понеделник, 28 декември 2009 г.

Триперът на кака Сийка

Аз и Марийка, сме две трипер диплококи, водещи жалко, но гордо съществувание във влагалището на четиридесет и пет годишната чистачка кака Сийка. Това старо, уютно жилище било заселено от семейството ни от незапомнени времена, когато нашият пра-прадядо се отправил на експедиция от пикочния канал на любвеобилния, но непридирчив към половите си контакти, студент Стоянчо. Именно тази непридирчивост, а също и голямата доза алкохолно опиянение дали възможност на ненаситния за жени студент да яхне кака Сийка. Тя още на 17 била стопроцентна, железобетонна, куршумонепробиваема грозотия. От тогава друг толкова смел човек като Стоян на жизнения път на кака Сийка не е попадал. От което страда не само тя и ние с Марийка, две потомствени диплококи във влагалището й. Ние също като дядо мечтаехме за пътешествие.
Веднъж към полунощ отвън се дочу музика. Кака Сийка бе поканена на служебното парти. Да, подпиването на трите чистачки от фирмата на кака Сийка, под гордите звуци на телевизора в кабинета на шефа, се нарича „служебно парти”. Вроденната интелигентност на празнуващите доведе след изпиване на половин бутилка водка от запасите на шефа до дружно припяване на „Напипай го” на Азис. Последвано от заспиването на кака Сийка върху дивана на шефа.
След час ние с Марийка се събудихме от това, че някой чука кака Сийка. Да не би в тъмнината охраната да е решила, че оправя жената на шефа или по пътя към вкъщи кака Сийка е забърсала някой бездомник от пътя.? Всъщност нямаше време за размисъл. Ние с Марийка набързо събрахме багажа си, сбогувахме с роднините и скокнахме на път. Най-накрая. Истинско пътешествие, за което толкова сме мечтали. Интересно, при кого ще ни отведе съдбата!
Съдбата се разпореди неблагосклонно към начинаещите пътешественици. Кака Сийка удовлетворено изхърка, докато извади от влагалището си голям розов силиконов член, на върха на който седим ние с Марийка и го прибира в шкафчето на шефа. След това чуваме бързо отдалечаващи се стъпки, хлопане на врата, а малко преди това: „Ама, че работа. Трябва да си купя такъв!”.
Хладно, сухо и сме гладни. Да, върху самоебачка не е като в къщи, където е топло и влажно, и храна има достатъчно. Ние с Марийка, две потомствени диплококи тъжно въздишаме връху розовата гума, проклинайки своята недалновидност. Остават ни само няколко часа живот. Очаква ни най-позорната смърт за всяка инфекция, предавана по полов път!
Ние почти се бяхме отчаяли, когато изведнъж заедно с ненавистния фалоимитатор ни напъхаха някъде. Не се наложи дълго да мислим и с радост направихме десант. Но бяхме жестоко удивени, когато не отрихме привичните стени. Да, стени имаше, но те бяха необичайни и с ужасна миризма! Боже, къде сме попаднали - в нечий задник навярно! Ама и ние сме едни колумбовци, открихме Америка, няма що! И въобще на кого му е дошло на ум да си пъха изкуствен член в задника?! По-позорно от това да умреш върху самоебачка, е да живееш в задник. На нас с Марийка направо ни се плаче, че като японските самураи не може да си направим харакири.
Животът в задника продължи дълго. Често ни навестяваше нашия познат розов пенис, но ние много внимавахме. Два-три пъти ни посещаваха и истински членове, но с презервативи, поради това, ние, научени от горчивия опит с гумите, чакахме своя истински шанс. И накрая той дойде. Да, жива човешка шпага без скафандър! Тогава ние с Марийка, две не само потомствени, но също така и опитни диплококи, решихме да не бързаме с поредното турне. Отначало от всички страни огледахме транспортното средство и убедени в неговата натуралност и отсъствие на всякакви заебавки, спокойно се преселихме.
Мястото се оказа доста шарено. Вавилон по нашите микроскопични понятия. Кой само не беше тук! Други диплококи като нас с Марийка, и микоплазми, и хламиди, и гарденерели. Даже две сифилисни бледи трепонеми подскачаха наоколо. Ние ходехме и оглеждахме всичко като селяни, подаднали в ЦУМ. Тогава отвън се чу фраза: „Стояне, хайде да ходим по курви!”. Да не сме попаднали на същия Стоян, легендарния, от който произлиза нашия род?! Ето това е гордост, ето това е шанс след толкова лишения и издевателства. Ние се свързахме с два симпатични хламида и животът закипя. Събирания, запивки, вечно нови лица, като на гара разпределителна.
Блаженството ни бе прекъснато в един чудесен ден, когато от недрата на нашата обител се чуха сърцераздирателни викове: „Аzitrox 500!”. Ужас - пристигат антибиотици. Явно доста шумно сме се веселили - собственикът ни е забелязал. Да бяхме си седели тихо като при кака Сийка - 38 години, никой нямаше да ни пипне. Сега цялата ни надежда е в Стоян. Той трябва непременно да изчука някого. Сега ни устройва и нечий задник, и потна ръчичка даже, само да сме по-далеч от антибиотиците. Защо нашият носител предателски се бави? Вече се чуват стенанията на нашите разкъсвани на части от азитрокса роднини. Смъртта наближава. И тогава отвън се чува възклицание: „Стоянчо!”, и отговор: „Сийке!”. Пет секунди страстна носталгия, де жа вю и всичко се повтори.
Ние с Марийка, сме две потомствени диплококи, водещи жалко, но гордо съществувание във влагалището на четиридесет и пет годишната чистачка кака Сийка. И за какъв чеп ще ни трябват някакви пътешествия?

