Живял старец със своята старица до сами Черното море. Зла му била бабичката, все го натирвала да ходи за риба, че да я продаде и да й купи нещо. Я виличка, я яхтичка - все нови идеи за покупки имала. Дочул веднъж дядото, че ако хване златна рибка, тя ще му изпълни желанието - да го оттърве от мрънкането на бабата. Хвърлил мрежите си в морето и извадил от там една акула.
- Ама, че работа! - чуди се старият рибар. - Нали трябваше да е златна рибка?!
- Не се притеснявай! Всичко е точно! - проговорила с човешки глас акулата. - Ние със златната рибка работехме в една и съща пазарна ниша. Наскоро обаче Съветът на директорите взе решение за поглъщане на дребните предприятия от големите!
- Ама, че работа! - чуди се старият рибар. - Нали трябваше да е златна рибка?!
- Не се притеснявай! Всичко е точно! - проговорила с човешки глас акулата. - Ние със златната рибка работехме в една и съща пазарна ниша. Наскоро обаче Съветът на директорите взе решение за поглъщане на дребните предприятия от големите!
... и акулата сито се уригнала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар