Решил един хайдутин да заработи малко злато и сребро. Отишъл при Змея Горянин да му предложи охранителните си услуги. Разгневил се Змея, размятал опашка - хайдутинът едва се оттървал жив. Дошла му идея тогава да иска откуп от Ламята Спаска. Побесняла Ламята, избълвала огън и жупел - хайдутинът едва оцелял. Тръгнал тъжен из гората, насреща му баба Яга. Намислил си юнакът, че поне от нея може да одруса някой лев, ама бабата като се развъртяла с метлата, чак звезди му се привидели посред бял ден. Заплакал той горчиво, а баба Яга взела, че го съжалила:
- Отивай - рекла му тя - на някой кръстопът, скрий се в храстите. Като видиш да се приближава пътник, вдигай тази палка и надувай тази свирка! - и му дала нужния инвентар.
Послушал хайдутинът мъдрия съвет и от тогава не знае какво е немотия. Ето така се появили катаджите.
- Отивай - рекла му тя - на някой кръстопът, скрий се в храстите. Като видиш да се приближава пътник, вдигай тази палка и надувай тази свирка! - и му дала нужния инвентар.
Послушал хайдутинът мъдрия съвет и от тогава не знае какво е немотия. Ето така се появили катаджите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар