Скандалът с Търговския регистър – кому беше нужно?
- Снимка: Капитал
разглеждало като осигуряване на възможност на гражданите за проверка в регистъра на вписаните обстоятелства и на документите, въз основа на които са извършени. Преди електронната регистърна реформа, тази възможност на практика обаче не бе осигурена по безусловен начин. Самите регистърни книги рядко или въобще не се предоставяха на гражданите. Справки се правеха по хартиени фирмени дела, а в много случаи в съдилищата се изискваше подаване на молби за достъп до тях. Това бе свързано с чакане на опашки пред гишета на съдебни деловодители. Поради тази причина в изключително редки случаи граждани и търговци се възползваха от правото за достъп до регистъра и нерядко се случваше да се договарят с неовластени лица или с несъществуващи фирми или пък да прибягват до нерегламентирани плащания за получаване на една или друга регистърна услуга. Държавата също претърпяваше огромни загуби от невнесени данъци от фирми фантоми.
С три свои директиви Европейският съюз създаде задължение за страните членки да поддържат публичен електронен регистър на обстоятелствата за търговците. А преди няколко години с развитието на информационните технологии се достигна до такава възможност. Която, на първо място, даде възможност на всеки да направи справка в Търговския регистър чрез Интернет. Това придаде концепция за публичност и разшири многократно кръга на лицата, които могат да ползват регистъра. Днес вече всеки може да купи стоката и заплати цената й без въобще да напуска мястото, от което извършва това. Защото не е оправдано човек да ходи до Търговския регистър в съседния град или държава, за да направи справка дали търговецът, продаващ през електронния си магазин, е вписан.
На второ място, отпадна публикуването в Държавен вестник на редица факти и актове, които имаха значение за статута на търговеца и се осигури събиране на едно място на всички вписвания и обявявания. Практиката от това време показва, че за публикуване в Държавен вестник на обяви, свързани с статута на търговците се чакаше с месеци, а решенията на съдилищата за вписване на обстоятелства се бавеха и с години. Това понякога блокираше нормалната търговска дейност. Същевременно лицата, които имаха абонамент за Държавен вестник бяха по-малко от 5% от активното население.
На трето място, достъпът до регистъра стана свободен: обезпечи се право на достъп до Търговския регистър, необременен от каквито и да е процедурни или технологични ограничения, затруднения или финансови условия, като да се установява регистрационен режим и гражданите да получават специални потребителски имена и пароли за достъп до регистъра.
Обаче от началото на следващата година съществена част от данните за фирмите в Търговския регистър няма да бъдат достъпни свободно, както наскоро гласува Народното събрание. Според вече окончателно приетите промени малка част от информацията за фирмите ще е общодостъпна. Тя няма да съдържа и лични данни. Тези ограничения на практика обезсмислят съществуването на Търговския регистър, защото от достъпните данни за дадена компания няма да могат да се установят дори собствениците и управителите на дружеството. Освен това пълната информация с актове и заявления за промени на компаниите ще е достъпна само с електронен подпис или цифров сертификат.
Кому беше нужно прекратяването на обществения достъп и защо? Дали причината е полическа или някой има интерес да бъдат скрити определени зависимости, защото ако отпадне свободният достъп до всички данни за фирмите, няма свободно да могат да се виждат приватизационни договори, протоколи от общи събрания на държавни дружества и това ще улесни злоупотребите? Освен това след като достъпът до пълната информация за компаниите ще става само с електронен подпис или цифров сертификат, това няма ли да е поредният израз на полицейщината на управляващите, които искат да се знае кой от кого се е интересувал?
Вносител на тези законопромени е депутатът от ГЕРБ Емил Радев. Според него промяната е крайно наложителна заради зачестилите напоследък престъпни посегателства над лични данни и утвърдилата се практика за кражба на фирми. Едва ли в ГЕРБ действително смятат, че злоупотребата с лични данни ще се реши с един единствен законопроект. Това е все едно да вярваш, че убийствата с хладни оръжия ще изчезнат, като се забрани продажбата на кухненски ножове. Истината е, че лични данни има в поне дузина други публични регистри и бази данни и най-много в имотния и кадастрален регистър.
В ограничаване достъпа до Търговския регистър някои видяха лобистка ръка на компании, които предлагат фирмена информация и възможности за бизнес разузнаване. „Ние също не искаме да режем клона, на който седим, затова подобно твърдение няма нищо общо със здравия разум!”, опроверга предположенията собственикът на ДАКСИ Георги Крушков. Според него терминът „лични данни” е лош превод от европейски документи, тъй като у нас името, ЕГН-то, адресът и телефонен номер се приемат за лични данни. „Дори някой да разполага с лични данни, той няма да може да открадне фирма или имот, ако насреща няма продажни длъжностни лица, нотариуси и адвокати!”, смята Крушков.
Други твърдят, че промяната се прокарва от влиятелни среди в ГЕРБ, които принципно са против осъщественото вече излизане на Търговския регистър от опеката на съдилищата. През февруари 2010 година бе създадена работна група за пререгистрацията на фирми, в която влизали представители на Министерството на правосъдието и НАП. Тя установила, че дълговете към държавата възлизат на около 5.5 милиарда лева. Към онзи момент броят на търговците, които не са се пререгистрирали, е 964 000, като от тях две трети са еднолични търговци. Тогава се оформя мнение, че е наложително след 31 декември 2010 година, когато изтича срокът за пререгистрирането, фирмите, които не са го направили, да бъдат заличени. Предложена е била и схема, по която кредиторите да могат да търсят отговорност за неуредени сметки. Вместо това обаче срокът за пререгистрацията беше удължен с цяла година. Това води не само до затлачване на регистъра, но и до отлагане на въпроса за уреждане на задлъжнялостта.
Ограничаването на достъпа се аргументира с необходимостта да се пресече кражбата на фирми. Посегателството обаче е възможно, защото между Търговския регистър и съдилищата няма електронна връзка за обмен на данните. Това е „вратичката”, която дава възможност да се подават фалшиви удостоверения за вписване. За да се избегнат подобни злоупотреби, трябва молбите за пререгистрация или за вписване на нови обстоятелства да се подават до съдилищата, а удостоверенията да постъпват само служебно и то по електронен път. Звучи абсурдно, но е факт, че в ерата на цифровизацията в българския съд всичко, свързано с фирмените дела, е на хартиен носител. И вместо да се направят промени в тази посока, се предлага орязване на свободния достъп.
Автогол ли беше този законопроект за ГЕРБ или подсигуряване на позициите?
За две години власт ГЕРБ не успя да направи абсолютно нищо за развиване на електронното правителството. За сметка на това, с това си решение управляващите успяха да убият единствената реално работеща услуга до този момент – Търговският регистър. Управляващите са на път да загърбят политиката на прозрачност и откритост, с която започнаха мандата си, което беше безспорно положителен управленски ход, позволил на медиите и обикновените избиратели да научават от първа ръка какво си говорят министрите, когато решават как да харчат парите ни от данъци. Така погледнато от ГЕРБ прокарват през парламента напълно ретрограден законопроект, зад който прозират лобистки интереси. А под предлог да се пресекат измамите с лични данни, фирмените досиета ще останат достъпни само за съдии, прокурори, следователи, МВР, нотариуси, адвокати, съдебни изпълнители и юрисконсулти, които за да предоставят придобитата информация обикновенно искат около 400 лева. Което си е ограничение до достъпа по финасова причина. И ще даде възможност на определени съсловия и личности да се облагодетелстват по този начин. Със скриването на фирмените дела няма да се реши проблемът, а само ще се създадат допълнителни разходи за хората, които ползват Търговския регистър. Респективно, това ще гарантира приходи на една определена гилдия: адвокати и юристконсулти. Те ще получат монополно право за достъп до информация, която би трябвало да е публична.
Депутатите от ГЕРБ предприеха промени в Закона за Търговския регистър, без да подозират в каква клопка попадат. Това е нарушение на конституцията, която дава право на всеки да търси, получава и разпространява информация. Вместо да помислят как да направят работата на регистъра по-ефективна (в последните седмици Търговският регистър има огромни проблеми, заради отказа на държавата да инвестира в хардуер и поддръжка), управляващите пробват да стъжнят още повече живота на хората, които го ползват. Добрата политика гради мостове, а не руши надежди. И май ще ссе окаже, че тенденцията към засекретяване на информацията не е инициатива на отделни членове на ГЕРБ, а целенасочена политика на управляващата партия!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар