петък, 30 април 2010 г.

Как станах фалшификатор и контрабандист


Натрупах малко пари и реших да ги вложа в банка. Няма защо да се държат вкъщи суми, макар и не големи, но за някои и достатъчни. И тогава една от всички банкноти предизвика съмнение в касиерката на банката. И от тук тръгна всичко. Чиновничката извика началника си, след това започнаха едни телефонни разговори, а на мен ми махат с ръка, с една дума: чакайте, скоро ще дойде полиция. Е, разбира се, че ще чакам, аз съм порядъчен гражданин. Бутнали си ми някъде фалшива банкнота. Какво пък? Стават такива неща. Пристигат две коли, вътрешно ведомствената охрана и още някой друг, но само повдигат рамене и накрая оставят портиера да ме охранява, макар, че и той не е наясно какво прави.
След това идват от Национална следствена служба. Брей. Затвориха банката (а тук даже и обедна почивка няма, значи заради мен са я затворили) и започват да ме разпитват, както и касиерите, а също така и някакви пенсионери. С две думи - оглед на местопроизшествие. Събитие. Касиерката тресе от притеснение задник и кудкудяка нещо пред началниците и колегите си, демострирайки разликите между нормални и банкноти с „признаци за фалшифициране”. Реших за всеки случай да звънна на началника на местното ръководство на бопаджиите, познавах го лично, за да го питам дълго ли ще продължи тази патаклама, че наближава обяд. Не че съм нещо прегладнял, но и не обичам да стоя с празен стомах. Той започна веднага да ми вика: на, сега заради мен всички ще останат без обяд, защото имало заповед от горе да се вземат репресивни мерки срещу всички фалшификатори. Членът в Наказателния кодекс за фалшифициране бил почти толкова тежък като при убийство. Ясно, какво да се прави, попаднал съм на неподходящо място, ще се оставя на течението, все ще ме докара до бряг.
Смисълът на разпитът е откъде съм взел банкнотата. Че откъде да зная, от всякъде може да е. От всеки магазин, в който съм пазарил, както и от магазините, на които съм собственик и в които други пазарят. Между прочем по думите на банкерите банкнотата е с доста високо качество, трудно е да бъде различена визуално фалшификацията. Което аз заявих и за протокола. Наговорих и куп други неща. Разследващите даже ги интересуваше къде съм съхранявал парите. „Е, вкъщи, къде другаде!”. - казах аз. И сгреших. Следващото действие (няма да повярвате) е оглед на местопроизшествие. По указаните адреси в протокола: у нас и по магазините.
Е, аз като порядъчен и законопослушен гражданин не възразих. Моля, оглеждайте, аз нямам какво да крия. Отначало отидохме вкъщи. Веднага се заинтгригуваха от компютъра и от (ясно защо) цветния принтер! Настояха да им покажа списък с последните разпечатани документи. Интересно това къде се намира... С три думи - нищо не намериха, макар дознател да се разходи из компютъра ми. Но за моя утеха ми показа и как да направя тест на притнера за дюзите, които аз цяла седмица безславно се опитвам да реанимирам. Това устройва и мен, и разследващите органи. След това у тях самите възниква съмнение в законността на провежданите действия и настойчиво ме молат да напиша заявление до началника им, че не възразявам срещу огледа. Че какво да възразявам, аз даже не съм собственик на жилището, наемател съм без регистрация, пък и обискът, така наречен оглед, вече приключи. За което пак предупредих оглеждащия, представил се като Иванов. Той каза, че това е просто формалност. Но пък от друга страна, ако не подпиша, може да дойде при мен в дома на родителите ми, където се водя на адресна регистрация, даже още тази нощ.
Така или иначе пропуснах обяда, а понякога това даже е полезно, макар, че на вечеря си наваксам пропуснатото. Следващите стъпки са доста рутинни: обиколка по магазините и разпит на продавачите, придружено с разочорование, че принтерите не са цветни. С четири думи, както казаха и проверяващите, напразно си изгубихме време. Пожелаха ми „Довиждане!, аз ги поправих: „По-добре „Сбогом!”.”. И взех, че уручасах нещата.
След половин час мой служител ми позвъни и ме помоли да отида в магазина. „Сега пък за какво?”. „Ами - вика той - тук пак дойдоха разследващите. Искат да Ви видят.”. Оказва се, че при „огледа на местопроизшествието” в случая: магазин за цигари, били открити контрабадни цигари. Сега дошли да ги изземат. Ами изземайте ги, аз какво да направя. Само ми покажете признаците, че са контрабандни. Иванов хваща първата попаднала му под ръка кутия и започва да изброява: няма холограма, бандеролът е залепен накриво, а ето тук и обложката е разлепена!
- Е, - казвам аз - конкретно тази кутия има холограма, дали е разлепена е спорен въпрос, а как изглежда правилно залепен бандерол кой знае!
Иванов захвърля кутията и кой знае защо взема друга.
- Ето - вика - тук няма цена! Колко струва?
- А в кой закон - питам аз - пише за цените?
- Е, ама Вие не знаете ли колко трябва да струва нормална лицензирана кутия? - Той ми задава нов въпрос. Тоест не отговаря на моя.
- Зная, - отговарям аз - нали ги продавам. Ще струва толкова, колкото кажа. А Вие нали знаете, че има различни марки - български (точно тези с евтината обложка и накриво залепен бандерол) има и вносни цигари. А те са супер - започвайки от оформлението и свършвйки с цената. А за цената пък, даже и да съм на загуба, това Вас не Ви касае. Толкова по въпроса. Сега ми кажете на какво основание сте се лепнали за мен? Какъв документ имате за изземване и други процесуални действия? Покажете ми документа.
- Е, точно сега няма да Ви покажа документ, после ще Ви покажа всички документ. - Мрънка Иванов. - Началникът ми каза да намеря и иззема контрабандни цигари.
- И какво? Някакви неграмотници веднага отсичат, че цигарите са пиратски, банкнотата е фалшива. Даже в протокола от банката е вписано „с признаци за фалшифициране”, а за Вас аз вече съм завършен престъпник. Добре, пишете каквото си искате, аз ще отида да се разходя.
И след час се върнах да прочета писанията.
- Е, момчета, така няма да стане, преписвайте!
- Какво, защо да преписваме? Какво не Ви харесва? - Пита един цивилен, дето е дошъл да помага на разследващите органи.
- Всичко не ми харесва, Ваша неграмотност не ми харесва.
- Вие какво за по-умен от нас ли се смятате? - Отново Иванов се намесва.
- Колкото и да Ви е странно - да. Аз вече десет години търгувам с цигари, а Вас Ви сменят всяка година, само не зная после къде отивате. Така, че пишете както е нужно, описвайте всяка кутия, започвайки от наименование, външен вид, опаковка и завършвайки с признаци за контрабанда по вашето мнение. И какво сте написали Вие тук: цигари 44 стека. Така не става. Нека да Ви иззема наличните пари и да напиша разписка за 10 банкноти. Така, че пишете подробно, а през това време аз ще Ви снимам с мобилния.
- Не са длъжни да пишат толкова подробно. - Надига глас пак цивилният.
- А вие междупрочем кой сте? - Питам. - С тях ли сте или сте свидетел?
- Свидетел съм.
Интересно дори и цивилен той прилича на полицай.
- След като сте поемно лице, - казвам вежливо и вадя мобилния си телефон - сядайте там и мълчете. Интересно, а къде е вторият свидетел?
- Нямате право да ни снимате по време на работа. - Заявява Иванов. Умничък е, знае си правата.
- О, имам право аз, имам. - Отговарям. - Намирам се на собствена територия, а Вашето присъствие тук е под съмнение. - И започвам да снимам. - Като начало се представете за камерата, моля, покажете документите си и някакви документи, разрещаващи Ви проверка.
Отново само Иванов говори, останалите мълчат:
- Вече казах, че и документи ще има. А и се представих.
- Забележително поведение, - на мен вече даже ми е смешно, - продължавайте в същия дух.
- Добре, - ядосва се Иванов - ето Ви документите ми. - И бърка в джоба на сакото си и показва удостоверението си. Действително е Иванов.
- Повече никакви документи ли няма да ми покажете?
- Не! - Някак вяло отговаря той.
Телефонът ми звънна, налага се да прекатя издевателството над разследващите органи. Излязох навън и като се върнах, те вече нареждаха стековете в кашон. Иванов разговаря по телефона.
- А ето го и него - и бута телефона си ръката ми. - С вас искат да говорят.
От телефона звучно се раздава весел глас:
- Добър вечер, тинтири-минтири нам кой си инспектор по нам к`во си!
- Добър вечер, инспекторе! - Става ми весело от неговия оптимизъм.
- Какъв проблем имате там? - Той е решил на всяка цена да регулира ситуацията и да реши проблема, нали е добър човек?
- Вашите сътрудници някак странно се държат! - Казвам. - И у мен възникна съмнение за правомерността на действията им.
- Уверявам Ви, че всичко протича в рамките на закона! - Има забележителен глас, става за радиоводещ на предаване, в което от една дума с три букви може да се спечели купчина пари. - Но ако искате да поговорите за това (И истински психолог освен това!), то аз ви чакам утре при себе си в кабинета ми и ще решим всички въпроси, които са възникнали.
- Трябвам ли Ви още? - Питам Иванов. - Че трябва и хляб да купя за вечеря.
- Не, и без Вас ще се оправим.
От магазина за хранителни стоки звъннах на сътрудника си в моя магазин и го помолих да брои какво вземат и да си води записки за себе си, че после иди доказвай какво е било.
Когато се върнах, вече нямаше никой, освен един „Протокол за оглед на местопроизшествие”. „След като бе получен сигнал за откриване на фалшива банкнота, следователят Иванов, влезе в магазин, находящ се на...” - това е истински шедьовър. После следва описание на врати, витрини, как са били намерени „цигари за витрини, разположени на дървена маса без маркировка за лиценз”. И списък на намереното. Без подробности. И всичко. В графа „списък на иззетото” бе написано просто: стекове цигари, без наименования и указания на брой.
Но това все още не е всичко. На следващия ден избързах както е положено по закон и попадох жалба до прокуратурата. Ама като не му върви на човек... Секретарката каза, че точно този ден не може да приеме жалбата, защото няма печат. Понеже не съм конфликтен, реших да отида на следващия ден, още повече, че „утре ще я приемат”. Без проблеми. На следващия ден наистина я приеха и я регистрираха. И на по следващия ден същият Иванов с още един сътрудник цъфват пред друг мой магазин точно преди затваряне.
- Сега пък какво има? - Питам.
- Здравейте! - Вика Иванов, а колегата само въздъхва:
- Ще иземаме пак цигари.
- Малко ли Ви е това, което стана в другия магазин, още ли нарушения искате да извършите? - Започнам да ги нападам.
А сътрудникът, вдигнал гордо нос, размахва някакви документи:
- Днес ние ще направим всичко както е по закон.
Интересна мисъл, значи не отричат незаконността на предидущите си действия. Е, хайде да видим:
- Давайте, - казвам - показвайте заповед за обиск, подписана от съдия или каквото там имате!
- Ние имаме оперативна информация, че тук се търгува с контрабандни цигари. Показвайте стоковите си разписки и сваляйте цигарите от витрините, ние ще ги опишем и ще ги изземем.
- Няма проблем, - казвам - но ми дайте някакви документи, че имате право да се намирате тук и да правите това, което искате да правите. Вашата оперативна информация въобще не ме касае.
Сътрудникът с горд вид вади от папчица едно листче, кръстено ”Заявление за обиск”, за разрешение да се претърси магазин, намиращ се на..., дата, подпис и печат.
- Е, щом така стоят нещата, - казвам - ето Ви ключ от витрините, сваляйте какво Ви трябва.
Иванов веднага се обади:
- Не, Вие ги сваляйте
- Няма да стане. Не съм длъжен да Ви помагам. Ровете си сами. Аз отивам да пуша.
Гледам на жена ми нещо й прилошава, държи се за корема, първа бременност в седмия месец е.
- Не се притеснявай! - Казвам й. - Да не те боли нещо?
- Няма проблеми, търпи се! - И тя маха с ръка. - Отивай да пушиш.
Излязох пред магазина и реших да звънна на приятел адвокат. Обрисувах му ситуацията, а той ми вика: притискай ги, нямат заповед за обиск. Това, което са ми показали било само заявление за такава заповед.
Добре. Влизам обратно в магазина и викам:
- И така, момчета, магазинът е затворен, работният ден свърши. Отиваме си по къщите, а Вие елате утре пак. Жена, приготвяй се, тръгваме си. Изключвай осветлението, аз докато докарам колата пред входа.
- Никъде няма да ходете! - Това го казва сътрудникът. - Сега ще се обадя на дежурните и ще Ви откарат в районното и там с Вас ще си поговорят!
Виждам как жена ми пребледнява и отново се хваща за корема, докато се подпира на стената. Притичвам до нея, а тя отново маха с ръка:
- Отивай да докараш колата и ме карай веднага в болницата, аз вече извиках охраната!
Изтичвам за колата и се връщам пред входа. Иванов уговаря сътрудника, с две думи: заебавай нещата тук, давай да си ходим, а сътрудникът със сълзи на очи, клати упорито глава: няма да тръгна.
Жена ми вече се облякла и казва, че малко я е отпуснало, даже прави опит да се усмихне. Питам я дали да не повикам бърза помощ, така по-бързо ще стигнем до болницата. Точно тогава пристига патрулка от районното. И патрулът ме пита:
- Какво става тук при Вас?
- Аз - викам - не съм Ви викал, ето този кретен се интересува от Вас.
Патрулът минава покрай сътрудника, поздравява жена ми и започват да я питат как се чувства, кога ще ражда и такива неща. През това време пристигат и сотаджиите. Обяснявам им ситуацията и те просто демонстративно присъстват. Патрулът, повикан от сътрудника, казва само: „Сами се оправяйте!” и изчезва. Аз отвеждам жената до изхода, всички излизат освен сътрудника, който е готов да чака „и до сутринта”, и аз заключвам вратата. Че какво ми остава - няма да си зарежа магазина незаключен я! Сътрудникът реве отвътре: „Чакайте, не тръгвайте, дайте да се разберем!”. Аз в отговор вече не издържам и също викам: „Ти какво, да не си побъркан, не виждаж ли, че на жената й е зле. Трябва да я закарам до болницата веднага!”. В същото време питам Иванов - що за психопат има за колега, а той вика, че им наредили без цигари да не се връщат или направо да си подават оставките. И тръгвам към гинекологията, където на жената й правят инжекция за задържане.
От болницата директно отивам в прокуратурата. Колкото и да е странно, там има и дежурен прокурор, и секретарка, но те отказват да приемат жалбата ми, защото работният ден бил свършил. А дежурният прокурор заяви като му обясних ситуацията, че разследващите органи действат според закона. И препоръча да не преча на действията им. Докато беседваме, на жена ми й се обадиха от СОТ-а, че онзи глупак, сътрудникът натиснал паникбутона и трябва да го изключим, иначе ще изгори някакъв предавател. По пътя ни спряха катаджии и казаха, че колата ми е пусната на издирване, защото в магазина ни има затворен следовател. Аз отговорих, че отивам да го отворя. Те просто ми осигуриха коридор като ме придружиха с включена сирена. Пристигам, Иванов, умрял от студ и покрит целия със сняг, чака пред входа. Отвътре колегата му с невероятно сърдито изражение и папка под мишница стои зад витрината. И веднага започва да вика, че ще напише раборт за незаконно лишаване от свобода на държавен служител при изпълнение на служебните му задължения.
- Пиши каквото искаш, - му викам - само за днес да приключваме и да си ходим. Вземайте каквото Ви трябва и колкото Ви трябва.
Имаше около хиляда стека, сами си ги наредиха в кашони, даже се опитаха подробно да ги опишат, след това поканиха свидетели и всички си тръгнахме по къщите.
На сутринта аз отивам с готова жалба в прокуратурата. И няма да повярвате. Секретарката пак няма печат! И да приеме жалбата не може. А печата кой знае защо заминал за Добрич. Колко е самостоятелен този печат, шляе се в работно време където си иска. Защо не са го уволнили досега и не са си поръчали нов? Гледам вратата на окръжния прокурор отворена. Поглеждам вътре и разказвам. Той въздиша, но приема жалбата ми и се подписва на моето копие вместо печат.
На следващия ден се наложи да затворя магазините, за да изчисля загубите си. Излезе, че са ми отнели стока за 80 000. Доста голяма сума за нашия бизнес и за мен в частност. Уморих се да пиша. Но пак отидох в прокуратурата. А Иванов и сътдруника отиват и в третия ми магазин по същия сценарий. Дошли, натоварили стековете и си тръгнали, препоръчали да се оплачем, ако искаме и на президента. Защо пиша всичко това ли? Просто така - за да се знае, че всеки поже да попадне в лапите на закона и никой няма да го защити. Никакви жалби и репортажи за гореща линия за правата на гражданите не стряскат органите на реда и прокуратурата, особено в места, където дясната ръка мие лявата. Иде ми да затворя всички магазини и да започна да продавам сладолед. Все пак скоро ще дойде и лятото.

четвъртък, 29 април 2010 г.

Първи път


Даже най-приятни неща след няколко повторения стават скучни. Затова се запомня само първият път. Първа кола, първа жена, първо напиване. Те са разпръснати из живота като крайпътни знаци. За да се ориентират по-лесно спомените им, мъжете разполагат по скалата на времето типичните мъжки първи опити.
Първо раждане - Седи си човек, никого не закача. Топло и уютно е. И изведнъж - светлина в края на тунела. Нанякъде те дърпат - дай, Боже, да не е с форцепс. Вместо „Здравей!”, пляс по задника. Така е прието за „добре дошъл” в прекрасния нов свят. Приключенията предстоят. Този първи опит е твърде неприятен, затова никой не обича да си спомня за него, даже въобще не го помни.
Първи колектив - Детската градина с нейните жестоки стадни закони. Придобити тук за първи път, те остават неизменни във всеки следващ колектив - училище, работа, старчески дом. В света има йерархия и всеки има място в нея. За да оцелее и има успех с жените, мъжът трябва да е или силен, или умен, или майсторски да завързва връзки.
Първи бой - Задължителна мъжка програма. Добре е да се притежава дарба за решаване на конфликти с думи, особено ако се знае, че има в запас и такъв аргумент като удар зад врата. Любопитно откритие: след първия бой мъжете започват да изпитват симпатия към опонента си. И човек трябва да е готов той да му стане най-добрия приятел, ако, разбира се, преди това не бъде изпратен в ТВУ.
Първи оргазъм - Какво е това? Откъде се взе тази странна субстанция върху бельото? Трябва да се разследва, много щателно. Като цяло усешането е повече положително. Единствено неудобство е, че в три часа през нощта не е време да се перат чаршафи. Но в момента на сакралния хигиенен порив момчето става младеж и се включва в световната надпревара за оргазъм. Това е нещо много по-приятно от детски филмчета, оловни войничета и сладолед, взети заедно. Целта на живота за близките 60 години е определена.
Първа любов - Момиченце с плитчици и плисирана поличка. Тя ти харесва, което е странно. Няма никаква полза от нея: не се яде, не става за игра, даже няма за какво да говориш с нея. Но на теб все пак ти е приятно, когато е наблизо, иска ти се да направиш нещо, за да те забележи. Например, да я цапардосаш с раницата си. Наслаждавай се на своето неведение, прекалено скоро ще знаеш защо на момчето са му нужни момичета.
Първа жена - На теория знаеш всичко за секса. Очакването на практика осмисля последните три-четири години от живота ти. Ти даже се преструваш, че отдавна не си девственик, кривиш уста в цинична усмивка, когато опитни приятели обсъждат сексуалния си живот, с две думи: това ние откога го правим. Въобще времето на девствеността е тежко, по-тежко от всички изпити и учебни натоварвания. И когато това се случва, (Да, случва се!) продължава десетина секунди. Ти нищо не успяваш да разбереш! Нима това е главното?! Но в душата хвърчат фоерверки, хормони ликуват - „Аз съм мъж! Аз съм мъж! Добре дошъл в големия секс!”. Тази форма на гърди, този парфюм ще останат за цял живот фетиши.
Първо напиване - Заедно с него и първо разбиране на закона за компенсацията: колкото ти е по-добре днес, толкова ще ти е по-зле утре. Оказва се, че за всички удоволствия се плаща. Със здраве, угризение на съвест и този ужасен трясък в главата. Само не си казвай: „Никога повече!” в минутите на махмурлук. Оценявай усещанията си като влезеш в час и никога не пий вино след ракия. Особено това вино след тази ракия. „И все пак интересно колко ли съм изпил вчера?”.
Първо „не ставане” - „Ей, ти там долу, да не си нещо откачил. На лице са всички дразнители: гола жена... Още какво ти трябва? Защо стачкуваш?”. Удивлението от първия неуспех е по-силно от разочарованието. Като че ли ръката е отказала да държи лъжицата, а мозъкът е забравил колко е три по три. Едва по-късно ще разбереш, че може да си превъзбуден или уморен. А тогава си просто паникьосан и депресиран. „Аз не съм мъж!”. Класически конфуз, който всеки мъж преживява по-рано отколкото очаква, и за който години по-късно си спомня с умиление.
Първа кола, първа катастрофа - Като отваряш за първи път шофьорската врата на някоя очукана, взела-дала (даже мъртво родена) трошка, ти се чувстваш безкрайно, нечовешки велик. Сядаш бавно, за да дадеш възможност на всички преминаващи да те видят. До днес имуществото ти е можело да се носи на ръка, най-много да се пренася от стая в стая. Но това нещо, в което седиш, не може да влезе в чанта, даже не може и в стая да влезе, и в същото време е твоя собственост. Някъде до първите пет хиляди километра колата ще ти се струва огромна, ще се страхуваш да не подпреш всяка къща от двете страни по пътя едновременно. След това ще се научиш да се провираш в малки улички. Колата ще става все по-малка и след първите пет хиляди километра вече ще си уверен, че нищо не може да я подпре. И тогава се случва ... странно между автобуса и бетоновоза имаше достатъчно голяма пролука. И колко е жалко да стоиш на кръстопът с насмлените си недвижими железа.
Първа сватба - Това ли е момиченцето с плитките? Иска ти се не само да правиш секс нея, но и да й доставяш радост. За такъв егоист със стаж като теб това е ново, приятно усещане. Ти вече си й дал всичко, което си имал, не че е кой знае какво. На теб ти се струва, че ще я зарадваш като устроиш сватба. Да, не ти е жал за свободата, все едно не я ползваш. И ако имаш късмет, няма никога да узнаеш, че свободата се цени, когато се изгуби, и дай, Боже, да имаш щастлив брак, докато смъртта или покупка на жилище не ви разделят.
Първо дете - Неясно откъде се е взело това същество в корема на жена ти. Както е и неясно как въобще се събира там. Впрочем философските въпроси много ефективно отвличат внимание при тричасово приспиване на бебе, което реве само като спреш да ходиш. Изпитваш силни емоции! Удивление, че е толкова малко и в същото време на кукленските пръстчета има истински нокти с размера на следващата буква „О”. Страх колко е безпомощно. Ако го оставиш да лежи, ще умре от глад и студ, не може даже муха да прогони, да не говорим за поръчка на пица. Отговорност - край на предишния живот. Вече принадлежиш не само на себе си, не може да отскочиш за година до Хаваите. Не се притеснявай - след две-три години ще откриеш в детето невероятен партньор за недоиграните си игри от детството.
Първа плешивина - Най-неприятно е, че оплешивяването не може да бъде открито на време. Настъпва постепенно, като те докарва до тиха лудост. Тук вчера като, че ли растяха косми. Или не растяха? Челото ли има странна форма? Ако не се гледаш в огледало по-често от веднъж годишно, по-лесно се поставя диагноза. Макар, че не става ясно къде да си я завреш тази диагноза. Най-лесно е да си даваш вид, че с косата ти нищо не става и когато старият белег от тила се срещне с челото, си обръсваш главата. Забрави, примири се и продължавай жадно да четеш всички новости за клониране на резервни части на човека.
Първи развод - Даже е интересно как сте успели десет години да останете плътно един до друг, да гледате едни и същи филми, да четете едни и същи книги от време на време дори да правите секс, и накрая да израстнете напълно различни хора. „Боже, нима съм живял с тази жена? Отдавна трябваше да го направя?” - мислиш, докато се изкачваш с асансьора към ергенската си квартира с бутилка шампанско и поредната жертва на постразводния секс-гуляй. „Какво съм направил!? - мислиш с отвращение, бъркайки поредния загорял омлет в своята мърлява кухня в спешно наетата гарсониера. - Тя е виновна за всичко. Не, аз съм си виновен! Сине, непременно ще дойда в неделя... Скъпа, обясни ми кой е този чичо Наско и защо той купува на нашето дете колело! Не ти стигат парите? Представяш ли си - и на мен също? Задължително ще махна от хола въдицата и зимната гума, когато имам къде да ги сложа.”.
Първи секс с два пъти по-млада жена - Ти си още на 34, а тя е само на 17. Това означава, че като се е раждала, ти си бил на толкова, на колкото е тя в момента. Важно е да не се замисляш много-много за този хронологичен куриоз, иначе крехкото ти либидо ще се почувства пенсионер и пасивно ще си чете вестник на пейка в парка. За първи път ще се удивиш за пропастта между женската и мъжката природа. Същество, непознаващо живота, весело дете с бюст ще те накара да се чувстваш глупак и неопитен. Вродената женска мъдрост работи даже в такава ситуация. Преди ти не разбираше жените само поради това, че са жени, сега вече ви разделя и разликата на поколенията. За първи път усещаш, че вкусовете ти миришат на нафталин. Което между прочем не ти пречи да се наслаждаваш на ситуацията.
Първи сиви косми - Те са албиноси-предатели, израстнали насред твоите макар и пооределени, но млади по душа коси. Това означава само едно: окончателно и безвъзвратно си достигнал средна възраст. Стаените надежди, че именно ти ще останеш вечно млад, явно няма да се сбъднат. Отначало с ненавист ги късаш. После (заради майтапа) си купуваш боя за посивели коси и я криеш от странични погледи така, както си крил в детството си заветни странички от порносписание, заменени за фенерче с компас. А само преди десетина години ти смяташе прошарената коса за секси и завиждаше на приятел, случайно обезцветил челото си, напръсквайки с течен азот...
Първа къща - Влечете към земята. В главата ти се мотаят ужасни мисли: дали да не посадиш дърво, дали не се захванеш някаква ръчна работа. И въобще човек трябва да има свой дом. Да, стига си щурмувал чужди крепости, време е да се строи собствена, която да стане дом с голяма буква, в който може да се прибираш след битка за почивка и пир. Не в нощна дискотека, не в бар с билярд, а в собствен дом. Нима старея?! Не! В новия дом ще има 200 ватови тонколони и билярдна маса на терасата.
Първи милион - Често си мечтал как би го похарчил, ако го имаш. И ето имаш го, натрупал се е неусетно. И все пак с толкова труд, че даже не ти се иска да го харчиш. При това милионът се оказа не куфарче с пари, а вещ доста по-обозрима: акции, недвижими имоти. Ха си ги събрал в куфарче, ха ти се е сринал бизнеса веднага! „Е, какво е да си милионер?” - пита твоят вътрешен кореспордент на „Форбс”. „Натоварено!” - отговаряш ти и най-смешното е, че милион явно не ти стига. А няма и на кого да се оплачеш. На върха, в това число и финансовия, винаги е самотно.
Първа яхта - Големите пари изискват веществени доказателства за наличието си. Кола, къща, втора кола, втора къща... Какво още? Едва ли ще ти стигне смелост да не си купеш поне една яхта, имайки възможност да си купиш самолетоносач. В близките година-две отново имаш към какво да се стремиш: да оборудваш каютите с резбовани мебели, да прекараш интернет, да се научиш да пушиш лула, да откриеш, че твоята яхта не е най-готина в Адриатика, да си купиш по-голяма, да поръчаш паркет за въртолетната площадка. Жалко, че те хваща морска болест, иначе щеше поне от време на време да си правиш морски разходки, и да не се налага да преминаваш от пристанище на пристанище с кола по суша.
Първи секс с три пъти по-млада жена - Ако здраво се замислиш, ти даже не би я погледнал преди тридесетина години. Тогава всички са били примерно на една възраст и изборът ти се е основавал на местоположението й в скалата „красива-грозна”. Ставайки немлад, с отвращение разбираш какво означава култът на младостта. Все повече и повече усилия полагаш в опити да спреш времето, да се задържиш в обществото на пълноценните хора. И сега главното достойнство на партньорката ти е младостта й. Младата й кожа, гладкото й лице. Ще приемем, че не се интересува от парите ти. В зряла възраст може да се прощават малките слабости на хората.
Първа нобелова премия - Не трябва да се вълнуваш така на твоята възраст. Но сега всички ще разберат и ще съжаляват. Първата ти жена, че не е простила на гения. Втората ти жена, че е изоставила гения. Третата ти жена, че все още не се е научила да пече картофи за гения по рецепта на майка му. „Как стяга фракът! Като съм го купил вече, ще се налага и догодина да се боря за премията!”. Стокхолм, трибуна, микрофон, трябва да се каже нещо. „Дами и господа, благодаря! По-добре късно, отколкото никога. Винаги съм уважавал шведското, шведските тройки най-вече! Да живее ИКЕА и АББА!”
Първи внук - Няма недоспиване, флотилии с препълнени памперси. Нека сега да ги боли глава твоите неблагодарни деца! А ти да се наслаждаваш само на приятната страна на общуването с бебешока. „Гуци, гуци, кой е непослушен, кой е надраскал тапетите... Какво? Да опикаеш дядо си? Я, го вземете това нещо от мен. Ще дойда довечера да му пожелая „Лека нощ!”. Желателно като дойда да бъде сух и весел.”.
Първи остров - Първоначално ураганния вятър и наводненията ти се струват трогателна атракция. После започват да те дразнят, особено когато ухапванията от скорпиони са съпроводени със спиране на тока. След година почваш да се досещаш защо островът струваше толкова евтино. След две почваш с интерес да изучаваш каталози с островна недвижимост, просто така, интересно ти е за колко може да си продадеш острова. След три години си готов да отстъпиш райския ъгъл на половин цена. След пет го продаваш на безценица и разбираш, че само глупаци купуват острови в Тихи океан. Но в Атлантическия... това е друга работа. Между прочем има едно интересно предложение...
Първи мемоари - Повечето велики личности пишат мемоари на 60 и след това преживяват още 30 години. Когато си на 60, ти се струва, че земният път е приключил, мъжът вече трябва да се пенсионира и да направи инвентаризация на преживяното. Ще откриеш, че това е много приятно: да си спомниш живота в подробности, особено ако имаш под ръка журналист, който за много пари записва и украсява похожденията ти. Почти толкова е приятно като при психоаналитик, струва също толкова, но ти остават и странички с букви.
Първа виагра - Световъртеж, нарушаване на зрение, чувствителен нос. Какво е това: пролет и първа любов? Не, означава, че трябва да се вземат 50 мг виагра, както препоръча докторът, а не 200, както иска сърцето. Разбира се, иска ти се да блеснеш, да откъснеш от мрачните й мисли тази 45-годишна партньорка от социалните служби за обгрижване на пенсионери. Тя всъщност дойде да ти помогне да попълниш бланките за електричестово. Ти само искаше да я развличаш... Но всичко трябва да е с мярка. Дозата за алкохола си я определи преди петдесет години, и с виаграта е така: последната таблетка винаги е излишна.
Първо чейне - Най-накрая спокойно си чистиш зъбите, както съветва докторът: от корена до върха, отделяйки достатъчно внимание както на външните, така и вътрешните повърхности. Вече не изпитваш трудност с достигане на труднодостъпните места - добре дошъл в света на обикновените четки. Да, и вече няма да се налага да криеш усмивката си. Тя цяла нощ ще стои до теб, плавайки в чашка на нощното шкафче. Как по-рано не си се сетил да си опростиш живота!?
Първо завещание - Като остаряваш, започваш да мислиш лошо за хората. Зад прости човешки пориви ти се привиждат корист и издевателство. Защо внукът разглежда тапетите? Сигурно вече планира ремонт след като умреш! Противно, но вродената интелигентност или вродената заядливост те карат да се замисляш за такива неща като завещанието. Но след втора, трета чернова си овладян от първоаприлски хазарт. Трябва да се поднасят на хората сюрпризи, даже и да нямаш възможност да им бъдеш свидетел. И така, с напълно здрав ум и твърда памет, цялото си движимо и недвижимо имущество замещавам на вълчедолския фен клуб на Северния полюс!
Първа крионика - Време е да се признае: физическата ти обвивка е износена. Черният дроб се разпада, сърцето забравя да тупти, очите, ушите, носа не са същите. Капитален ремонт с помощ на нанороботи, това е доста скъпо все още, така че сега е момент да се изчака сезонът на намаленията в хладилника. Кой знае кога ще те размразят! Учените казват, не по-рано от 50-100 години плюс няколко месеца за възстановяване. За всеки случай вземи със себе си десетина диска с любима музика, филми и книжки. Неизвестно е какви фокуси те чакат след сто години, а вероятността „Биг брадър” да е най-популярно предаване тогава, е доста голяма.

Мъжете и зодиите


Стоят на един хълм два бика, стар и млад. Покрай тях в подножието преминава стадо крави. Младият бик припка около стария: „Е, хайде бързичко да слезем от хълма и ето тази младичката да я изпраскаме, може и онази стройничката. Ама хайде, бе, по-бързо...!” Старият дълго слуша, клати глава и след това казва: „Не, бавничко ще се спуснем по хълма и бавничко ще покрием цялото стадо!”.
Както вече разбирате, този виц не е съвсем прост. Той абсолютно точно описва сексуалното поведение на телците, както на младия, така и на възрастния. Но ако в младостта си всички знаци от зодиака се държат еднакво (примерно като младия бик), то с възрастта настъпват съществени различия. Целта на това писание е да опише поведението на различните „зодиаци” в тази конкретна ситуация, когато са на мястото на стария бик.
Овенът на възраст се държи като, че ли е в първа младост. Той с радост ще откликне на призива на младия телец и заедно с него бързичко ще се спусне от хълма и ще изпраска „ето тази младичката”, след това абсолютно щастлив ще се изкачи на хълма отново и ще застане в картинна поза, гордо оглеждайки околността. Всичко е правилно. Овен, това звучи гордо. И той за пореден път го е доказал.
Поведението на Телеца е описано в анекдота. Напълно правдиво. Телецът ще действа именно така: бавничко ще се спусне и ще покрие цялото стадо. При това независимо от възрастта, здравето и търпението му са достатъчни за всички. Освен това ще намери сили да поучи и младия телец.
Близнакът ще възприеме идеята с ентусиазъм. На бегом ще се спусне от хълма и ще захване с кравите непринуден разговор. Ще започне от секса, след това ще премине към интернета, от интернета към компютрите, от компютрите за автомобилите. Това е. Близнакът се разприказва. Просто забрави защо именно се е спуснал от хълма.
Ракът ще подходи към работата не по-малко основателно от телеца. С тази разлика, че ще избере само една крава. При това кравата ще бъде абсолютната рекордьорка на стадото - по тегло, количество на мляко, обиколка на гърдите (Не зная как се нарича този параметър при кравите, може би диаметър на вимето! Не, обиколка на гърдите звучи по-добре!). Ще се престори на теленце и ще си засуче спокойно.
С лъвовете всичко е по-сложно. Лъвът не чука никого. Това при условие, че ще свали всички крави. Ще ги свали красиво, картинно, с потресаваща енергия и чар, доказвайки като две и две, че е най-велик. Собствено казано, той е прав! Той вече е доказал, че е най-добрият. С това са съгласни всички. Цялото стадо. И цялото стадо е готово да тръгне след него. Да се чука който и да е, вече няма смисъл. Нещо повече: даже е вредно. Може да се развали впечатлението. Трябва красиво да се оттегли, да се намери следващо стадо, да се омае и то, да се покори и пак красиво да се отдалечи.
Девата няма да се затича към стадото. Тя ще отиде в секс-шоп. По пътя ще си освежи в паметта „Кама сутра”. И когато стигне до това място, където е преминавало стадото, уви, вече крави няма да има. Ще се наложи отново да се заеме със самообслужване! Разлиствайки предвидливо купения „Пентхауз”.
Везните нямат намерение да слизат от хълма. Те ще дочакат, когато една от кравите се изкачи при тях и започне да ги омайва. Но ще се замисли: правилната крава ли е това и дали не трябва да се изчака следващата, която може да е по-добра. Тогава ще реши да изчака. Ще почака. Ще избере. Накрая ще се съгласи и на секс, но през цялото време ще се измъчва от въпроса: правилната ли е избрал или е трябвало да чака трета?
Скорпионът също няма да се спусне от хълма. На скорпионът това не му е нужно. Скорпионът напълно го устройва и младото биче, което стои до него. То с нищо не е по-лошо от кравата. А коитус с него е нещо толкова мистично. Не, опредлено никакви крави.
Стрелецът... Не, и Стрелецът няма да ходи при стадото крави. Той, какво - да не би да не е виждал крави?! Стрелецът ще погледне малко по-надалеч и ще съзре табун с диви коне. Ето, това е то! Досега с кон не бил. От всички коне ще избере най-екзотичния и съгласния на най-екзотичния секс.
Козирогът безусловно е единственият знак, който ще постъпи в тази ситуация правилно. Той ще въведе ред в този бардак. Ще направи разписание. Ще раздаде на кравите номерца. Ще ги подреди в опашка. Няма да иска съгласието им, не е нужно, защото жените обичат реда.
Водолеят мигновено става любимец на стадото. Абсолютно без значение е кого и колко не харесва (той и сам не знае това). Важно е друго - кой иска него. Според статистиката Водолеят ще „подбере и огрее” четиридесет процента от стадото. Напълно достоен процент! Най-интересно е, че за Водолеят това доста изтощително приключение ще премине леко, непринудено и без отрицателни последствия. Нещо повече - този женски любимец даже няма да се изпоти. Всичко ще правят неговите партньорки!
Рибата мечтателно ще огледа стадото. Замисляйки се коя крава би искал. Това съпроводено с големи тъжни очи. Ясно е, че няма да е някоя слабушка. А формата на рогата - това е друга работа. А може ли вимето да бъде едновременно крупно и в същото време кравата да има идеална форма? Така мечтаеки, Рибата дълго ще стои на върха на хълма, а отдолу бавничко ще преминава стадото...