пръчка, патките хванали с човки дръвцето в двата края му края и полетели. А отдолу всички пернати пилета шетат по двора, гледат нагоре и цъкат с език: „Ех, какви са умни патките. Такъв уникален метод за транспорт измислили!”. „Не патките, аз съм умната!” - се разкрякала жабата и... паднала обратно в блатото. Веднага една чапла я нагълтата.
Извод:
Извод:
Ние, разбира се, разполагаме със свобода на словото! Но ако искаш да летиш на високо, дръж устата си затворена, че иначе може и да те изядат.
1 коментар:
Олеее - ами като ми се иска да се знае че АЗ, а не ти, че е Мое таковата, а не твое - може и да падна обратно, ама съм полетяла и се знае че е било благодарение на мене... Уф...ама ме е пернало Егото здравата. И да пишеш още приказки - сега хукнах да търся къде ти е книгата - дай линк от къде си я купуват хората уе...
Публикуване на коментар