понеделник, 22 ноември 2010 г.

Интервю в. Марица - 21 ноември 2010 г.


http://www.marica.bg/show.php?id=39171
Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА, 21 Ноември 2010; 10:12
Заглавие: Мъжът е като театър: днес е комедия, утре - трагедия, след ден - гастрол в друг град!
Подзаглавие:Клиент бизнесмен ми каза: А сега ти повдигам капачето! Туш! “Любовникът на премиера” ми стои на изчакване ; Лекарки и полицайки заработват тайно като проститутки
Даниела Великова не се притеснява за репутацията си. Нещо повече - издава книги за света на порока у нас. По образование инженер, Великова била заварчик, шприцьор, геолог, сервитьорка, журналистка, собственик на вестник. Тя е първата простреляна журналистка у нас ­ след интервю с охранители. Става масажистка в салон на известен варненски бизнесмен, после ­ съдържателка на салон за сексуслуги. Типичен Лъв като излъчване и ерудиция, Даниела Великова отдавна е скъсала със занаята. Помага в отглеждането на близнаците на брат си, вечер пише книгите си. Първата є книга “Искам го мъртъв!” излиза в издателството на покойния Христо Калчев - “Световит”. Още по-скандална е документалната є книга “Платеният секс. Тайният свят на мъжете”. Следва “Гневът на лесбийките”. В момента Великова пише книга за убийства, свързани със запознанствата по интернет.

- Най-печелившият бизнес ли е платеният секс у нас? Какви са хората, които го дирижират?

- От сивата икономика - да. Знае се, че килограм наркотик се продава веднъж и печалбата е еднократна. Една жена може да бъде предлагана многократно. Тя работи по 18 часа на ден, като поддръжката є е минимална. Наркотиците изискват и много по-добра организация и персонал. А проституцията се контролира (защото става въпрос повече за контрол, отколкото за организация) на няколко нива. В първите редица са шерпите. Обикновено това са хора от ромски произход или с криминално минало, които заплашват, инкасират момичетата и при нужда играят роля на бушон и влизат в затвора. Следват хората, които управляват нисшия персонал. В повечето случаи това са бивши служители на полицията, които са наясно с контингента, който работи. Те следят никой да не мами босовете, като заработва за себе си. Защото всичко е за пари. Тук става и разпределението им - процент за момичетата, за шерпите, за връзки с полиция и власт, и останалото за боса. Той от своя страна отделя част от заработеното за човек на високо държавно ниво, който се ползва за щит в случай на големи неприятности.

- Колко са проститутките и компаньонките в България? Кои са професиите с най-висок процент проституиращи?

- Към статистиката на министър Цветанов, който сподели, че в МВР са регистрирани около 1200 проститутки, бих добавила две нули отзад. Много е трудно да се установи точният брой на съвременните представителки на професията. Защото освен уличната и клубната проституция има и скрита такава - лични обяви за предлагани услуги. Някои проститутки имат двойствен живот и законна работа, която маскира незаконната. Те толкова добре конспирират своите занимания, че никой не се досеща какъв живот водят. Обикновено дори роднини и близки не знаят нищо. Със скрита проституция се занимават учителки, лекарки, студентки, инженерки, дори полицайки.
Освен това има голямо текучество в занаята и това също затруднява преброяването. Наскоро, за да съставя портрет на съвременна проститутка, ползвах материали от протоколи за задържане на жени, занимаващи се с проституция, както и лични анкети с работещи. От всички анкетирани само 12 на сто заявяват, че са в бизнеса за постоянно, останалите твърдят, че е временно занимание. И само 5 процента от всички смятат това за “работа”.
Разбира се, числото на постоянно заетите е много по-високо, но технически няма как да се докаже. Временността се обуславя от различни фактори: студентки плащат обучение, млади майки изхранват деца, занимаването с проституция е вид допълнителна заработка към нищожна заплата или стипендия.

- Съществува ли ВИП каталог със снимки и тарифи за секс услуги в интернет на проститутки модели и фолк певици? Възможно ли е елитни манекенки да заработват като компаньонки за чуждестранни публични домове?

- Ако някой се нуждае от красива придружителка, нормално е да се обърне към агенция, която работи с красиви жени. Но едва ли отива директно и казва: Я да видя каталога с мацки!. Нещата стават дискретно, защото ситуацията е неудобна и за двете страни.
Поверителността е по-важна за търсещите, защото е неавторитетно да се знае, че влиятелен мъж е принуден да плаща за придружителка. А момичетата от шоу бизнеса са принудени да търсят спонсори, защото без пари не могат да правят кариера. Какво получават благодетелите, е въпрос на договорка. Може само да гадаем, защото никой не афишира такива отношения.
Не съм виждала каталог за ВИП придружителки, това са просто градски легенди. Както преди време се говореше, че национална телевизия предлага момичета, като ползва програма за прогноза. Синоптички представят времето и на екрана се изписва телефон за връзка с момичетата. Спрягаше се името на виден спортен журналист като организатор на схемата. Голям смях - наложи се метеорологичната служба да смени номера си.

- Какви са тарифите на ВИП проститутките у нас?

- Без коментар, защото трябва да гадая.

- Защо занаятът процъфтява, без да е легализиран у нас? Защо не може да се приеме закон за проституцията?

- На първо място поради лицемерния морал, който битува в обществото ни. Днес проституцията е бизнес, от който се ползват всички мъже - от депутат до събирач на боклук. Тя вече може да се практикува от всички жени - от неграмотни ромски момиченца до интелигентни моделки. На практика едва ли има човек, който да не се е поддал на изкушението да опита от забранения плод на платения секс - та дори и само в помислите си. Както се казва, всички го заклеймяват, но нямат нищо напротив да дадат или вземат по някой лев, ако го имат или има кой да им го даде. Типичното човешко двуличие - всички го желаят под една или друга форма, но не искат и другите да го желаят.
Затова тя още продължава да запазва двусмисления си статут на полуприемана и полуотричана. Обществото я признава като явление - стига тя да си дава труд да се крие и не го смущава и дразни кой знае колко. Законът я описва колебливо и бегло и прилага своята сила върху нея повече от рядко. Медиите публикуват нейните обяви и реклами и за успокоение на собствения си морал, ако имат такъв, понякога прибавят предупреждение, че не носят отговорност за изнесената информацията. Но пък затова често коментират гръмко престъпленията, свързани с нея.

- Какво е да си жрица в България? Не са ли твърде много рисковете и твърде малко облагите? Кое е най-трудното в работата с клиентите? Те сигурно очакват не само ласки, а и чисто човешко разбиране.

- Както във всяка друга професия всичко зависи от този, който я върши. Ако си информиран и знаеш с какво се заемаш, ще се справиш с всички затруднения. Най-трудно не е физическото изпълнение, а емоционалната нагласа. Образно казано - жената да приеме, че принцът, дето го чака цял живот, е най-просто жабче, което и колкото да го целува, по-зелено и грозно става. А за мъжът е важно да бъде разбран, независимо дали е при професионалистка, или общува с партньорка в живота си.

- Наистина ли Веселин Данов е имал бизнес с проститутки? Защо е бил в конфликт с Алексей Петров?

- Без коментар, защото има съдебни дела по случая.

- Кой е “Любовникът на премиера”? Как се осмелихте да пишете такава книга в балканска държава като нашата?

- В нашата балканска държава се оказа, че народът чете книгите като вестници. Не за да се наслаждава на фантазията и богатството на езика на автора, а защото очаква да получи информация за реални събития. Започнах да пиша по темата - съществува ли гей политическо лоби и как то влияе на властта у нас, защото ми е интересна като предизвикателство да измисля поредица от ситуации, в които да се заплетат героите ­ именно защото няма реални събития, които просто да опиша. Нямах никаква информация по въпроса. Нарекох героите с най-обикновени български имена Иван Иванов, Петър Петров и прочие, за да не се търси връзка с действителни личности. Но читателите (дадох на някои познати да четат готовите откъси) приеха нещата буквално и започнаха да търсят реални личности в книгата. Затова не завърших романа и той стои на изчакване. Не се страхувам да го публикувам, но издателите си имат едно наум заради самото заглавие.

- Бедните или ВИП персоните ползват по-често секс услуги? Кои са по-щедри? Кои са по-коректни клиенти?

- Няма разделение на бедни и богати по отношение на посещаемост. И едните, и другите имат желание, но ги спират само възможностите. Първите - финансови, вторите - съображения за дискретност. Щедри са по-бедните, защото са и по-съпричастни към служителките. Богатият човек е свикнал да бъде обслужван. Той приема момичето като човек, който работи за него. Бедният я счита за равна, защото знае цената на работата є. А коректността не зависи от пари, а от характера на човек. Богатите са по-изобретателни в това, да излъжат, за да спестят някой лев.

- Вие лично защо минахте от репортерство към розов телефон и салон за масажи? Съжалявала ли сте за този скок?

- По чисто финансови причини и от любопитство. В кръга на шегата - омръзна ми мъжете да ми зяпат само гърдите и да не забелязват, че имам и глава. Реших да им дам каквото искат и да видя ще получа ли удовлетворение от това. За мен се оказа по-лесно да продам тялото си, отколкото ума. Съжалявам, че сега не мога да го направя!

- Най-тежкият момент в работата ви като компаньонка? А най-смешният?