неделя, 27 декември 2009 г.

Приказка за огледалото и кралицата

- Кой е най-красив на земята? - Кралицата обича да се гевези и застава пред огледалото веднага след като се събуди: неизмита и несресана.
- К,во?... Вече... Един момент! - Сънено, огледалото не разбира питането и включва прогноза за времето.
- Ще те натроша на дребни парченца! - С нежна усмивка обещава Кралицата.
- Няма нужда! - В огледалото бързо се отразява прекрасна фигура с висока, пищна гръд, тънка талия и плосък, стегнат корем.
- Така е по-добре! - Кралицата удовлетворена се върти и мята гръд на всички посоки. Остава доволна. - Сега увеличи лицето.
- Лице? Лице... Един момент. - Внимателно, за да не наруши пропорциите и не изкриви изображението, огледалото измъква от себе си прекрасно лице.
- Това какво е?
- Кое какво е? Какво не е наред? - Трепери огледалото обречено, разбирайки, че утрото няма да е спокойно и трескаво проверява настройките си.„Всичко е както трябва, всичко е вярно. Рейтингъг на най-сексуалните жени в света принадлежи за тяло на Памела Андерсън, а за най-красиво лице на Анджелина Джоли. Всичко е по инструкция.”
- Ето! - Кралицата завира пръст н огледалото - Какво е това? Бръчка ли е?!
- Не може да бъде. Един момент! - „Ох, може, може, нали не е момиченце, я. Така. С кого да я заменя... Инструкцията изисква да се придържам към вече съществуващи рейтинги. Може би заради сигурността, но с Кралицата нито един рейтинг не може да спори. Ясно е,че звезди няма да избирам - те вече не са много млади. Тогава откъде да търся победителки?”.
- И какво - това аз ли съм! Смяташ, че очите ми са като цепки?
- Не! Не! - Картинките отново се сменят една след друга (Кой е очаквал, че мис Вселена 2007 е японка?!) и се спират на една лолитка, с надежда, че поне тя ще е на по-малко от 14...
- Е, това вече е друга работа! - Кралицата кима с глава замислено. - Малко съм кльощава. Днес може да си позволя парче шоколадова торта. Трябва да се погевезя.
- Ти, царице, си най-красива на ... - пропява огледалото класическата формула с надежда, че това ще финал за днес.
- Чакай. Покажи ми и гърба.
„Гръб... - трескаво мисли огледалото. - С гърба винаги стават проблеми, защото веднага след него ще поиска да види и това, което е по-надолу, а там обикновено се открива целулит.”
Кралицата в този момент се готви плавно да премине към повишаване на глас, а от ултразвук както се знае всяко стъкло се троши. Даже огледалата, даже вълшебните. Разбира се, тя после всичко ще залепи, няма къде да ходи. Но все пак е неприятно.
- Чакам!
- Да, момент! - „Балерини и спортиски, - мисли огледалото - ето кой няма проблеми с гръб и с краката им всичко трябва да е наред!”. - Готово! Ти си най-красива на земята!
Мълчанието му се струва по-страшно от ултразвука.
„Какво пак не е наред? Нали всички танцьорки и атлетки са наточени, която и да вземеш! О, стъклени богове! Само не това!”. Предателски трепнал, корсурът е попаднал не в краката на Маша Илиева, а в краката на чернокожата лекоатлетка Кастер Семеня.
- Това е загар... Трябва по-малко да стоите на слънце, то уврежда силно кожата.
Кралицата тръгва към банята и тръшва зад себе си вратата.
Огледалото въздъхва и превключва на планински пейзаж. Докато върху чистото стъкло се отразяват слънчеви зайчета, то се разделя на три екрана и си пуска само за себе си филм за дракони-човекоядци, кеч за жени и рокконцерт.
- Може и с такива тихи, невинни удоволствия да започваме деня си. - Мърмори само на себе си, докато настройва яркост и цветен баланс. Накрая удовлетворено замира. - Защо още от сутринта да ни плашат с красота?

петък, 25 декември 2009 г.

Хумористични съвети за начинаещи писатели


Как се избира заглавие за нов роман, за да се продава той лесно и бързо:
1. Постарайте се да подберете много известно заглавие и променете една дума от него. Така читателите ще решат, че стар автор е написал продължение и с радост ще закупят произведение, което се казва: „Полет над кукувиче яйце” или „Трима мъже в лодката без да броим котката”.
2. Избягвайте скромни названия. Никой не купува скучни книги от типа „Старата кола”. Колкото по-ярко е името на книга, толкова по-бързо читателите ще я забележат. „Бягаща по черва” и „Сперма в пистолета", звучат направо блестящо, нали?!
3. Добавете патос и гръмки думи, опирайки се категории от вселенски мащаб. Например: „Властелинът на всичко”, „Император на безкрайността”.
4. Ако не ви стигат думи, не се притеснявате да измисляте нови или да употребявате красиви и неразбираеми. Помнете - колкото е по-умна е една дума, толкова повече читателите ще ви уважават. „Супспензис на макролумените”, „Клиренс до звездата Алилена”.
5. Стремете се да ползвате популярни символи. Те не са много, но има такива като: меч, дракон, галактика, звезда, кръв, любов, замък, война. Умелата комбинация създава не малко оригинални заглавия: „Война на мечовете!”, „Замък на кръвта!”, „Любовна галактика на драконите!”. Не се притеснявайте, ако вече има такива заглавия на пазара, читатели има за всеки.
6. Дайте възможност на читателите да разберат, че ги очаква среща с неочакваното. Ползвайте фрази-абсурди. Нищо не е по-ценно в заглавието на бестселъра от парадокса. Това се получава лесно. Например: взема се думата „днес” и се търси нейната противоположност - „вчера” и вече има прескрасно заглавие: „Вчера ще настъпи днес!”. Също така добре звучи и: „Жив мъртвец!”, „Свободен затворник”, „Студена горещина”. Сметката е проста - читателят веднага ще се опита да осъзнае дали има такова нещо. Освен това, заинтригуван, ще се опита да разбере авторът глупак ли е или отявлен философ, така че книгата ще се купи задължително, за да се разбере за какво става дума в нея.
7. Може да се ползва и противоположния подход. Постарайте се от заглавието да се разбере за какво точно се разказва в книгата и добре обрисувайте сюжета: „Пътешествие до северния полюс или как Малкият Иванчо разбра къде живеят елените на Дядо Коледа и как ще спаси Снежанка от пингвините в следващия том!”
8. Разбира се, най-добре е книгата да се озаглави с една, но много умна дума. Не е задължително да има касателство със сюжета. Така читателите ще се убедят в собственото си невежество и от време на време ще препрочитат книгата, за да търсят скрит философски смисъл. Но откъде да се вземе такава дума?! Прелистете справочници за кандидат-студенти по физика и биология. Думата трябва да е такава, че читателят не само да не може да я запомни, но даже и да не може да я произнесе. „Абсорбация”, „Мегадифузия”, „Превенция”, „Оторизатор”.
9. Постарайте се заглавието на книгата да се произнася като декларация с поне десет удивителни знака. А като заглъхне ехото, никой да не може да добави и думичка. Това не е лесно, но трябва да се търси и опитва. „Убий, за да живееш!!!!”, „Нещо ще става веднага!!!!”
10. За тези, на които гореописаните съвети им се струват прекалено сложни, предлагам няколко прости шаблони за конструиране на напълно подходяши заглавия:
А) постигане на нещо: „Укротяване на вестибулатори”, „Отворяне без помощта на „Сезам””,
Б) правене на нещо: „Да обичаш грозотия”, „Закриване на сянката”, „Да издам романче”, „Да получа хонорарче”,
В) поколението на някого: „Детето на мутрягата”, „Синът на книжния плъх”,
Г) белязани и надарени: „Обречени да живеят”, „Омагьосани таланти”, „Случайно припознати”, „Неволно оскърбени”,
Д) име и професия: „Марцинелла - дулцинея в леглото”, „Иванчо Марийкин - носител на семейния факел”,
Е) датата на някой: „Ден на тръбаря”, „Месец на купувача”, „Година на ...”,
Ж) под знака на някой и нещо: „В името на любовника”, „Под знамето на кръвта”,
З) застъпник за простотии: „Чародей на боклука”, „Победител на вонята”, възможен е и обратен вариант - простотии на застъпници: „Боклукът на чародея”, „Вонята на победителя”
И) от тук от там: „Дебютът на алкохолика”, „Членът на Съюза на писателите”, „Гений-разказвач и глупак-редактор”.

Децата и рекламите

Какво научават децата от рекламите, че:
... бобрите се занимават с доене на крави и се пързалят върху мечки по висока алпийска трева.
... в хладилника може да се настани голяма говоряща вафла.
... ако две момчета изцапат бялата си блузка с кал, няма да дойде баща им с каиш в ръка, а една лелка с прах.
... хората могат да си говорят с маргарин.
... мозъкът ходи периодично на гости на стомаха.
... в душ-гела има мляко.
... всяка жена с ярка рокля носи със себе си поне литър „Вениш”.
... семейство, което живее в огромен и разкошен дом, се храни само с ръжен хляб.
... е време да създаде нова банкнота от 99 лева.
... красивите домакини винаги имат мръсни вани, ръждиви кранове и кухненски мивки.
... главният проблем на мъжете е пърхотът.
... яйцата също хващат кариес.
... всеки има в устата си поне пет от седем причини да има болни зъби.
... бактериите живеят изключително под седалката на тоалетната чиния.
... не всички млека са еднакво полезни.

И още много могат да научат децата от рекламите. Така, че да продължават да гледат.

вторник, 22 декември 2009 г.

Поръчка на пица през 2020 година

Метален глас на оператор от пицария: Благодарим, че обърнахте към нашата фирма за доставка на пици.
Клиент: Привет, искам бърза доставка.
Оператор: Кажете, моля, клинтския си номер.
Клиент: 600725-8874972
Оператор: Благодаря, господин Иван Петров. Вашият едрес е: Варна, кв. Чайка, бл.4, работите в Компания Метро, домашният ви телефон е 565677, служебният - 656588, а мобилният - 0887744332. Обаждате се от домашния, сигурно ще искате пица за вкъщи?
Клиент: Да, сега съм вкъщи. А вие откъде знаете всичко това?
Оператор: Вие се включен в държавната справочна система.
Клиент: Добре, ще поръчам пица с гъби и шунка. С много шунка.
Оператор: Струва ми се, че тя не е подходяща за вас!
Клиент: Защо?
Оператор: По данни на Министрество на здравеопазването, вие имате високо кръвно и повишено ниво на хорестерола.
Клиент: Така ли? Тогава какво ми е разрешено?
Оператор: Ние сме сигурни, че ще харесате соевата ни пица.
Клиент: Защо така решихте?
Оператор: Миналата седмица сте поръчали в интернет-магазина книга с рецепти от соева диета.
Клиент: Добре, убедихте ме. Колко ще струва?
Оператор: Според системата за видеонаблюдение сте вкъщи, заедно с жена си и двете си деца, трябва да вземете семейна пица за 45 лева!
Клиент: Съгласен съм, ще платя с кредитната си карта!
Оператор: По данни на вашата банка вие сте надхвърлили лимитния си кредит! Затова предпочитаме да платите в брой.
Клиента: Добре, че вчера успях да изтегля малко пари от банкомата.
Оператор: По сведения на банкомата, няма да ви стигнат парите да платите доставката, затова е добре да дойдете на място да си я вземете.
Клиент: Става, само ми кажете адреса. Паля колата и до половин час съм при вас.
Оператор: По-добре ползвайте велосипеда на сина си, по данни на вашия застраховател, не сте внесли последната вноска за автомобила и нямате право да го карате.
Клиента: А бе, вие сте си .... майката!
Оператор: Внимавайте за чистота на своя език, все още не е приключило наказанието ви за псуване на обществено място, както ни съобщават от Министрество на правосъдието.
Клиент: (След кратко преглътнато мълчание.) Надявам се поне ще спазите обещанието, което давате в рекламата си за безплатна кола при поръчка на семейна пица.
Оператор: Съжалявам, но иструкциите на Пенсионния фонд забраняват да се предоставя кола на диабетици.
Клиент: мълчаниие в слушалката.
Оператор: Вашата поръчка е приета. Елате да си я вземете след половин час.

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Благодарност за "24 часа" и издателя ми Ивомир Димчев от Феникс-дизайн

Благодаря на колегите от "24 часа", които ме подкрепиха в труден момент!
повече може да прочетете в броя на "24 часа" от 9 декември 2009 година

Издател й помага

"Да помогнем на Даниела" беше призивът, който постави на щанда си по време на Международния панаир на книгата издателство "Феникс дизайн", Фирмата, която издава романите на Даниела Великова. Цялата сума от продажбите на нейните книги е отделена да й се помогне в тежката битка с рака.
"Много колеги и читатели откликнаха и още първия ден събрахме 500 лева за операцията на Дани. Тя има много фенове, които следят нейните книги и веднага купуват най-новите заглавия - заяви издателят Ивомир Димчев. - Но сумата не е достатъчна, за да се чувства спокойна и да посрещне последствията от операцията финансово осигурена!"
Той призовава, който има възможност също да помогне, за да може острото перо на Даниела да продължи да разклива тайните на поздемния свят.
Банка ДСК
IBAN BG15STSA93000005792369
BIG STSABGSF
Николай Руменов Димитров (сметката на сина на Даниела)

Благодарност за "24 часа"

Повече може да прочетете в броя от 9 декември 2009 година, сряда

Как се чувствате, изправена пред най-голямото изпитание в живота - да оцелееш?
Аз съм зодия лъв. За лъвчетата е присъщо: колкото повече ни се струпва на главата, толкова по-сръчни сме в напъните да се борим! Кога успяваме, кога - не. Божа работа! Но не позволяваме да ни казват какви прегради да прескачаме. Затова в момента се чувствам като истинска лъвица - предизвикана и готова за борба!

Какво се случва в главата на една жена, чула страшната диагноза?
Ако някой мисли, че като види данните от биопсията, тя изпада в шок, прилошава й, реве и прочие, много греши. Само в редки случаи, най-вече в романи и филми. Нещата никога не стават от раз. Обикновено човек има достатъчно време да се осведоми за проблема, преди да излязат окончателните резултатите. (Хистологичните изследвани са готови за около две седмици!). И докато чака лекарско становище, постепенно свиква с мисълта, че нещата са на половина възможни, наполовина - не. Но шансовете са равни. Което е по-важно. Открива и много други като него, успели да наклонят вероятностите в своя полза.
Макар, че всеки реагира различно на лоша новина. Въпрос на нрав и начин на живот.
Няма да се правя на юначка. Ще кажа, честно: докато чаках резултатите от първата биопсия, се преструвах, че не чакам нищо. Ама за всеки случай, пратих брат ми да ги вземе, че ако все пак има нещо лошо, той първи да научи, пък после да мисли как да ми казва. За късмет изследванията ми са изгубени. Приех го като знак от горе, че ми няма нищо. Близо година, натоварена от битовизми, не се сещах да направя нови. А съществуваха малки признаци за предстоящо голямо, които ми даваха основание да посветя повече време на здравето си. Не искам да навлизам в медицински детайли, но навременната диагностика е изключително важна. На този етап се страхувах не, че имам онкологичен проблем, а от това, че животът ми ще се промени драстично. Суета.
Преди месец нещата обаче се изостриха, и аз си изчетах всичко по темата. Тогава и добих усещане, че няма време за отлагане. Направих нови изследвания. Вече сама получих епикризата. Съвсем делово договорих датата на операцията и сега съм лъвица, готова за скок.

В какво вярвате? Кое ви дава надежда?
В специалистите и приятелите, които не ми дават даже и за миг да допусна, че болестта е по-опасна от мен. Най-важно за човек в подобно положение е: да е добре информиран и да не остава сам. Чувството да хумор е един от добрите подръжници при трудности! И в кръга на шегата: ако е рекъл Господ, да има и още няколко проблема за решаване, нещата се олесняват. Не остава време да се осъзнае кой е по-важен. Пак принципа на лъвчетата: „Колкото повече - толкова повече!”

Имате невероятни перипетии в живота си. Черпите ли от тях кураж да гледате напред?
Не съм сигурна, че куражът е нещо, което се натрупва с опит. Ние или се раждаме сърцати, или даже и не се сещаме какво е това издържливост! Въпрос на характер е. Но винаги е по-лесно, ако човек е успявал да се справи с критични ситуации и друг път.

Има ли преграда, която не бихте прекрачили в книгите си?
Не бих написала изчерпателна и подробна автобиография, защото това ще засегне много хора: такива, които не искам да тревожа и такива, които не желая да тревожат мен. В книгите си по-скоро споделям впечатления, които са интересни като психология, а не като патология. Предпочитам да давам повод за размисъл, а не за скандали.

Разкривате ли всичко докрай, дори неща, за които свенливо се мълчи?
Аз лично не се съм сигурна, че останаха неща, за които се мълчи. Дори и да има някакво мълчание, то е по-скоро крещящо, отколкото свенливо. Но моите читатели специално се впечатляват от това, че не крия какъв живот съм живяла. Докато всички се опитват да потулят миналото си: политическо или криминално, обществото се нуждае от това, че някой да споделя. Затова хората четат моите книги. Вярват, че колкото смело коментирам себе си, толкова и откровено пиша за нещата, които съм наблюдавала около мен.

Обвинявали ли са ви, че сте крайна?
Няма нужда друг да ме обвинява, аз самата считам, че съм такава. Разликата между мен и останалите, обаче, е, че аз си се харесвам.

Какви са сюжетите на новите ви творби?
Не крия, че обикновенно вестникарски заглавия ме насочват към теми за писане. Винаги съм благодарна на пресата, че захранва въображението ми със сюжети и герои!
Последната книга, над която работя дори сега в болницата, се казва „Овлечена с любов!”. Една жена организира собственото си отвличане, за да се спаси от тираничния си съпруг.

Имате ли желание да филмирате своя книга?
Книгите и филмите са две напълно различни неща: при първото насладата е мисловна, от думите, а при второто се получава задоволство зрително, от картини. Ако реша да участвам във филмова продукция, трябва да пиша специален сценарий.

Коя героиня бихте избрали за себе си?
Във всяка от моите героини има по мъничко от мен. Описвайки ги, аз изживявам живот, какъвто бих искала и такъв, който се страхувам да живея.

Допускате ли лесно мъж до вас, след като знаете тайната на мъжете?
Без коментар. Ако кажа „Не!”, се обричам на самота, защото кой мъж ще ме поиска такава всезнайка на тайни! Ако кажа „Да!”, ще ме застигне женската завист.

Какво бихте посъветвали една жена след 40-те. Трябва ли да се бори и да вярва в любовта?
Не съществуват универсални съвети. Но човек винаги трябва да вярва в това, че е нужен някому и да се бори да има някой до себе си.

Имате ли любим филм, книга, плачете ли на любовни сцени?
Може да ме разплаче само човешкото бездушие, не и любовта.
Но при мен професионалната деформация е тотална. Като видя целуващи се, мисля повече за хигиена, отколкото за романтика. А заради книгите, които пиша, основно с криминални сюжети, гледам и филми с такава насоченост. Затова рядко се стига до сълзи.


Мила Вачева