четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Спасяването на давещите се - дело на самите тях!

Преди пет години бях повикана в училището на племенницата ми, защото драскала по чина си с химикал. Като я попитах защо го е направила, тя просто каза: „Ако чинът не беше целият издраскан, аз никога нямаше... Той си беше омацотен, разбираш ли, а като седнах на него, и на мен ми се прииска да драскам.” Цялата теория, върху която може да се опре обяснението за превръщане на страната ни в свърталище на престъпления, се побира в това изречение.
Държавата е един издраскан чин. България е мръсна и шумна държава. У нас добре се чувстват хора, които нямат нищо против да е мръсно и много държат да е шумно. Фонът у нас излъчва сигнали, че тук да извършиш престъпление не е чак толкова голямо престъпление, защото то ще се впише съвсем естествено в пейзажа. Сякаш сме в свят, който бавно, но сигурно подтиква обитателите си към закононарушения по ред причини, всички наглед дребни, но здраво свързани в смъртоносна верига.
През 1982 година двама американци, политологът Джеймс Уилсън и социологът Джордж Келинг, публикуват в списанието „Атлантик Мънтли” статия със заглавие „Счупени прозорци”, в която дават следния пример: да си представим сграда с няколко счупени прозореца. Ако те не се поправят своевременно, ще се намери кой да счупи още няколко прозореца. По-нататък сигурно ще бъдат счупени всички, хора ще нахълтат в сградата, ако не е населена, ще се мотаят там, ще палят огньове, ще вандалстват и т.н. Подобен е случаят с боклука по тротоара. Ако не се почисти навреме - събира се още боклук и още, и още. Статията е написана на достъпен език и е адресирана към масовия читател - не е скучен доклад от научен семинар. Посветена е на безредието и пряката му връзка с престъпността. В нея се повдигат важни въпроси за ролята на полицията, за недостига на полицейска сила, за правомощията на патрулиращите, за това как е най-добре да се обикалят кварталите - в автомобили или пеш, за доброволните отряди и участието на гражданите в борбата срещу престъпността. Накратко, авторите лансират теза, че успешна стратегия за борба с престъпността е да се поправят проблемите, докато са малки. Да не се оставя безредието да ескалира в престъпност с мащаб, който не е ясно как ще бъде овладян. Счупените прозорци, изпонадрасканите стени и замърсените тротоари са сигнал, че безредието е добре дошло, че престъпното поведение е допустимо.
Като излезем от дома си, виждаме следната картинка: улиците са изключително мръсни. Някак личи, че са необгрижено мръсни, не е само от снега. В тролея кондукторът вика на някакъв човек, думите трудно се разбират, но звучат много грубо. Шофьорът високо ругае други превозни средства и не може да се отрече, че за голяма част от ругатните има основание. Пътниците пък крещят към него, той обаче най-демонстративно пуши. Градският транспорт е средство не само за предвижване, но и за подземни чувства, прояви, нрави, равняващи се на хиляди престъпления. Гратисчиите гарантират милиони лева загуба годишно. Просяци и мръсотия в пределна концентрация. Отчаяни и разпуснати служители. Бавно и опасно пътуване. Или адски студ, или жестока жега - в зависимост от сезона. Нещо като глава: десети кръг „Транспорт” в дантевия „Ад”.

Когато човек кара колата си улиците, даже не се пита защо да спазва Закона за движение по пътищата, когато нищо не го респектира да го прави: нито качеството на пътищата, нито поведението на останалите водачи, нито професионалното достойнство на катаджиите.
Ето какво разказва мой познат чужденец по този повод: „Карах с превишена скорост по магистралата и още докато видях полицай да ми маха с палка, знаех за какво. У дома не съм го правил никога. Там всичко те държи в рамките на закона. Бялата линия издава звук, ако я настъпиш. Пред всяко селище има електронно табло, което показва скоростта ти и ако не намалиш до 50 км, докато стигнеш таблото, камерата те снима, получаваш веднага смс, че си глобен. Други електронни табла отбелязват разрешената скорост между населените места и по същия начин автоматично те заснемат камери, ако превишаваш. А в България някак се увличаш, когато всички край теб го правят, престъпването на закона се превръща в начин да се впишеш в обстановката. Спряха ме, обясниха защо, разгледаха документите и попитаха какво правя в България. Преводачката обясни, че съм проверяващ на проект на Европейския съюз. Полицаите се спогледаха, казаха ми друг път да внимавам и ни пожелаха „Приятно пътуване!”. Не ме глобиха. Преводачката каза, че споменатият от мен Европейски съюз ги е стреснал. Не разбирах какво има предвид. Дообясни, че вероятно са помислили: такъв човек най-добре е да не глобяваме. Това ме разочарова. Не мога да повярвам, че са нямали самочувствие да ме глобят, аз бях просто един нарушител.”
Това е странно, много странно...
Респектирани като катаджиите от Европейския съюз, държавниците ни напоследък са загрижени единствено и само за организираната престъпност - тъй като в писмата и докладите, които идват откъм Брюксел, се говори и се задават въпроси за нея. Неорганизираната се приема като неизбежен щрих от пейзажа. В останалите столици от Европейския съюз боклукът работи за столиците - снабдява ги с по-евтино електричество и с топлоенергия. Нашата столица работи за боклука - за да плати опаковането му, разнасянето му из страната и отлагането на преработването му на още по-висока цена. И след всичко това пак е мръсна. Очевидно, не става въпрос за некадърност, а за икономическа изгода някому. Ако в това има някаква логика, защо да няма логика в това - дребната престъпност да е естествена част от живота също е изгодно някому? За да могат нашите държавници да вършат без притеснения не това, за което са избрани, някой трябва да ни дебне нас, обикновените граждани отвън в мрака: скрит, невидим, коварен и заплашителен. Елементът на страх е в основата на всичко. Хората трябва да се чувстват несигурни и беззащитни, в постоянна опасност за живота си, докато извършват ежедневните си дела - наливат бензин в колата, пазаруват в хипермаркета или децата им отиват на училище.
Ние пък защо мълчим, един Господ знае... Не става ли дума все пак за живота ни? Странно, много странно...
Онова, което за Европа и за МВР е дребна престъпност, за нас не е. За Европа е важно кой е ограбил пътния фонд. За мен също е много важно кой го е... Но ако трябва да избирам кое е по-важно: пътният фонд или жилището ми, което е ограбено, то тогава ще спра да се тревожа за пътния фонд - още повече, че всеки знае кой може да ограби него. Докато този, който ме е ограбил, ако не бъде заловен, утре ще ограби съседа.
За Европа е важно защо не са разкрити извършителите на 150-те поръчкови убийства. За всички нас също е много важно. За 12 семейства от Добрич, чиито деца от 10 години се водят безследно изчезнали, обаче със сигурност са по-важно други неразкрити убийства - това на техните деца. И въпреки това ние не упражняваме натиск върху правителството за борба с дребната престъпност, както ЕС упражнява натиск по отношение на организираната престъпност.
Това е странно, много странно...
Счупените прозорци неусетно се превръщат в счупени крака на журналисти, в счупени глави на полицаи, в счупено човешко доверие...
Престъпността не е работа на само на МВР. Тя е и на всички институции, от които зависи как изглеждат улиците, автобусите, сградите, градинките, спирките, подлезите, гарите... МВР още не се е сетило да го каже, и то само защото има рефлекс да се сеща за неща, когато са ориентирани към политика, но не и за такива, свързани с граждани. Но все някога трябва да се, че огромна част от работата, която се стоварва върху полицията, е резултат от това, че общините и кметовете им не си вършат работата. По същата причина - и те, като полицаите, се занимават с политика, а не с това, за което са избрани. У нас никой не иска да мие, търка, лъска и боядисва вагоните - у нас всеки иска да кара влакчето.

неделя, 7 февруари 2010 г.

вицове за проститутки

Срещат се две проститутки. Едната имала черен шал на врата. И другата я попитала:
- Миличка, защо си в траур?
- Не съм в траур, това е черният ми колан по минет.

Откъс от интервю:
- Как мислите, може ли да се преборим проституцията?
- Да се борим с нея може, но да я победим - никога.
- Защо?
- Ами защото след всяка победа все има кой да го влече към борба!

Върви проститутка по улица и през нея преминава валяк. Тя става, отръсква се и казва:
- Ей, така не бяха ме мачкали.

Срещат се двама приятели. Единият се хвали на другия:
- Знаеш ли, ожених се.
- За кого, бе?
- За Марийка!
- Ти пък, намерил си за кого, че тя е курва.
Натъжил се мъжът, продължи по пътя си и среща друг приятел. Хвали се и на него:
- Наскоро се жених.
- Хубаво, за кого?
- За Марийка!
- Че тя е курва, бе, не знаеш ли?
Продължил мъжът още по-натъжен. Среща трети приятел и вече не се хвали:
- Знаеш ли, взех, че се ожених за курва...
- Ти к`во, бе, да не си взе Марийка за жена?

Отива един мъж в публичен дом, вади два лева и казва:
- Искам най-евтиното, което предлагате.
Маман му дала една дъска с дупка по средата. След час той се върнал:
- Това бе най-хубавото преживяване през целия ми живот.
И повторил.
На следващия ден пак идва, вади два лева и отново пуска хвалебствия. Маман донесла една обикновена дъска и казала:
- За редовни клиенти предлагаме девственици.

Отворили публичен дом за жени. Прерязали лентата и първите клиентки влези вътре. На първия етаж имало реклама: „Дълги и тънки!”. Жените хукнали към втория, а там пишело: „Малки и дебели!”. Дамите се поогледали, помислили малко и се качили на третия етаж. Там имало надпис: „Различни!”. Клиентките се отправили към четвъртия етаж. А там виси плакат: „А, бе, жени, на вас какъв хуй ви трябва?”.

Българин бил в командировка в Холандия и отишъл в публичен дом. За да опита нещо ново, избрал мулатка. После излязал на улицата, поседял малко, помислил и с яд плюл на земята. Веднага при него дошъл полицай и го глобил 50 евро.
Върнал се мъжът вкъщи и жена му го пита:
- Как е, миличък! Сещаше ли за мен?
- Само веднъж и то ме глобиха 50 долара!

Българин посетил публичен дом в чужбина. Не само, че го обслужили, но и му дали 500 евро заплата. Той веднага разказал на свой приятел, който отишъл на следващия ден на същото място. След приключване на сеанса и на него дали пари, само че 50 евро. Възмутен той казал:
- Вчера моят приятел получи десет пъти повече пари тук. С какво аз съм по-лош от него?
- С нищо, господине, само, че неговият сеанс се излъчваше по телевизия, а вашият - по радио.

Отива мъж в публичен дом.
- Мадам, бих искал да позвам вашите момичета по малко нестандартен начин.
- Препоръчвам ви Ани - нея нищо не може да я учуди.
Клиентът се качил в стаята на Ани и след няколко минути тя излязла в коридора, крещейки:
- Не, господине, само това не!
Мадам веднага дошла и се скарала на момичето:
- Ани, колко пъти съм казвала: желанието на клиента е закон!
Момичето продължавало да упорства:
- Не, само това не!
Мадам се учудила:
- Че какво толкова иска този мъж?
- Иска на вересия или по любов да го правим!

Отива свещенник в публичен дом и пита:
- Ани свободна ли е?
- Не, заета е!
- Е, добре, ще почакам.
Сиди, чака, а мадам отива при него и предлага:
- Не може ли аз да ви бъда полезна?
- Не ми харесва физиономията ви!
- Е, каквато ми е дал господ, такава е!
- Който ви я е дал, той да ви ебе!

Три проститутки седят в бар и едната се оплаква на другите:
- Много лош ден. Направих четири свирки по 50 лева, половината дадох на сутеньора и останах със 100 лева.
- Ох, това нищо не е - оплакала се втората. - Аз направих само две свирки по 50 лева, половината дадох на сутеньора и останах само с 50 лева.
До тях седяла стара проститут, тя ги изслушала и казала:
- Ох, момичета, вие не знаете какво е лош живот. На мен ми се наложи днес да направя десет безплатни свирки, само и само да имам нещо топло в стомаха си...

- Момиче, колко е часът?
- 100 лева.

От интервю на собственици на проспериращ семеен публичен дом: „Започнахме от нищото - аз, жената и тъщата...”

Мъж звъни в публичен дом и си поръчва момиче на адрес:
- Само изберете такава, дето не се плащи лесно, защото аз съм инвалид.
От другата страна се интересуват:
- В какъв смисъл?
- Ами нямам ръце.
- А с какво ще я прегръщате, с крака ли?
- Не, не и крака нямам.
- А хуй поне имате ли си?
- Според вас, с какво набирам телефона?!

- Момиче, може ли за минутка?!
- За минутка - едно евро.
- С удоволствие.
- С удоволствие е двойно.

В тъмна нощ в парк бандит хваща една жена и вика:
- Събличай се.
Жената съблича палтото, роклята, бельото и пита:
- А вие няма ли да се съблечете?
- Не, аз съм на работа.
- Че аз к`во, да не съм тук на разходка?!

Открили нов публичен дом. Ето какво разказва един от първите клиенти: „Влизам аз вътре, значи, а там две врати. На едната пише: „Блондинки”, на другата - „Брюнетки”! Аз съм по блондинките. Влизам, а там пак две врати с надписи: „Синеоки”, и „Чернооки”. Е, като ще е блондинка, да е синеока, викам си и влизам. А там още две врати с надписи: „Пълнички” и „Слабички”. Жена ми е много дебела, избирам слабата. Влизам и отново две врати с надписи „Извратени” и „Непорочни”. Никога не съм бил с девственица и решавам да пробвам. Влизам, пак две врати - „Безплатни” и „За пари”. Естествено, че ще избера безплатното. Отварям и... се озовам отново на улицата.”

В разгара на курортен сезон, публичен дом е претъпкан от клиенти, някои даже на покрива да се развличат. Една такава двойка, увлечена в разгара на страстите паднала на тротоара точно до един пиян минувач. Той веднага позвънил на вратата на публичния дом, а собственичката като ги видяла колко е пиян, направо го изгонила:
- Пияници не пускам вътре!
- А аз и не искам да влизам - отговорил той. - Просто дойдох да кажа, че рекламата ви падна от покрива.

Мъж и жена отиват в баня и искат обща кабинка. Собственикът на банята не им дава. Мъжът настоява:
- Но това е жена ми!
- Ах, каква ви е чистофайница жената. Днес за четвърти път идва на баня!

Проститутка пита друга:
- Ти запърви път по любов ли го направи или за пари?
- Разбира се, че по любов. Три лева пари ли са?

На проститутка предсказали, че ще умре във вода. Веднъж й се наложило да пътува с кораб. Тя мислила, мислила и решила:
- Бог е милостив, няма заради мен да потапя цял кораб, пълен с хора, я!
И се качила на кораба, но още докато той се отделил от брега, започнал да потъва. Жената страстно да се примолила:
- Господи, хубаво, аз съм грешна, но защо наказваш и останалите пътници?
От небето се чул глас:
- Знаеш ли колко време ми трябваше да ви събера всички на един кораб?!

Мъж в публичен дом:
- Искам две момичета за един час, ето ви 50 лева.
Сутеньорът:
- Човече, имам такса - 100 лева на час.
Мъжът извадил още 50 лева и казал:
- Добре, давай Таксата тогава.

Две проститутки през зимата чакат клиенти на улицата.
- Ох, такъв студен вятър, чак гърлото ми пронизва.
- Ами стисни си краката, да не става течение.

Срещат се две проститутки и една друга се питат:
- Ти колко заработваш за една нощ?
- 1000 лева, а а ти?
- Само 300. Че как стигаш до 1000?
- Лесно. Преди да почна да се чукам, мажа она си работа с барут и при триене се получава лек взрив. Тогава казвам на клиента, че ми е повредил работния инструмен и искам 1000 лева за ремонт.
На следваща нощ жената послушала съвета на колежката си. Още при проникването прозвучал силен взрив и тя се развикала:
- Повреди ме, плащай 1000 лева веднага!
А клиентът отговорил:
- И две ще ти дам, само първо кажи къде отлетяха яйцата ми!

Как да седнат четири проститутки върху една табуретка? Като се обърне табуретката нагоре с краката.

Стоят проститутки на улица пред рибен пазар. Идва една баба и пита:
- Момичета, за какво чакате тук?
Момичетата се подхили и отговорили:
- За маринована цаца!
И бабата застанала до тях. Изведнъж дошли ченгета, направили хайка и прибрали всички в районното управление. Там като видяли бабата, я попитали:
- Бабче, ти пък за какво стоиш на улицата по това време?
- Че кой не иска, синко, да усети вкус на солена главичка в устата си?

Разговарят две проститутки:
- Как живееш?
- Лошо. Ходя по улиците - някой ми даде 5 лева, друг ме цапардоса по главата.
- Аз пък живея прекрасно. Ходя често в Дома на артиста, Дома на писателя или Дома на художника. Интелигентна публика. Някой все ще ме покани в дома си, ще предложи шампанско. После лягаме в леглото, той си хваща пениса в ръка и спи цяла нощ.
- Да, добре си се устроила. Помогна ли и някой за това?
- Предците ми.
- Че как?
- Дали са ми подходящо име - Златка!

До улична проститутка спира кола, през прозореца се надвесва шофьора и пита:
- Свирката колко е?
- 20 лева!
- Ей, имам само пет. Вземи ги, а в добавка ще ти дам и мобилния си телефон! Става ли?
Преценявайки с поглед мобилния, девойката се съгласява.
Шофьорът дал пет лева, правили каквото правили и той се приготвил да си тръгва. Девойката пита:
- Не забравили да ми дадеш мобилния си!?
- Ей, верно, бе! Записвай - 0887....

Мъж се съвзел след автомобилна катастрофа, гледа в ръце държи две уши и си мисли: „Бедната проститутка!”. Дошли катаджии, наобиколили го и той ги пита:
- Не видяхте ли наоколо една жена без уши!
- Тази, дето стиска отхапан член в устата си ли? - Пита един катаджият. - Ей натам избяга...

Тече дело против гинеколог, убил проститутка. Съдията го пита:
- Защо извършихте убийството?
Гинекологът:
- Имах тежък ден на работа, прегледах около 30 пациентки. Изморен крача към вкъщи и една жена ме спира, вдига си полата и пита: „Искаш ли да ти покажа нещо, дето никога не си виждал?”

Защо жени, облечени в кожа и латекс страшно възбуждат мъжете? - Миришат на нов автомобил, просто.

Върви мъж по плажа, гледа лежи една разголена девойка до сами брега. Приближил се, взел да подсвирква и дюдюка. Момичето го повикало да дойде по-наблизо и попитало:
- Сладур, ти какво работиш?
А той:
- Стругар съм!
- А аз съм проститутка. Така, че представи си: ти си дошъл на почивка, а около теб струг до струга!

Попитали арменското радио, вярно ли е, че на всички курви очите им блестят от мерак. Преди арменското радио да отговори, се включило одеското:
- Ако на всички курви им блестят очите, в Одеса щяхме да имаме вечни бели нощи.
Тогава се намесило и ленинградското радио:
- Хайде, сега да не се обиждаме на бели нощи!

Отива мъж в нов бардак и пита:
- Имате ли момичета!
- Не.
- А момчета?
- Не.
- Списания?
- Не.
- А филми?
- Не.
- Е, к`во имате тогава?
- Само един енот.
- Ще дойда утре тогава.
Отива мъжа на следващия ден и всичко се повтаря. На третия ден пак. Накрая се ядосал, взел енота и направил каквото трябва.
Посещава бардака след ден и пита:
- Имате ли момичета!
- Не.
- А момчета?
- Списания?
- Не.
- А филми?
- Имаме един нов!
- Как се казва?
- Мъж с енот!

Бивша проститутка се готви да се жени. Предстоят сватба и първа брачна, а тя на годеника си досега е говорила, че е девствена. Отива при майка си и пита как да направи така, че да не разбере нищо годеникът й. Майката дала съвет, като почнат да правят секс, да вика колкото може по-силно все едно много я боли. Настъпила брачната нощ, правят младоженците секс, вика младоженката, ама младоженецът вика още по-силно. На сутринта тя го пита:
- Миличък, аз виках, защото ми беше за първи път и се страхувах, а ти защо викаше?
- Ох, менкак ме беше страх - за първи път топките ми пропадаха в бездна!

Три момиченца играят в пясъчник. Наблизо е паркирано червено ферари. Едното казва:
- Аз ще порастна, ще се изуча, ще стана адвокатка, ще имам собствена кантора и ще си купя такава кола.
Второто добавило:
- Аз ше порастна, ще се изуча, ще стана пластичен хирург, ще имам собствена клиника и ще си купя такава кола.
А третото момиче слушало, слушало и казало:
- Аз като порастна, ще питам сестра си как добре да смуча, защото това е нейната кола, а тя си я купи със свирки.

Социален портрет на съвременната проститутка


Проститутка е младо момиче, между 15 и 23 годишно, малограмотно и принудено да предлага тялотото си за продан от нищета. Такава е общата представа за жените, практикуващите тази древна професия. Последните социологически изследвания обаче показват, че този портрет съвсем не е пълен и съществено се отличава от реалната ситуация. Съвремените жрици на любовта напълно се разграничават от своите предшественички, като дори пътят на влизане в бизнеса е много по-разнообразен.
За да съставя портрет на съвременна проститутка, ще ползвам материали от протоколи за задържане на жени, занимаващи се с проституция, както и лични анкети с работещи. (Изключвам уличната търговия с женска плът, за която е всеизвестно, че в болшинството си е практикувана от ромски момичета.)
Много е трудно да се установи точния брой на съвременните представителки на професията. Някои проститутки имат двойствен живот и законна работа, която маскира незаконната. Те толкова добре конспирират своите занимания, че никой не се досеща какъв живот водят. Обикновено дори роднини и близки не знаят нищо. Със скрита проституция се занимават учителки, лекарки, студенти, инженерки, дори полицайки. От всички „анкетирани” само 12 на сто заявяват, че са в бизнеса за постоянно, останалите твърдят, че е временно. Разбира се, числото на постоянно заетите е много по-високо, но технически няма как да се докаже. Временността се обуславя от различни фактори: студентки плащат обучение, млади майки изхранват деца, занимаването с проституция е вид допълнителна зароботка към нищожна заплата или спипендия.
Според данни на МВР във Варна 40 на сто от проститутките са от малки села, 30 на сто - от малки градчета, 25 на сто от други големи градове, а за варненки са останалите 5 процента. Тази георграфска разпределеност се обуславя от безработицата, която цари във всички малки населени места в страната. Поради това много селски момичета идват в града за препитание и от невъзможност да се справят с високи наеми и разходи, типични за големи населени места, доработват с древния занаят.
По отношение на образованост - висшистките и студентките са около 17 процента, на среднообразованите се пада най-голям дял - 67, а тези с незавършено средно или начално образование са - 16.
Най-стряскаща е следващата статистика - 80 на сто от девойките заявяват, че в къщи никой не им обръща внимание, че родителите винаги имат свои проблеми, че са отгледани от дядо и баба, че майките им пият или проституират. В резултат, на което 95 на сто от съвременните жрици на любовта са имали първи сексуален контакт във възраст от 13 до 15 години и признават, че често са сменяли партньорите си в секса (повече от 20) още преди да почнат да се занимават професионално с него, но само 5 процента от тези момичета смятат това за „работа”. Почти половината от момичетата - 47 на сто са били изнасилвани, 12 на сто са претърпяли инциденти преди да почнат работа.
60 процента заявяват, че към проституция ги подтиква безработицата, като от тях само 25 на сто се очаквали по-голяма заработка, а 67 на сто са доволни, че работата им дава някаква стабилност в живота. (Да не забравяне, че в родните места на секструженичките сто лева са месечен максимум за издръжка, докато, проституирайки, те получават толкова на ден.). За 15 на сто от момичета причина да станат проститутки са дългове - собствени и на техни близки, дори едно момиче било принудено от майка си да проституира заради семейни борчове. 18 на сто влизат в бизнеса от любопитство, защото мислят, че работата е интересна, 3 на сто искат да отмъстят на мъжете и приятелите си, а 4 процента се падат на момичета, които се надяват чрез тази професия да намерят връзки и подкрепа за по-добро бъдеще.
Най-голямо влияние върху избора на професия за повечето момичета имат приятели и близки - 45 на сто, които ги убеждават, че това е лесен и доходоносен занаят. Медиите и филмите привличат към професията на „Хубава жена” - 37 на сто от девойките. 18 на сто се надяват чрез нея да намерят съпруг или човек, който да ги изведе извън страната, в прекрасната чужбина.
В зависимост от условията на работа проститутките се трудят в границите от невероятен лукс и привилегии до пълно робство и лишаване от човешки права. Преходът към проституцията за едни жени е травмиращ, а за други - безболезнен, защото те подсъзнателно са благоразположени към този занаят. Затова може да се говори за доброволна и принудителна проституция. В първия случай навлизането в дейността е напълно осъзнато, рационално, без морални притеснения и физически натиск. А при принудителна проституция всичко се извършва чрез психическа и физическа заплаха.
От казаното до тук се вижда, че вече проститутки не стават неграмотни и нямащи професионални умения момичета, а напротив, почти всички имат образование и умения за друг вид дейност. И не мизерия, а по-скоро любопитство и ленност увеличават броя на проституиращите.
Повечето от момчетата са склонни да работят тази професия с чувство на пълно безразличие към тялото и бъдещето си. Тялото се приема като физическа даденост, с която може да се разполага по лично усмотрение за решаване на различни житейски проблеми. То като че съществува отделно от личността, губи стойност и придобива смисъл на стока.

събота, 6 февруари 2010 г.

Мъжкият член - как да го държим в ръце?


съвети на една публична жена към останалите жени

За жена да пипа мъжки член, е просто вид сексуална игра! За мъжа обаче, това е най-чувствителният и ценен орган от тялото! Когато вашият мъж ви моли да „го” подържите малко, той ви се доверява много! Жени, мислили ли сте някога, че за хващането на члена на вашия любим има цяла философия? Мислили ли сте, че има специално измислена методика, която разделя усещанията за него на две - възбуждане и изпразване? Защо никога не бива да се стиска внезапно мъжки член? И защо някое рязко движение предизвика мигновенно изригване?
„Голяма част от жените не знаят как да хванат нито члена, нито топките. И често причиняват на мъжа неудобство, дори болка с неуменията си. Разбира се, мъжете премълчават това, за да не обидят жените си. - Това са думи на проститутка, ще я нарека Ваня. С нея обсъждаме еротични методи за държане на мъжки член и какво внимание трябва да му отделя една жена. - На мен ми показаха как да подхващам полов орган на мъж, когато бях на 15. По-голямата ми сестра беше проститутка. Тогава още не знаех, че е така. Виждах, че се среща с много мъже, но не мислех, че е професионалистка. Бях много млада. Веднъж, докато бях при нея на гости, дойде един от „познатите й”. Направихме си кафе, седнахме тримата в хола и сестра ми взе да го бъзика, да го пита дали му харесвам. Той каза, че съм хубавичка. Аз бях удивена, но и поласкана и дори изпитах към него нещо като интерес. Сестра ми каза, че аз съм още много малка, но мога да му доставя удоволствие без да се стига до секс. Мъжът се заинтересува. И тогава тя го накара да стане прав и разкопча панталона му. Смъкна го заедно с боксерките и аз онемях. За първи път виждах мъжки член в натура. Той стърчеше напред. Сестра ми коленичи пред мъжа и започна да говори: „Сега ще видиш какво да правиш с това нещо. Първо го хващаш с дясна ръка. Слагаш възглавничката на големия палец под главичката и нежно с останалите пръсти обхващаш ствола. Преместваш показалец върху главичката и погалваш дупчицата в средата. Лявата ръка слагаш под топките и нежно ги поддържаш като големият палец е отпред по средата между тях, а показалецът гали ануса. Това е специален подарък за него!”. После тя започна да масажира ствола на члена и добави, че трябва да се стиска здраво. Движенията да бъдат в началото плавни, а колкото повече се възбужда мъжът, толкова по-ритмични и бързи. Може да се сменя темпото, само ако мъжът иска това, защото някои се възбуждат повече, когато движенията преминават рязко от ритмични в забавени. Всичко за мен беше като училищен урок. Когато мъжът се изпразни, сестра ми даде още един съвет: „За мъжа неговата сперма е ценна. Никога не показвай отвращения или присмех към нея. А също така, може да дърпаш възбуден пенис, толкова, колкото ти се иска, но с топките се отнасяй внимателно.”. И аз мислех, че мъжките яйца са като гума, докато не ги хванах в ръка и не стиснах. Това бе просто шега за мен, но мъжът така се разкрещя. Оттогава се отнасям с уважение към тези мъжки атрибути.”.
Правилата на Ваня и сестра й лесно се запомнят и ще ви дадат увереност как грижливо да докосвате любовника си. Може половите му органи да ви се струват загадъчи, но това съвсем не е така. Просто се съсредотечете и всичко ще разберете. Изучете и опознайте топките, члена, както познавате собствените си генитали. Не се притеснявате да пипате и питате какво усеща като го докосвате. Помолете го дори да ви покаже как се отнася сам със себе си, нека да масурбира пред вас, за да видите как го извършва. Това ще направи от вас жена, уверена, знаеща, че е обичана от мъж, чиито сексуални желания буквално държи в ръцете си.
Частта, която ви интересува най-много, е възбуждането на самия пенис. Как е известно, той се състои от пещеристи тела. Когато мъжът се възбуди, кръвта ги изпълва и спазъм на кръвоносните съдове не й дава възможност да се оттече обратно. Пенисът видимо се уголемява. Но ерекцията за мъжа е физическо и морално състояние. Ако собственикът на пениса е притеснен, уморен, пиян - последният остава вял. Когато това се случва, повечето жени просто обръщат гръб и заспиват. Проститутките обаче никога не правят така. Без дори да са запознати с емоционалното състояние на клиента, те са длъжни да го удовлетворят. Какво правят като видят „виснал пенис”?!
Ваня има могъщ метод: „Най-важно е да се придаде на мъжа увереност. Това даже още преди да се опитате да възбудите пениса. Ще провалите всичко, ако покажете разочарование или дори само ако погледнете там, надолу с мрачен поглед. Като начало целувайте страстно - по лицето, очите, говорете му, че той е най-красив, най-нужен ви. И после веднага действайте. Много добър метод да се предвизвика първоначална реакция е - да пъхнете палец във влагалището си и след това веднага го набутате в неговия анус. С другата ръка може да държите члена и леко да драскате по него с нокти. Не много силно, но все пак той трябва да почувства болка. За да може тя да го изкара от вцепенението, в което е изпаднал по независещи от вас причини. Също така може да дразните с нокът на отверстието върху главичката. Обикновено това помага!”.
Щастливи продължителни сексуални отношения се крепят на провокацията. Ако неговият пенис не върши това, което ви е нужно - провокирайте го. Ползвайте лед, остри нокти, мед, сметана - фантазирайте.
До тук разбрахме как се държи мъжки член за удоволствие. Но има и други проблеми, свързани с „държане”, които се нуждаят от съвет. Например, как да бъде хванат пенис, за да се забави изпразване!? На проститутките това не им е много от полза, но те все пак знаят и такива методи, известни от древността. „Ако става въпрос за редовен клиент, който свършва още преди да съм започнала, - разказва Ваня - обикновено обсъждам проблема с него и после прилагам една хитрост, за която не съм чела в книгите, а ми я казаха колежките. Почти всички я знаят. Като усетя, че клиентът започва да диша тежко, лицето му се зачервява и всеки момент ще свърши, слагам палец под главичката на пениса, точно в основата й, а насреща, отгоре там, където кожичката се отделя от главата, стискам с два пръста. Стискането е силно, в продължение на 3-4 секунди. То прекъсва изпразването. Защо става така, никой не знае. С тази система ерекцията може да се разтегля, колкото искате. Имах един клиент така отлагаше изпразването цял час, че накрая се наложи да прилагам друга хитрост да му помогна да свърши!”
Мастурбацията е полезна освен с това да възбуди мъжа, но и да го разтовари. Макар неспособността от свършване да се среща много рядко, все някога може да се случи да попаднете и в такава сиуация. Причина пак е умора или злоупотреба с алкохол, много рядко е и хронично. Само ако вашият партньор има такъв проблем често, е възможно той да е свързан с физиологична причина. Как отстраняват проститутките мъжката неспособност за еякулация? „Трябва да се работи с члена ръчно и вагинално, - твърди Ваня - при това много плавно! Обикновено става ясно, че клиентът има проблем със свършване още първите минути на сношението. Усеща се, че се старае, напряга мускули, търси поза, в която членът да е максимално натоварен. И след десетина минути изнемощял се предава и казва: „Не мога!”. Понякога някои се преструват, че са свършили, за да не се изложат. Аз се преструвам, че им вярвам и предлагам да пробваме още веднъж. Имала съм такъв клиент. Първо го стимулирах с ръка, а като се възбуди, седнах върху него, защото така мъжът има по-голяма свобода за ръцете и очите си, а клиентът обичаше това. Всичко вървеше нормално, но усетих, че членът му спада, защото той разбра, че не може да свърши. Отново заработих с ръце, възбудих го и пак го възседнах. Така няколко пъти бързо преминаване от влагалище към ръка и на четвъртия път той свърши.”.
Понякога, за да помогнете на мъжа във всеки от изброените проблеми му е нужен само масаж. Техниките на еротичния масаж не се различават съществено от класическия. Само част от проститутките владеят изкуството на масажите. Но повечето мъжете отиват при тези „непрофесионални масажистки”, защото не смеят да помолят жените си в къщи за масажна мастурбация. А имат нужда - един просто да усети ръце по тялото си, друг се възбужда от комбинацията „работа с ръце и орален секс”, трети харесва еротика, а жените им не. Като масажистка с дълъг опит мога да кажа, че целта на масажа е да снеме напрежение от външния свят и да създаде едно друго - сексуално. Да откъсне мъжа от проблемите на деня и в същото време да го възбуди. Да го отведе във вълшебния свят на секса.
Много е важно как сте облечени по време на масажа. Не мисля, че масажистката трябва да е гола. За предпочитане да е с нещо загатващо. Събличането на всяка дреха от тялото й, сваля по една доза от напрежението на мъжа.
Започнете с това мъжът да легне по корем. Покрийте бедрата с хавлия. Това може да ви се струва ненужно, но то е основна част от представлението. От време на време ще повдигате хавлията и ще се възхищавате на видяното под нея. Мъжете обожават да чуват това. Достатъчно е се взрете в лицето им - като деца се радват. Намажете ръце с олио и почнете да масажирате гърба и врата - най-голямо напрежение се получава именно там, вследствие на дълго шофиране или стоене зад бюро. Щом усетите, че възлите на напрежението се отпускат, преминете към кръста, а като допирате хавлията, я повдигайте и говорете, както вече казах. Оставете дупето голо и масажирайте бедрата от вътрешната страна, но без да докосвате члена. Галете седалищните мускули, а хавлията да покрива бедрата.
Като отделите достатъчно внимание на гърба, обърнете мъжа и пак покрийте с хавлия бедрата. Разтривайте бавно мускулите на ръце, гърди и плавно се спускайте към корема. По някое време хавлията вече трябва да е заела позиция на знаменосец. А очите на мъжа да са пълни с желание. Но вие го изненадайте, не обръщайте внимание на позива и се спуснете към краката като започнете с масаж отдолу нагоре. Вътрешната страна на бедрата е най-чувствителна. Подпъхнете ръка под хавлията и масажарайте всичко, което срещате по пътя си - топки, анус, но не докосвайте члена. После рязко отмахнете хавлията и кажете това, което той обича да чува - колко е голям, колко е възбуден или изберете други думи, вие си познавате човека най-добре, знаете какво ще му е приятно да чуе точно в този момент. Намажете обилно ръцете си и поемете члена в тях. Движете се по него сякаш това наистина е масаж. Може да увеличите леко ритъма, но не много, защото същността на еротичната мастурбация е в нейната плавност и лекота. Тя не трябва да продължава повече от обикновен масаж. И даже и да усещате, че той иска да увеличите ритъма, не го правете. Аз лично поддържам темпо като броя на ум: едно-Мисисипи, две-Мисисипи, три-Мисисипи... Това е подходящ ритъм. И даже когато точно преди края, той умолява да забързате, запазете задържащия ритъм - накрая ще ви бъде безкрайно благодарни.
Ако ви смущава прекомерния професионализъм на съветите, помнете: ние, професионалистките може да сме изкусителни и опитни що се отнася до общуване с мъжки полови органи, но те все пак принадлежат на вашите мъже. Рядко създаваме продължителни отношения с клиенти, докато вие имате време да опознаете всеки детайл от характера на мъжа до себе си, може всеки ден да откривате и стимулирате неговите еротични желания.

петък, 5 февруари 2010 г.

Женският оргазъм - дело на самите жени!

Средностатистическият мъжки оргазъм продължава от 3 до 8 секунди. (Напълно достатъчни да се забрави името на партньорката!) Жените са по-големи късметлийки - организмът им е способен да удължава удоволствието. Това явление медицината нарича статус оргазмус. Пред 1966 година бил регистриран женски оргазъм с продължителност 43 секунди. (За това време световен рекордьор може да преплува сто метра свободен стил.) Но! Мъже, надежда всяка оставете! Да станете съучастник на подобно явление (на оргазма, не на плуването) едва ли ще имате възможност! Учените предупреждават, че статус оргазмус е резултат на самостимулация...

Катунарски клан „Мафиозо-циганозо”

Сред многобройните народи и националности в света съществува един по своему уникален етнос. Циганите - единственото чергарско племе, живеещо и на територията на нашата страна. Всички добре ги познаваме - мърлявите поли на циганките метат тротоарите практически на всички български градове. Циганските кючеци и песни често ни развличат и веселят. Но циганите са известни не само с участието си в градопочистването, песните и танците си, а и с лошата си слава на крадци и мошеници, трупана от векове. Самите роми считат занимаването с криминални работи за достойно и богоугодно дело. Съществува циганска легенда, според която когато Исус Христос го разпънали на Голготата, случайно покрай кръста минавал циганински катун. Циганите отмъкнали един от пироните, с които бил прикован Спасителят, и отминали по пътя си. А разпънатият бог извикал след тях: „Ей, хора, продължавайте да крадете...!”. Богобоязливите хорица не могат да не слушат завета на Господ и оттогава досега отмъкват всичко, което им попадне под ръка.
По данни на статистика повече от 30 процента от всички престъпления у нас се извършват от цигани, при условие, че този етнос е само 10 процента от населението на страната ни. Тези цифри не бива да се приемат за окончателни, тъй като много от престъпленията, извършени от цигани, не попопадат в полицейски сводки и не се отчитат от официална статистика. На сметката на катуновия клан „Мафиозо-циганозо” има вписани цял набор от членове от Наказателния кодекс. Кражбите и измамите са традиционни престъпления за тях, но те вече усвояват такива „новости” от криминалния бизнес като наркотици, проституция, поръчкови убийства, измами с имоти и прочие нововъведения с света на престъпленията.
Циганската мафия по своята същност и влияние не само не отстъпва, но и в много неща превъзхожда добре познатите ни етнически престъпни групировки на чеченци, руснаци, украинци, италианци. На служителите на правоохранителната система им е много трудно да се борят с нея. Преди всичко защото практически е невъзможно да се организира нужната агентурна дейност. Циганин-доносник - това е много рядко природно явление, почти като снежния човек. Освен това, разследващите органи (с малки изключения) не познават циганските обичаи, нрави, език. И поради това, се чудят защо когато им се удаде да хванат някой цигански престъпник, той е или малолетен, или бременна, или изчезва в неизвестно направление...
Предлагам малко информация за циганите.
Основа на циганското криминално общество е семейният клан и катуна. С престъпен занаят се занимават всички - жени, деца, мъже, даже съвсем възрастни хора. Циганските семейства са големи - от пет до десет деца във всяко. Тази навалица трябва да се храни, поради това ромите „се трудят” непрестанно. Циганската престъпност е престъпност от особен вид - действат истински майстори в своя занаят: изобретателни, напористи, хитри и изплъзващи се от закона. И много жестоки. Мъжете цигани не знаят жалост и в случай на необходимост без колебание убиват. Често четем по вестниците за възрастни хора, убити от цигани, само защото не им сазали къде са скрити пенсиите им.
Всяка родовоплеменна група цигани се специализира в определен вид престъпления.
Копанарите и мечкарите се изхранват официално с изработване на изделия от дърво или с водене на мечки по панаири и сборове, но са и професионални крадци. Женската половина действа на групи, оглавявани от опитна крадла. Тя заема ръководната позицая за особени заслуги и талант в кражбите. При „ходене за работа” всяка циганка изпълнява своя предварително определена функция. Групата обикаля по селата и влиза в къщите на възрастни хора, предлага им да купят кошници, вретена и други изделия, изработени от дърво, или молят за стари дрехи за децата, придружаващи майки и каки в „акцията”. Вниманието на жертвата се отвлича от някоя жена от групата, докато друга незабележимо „шета” из къщата. И още преди стопаните да успеят да мигнат от дома им мълнееносно се изнасят ценни вещи, пари и стока. Копанарката, промъкнала се в къща, безпогрешно и уверено намира „придобивки” и светкавично се измъква от „местопрестъплението”.
Тези цигански родове живеят в пътуващи катуни и се занимават предимно с домашни кражби. Но напоследък са се ориентирали към проституцията и продажба на органи. От мечкарите са останали само две семейства, поради това, че мечките са отведени в резерват.
Калдарашите (известни още като „сръбски“ или „унгарски“ цигани, „келдерари“, „калгараши“, „кардараши“ и „върбани“), както и калайджиите, ловарите (от унгарското „ло” - „кон” познати като „конекрадци”) също са обособени на семейства според традиционния занаят, който мъжете практикуват. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското „caldera“ - котел. Традиционната религиозна принадлежност на калдарашите в България е православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Според статистиката са най-разпространената циганска група с численост над милион по цял свят. Те строго се придържат към националните си традиции и вътрешни закони, избират си барони и устройват пищни сватби, на които се раздават несметни богатства под форма на подаръци. Те са субгрупата с най-много „барвале“ - големци, богати хора от циганските общности в страната. Специфичен орган за разрешаване на вътрешни конфликти между отелните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере (познато в Западна Европа като „kris“) - своеобразен трибунал, характерен както за някои райони в Индия (т.нар. панчаят), така и за отделни селища в Източна Турция - от където вероятно произлиза и самата дума „мешере“.
Отличават се от другите цигани по това, че не говорят на „р”.
Изхранват се основно изработване на бакърени издели, едновременно с това се занимават с гадаене и джебчийство. Поради спецификата на своя занаят - котларство и бакърджийство, не образуват свои махали (макар че в последните години подобни процеси се наблюдават във Варненско и Пловдивско), а живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени - хиромантията (врачуването на ръка). Най-сръчните джебчиичи са именно калдарашките - затова булките се продават за баснослони суми. Момичетата действат на големи групи по гари, площади и многолюдни места. Техни жертви стават доверчиви хора, на които добре облечените циганки предлагат да погадаят или развалят магия. Явно калдарашките владеят някакъв вид хипноза и внушение. Иначе трудно се обяснява как напълно здрави психически и образовани хора им дават крупни суми пари и златни накити. Да бъде видяна джебчийка „в действие”, е невъзможно, нейните дружки я прикрият - такъв е циганският закон. И даже при случай на задържане на една от участничките, у нея едва ли ще бъде открито „откраднато”, а тя никога няма да издаде своите съучастнички. Циганите държат „инкяр” до последно. Защото знаят, че в противен случай ще бъдат отхвърлени от своите, а „чуждите” и без това не ги приемат. Напоследък се прилагат нови правила - предателката и семейството й трябва да издържат тези, които са попаднали зад решетките заради нея. Ето защо такива кражби са практически неразкриваеми.
Напоследък са усвоили още една доходоносна професия - „врътките” пред чейнч бюрата., както и измамите по телефона!
Бургуджиите – „парпул-рома”, т.е. истински цигани, които изповядват християнската религия и основно са железаро-ковачи. Тъй като изработват много широк кръг предмети от метал, които в момента имат добър пазар (най-вече плетени метални мрежи и различни видове метални огради), повечето представители на тази ромска група са доста заможни. Някои бургуджии напоследък са се специализирали и в изработването на скъпи метални сувенирни изделия, които също се продават добре.
В престъпните занаяти са вещи в мошенничество, в това число търговия с фалшиви златарски изделия, както и кражбата на метали, разбира се. В тази група има и „специалисти” по поръчкови убийства, въоръжени грабежи и обири.
Има още дръндари (музиканти от Салманово, Ивански, Твърдица, Омуртаг, Златарица, Котел), кошничари (с. Мараш, с. Златар, гр. Шумен), футаджии, миллет (обитавали на времетополяните около турски казарми), уста-миллет (ковачи на оръжия от Афганистан, които не се самоопределят като роми или турци), джамбази, тужари и влашки цигани. И всички, независимо от това към кой клан принадлежат, на пълни обороти правят нужното, за да поддържат криминалната слава на циганите като разширяват дейността на предците си с възможностите на престъпленията, породени от демокрацията. Дървена мафия, продажба на бебета, просия, проституция, наркотици.
Така се е появил нов клан сред ромската общност - циганските наркобарони.
По данни на МВР останали са много малко цигански кланове, които нямат отношение към наркотиците. С нарастване на кокаиновото проникване в обществото ни нараства и влиянието на циганските наркобарони. Основно с внос на наркотици, разбира се, се занимават големи борчески групировки, а дребните разпродажби но улиците владеят два типа наркодилъри - наркотично зависими и цигани. При това циганите са си създали доста по законспирирана и разгърната мрежа. За нейното непрекъснато функциониране е хвърлен целия многогодишен опит от знания за криминалния занаят и отработените с векове методи за избягване на престъпна отговорност. Тесните родови и кланови отношения им позволяват да построят такава схема за разпространение на наркотици, че практически да остават неуязвими от действията на правоохранителните органи. В клановете съществува желязна дисциплина. Всеки член от клана изпълнява строго определени функции: един придобива, друг превозва, трети разтегля, четвърти продава. С „търговия на дребно” се занимават само малолетни циганета и бременни жени. „Разтеглянето” и последващата продажба се извършва „от вкъщи”, или някъде „настрана”. „От вкъщи” най-често става през процеп на прозореца или през оградата. „Настрана” - чрез поставени лица, които са с фалшива самоличност. Това са цигани, които имат по няколко парспорти с различни фамилии. Много често те имат няколко документа за самоличност, напълно истински, просто издадени на различни имена. Това става много лесно. Ражда циганката някъде в полето, отива в близката болница и регистрира бебето под едно име и фамилия. Получава свидетелство за раждане, след това отива в съседния окръг или област, там провежда същата процедура. Само с друго име на детето. Като дойде време да получи лична карта, циганинът може да си „оформи” толкова самоличности, колкото свидетелства за раждане има. По такъв начин той има няколко имена и фамилии, а истинското му име го знаят само роднините му.
Единствената възможност по някакъв начин да се ограничи криминалната активност на циганите (само в отделно населено място), това е властите да се договорят „за ненападение” с цигански барон. Властта му в неговия клан е повсеместна и заповедите му се изпълняват безпрекословно. Но баронът може да забрани на „своите” да крадат и безобразничат само в конкретно населено място или за определено време. Да се забрани на циганин въобще да вършат престъпления и да ги накарат да водят праведен живот не може никой, даже най-уважаван и авторитетен барон. Него просто „няма да го разберат” или ще помислят, че вече от старост се е „побъркал” . Циганите даже при желание от тяхна страна не могат да изменят на обичайния си, трупан от векове живот, в който кражбата и мошенничеството са вид препитание...
Фактът, че културата им е безписмена, винаги поставя циганите в неравностойно положение спрямо опита за обучение в големите етнически общности. Как да накараме да чете и се образова човек, на който майка, баща и целият му род до последното коляно не са познавали този начи на обучаване. Практикуваната от тях религия остава в сферата на ритуала и няма връзка с по-високи теологични пластове. В циганската религиозно-обредна система спокойно съжителстват мюсюлмански и християнски празници, но представите за добро и зло идват не толкова от свещени книги, колкото от собствени митологични конструкции. Всичко това е повод за постоянно пренебрежение към санкциите от страна на двете религии: християнството и исляма. Следователно и вярата не помога да обясним на циганите, кое е провилно.
Още от малка знаех, че циганите идват от Индия и тогава се питах защо не са се върнали там или пък не си направят своя собствена държава, като евреите, например. Години по-късно се наложи да опозная този етнос и научих много за произхода и появата на циганския народ по нашите земи. Но това пак не отговори на въпросите от детството ми. Май е време да се питам вече - какво да направя, за да живея спокойно с такива съквартиранти?!

Изоставеният

Прочетено в руската преса
Съвсем се е разпасала руската мафия. С цялото си нахалство взела, че изхвърлила пресен труп точно пред пост на КАТ. След кратко отлъчване (не по служебни, меко казано, причини) върналите на работното си място катаджии го открили. Позор, разбира се. Но те решили, че ако началството не научи, не е толкова страшно. Затова трябвало просто набързо да се разкара мършата. Така трупът ще поеме по клиничната пътеката на криминалните разследвания, а катаджите ще са само свидетели, и началството нищо няма да разбере. Но трупната литейка, както е известно, навсякъде по света обикновено не бърза да дойде веднага, на катаджиите им обещали някъде на следващата сутрин да ги посети. А през това време може началството да дойде на проверка. Затова пък ако те самолично отведат покойника в моргата, няма да се налага да се преминава през главоблъсканицата, как той се е появил под носовете им без да забележат. Затова решили да откарат лично тялото в моргата. Да товарят труп в патрулка дежурният офицер не разрешил, затова се наложило да го качат в коша на мотоциклета, драпирайки го против видимост с полицейски шинел. До моргата стигнали без произшествия. Там категорично отказали да приемат товара по причина на пълно отсъствие на какъв да е персонал. Предвид късния час и някои други обстоятелства, от живите в моргата в наличност бил само пазача.
След немалко старания катаджиите успели да намерят телефон на дежурния фелшер, който обещал да дойде след час и половина и да приеме мъртвеца. Зарадвани от това, че скоро благополучно всичко ще се уреди, катаджиите отишли да чакат пристигането му в близката кръчма. Мотоциклетът оставили пред входа, на улицата. Трупът, разбира се, със себе си също не взели. Докато се зареждали вътре с бира, бдителен гражданин открил отвън труп с полицейска униформа, в полицейски мотоциклет и позвънил на телефона за спешни случаи 02. Дежурният взел веднага мерки. След десет минути пред ресторанта се изсипала една камара спецполицаи, вдигнати под тревога. Убеждавайки се, че съобщението на бдителния гражданин съответства на действителността и хвърляйки поглед вътре в ресторанта, където с пълна сила протичал банкет, те по неизяснени причини направили извод, че убийците на полицая празнуват своя успех. С цел да „открият” и „задържат” незабавно влезли вътре през врати, прозорци и всякакви други отвори. Трябва ли да кажа, че при подобна визита не се казва „Добър вечер!”, а съвсем други думи и най-вече с друг тон. Катаджиите - притежатели на трупа, когато дошъл техния ред да станат от пода и покажат документи, още не били наясно, че те са причина за смелия абордаж. Това им било обяснено малко по-късно и на друго място. И началството, което толкова се притеснявали да не ядосат, научило за всичко не от подчинените си, а от своето началство. И думата „ядосан” е прекалено мека за описване на реакцията му. Но за сметка на това в процеса на акцията в ресторанта били задържани някои отдавна търсени от закона престъпници.

Културата - базов елемент за борба с мафията

Днес няма по-обсъждана и злободневна тема от тази за престъпността и нейния стремителен, лавинообразен ръст. И обществото се плаши не толкова от разрастване на беззаконие по улиците (най-пряко засягащо го), колкото от неудържимо развитие на невидима организирана престъпност, позната като „мафия”. Удивително, че колкото и да се обсъжда това притеснение, каквито и аргументи да се привеждат за обясняване и разрешаването му, в повечето случаите се стига само до два извода: признава се, че има необходимост от даване на специални права и пълномощия на правоохранителните органи, или напротив, че правоохранителните органи не могат да се борят с проблема по проста причина, че се явяват част от него. Това навежда към мисъл за ограниченост на общественото мнение и към желание да се погледне от друг ъгъл на мафията.
Мафия! Тази дума днес се мотае из устата на всеки у нас. С нея стряскат напоследък възрастните българи, както в детството им са ги плашили с митологични злодеи, с тази разлика, че мощта на приказните мерзавци винаги е недостатъчна пред добрите юнаци, защитници на правдата, а могъществото на съвременното чудовище-мафия ни се струва безсмъртно. В масовото съзнание представите за мафията са крайно объркани и противоречиви. Включват в себе си рекет на улични търговци, хотелиери и ресторантьори, както и хора, разграбващи национални богатства за баснословно ниски цени, също така и дребни подкупни бюрократи, политически лидери, готови в името на властта да пратят род и народ в мизерия. Няма нито един повече или по-малко съществен порок, който масите да не преписва на мафията. Но това изреждане на всички съществуващи човешки недостатъци не дава ясна представа за нея, а значи прави невъзможно и разработване на средства за унищожаването й.
Какво представлява родната мафия? Какво е истинското й лице? Стандартното речниково определение, характеризиращо мафията като тайна терористична организация, е остаряло и определя нейната същност само до края на миналия век. Затова е добре да се определи мафията, ползвайки признаци, които са се появили наскоро и не предизвикват съмнения.
И първият е, че мафията е престъпна организация. Никой не отрича, че дейността на мафията е престъпна, т.е. насочена против обществото и създадените от него закони. Не е под съмнение и организираността й. Но тя е своеобразна организация - най-вече неформална, нямаща фиксирани структури и органи на управление, така характерни за всяко друго сдружение, която в същото време действа доста ефективно и целенасочено за постигане на интересите си (дори лобирайки във висши органи на властта). Организационните особености на мафията са извънредно любопитен феномен. Отделни нейни части имат прецизна устройствена структура, добре управлявана, с твърда дисциплина. Ярки представители са бандите, занимаващи се с рекет, проституция, автокражби, наркотици и обири. Способността отделните части не само да нямат общо управление, но понякога даже да не знаят една за друга и пак да имат обща цел, да се движат съвместно към нейното постигане и по този начин да образуват единство, излиза извън рамките от общоприетите представи за организация. Подобен феномен има място само в случай, когато за всяко звено, за всеки отделен член общите цели представляват нещо естествено, неизискващо допълнителни обяснения и мотиви. В този смисъл мафията не може да се разглежда като традиционна форма на организация, за която е типично, ако не изясняване на целите, поне декларирането им. Тя е организация, която обединява хора с предварително съвпадащи цели. И тъй като целите не са формулирани, а само неформални, сговор е възможен единствено на основа фундаментални човешки характеристики като мироглед, манталитет и култура.
Втори признак - глобалност. Тя не се набива много на очи, но пък е безспорна, понеже е невъзможно да се намери дори и една-единствена сфера на общественото битие, в която така или иначе да не се проявява мафията, тя няма конкретни интереси само в една или няколко области, не е ориентирана към определена професия, партия, религия и прочие. И подобна всеядност също е възможна само ако за основа на корпоративност служат фундаментални качества и общи интереси, различни от партийна или религиозна принадлежност, но също толкова обществено значими, като безработица и склонност към лесно забогатяване чрез заобикаляне на закона.
Трети признак - безсмъртност. Именно с такъв епитет народната мълва е наградила мафията. Не само от американски филми, но с факти от наша действителност, сме се убедили, че жизнеспособността и оцеляемостта на мафията е невероятно висока. Мнозина са склонни да отнесат тази неуязвимост към неравнопоставеност, некомпетентност и прочие недостатъци на законовите структури, борещи се с нея. Обаче това не е така. Правоохранителните органи имат възможност да се борят само с прояви на престъпната дейност, които се открояват на всеобщо нарушаване на закона. Останалата част от айсберга с име „Мафия” е скрита, разтворена в обществото и е неотличима от него. Именно тя се явява основа на непотопяемостта. Мафията е безсмъртна, докато работник от месокомбинат, без да крие от колегите си (защото знае, че и те вършат същото), подпълва всички гънки и дупки по тялото си със салам и го изнася незабелижимо покрай охраната. Мафията е безсмъртна, докато лампа, монтирана сутрин рано в тъмен вход, изчезва още преди обяд. Мафията е безсмъртна, докато честен труд предизвиква удивление, понякога и раздразнение, а в същото време „моткане в работно време” е норма. Примерите за прояви на мафията са прости, защото именно в такива примитивни деяния са заложени причини за издържливостта й, както и невъзможността обществото да се бори с организация, чиито членове, осъзнато или не, са голяма част от него.
Трите признака дават обективна представа за мафията, че тя се базира на качества, заложени в самата култура на обществото. С други думи - тя не е форма на съществуване на части от обществото, обединени от някакви организационни цели и идеи, тя е начин на съществуване на цялото общество. Неприятен извод, но правилно отразяващ икономическата, политическата и културната ситуация у нас. А от направеното заключение следва, че да се промени ситуацията само с икономически и политически методи е невъзможно. Реални подобрения може да има, ако се подобри общата култура, като тази общокултурна трансформация може и трябва да е съпроводена с икономически и политически реформи.
По какъв начин да се постигнат желаните промени в културата на обществото без да се стига до концентрационни лагери и Кодекс на строителя на комунизма? Какво правим като ни боли зъб? Отговорът е тривиален: отиваме на зъболекар. А какво правим като телевизорът спре да работи? Правилно: търсим телевизионен техник. Като възникне проблем, който не сме в състояние да решим самостоятелно, се обръщаме към специалисти, към хора, които притежават формално статут „разрешител на определен кръг от проблеми”. Този статут се получава в резултат на обучение и опит. Затова, като търсим специалист, искаме той да е най-квалифициран, не само авторитет, накичен със звания, които може да са и формални, а майстор, наистина, разбиращ от работата си. Как отделяме зърното от плявата? Как определяме кои експерти са добри, а кои за нищо не стават? Оказва се, че тези неща в нашето ежеднение някак се различават от само себе си. Ние винаги знаем кой е най-добрият лекар в нашата поликлиника, а кой е най-свестният телевизионен техник в квартала също не е тайна. При това подобна информация получаваме по неформален начин. Може да открием добър лекар от личен опит или да научим за него от познати, както и от друг лекар. Последното е интересно с това, че предполага съществуване на неформална общност на добрите специалисти. Тази общност е професионален елит.
Елитарността е типична за всяка човешка дейност, не само за професионалното поприще. Елитните общности не са нечие изобретение. Те винаги са съществували в обществото. Друг е въпросът, че то не винаги се е отнасяло адекватно към ролята, която те може и са длъжни да играят в него. Като разгръщаме страниците на историята, виждаме, че периодите на най-успешно човешко развитие винаги са свързани с наличие на благоприятни условия за образуване и развитие на елит. Като правило, представителите на елита, независимо от неформалността на елитното общество, са хора, признати по формални признаци. В нередки случаи те не са началници и функционери на конкретна формална структура, но под една или друга форма са признати официално. (С изключение на представителите на друга форма на елитарност - суперелитът, който се оказва непризнат заради естеството на своята претенциозност и само малцина, наричани обикновено гении, някога, най-вече след смъртта си, поучават признание.). И елитната общност е извънредно полезна за цялото общество, само докато остава неформално образувание. Благотворното влияние на елита е свързано с това, че в отличие от мафията, която израства от долнопробна и примитивна култура, той се ражда от напредничева и прогресивна образованост. И докато мафията се разраства, консервирайки състоянието на обществото на ниво култура, която го е създала, ръстът на елита способства развитието на културата. Тези различия дават на цвета на обществото твърд имунитет по отношение на културоразрушаващото действие на мафията. Той се крепи на базисните свойства на културата като цяло, благодарение на които човек се учи на грамотност и веднъж научавайки се, не може да я забрави или изгуби. Поради това културата прави елита уникално обществено образование, способно да се противопостави на мафията и успешно да се бори с нея.
Конкретният механизъм, с помощта на който елитът противодейства на мафията, се основава на това, че първо, елитните общности са се появили в резултат на неформално обединени хора с достатъчно висока култура и заемащи достатъчно високо положение в обществото (под „високо положение” да не се разбира само статут на началник). Следователно, представителите на елита могат да оказват влияние върху решения, вземани на ниво различни власти: централни, местни, законодателни и изпълнителни. Това способства за снижаване на корупцията във властта, затруднява лобирането интересите на мафията. Второ, елитните общности са затворени, откъснати от средата, изповядваща ниска култура, те са извън интересите на мафията и сферите на нейното влияние. И трето, при благоприятни условия елитът е способен да изпълнява роля на филтър на културата. Или обществото, докосвайки се културата на елита, се пречиства от шлаката на антикултурата, обогатява се и се развива. Елитът е способен да асимилира в себе си хора, потенциално способни към саморазвитие и възприемане на напредничева култура. Целият този процес води до преобразуване на обществото. И дори подобно преобразуване да се разглежда само като теоритична възможност, тъй като прецеденти в развитието на обществото до ниво „елитна култура” няма, но в качество на перспектива, цел и мярка за обществен прогрес понятието „елитна култура” е напълно уместно.
Елитът по естествен начин възниква в обществото и ефективното му въздействие върху това общество и неговата култура зависи от условията, в които пребивава и се развива той. Какви са тези условия и как да се осигурят? Главно условие за образуване и развитие на елит, колкото и да е странно, е осигуряване на възможност за комуникация между потенциалните му членове, а също и социализация на резултати от дейността им. Има многобройните форми за реализиране на тези изисквания, но две са най-ефективни, а именно: свобода на словото и компютъризация. Като под „свобода на словото” да се разбира не само възможност човек да говори без да се оглежда за безлични момчета в строги костюми, а по-обширно: като напълно реална и равна възможност за получаване и разпространяване на всяка, непротиворечаща на закона информация. „Всяка” означава и информация, актуална само за ограничен кръг лица. Това е важно, понеже елитните общности се зараждат на основа ограничен кръг хора и ако отсъства възможност за разширяване поради неползване на достъпни информационни комуникации, общността неминуемо се разпада и се превръща в клуб по интереси. За съжаление съвременното състояние на нашите средства за масова информация далеч не е това, което обезпечава действителна свобода на словото, защото първо, тези средства се стремят да работят с достатъчно големи обществени групи, и второ, възникват сериозни технически и финансови трудности, при опит да се реализира свободата на словото за произволно малки общностни групи.
Извънредно интресна е другата форма на комуникация - компютъризацията. Знаем, че в икономически развитите страни днес тя е достигнала значителен размер. Нещата вървят натам след по-малко от пет години компютърът ще е обикновена и достъна вещ в целия свят, както е телевизорът днес. Но за разлика от телевизията, където информацията тече в една посока: от студио към зрител, компютърната мрежа е способна да осигури равнопоставен обмен на информация между всичките си абонати. В света достатъчно много и различни компютърни мрежи. Разбаботени са и се ползват различни способи за обмяна на информация в тях. За съжаление у нас към днешния ден с въпросите за компютъризацията на сериозно държавно ниво никой не се занимава. Всичко, постигнато в тази област, е благодарение на редица бизнес структури, виждащи изгода в търговия с компютри. Обаче, търговското търсене е нещо доста капризно, още повече в страна като нашата с неустойчива икономика. Затова е необходима разработка и осъществяване на държавна политика за компютъризация и създаване на обществени информационни комуникации.
Този различен поглед върху проблемите с мафията показва, че в дългосрочна перспектива изходът от борбата с престъпните общности е свързан не с мускуларатура на силови структури в държавата, а с чувствителната и не винаги разбираема материя на културата на обществото. За мнозина този път за противопоставяне на мафията ще се види несериозен, откъснат от реалния живот, с една дума - измислен. Единственият случай, когато се е отдало на общество да подтисне мафия, е известен в САЩ, но там мафията е била внесена от Италия. И успехът е бил свързан с изключителното качество на културата на американците, които отказали да възприемат като начин на живот един от основните принципи на мафиотската култура, а именно неподчинение пред закона. Но това, че не съществува друг прецедент, не е пречка да се ползва „културната” борба с мафията, когато изпитаните и проверени средства (подобряване на законадателство и засилване пълномощия на правоохранителни органи), не довеждат до решителни успехи. И не бива да се ограничаваме само с културно съпротивление, защото е невъзможно, тъй като е необходимо да се пресекат агресивните прояви на мафията, свързани с насилието. Както и не трябва да се противопоставят двата методи за борба с мафията - охраната на законния ред и почистване на обществото от мафиотската култура. Просто е необходимо отчетливо да се разбере, че ако правоохранителните органи са способни да удържат (само в определени предели) ръста на мафията, в същото време изкореняването й е възможно с изменение културата на обществото.