- Най-тежко ми е било да виждам тъгата в очите на момичета, с които работя. Те живеят в омагьосан кръг. Започват работа, за да решат свой проблем. Мразят се за това, че не намират друг изход за затрудненията си. Мразят и клиентите, че ги ползват по начин, унижаващ ги като хора. Но продължават да работят, защото само така могат да се справят с нуждите си.
А най-смешният е от времето като работех на розов телефон, което е разновидност на професия компаньонка! Говорех с клиент, повече говореше той. Разказваше какво и как правим заедно, аз само пъшках и охках за съдействие. Човекът имаше невероятна фантазия, богат език и не ме затрудняваше в озвучаването. Във върховия момент той каза: И сега ти повдигам капачето на клиторчето. Туш! Изигравам ролята докрай, но след това изпадам в паника. Вземам огледало, оглеждам - нямам капаче. Имаше една лесбийка по това време, която работеше в офиса, питам я как стоят нещата с капачето, тя се смее и вика: Няма такова нещо бе, жена! Аз още повече се отчайвам, че не мога да разбера, и започвам да ровя из учебници. Нищо и никъде по въпроса.
След време същият човек (впрочем известен бизнесмен със стабилен бизнес) ми стана клиент в масажите. Познах го по това, че поиска момиче с голям клитор и по гласа естествено (доста специфичен е). Като му разказах епопеята си с изучаването на капачето, голям смях падна. Оказа се, че нещата са доста прости: първата жена, с която е правил секс, била доста надарена в тази област и това оставило хубав спомен у него, затова често се опитва да постигне същото удоволствие.

- Как издържахте 7 години в бранша и се опазихте? Трудно ли се къса с проституцията?

- Няма бивш негър, няма и бивша проститутка. И след 7 години пак ще си остана жената, която призна, че е работила като проститутка, сиреч тя е проститутка. Може да съм излязла от бизнеса, но винаги ще влача миналото си. А се опазих, първо защото започнах работа на 35 години, с ясното съзнание с какво се захващам. Никога не съм мислила, че този занаят временно ще реши мой траен проблем. Второ, аз съм силен характер и имах край себе си приятели, които ме подкрепяха. Много е важно работещите момичета да имат поддръжка на хората край тях. Защото иначе остават силно психически зависими от сутеньора си, а неговата цел не е да решава проблемите им, а да ги накара да му донесат повече пари.

- Този опит не попречи ли на интимните ви отношения с мъжете? Вярвате ли на мъжете?

- Понякога започвам да им вярвам отново, но все се намира някой, който да ми припомни, че жената не трябва да се доверява напълно на мъжа. Защото той е като театър, днес е комедия, която ни разсмива, утре е трагедия, която ни разплаква, но най-често вдругиден дава гастроли в друг град.

- Не се ли излагате на твърде сериозен риск с документалните книги, които пишете? Георги Стоев заплати с живота си за това, което пише. Вас следят ли ви? Страхувате ли се за живота си?

- Животът ми е достатъчно застрашен от рака, за да се страхувам и от хората. Пък жива струвам повече, отколкото мъртва. Ако умра, доста хора ще се разровят около смъртта ми. И ще излязат наяве неща, които съм спестила в книгите, но съм запазила в архивите си. (За хората, които вече два пъти ми конфискуват компютъра, съобщавам: Не държа там спомените си!)

- Пишете книга за рисковете при запознанствата по интернет. Как да се пазим при виртуални връзки? Има ли изобщо начин, или е въпрос на късмет да не попаднеш на опасен тип?

- Пиша пиеса за запознанствата в интернет и тя ще има за цел да ни разсмее с комични ситуации, свързани с този вид запознанства.
Не давам съвети, защото наскоро станах жертва на такъв тип, което значи, че не съм добра в предпазването. Мошениците са изобретателни и имат невероятен нюх как да мамят. Веднага виждат слабото ти място и удрят там. И при това го правят за дребни интереси. Няма: Ако ще крадем, да е милион поне!, ами просто ей така, заради спорта. Но все пак един съвет - измамниците се отличават от обикновените свалячи по това, че започват “прекрасно да те разбират”, готови са веднага да “помогнат”. Всичко е в обещателна форма: Аз след време това ще направя за теб! Аз имам такива възможности! Първо на първо няма мъж, който може да разбере жените напълно, и второ на второ, който иска да помогне, той не говори, а го прави. Така, че имайте си едно наум, ако някой е прекалено напорист да бъде точно с вас. Другото наистина е въпрос на шанс.

- Разчитате ли на слава и тиражи като тези на известната нюйоркска мадам Ксавиера Холандер?

- Хората се делят на две категории ­ едните влизат стаята и възклицават: О, кого виждам тук?!, а другите: Ето ме и мен! Аз съм от втория тип и като се появя някъде, лесно се забелязвам. Но от тиражите на мадам Холандер не бих се отказала, ха-ха! И то само защото съм безработна в момента! Аз гледам на книгите си като начин за препитание, а не за забогатяване. Славата и тиражите у нас не хранят! Борбата с рака ме научи да искам простички, земни неща. Точно в момента мечтая близките ми хора, които ме подкрепят, да са живи и здрави, да имам пари за хляб и лечение и да съм полезна на всички, които имат нужда от мен! Дай, Боже, всекиму!

Няма коментари: