понеделник, 28 декември 2009 г.

Триперът на кака Сийка

Аз и Марийка, сме две трипер диплококи, водещи жалко, но гордо съществувание във влагалището на четиридесет и пет годишната чистачка кака Сийка. Това старо, уютно жилище било заселено от семейството ни от незапомнени времена, когато нашият пра-прадядо се отправил на експедиция от пикочния канал на любвеобилния, но непридирчив към половите си контакти, студент Стоянчо. Именно тази непридирчивост, а също и голямата доза алкохолно опиянение дали възможност на ненаситния за жени студент да яхне кака Сийка. Тя още на 17 била стопроцентна, железобетонна, куршумонепробиваема грозотия. От тогава друг толкова смел човек като Стоян на жизнения път на кака Сийка не е попадал. От което страда не само тя и ние с Марийка, две потомствени диплококи във влагалището й. Ние също като дядо мечтаехме за пътешествие.
Веднъж към полунощ отвън се дочу музика. Кака Сийка бе поканена на служебното парти. Да, подпиването на трите чистачки от фирмата на кака Сийка, под гордите звуци на телевизора в кабинета на шефа, се нарича „служебно парти”. Вроденната интелигентност на празнуващите доведе след изпиване на половин бутилка водка от запасите на шефа до дружно припяване на „Напипай го” на Азис. Последвано от заспиването на кака Сийка върху дивана на шефа.
След час ние с Марийка се събудихме от това, че някой чука кака Сийка. Да не би в тъмнината охраната да е решила, че оправя жената на шефа или по пътя към вкъщи кака Сийка е забърсала някой бездомник от пътя.? Всъщност нямаше време за размисъл. Ние с Марийка набързо събрахме багажа си, сбогувахме с роднините и скокнахме на път. Най-накрая. Истинско пътешествие, за което толкова сме мечтали. Интересно, при кого ще ни отведе съдбата!
Съдбата се разпореди неблагосклонно към начинаещите пътешественици. Кака Сийка удовлетворено изхърка, докато извади от влагалището си голям розов силиконов член, на върха на който седим ние с Марийка и го прибира в шкафчето на шефа. След това чуваме бързо отдалечаващи се стъпки, хлопане на врата, а малко преди това: „Ама, че работа. Трябва да си купя такъв!”.
Хладно, сухо и сме гладни. Да, върху самоебачка не е като в къщи, където е топло и влажно, и храна има достатъчно. Ние с Марийка, две потомствени диплококи тъжно въздишаме връху розовата гума, проклинайки своята недалновидност. Остават ни само няколко часа живот. Очаква ни най-позорната смърт за всяка инфекция, предавана по полов път!
Ние почти се бяхме отчаяли, когато изведнъж заедно с ненавистния фалоимитатор ни напъхаха някъде. Не се наложи дълго да мислим и с радост направихме десант. Но бяхме жестоко удивени, когато не отрихме привичните стени. Да, стени имаше, но те бяха необичайни и с ужасна миризма! Боже, къде сме попаднали - в нечий задник навярно! Ама и ние сме едни колумбовци, открихме Америка, няма що! И въобще на кого му е дошло на ум да си пъха изкуствен член в задника?! По-позорно от това да умреш върху самоебачка, е да живееш в задник. На нас с Марийка направо ни се плаче, че като японските самураи не може да си направим харакири.
Животът в задника продължи дълго. Често ни навестяваше нашия познат розов пенис, но ние много внимавахме. Два-три пъти ни посещаваха и истински членове, но с презервативи, поради това, ние, научени от горчивия опит с гумите, чакахме своя истински шанс. И накрая той дойде. Да, жива човешка шпага без скафандър! Тогава ние с Марийка, две не само потомствени, но също така и опитни диплококи, решихме да не бързаме с поредното турне. Отначало от всички страни огледахме транспортното средство и убедени в неговата натуралност и отсъствие на всякакви заебавки, спокойно се преселихме.
Мястото се оказа доста шарено. Вавилон по нашите микроскопични понятия. Кой само не беше тук! Други диплококи като нас с Марийка, и микоплазми, и хламиди, и гарденерели. Даже две сифилисни бледи трепонеми подскачаха наоколо. Ние ходехме и оглеждахме всичко като селяни, подаднали в ЦУМ. Тогава отвън се чу фраза: „Стояне, хайде да ходим по курви!”. Да не сме попаднали на същия Стоян, легендарния, от който произлиза нашия род?! Ето това е гордост, ето това е шанс след толкова лишения и издевателства. Ние се свързахме с два симпатични хламида и животът закипя. Събирания, запивки, вечно нови лица, като на гара разпределителна.
Блаженството ни бе прекъснато в един чудесен ден, когато от недрата на нашата обител се чуха сърцераздирателни викове: „Аzitrox 500!”. Ужас - пристигат антибиотици. Явно доста шумно сме се веселили - собственикът ни е забелязал. Да бяхме си седели тихо като при кака Сийка - 38 години, никой нямаше да ни пипне. Сега цялата ни надежда е в Стоян. Той трябва непременно да изчука някого. Сега ни устройва и нечий задник, и потна ръчичка даже, само да сме по-далеч от антибиотиците. Защо нашият носител предателски се бави? Вече се чуват стенанията на нашите разкъсвани на части от азитрокса роднини. Смъртта наближава. И тогава отвън се чува възклицание: „Стоянчо!”, и отговор: „Сийке!”. Пет секунди страстна носталгия, де жа вю и всичко се повтори.
Ние с Марийка, сме две потомствени диплококи, водещи жалко, но гордо съществувание във влагалището на четиридесет и пет годишната чистачка кака Сийка. И за какъв чеп ще ни трябват някакви пътешествия?

неделя, 27 декември 2009 г.

Приказка за огледалото и кралицата

- Кой е най-красив на земята? - Кралицата обича да се гевези и застава пред огледалото веднага след като се събуди: неизмита и несресана.
- К,во?... Вече... Един момент! - Сънено, огледалото не разбира питането и включва прогноза за времето.
- Ще те натроша на дребни парченца! - С нежна усмивка обещава Кралицата.
- Няма нужда! - В огледалото бързо се отразява прекрасна фигура с висока, пищна гръд, тънка талия и плосък, стегнат корем.
- Така е по-добре! - Кралицата удовлетворена се върти и мята гръд на всички посоки. Остава доволна. - Сега увеличи лицето.
- Лице? Лице... Един момент. - Внимателно, за да не наруши пропорциите и не изкриви изображението, огледалото измъква от себе си прекрасно лице.
- Това какво е?
- Кое какво е? Какво не е наред? - Трепери огледалото обречено, разбирайки, че утрото няма да е спокойно и трескаво проверява настройките си.„Всичко е както трябва, всичко е вярно. Рейтингъг на най-сексуалните жени в света принадлежи за тяло на Памела Андерсън, а за най-красиво лице на Анджелина Джоли. Всичко е по инструкция.”
- Ето! - Кралицата завира пръст н огледалото - Какво е това? Бръчка ли е?!
- Не може да бъде. Един момент! - „Ох, може, може, нали не е момиченце, я. Така. С кого да я заменя... Инструкцията изисква да се придържам към вече съществуващи рейтинги. Може би заради сигурността, но с Кралицата нито един рейтинг не може да спори. Ясно е,че звезди няма да избирам - те вече не са много млади. Тогава откъде да търся победителки?”.
- И какво - това аз ли съм! Смяташ, че очите ми са като цепки?
- Не! Не! - Картинките отново се сменят една след друга (Кой е очаквал, че мис Вселена 2007 е японка?!) и се спират на една лолитка, с надежда, че поне тя ще е на по-малко от 14...
- Е, това вече е друга работа! - Кралицата кима с глава замислено. - Малко съм кльощава. Днес може да си позволя парче шоколадова торта. Трябва да се погевезя.
- Ти, царице, си най-красива на ... - пропява огледалото класическата формула с надежда, че това ще финал за днес.
- Чакай. Покажи ми и гърба.
„Гръб... - трескаво мисли огледалото. - С гърба винаги стават проблеми, защото веднага след него ще поиска да види и това, което е по-надолу, а там обикновено се открива целулит.”
Кралицата в този момент се готви плавно да премине към повишаване на глас, а от ултразвук както се знае всяко стъкло се троши. Даже огледалата, даже вълшебните. Разбира се, тя после всичко ще залепи, няма къде да ходи. Но все пак е неприятно.
- Чакам!
- Да, момент! - „Балерини и спортиски, - мисли огледалото - ето кой няма проблеми с гръб и с краката им всичко трябва да е наред!”. - Готово! Ти си най-красива на земята!
Мълчанието му се струва по-страшно от ултразвука.
„Какво пак не е наред? Нали всички танцьорки и атлетки са наточени, която и да вземеш! О, стъклени богове! Само не това!”. Предателски трепнал, корсурът е попаднал не в краката на Маша Илиева, а в краката на чернокожата лекоатлетка Кастер Семеня.
- Това е загар... Трябва по-малко да стоите на слънце, то уврежда силно кожата.
Кралицата тръгва към банята и тръшва зад себе си вратата.
Огледалото въздъхва и превключва на планински пейзаж. Докато върху чистото стъкло се отразяват слънчеви зайчета, то се разделя на три екрана и си пуска само за себе си филм за дракони-човекоядци, кеч за жени и рокконцерт.
- Може и с такива тихи, невинни удоволствия да започваме деня си. - Мърмори само на себе си, докато настройва яркост и цветен баланс. Накрая удовлетворено замира. - Защо още от сутринта да ни плашат с красота?

петък, 25 декември 2009 г.

Хумористични съвети за начинаещи писатели


Как се избира заглавие за нов роман, за да се продава той лесно и бързо:
1. Постарайте се да подберете много известно заглавие и променете една дума от него. Така читателите ще решат, че стар автор е написал продължение и с радост ще закупят произведение, което се казва: „Полет над кукувиче яйце” или „Трима мъже в лодката без да броим котката”.
2. Избягвайте скромни названия. Никой не купува скучни книги от типа „Старата кола”. Колкото по-ярко е името на книга, толкова по-бързо читателите ще я забележат. „Бягаща по черва” и „Сперма в пистолета", звучат направо блестящо, нали?!
3. Добавете патос и гръмки думи, опирайки се категории от вселенски мащаб. Например: „Властелинът на всичко”, „Император на безкрайността”.
4. Ако не ви стигат думи, не се притеснявате да измисляте нови или да употребявате красиви и неразбираеми. Помнете - колкото е по-умна е една дума, толкова повече читателите ще ви уважават. „Супспензис на макролумените”, „Клиренс до звездата Алилена”.
5. Стремете се да ползвате популярни символи. Те не са много, но има такива като: меч, дракон, галактика, звезда, кръв, любов, замък, война. Умелата комбинация създава не малко оригинални заглавия: „Война на мечовете!”, „Замък на кръвта!”, „Любовна галактика на драконите!”. Не се притеснявайте, ако вече има такива заглавия на пазара, читатели има за всеки.
6. Дайте възможност на читателите да разберат, че ги очаква среща с неочакваното. Ползвайте фрази-абсурди. Нищо не е по-ценно в заглавието на бестселъра от парадокса. Това се получава лесно. Например: взема се думата „днес” и се търси нейната противоположност - „вчера” и вече има прескрасно заглавие: „Вчера ще настъпи днес!”. Също така добре звучи и: „Жив мъртвец!”, „Свободен затворник”, „Студена горещина”. Сметката е проста - читателят веднага ще се опита да осъзнае дали има такова нещо. Освен това, заинтригуван, ще се опита да разбере авторът глупак ли е или отявлен философ, така че книгата ще се купи задължително, за да се разбере за какво става дума в нея.
7. Може да се ползва и противоположния подход. Постарайте се от заглавието да се разбере за какво точно се разказва в книгата и добре обрисувайте сюжета: „Пътешествие до северния полюс или как Малкият Иванчо разбра къде живеят елените на Дядо Коледа и как ще спаси Снежанка от пингвините в следващия том!”
8. Разбира се, най-добре е книгата да се озаглави с една, но много умна дума. Не е задължително да има касателство със сюжета. Така читателите ще се убедят в собственото си невежество и от време на време ще препрочитат книгата, за да търсят скрит философски смисъл. Но откъде да се вземе такава дума?! Прелистете справочници за кандидат-студенти по физика и биология. Думата трябва да е такава, че читателят не само да не може да я запомни, но даже и да не може да я произнесе. „Абсорбация”, „Мегадифузия”, „Превенция”, „Оторизатор”.
9. Постарайте се заглавието на книгата да се произнася като декларация с поне десет удивителни знака. А като заглъхне ехото, никой да не може да добави и думичка. Това не е лесно, но трябва да се търси и опитва. „Убий, за да живееш!!!!”, „Нещо ще става веднага!!!!”
10. За тези, на които гореописаните съвети им се струват прекалено сложни, предлагам няколко прости шаблони за конструиране на напълно подходяши заглавия:
А) постигане на нещо: „Укротяване на вестибулатори”, „Отворяне без помощта на „Сезам””,
Б) правене на нещо: „Да обичаш грозотия”, „Закриване на сянката”, „Да издам романче”, „Да получа хонорарче”,
В) поколението на някого: „Детето на мутрягата”, „Синът на книжния плъх”,
Г) белязани и надарени: „Обречени да живеят”, „Омагьосани таланти”, „Случайно припознати”, „Неволно оскърбени”,
Д) име и професия: „Марцинелла - дулцинея в леглото”, „Иванчо Марийкин - носител на семейния факел”,
Е) датата на някой: „Ден на тръбаря”, „Месец на купувача”, „Година на ...”,
Ж) под знака на някой и нещо: „В името на любовника”, „Под знамето на кръвта”,
З) застъпник за простотии: „Чародей на боклука”, „Победител на вонята”, възможен е и обратен вариант - простотии на застъпници: „Боклукът на чародея”, „Вонята на победителя”
И) от тук от там: „Дебютът на алкохолика”, „Членът на Съюза на писателите”, „Гений-разказвач и глупак-редактор”.

Децата и рекламите

Какво научават децата от рекламите, че:
... бобрите се занимават с доене на крави и се пързалят върху мечки по висока алпийска трева.
... в хладилника може да се настани голяма говоряща вафла.
... ако две момчета изцапат бялата си блузка с кал, няма да дойде баща им с каиш в ръка, а една лелка с прах.
... хората могат да си говорят с маргарин.
... мозъкът ходи периодично на гости на стомаха.
... в душ-гела има мляко.
... всяка жена с ярка рокля носи със себе си поне литър „Вениш”.
... семейство, което живее в огромен и разкошен дом, се храни само с ръжен хляб.
... е време да създаде нова банкнота от 99 лева.
... красивите домакини винаги имат мръсни вани, ръждиви кранове и кухненски мивки.
... главният проблем на мъжете е пърхотът.
... яйцата също хващат кариес.
... всеки има в устата си поне пет от седем причини да има болни зъби.
... бактериите живеят изключително под седалката на тоалетната чиния.
... не всички млека са еднакво полезни.

И още много могат да научат децата от рекламите. Така, че да продължават да гледат.

вторник, 22 декември 2009 г.

Поръчка на пица през 2020 година

Метален глас на оператор от пицария: Благодарим, че обърнахте към нашата фирма за доставка на пици.
Клиент: Привет, искам бърза доставка.
Оператор: Кажете, моля, клинтския си номер.
Клиент: 600725-8874972
Оператор: Благодаря, господин Иван Петров. Вашият едрес е: Варна, кв. Чайка, бл.4, работите в Компания Метро, домашният ви телефон е 565677, служебният - 656588, а мобилният - 0887744332. Обаждате се от домашния, сигурно ще искате пица за вкъщи?
Клиент: Да, сега съм вкъщи. А вие откъде знаете всичко това?
Оператор: Вие се включен в държавната справочна система.
Клиент: Добре, ще поръчам пица с гъби и шунка. С много шунка.
Оператор: Струва ми се, че тя не е подходяща за вас!
Клиент: Защо?
Оператор: По данни на Министрество на здравеопазването, вие имате високо кръвно и повишено ниво на хорестерола.
Клиент: Така ли? Тогава какво ми е разрешено?
Оператор: Ние сме сигурни, че ще харесате соевата ни пица.
Клиент: Защо така решихте?
Оператор: Миналата седмица сте поръчали в интернет-магазина книга с рецепти от соева диета.
Клиент: Добре, убедихте ме. Колко ще струва?
Оператор: Според системата за видеонаблюдение сте вкъщи, заедно с жена си и двете си деца, трябва да вземете семейна пица за 45 лева!
Клиент: Съгласен съм, ще платя с кредитната си карта!
Оператор: По данни на вашата банка вие сте надхвърлили лимитния си кредит! Затова предпочитаме да платите в брой.
Клиента: Добре, че вчера успях да изтегля малко пари от банкомата.
Оператор: По сведения на банкомата, няма да ви стигнат парите да платите доставката, затова е добре да дойдете на място да си я вземете.
Клиент: Става, само ми кажете адреса. Паля колата и до половин час съм при вас.
Оператор: По-добре ползвайте велосипеда на сина си, по данни на вашия застраховател, не сте внесли последната вноска за автомобила и нямате право да го карате.
Клиента: А бе, вие сте си .... майката!
Оператор: Внимавайте за чистота на своя език, все още не е приключило наказанието ви за псуване на обществено място, както ни съобщават от Министрество на правосъдието.
Клиент: (След кратко преглътнато мълчание.) Надявам се поне ще спазите обещанието, което давате в рекламата си за безплатна кола при поръчка на семейна пица.
Оператор: Съжалявам, но иструкциите на Пенсионния фонд забраняват да се предоставя кола на диабетици.
Клиент: мълчаниие в слушалката.
Оператор: Вашата поръчка е приета. Елате да си я вземете след половин час.

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Благодарност за "24 часа" и издателя ми Ивомир Димчев от Феникс-дизайн

Благодаря на колегите от "24 часа", които ме подкрепиха в труден момент!
повече може да прочетете в броя на "24 часа" от 9 декември 2009 година

Издател й помага

"Да помогнем на Даниела" беше призивът, който постави на щанда си по време на Международния панаир на книгата издателство "Феникс дизайн", Фирмата, която издава романите на Даниела Великова. Цялата сума от продажбите на нейните книги е отделена да й се помогне в тежката битка с рака.
"Много колеги и читатели откликнаха и още първия ден събрахме 500 лева за операцията на Дани. Тя има много фенове, които следят нейните книги и веднага купуват най-новите заглавия - заяви издателят Ивомир Димчев. - Но сумата не е достатъчна, за да се чувства спокойна и да посрещне последствията от операцията финансово осигурена!"
Той призовава, който има възможност също да помогне, за да може острото перо на Даниела да продължи да разклива тайните на поздемния свят.
Банка ДСК
IBAN BG15STSA93000005792369
BIG STSABGSF
Николай Руменов Димитров (сметката на сина на Даниела)

Благодарност за "24 часа"

Повече може да прочетете в броя от 9 декември 2009 година, сряда

Как се чувствате, изправена пред най-голямото изпитание в живота - да оцелееш?
Аз съм зодия лъв. За лъвчетата е присъщо: колкото повече ни се струпва на главата, толкова по-сръчни сме в напъните да се борим! Кога успяваме, кога - не. Божа работа! Но не позволяваме да ни казват какви прегради да прескачаме. Затова в момента се чувствам като истинска лъвица - предизвикана и готова за борба!

Какво се случва в главата на една жена, чула страшната диагноза?
Ако някой мисли, че като види данните от биопсията, тя изпада в шок, прилошава й, реве и прочие, много греши. Само в редки случаи, най-вече в романи и филми. Нещата никога не стават от раз. Обикновено човек има достатъчно време да се осведоми за проблема, преди да излязат окончателните резултатите. (Хистологичните изследвани са готови за около две седмици!). И докато чака лекарско становище, постепенно свиква с мисълта, че нещата са на половина възможни, наполовина - не. Но шансовете са равни. Което е по-важно. Открива и много други като него, успели да наклонят вероятностите в своя полза.
Макар, че всеки реагира различно на лоша новина. Въпрос на нрав и начин на живот.
Няма да се правя на юначка. Ще кажа, честно: докато чаках резултатите от първата биопсия, се преструвах, че не чакам нищо. Ама за всеки случай, пратих брат ми да ги вземе, че ако все пак има нещо лошо, той първи да научи, пък после да мисли как да ми казва. За късмет изследванията ми са изгубени. Приех го като знак от горе, че ми няма нищо. Близо година, натоварена от битовизми, не се сещах да направя нови. А съществуваха малки признаци за предстоящо голямо, които ми даваха основание да посветя повече време на здравето си. Не искам да навлизам в медицински детайли, но навременната диагностика е изключително важна. На този етап се страхувах не, че имам онкологичен проблем, а от това, че животът ми ще се промени драстично. Суета.
Преди месец нещата обаче се изостриха, и аз си изчетах всичко по темата. Тогава и добих усещане, че няма време за отлагане. Направих нови изследвания. Вече сама получих епикризата. Съвсем делово договорих датата на операцията и сега съм лъвица, готова за скок.

В какво вярвате? Кое ви дава надежда?
В специалистите и приятелите, които не ми дават даже и за миг да допусна, че болестта е по-опасна от мен. Най-важно за човек в подобно положение е: да е добре информиран и да не остава сам. Чувството да хумор е един от добрите подръжници при трудности! И в кръга на шегата: ако е рекъл Господ, да има и още няколко проблема за решаване, нещата се олесняват. Не остава време да се осъзнае кой е по-важен. Пак принципа на лъвчетата: „Колкото повече - толкова повече!”

Имате невероятни перипетии в живота си. Черпите ли от тях кураж да гледате напред?
Не съм сигурна, че куражът е нещо, което се натрупва с опит. Ние или се раждаме сърцати, или даже и не се сещаме какво е това издържливост! Въпрос на характер е. Но винаги е по-лесно, ако човек е успявал да се справи с критични ситуации и друг път.

Има ли преграда, която не бихте прекрачили в книгите си?
Не бих написала изчерпателна и подробна автобиография, защото това ще засегне много хора: такива, които не искам да тревожа и такива, които не желая да тревожат мен. В книгите си по-скоро споделям впечатления, които са интересни като психология, а не като патология. Предпочитам да давам повод за размисъл, а не за скандали.

Разкривате ли всичко докрай, дори неща, за които свенливо се мълчи?
Аз лично не се съм сигурна, че останаха неща, за които се мълчи. Дори и да има някакво мълчание, то е по-скоро крещящо, отколкото свенливо. Но моите читатели специално се впечатляват от това, че не крия какъв живот съм живяла. Докато всички се опитват да потулят миналото си: политическо или криминално, обществото се нуждае от това, че някой да споделя. Затова хората четат моите книги. Вярват, че колкото смело коментирам себе си, толкова и откровено пиша за нещата, които съм наблюдавала около мен.

Обвинявали ли са ви, че сте крайна?
Няма нужда друг да ме обвинява, аз самата считам, че съм такава. Разликата между мен и останалите, обаче, е, че аз си се харесвам.

Какви са сюжетите на новите ви творби?
Не крия, че обикновенно вестникарски заглавия ме насочват към теми за писане. Винаги съм благодарна на пресата, че захранва въображението ми със сюжети и герои!
Последната книга, над която работя дори сега в болницата, се казва „Овлечена с любов!”. Една жена организира собственото си отвличане, за да се спаси от тираничния си съпруг.

Имате ли желание да филмирате своя книга?
Книгите и филмите са две напълно различни неща: при първото насладата е мисловна, от думите, а при второто се получава задоволство зрително, от картини. Ако реша да участвам във филмова продукция, трябва да пиша специален сценарий.

Коя героиня бихте избрали за себе си?
Във всяка от моите героини има по мъничко от мен. Описвайки ги, аз изживявам живот, какъвто бих искала и такъв, който се страхувам да живея.

Допускате ли лесно мъж до вас, след като знаете тайната на мъжете?
Без коментар. Ако кажа „Не!”, се обричам на самота, защото кой мъж ще ме поиска такава всезнайка на тайни! Ако кажа „Да!”, ще ме застигне женската завист.

Какво бихте посъветвали една жена след 40-те. Трябва ли да се бори и да вярва в любовта?
Не съществуват универсални съвети. Но човек винаги трябва да вярва в това, че е нужен някому и да се бори да има някой до себе си.

Имате ли любим филм, книга, плачете ли на любовни сцени?
Може да ме разплаче само човешкото бездушие, не и любовта.
Но при мен професионалната деформация е тотална. Като видя целуващи се, мисля повече за хигиена, отколкото за романтика. А заради книгите, които пиша, основно с криминални сюжети, гледам и филми с такава насоченост. Затова рядко се стига до сълзи.


Мила Вачева

вторник, 17 ноември 2009 г.

"Невидим за закона" пред "Пингвините"

Повече информация за представянето на книгата, може да получите от http://www.pingvinite.bg/?cid=5&NewsId=102

понеделник, 27 юли 2009 г.

Административна народна приказка за Мечо Пух и компания

Някакси назначили Мечо Пух горското стопанство да управлява. Той си назначил за заместници Йори и Прасчо. А да работи заставили зайчето, защото било най-умно. Но колкото и да се стараело зайчето, под ръководството на Мечо Пух така или иначе нищо не вървяло. Започнали да търсят виновните. Насочили се към шефа, а той отговаря:
- Че аз какво? Вижте какви са ми заместниците - единият магаре, а другият прасе.
Отиват при заместниците:
- Ние пък какво? Вижте ни началника - в главата му само едни перушини!
В края на краищата стигнали до зайчето и то го отнесло от ушите до опашката.
А на останалите раздали по една шапка от заешки мъх.
Освен това по този повод била написана и пиеса - „От ума си тегли!”.

Приказка без край

Живял един крал със своята кралица на брега на синьото Черно море. Живели си те добре, само деца си нямали. Но това не им пречело. Един ден кралят казал на кралицата:
- Опечи ми една питка, кралице!
- Ти какво: съвсем ли изперка!? - отговаря кралицата. - Аз да не съм ти готвачка?
- Ех, и ти... - обидил се кралят. - Взех те обикновена Пепеляшка, облякох те, представих те в обществото...
Но това не е краят на приказката. Приказката свършила още не първия ден след свадбата...

Приказка за чалга-русалката

Живяла в дълбоката провинция хубава русалка. Един ден поискала да стане известна чалга-певица. Отишла при една вещица.
- Това може да се уреди! - казала вещицата. - Само трябва да ми дадеш гласа си.
- Няма проблеми, - отговаря русалката - той и без това не ми трябва. А ти гледай да ми направиш по-дълги крака и по-големи цици.
- ОК! - съгласила се вещицата. - Ама и ти гледай да се развъртиш с този и онзи, че иначе ще остане само морска пяна от теб, ако разчиташ единствено на песни.
И какво мислите, че русалката станала на пяна ли?! Как ли пък не! Вече втори месец е в първите позиции на класациите. И това не е приказка, а сурова житейска реалност...

Медицинска народна приказка за здравословния начин на живот

Оженил се Иван Царевич за глупачка-жаба... Не, не... Оженил се Иван Групака за царица-жаба, а тя взела, че му избягала с Кошчей Бъзсмъртни. Обидил се Иван, решил да отмъсти на съперника. Дълго ли, кратко ли пътувал по света, но стигнал до къщата на Баба Яга.
- На къде си тръгнал, момко?! - пита го Баба Яга.
- Каква нахална бабичка? Още не си ме напоила, нахранила, а ме разпитваш! - възмутил се Иван.
- Ама, че си глупав! - отговаря бабата. - Как да те нахраня и напоя, като дори не си измил ръцете си!?
Измил си ръцете Иван и разказал на баба Яга за своята мъка. А тя му отговорила:
- Смъртта на Кошчей е в една игла, иглата е в яйце, яйцето е в едно гърне, гърнето лежи под леглото в стая номер 6 в центъра за лечение на наркомани.
Отишъл Иван в болницата, намерил гърнето, счупил яйцето и поставил на Кошчей иглата. И така дошъл краят на злодея.
Наркоманията никога не води до добър край.

Българска народна приказка за хайдутите, палките и свирките

Решил един хайдутин да заработи малко злато и сребро. Отишъл при Змея Горянин да му предложи охранителните си услуги. Разгневил се Змея, размятал опашка - хайдутинът едва се оттървал жив. Дошла му идея тогава да иска откуп от Ламята Спаска. Побесняла Ламята, избълвала огън и жупел - хайдутинът едва оцелял. Тръгнал тъжен из гората, насреща му баба Яга. Намислил си юнакът, че поне от нея може да одруса някой лев, ама бабата като се развъртяла с метлата, чак звезди му се привидели посред бял ден. Заплакал той горчиво, а баба Яга взела, че го съжалила:
- Отивай - рекла му тя - на някой кръстопът, скрий се в храстите. Като видиш да се приближава пътник, вдигай тази палка и надувай тази свирка! - и му дала нужния инвентар.
Послушал хайдутинът мъдрия съвет и от тогава не знае какво е немотия. Ето така се появили катаджите.

Приказка за неправилната кадрова политика

Живял някога един поп - голям умник! Имал стабилен бизнес, клиентура, но имал само един работник - той пък голяма будала. Но попът насмогвал и добре движел нещата си, още повече, че помощникът му буквално работел за без пари - нали е будала. Но и на будалата търпението му свършило и един ден казал:
- Шефе, няма ли да ми платиш?
А попът го натирил:
- Бе, я ходи по дяволите?
И будалата отишъл. Продал всички търговски тайни на попа. Дяволът примамил всичките му клиенти и го разорил.
Така му се пада на отчето - на персонала трябва да се плаща на време, ако не искаш да те прецака.

Морска народна приказка за стареца и златната рибка

Живял старец със своята старица до сами Черното море. Зла му била бабичката, все го натирвала да ходи за риба, че да я продаде и да й купи нещо. Я виличка, я яхтичка - все нови идеи за покупки имала. Дочул веднъж дядото, че ако хване златна рибка, тя ще му изпълни желанието - да го оттърве от мрънкането на бабата. Хвърлил мрежите си в морето и извадил от там една акула.
- Ама, че работа! - чуди се старият рибар. - Нали трябваше да е златна рибка?!
- Не се притеснявай! Всичко е точно! - проговорила с човешки глас акулата. - Ние със златната рибка работехме в една и съща пазарна ниша. Наскоро обаче Съветът на директорите взе решение за поглъщане на дребните предприятия от големите!
... и акулата сито се уригнала.

Свободен преразказ на приказката "Болен здрав носи!"

Откраднала хитрата лисица цял чувал риба от рибари и я провесила пред дома си да се ветрее за чироз. Минал вълкът покрай къщата й - гладен и кръвожаден. Помолил лисицата да му даде малко риба, а тя:
- Сам си налови и яж!
- Как? - Пита вълкът. - Като нямам даже въдица!?
- Че аз да не би да имах!? - Казала лисицата. - Заврях си опашката в дупката на реката и с нея си налових рибка!
- Благодаря за идеята! - Зарадвал се вълкът, откъснал опашката на лисицата и отишъл на риболов!

петък, 10 юли 2009 г.

Жената "дама" или "пачавра"?

Всяка жена нарича себе си „дама”, а всички останали - „пачаври”. Тоест, за себе си казва: „Научи се да се отнасяш правилно с дамите!” или „Не ви ли е срам да седите, когато дама стои до вас?”. А за другите: „Вчера видях Иван с една пачавра!” или „Петьо, звъни ти някаква пачавра!”.
Спектърът от жени, обкръжаващи една жена е доста разнообразен: съученички, колежки, съседки, приятелки, роднини и всички непознати. Най-близките тя нарича „приятелки”. С тях споделя радости и скърби, сърдечни и служебни тайни, те я изслушват, спасяват, обаче женската мъдрост гласи: „Не е важно да се родиш красавица, а просто да имаш страшна и грозна приятелка!”.
Любопитно е, че в различни периоди от живота си жените успяват да бъдат в диаметрално противоположни позиции: дъщеря и майка, любовница и съпруга, снаха и свекърва... И още любопитно, че възгледите на една и съща жена, ако тя е в една или друга ситуация, също се променят диаметрално противоположно. Да вземем, например - тандема „съпруга-любовница”. Жената-съпруга дълбоко вярва в свещенните възли на брака, любовницата на мъжа си тя именува с унизителни съществителни с неизменната приставка „тази”: тази пачавра, тази мръсница..., по-нататък зависи от фантазията и възпитанието на жената. И същата тази жена, ако се окаже в роля на любовница, е убедена, че свещенните брачни възли са само ръждясали окови, а жената на любовника си също я именува с изключителната приставка „тази”: тази хиена, тази гнусла... и пак според вкуса и възпитанието.
Разбира се, случва се в живота и друго, някои нашумели фолк певици изпяват телефонния диалог между съпруга и любовница в идилични тонове: „Не мълчи, скъпа моя, нека си поговорим по-женски!”. Но това, както се казва, разрешете да не го повярвам!
Естествено, жените знаят за другите жени всичко. И с удоволствие споделят тези знания с мъжете. На доверчивите и наивни мъже, които се възхищават на нечий слънчев загар и нежна кожа, всезнаещите дами няма да пропуснат да съобщят за ултравиолетовите лампи и следите от три бръчки около шията. Пробвайте да експериментирате - кажете на жена за друга жена нещо от сорта:
- Я, каква блондинка!
Жената ще се усмихне:
- Боядисана!
- А каква усмивка?!
- Тридесет и две парчета пластмаса!
- Ама какъв тоалет има - от долу до горе само Диор!
Жената ще уточни:
- Купен от Илиенци!
Между прочeм този експеримент не е напълно чист, тъй като в него се опитва да говори и мъж. Доста по-чисто и нагледно ще изглежда, когато се срещнат две жени и се огледат една друга:
- Толкова години минаха, миличка! Да не си побеляла? С какво се боядисваш?
- Това са моите собствени коси.
- Твоите? О, тогава, миличка, веднага трябва да ги боядисаш!
Напълно специфично и практически неописуемо явление - поглед на една жена към друга! Понеже многократно съм го наблюдавала, ще рискувам да го опиша. И така - върви жена по улицата, а на среща й върви друга. Няколко крачки преди да се разминат погледът на жената се напряга, прецизно се фокусира на вървящата срещу нея. След това очите й правят мигновено обемно фотографиране, без да пропускат нито един детайл от фигурата и дрехите. После в мозъка й започва експресен анализ на видяното. И върху лицето се отпечатва резултат от анализа - явна завист, тържествуващо первъзходство или (доста по-рядко) спокойно равнодушие.
Не се налага да се уточнява, че очен анализ се прави не само на улицата, но и в театъра, магазина, транспорта - където се случи. И също така не трябва да се уточнява, че описаната процедура се извършва не само от очите на разглежданата жена, но и от очите на разглеждащата я.
И накрая, колкото и да се разтеглят локуми, идва ред да се каже най-главното. До сега ставаше дума за единични случаи - жена и друга жена. Но неизбежно идва време да се разгледа и множествен случай - жена и други жени. А това вече е женски колектив, това вече е беда, катастрофа, която дори аз не се осмелявам да опиша, защото скромното ми дарование пасува там, където е безсилен даже най-големия талант. Ако Толстой бе попаднал в женски колектив, той би написал вариант на „Война и мир” и „Ана Каренина” като общ роман. И той би започвал така: „Ана се влюби и заряза мъжа си, докато течеше войната между...”.
Време е да млъкна, защото навярно неволно засягам честа и достойнството на женския колектив на Cosmopolitan, където (в рамките на изключенията) цари мир и съгласие, и разбиране взаимно. После, млъквам, защото не разбирам защо въобще се занимавам с жените - тези мили, наивни и практически беззащитни създания. Гледали били не така, говорели били не това, работели били не онова... Какво съм зяпнала към тях, по-добре да погледна към мъжете. А като се обърна към мъжете, може да видя такива неща, в сравнение с които, всички жени са братя! По-точно, разбира се, сестри!

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Приказка за патриотизма

Имал татко Иванчо трима сина: голям Иванчо, среден Иванчо и малък Иванчо. Дошло време да се женят. Излезли момчетата в полето обширно на живота и почнали да стрелят в различни посоки с лъковете си. Голям Иванчо уцелил депутат от Нарадното събрание, но той вече бил женен. Среден Иванчо улучил монах, а на него религията не му разрешава да се жени. А малък Иванчо налетял на жаба, ама не само налетял, а направо я размазал. Опитала жабата да му обясни на чист английски език, че в действителноcт е принцеса и се преструва на жаба, за да получи американска виза, но Иванчо не разбирал английски. Сготвил жабата по старинна френска рецепта и отворил модно крайпътно заведение.
Извод:
Момичета, стойте си в родното блато и не крякайте на чужди езици. Освен това не е нужно да ходите в Америка - и у нас има достатъчно балъци.

Приказка за свободата на словото

Имало едно време една жаба. Разполагала се тя в своето блато и освен тиня нищо друго не била виждала. А съседките й патките всяка година по цяла зима се мотаели зад граница. Е, на жабата, разбира се, също й се приискало. Уговорила тя патките да я вземат със себе си и измислила как да стане това. Захапала яко една пръчка, патките хванали с човки дръвцето в двата края му края и полетели. А отдолу всички пернати пилета шетат по двора, гледат нагоре и цъкат с език: „Ех, какви са умни патките. Такъв уникален метод за транспорт измислили!”. „Не патките, аз съм умната!” - се разкрякала жабата и... паднала обратно в блатото. Веднага една чапла я нагълтата.
Извод:
Ние, разбира се, разполагаме със свобода на словото! Но ако искаш да летиш на високо, дръж устата си затворена, че иначе може и да те изядат.

Литературни жанрове


Днес се замислих за литератуните жанрове и с ужас установих, че нищо не зная за тях. Затова направих следната касификация:
Пиеса - след името на героя следва пряка реч.
Справочник „Жълти страници” - след името на героя следва и адрес с телефон.
Стихове - редовете са кратки с по няколко думи, има рима и смисъл.
Поема - редовете са кратки, с по няколко думи, има рима и смисъл и навяват тъга.
Елитарни стихове - редовете са кратки, с по няколко думи, налягат те черни мисли, няма рима, няма смисъл.
Криминален роман - някой е убит в началото на произведението.
Драма - някой умира в края на произведението.
Есе - няколко мисли в двадесетина реда.
Любовен роман - две мисли в един том.
Философски трактат - три мисли в два тома.
Афоризъм - една мисъл в едно изречение.
Повест - избран откъс от живота.
Сборник от разкази - избран откъс от живота, после още един и още един.
Повест - избран откъс от живота, разтеглен до стотина страници.
Учебник по сексология - сухо описание наполов акт.
Еротичен разказ - същото, но с добавени описания за усещания.
Дневник - поминутно описание на деня на човек: придвижвания, постъпки, действия, оплювания на ближни и дълбаене в собствената душа.
Отчет на служба за външно наблюдение - същото, но без сълзи и сополи.
Автобиография - описание на дата на раждане, време за обучение, предвижване по служебната стълбичка.
Надгробен паметник - описание на дата на раждане и дата на смърт...

20 неща, които трябва да се знаят за мъжете!

На жените винаги им е известно какъв мъж стои пред тях, какво харесва или не, докъде ще стигнат отношенията им и как ще свършат. Но за всеки случай ще им припомня 20 точки, които е добре да не забравят.

1. „Може ли да говориш? Да не си зает в момента?” - Не е нужно да се звъни, ако ще се започва с тази фраза.
2. Мъжете мразят да им се говори за бившия! И най-вече за това, че той е бил неудачник. На всички е ясно, че е така! Иначе ти не би се срещала с него. Тогава защо да си спомняме за непрокопсаника?!
3. Мъжете са ревниви. Даже като се правят на либерали. Даже като предизвикват откровен разговор. Научавайки истината, те, разбира се, ще сложат върху лицето си маска на светско приличие и равнодушие. Но след време, даже след много време ще ви припомнят всичко, всичко, всичко в геометрична прогресия.
4. За мъже-приятели също не е добре да се говори. Мъжете са лесно раними и ... виж точка 3.
5. Те са много по-емоционални и чувствителни, отколкото ни се струва.
6. Рядко имат план в главата си. Затова и много от нещата, които правят са прости. Това дава възможност, каквото се желае, да се променя в движение.
7. Слабото им място сме ние, жените!
8. Ако отношенията са сериозни, те могат да обичат даже по-силно от нас.
9. Мъжете не винаги понасят мръсници, макар че понякога им се случва да правят секс с тях.
10. Говорят за жени много повече, отколкото жените за тях.
11. Винаги са прями. Има се пред вид, че говорят и мислят за същото, за което говорят. За това не е нужно да се „намеква”, „предполага”, а просто да се каже какво става и какво се иска!
12. За мъжът „секси и симпатична” в превод означава „красива и умна”! И ако действително е казал, че си красива, значи е „полудял по теб”!
13. Ако той се шегува с теб, ти му харесваш. Ако те дразни нарочно, практически е влюбен!
14. На мъжете не им харесват прекалено слаби жени! Параметрите за перфектната жена са мит, създаден от служителки, работещи в гланцирани списания.
15. Най-красивото нещо на света е жена, която приготвя храна. Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха. Също така минава през..., но за това друг път.
16. Когато ви правят комплименти, не е нужно да прекъсвате и да казвате, че това не е истина или „Тук имам кариес, там целулит!”.
17. Най-съблазнителното в една жена е усмивката!
18. Когато заспиват след секс, това не означава, че са искали от вас само секс и са истински животни. Просто са положили усилия и са се уморили - нищо повече!
19. Да, те обичат да говорят за гърди, дупета, но... душевност също ги вълнува. Но да се говори за нея просто не е така интересно, както за бедра, например.
20. Понякога са случва да флиртуват и се увличат, но когато лягат да спят и се събуждат, винаги мислят за тази, която действително означава много за тях.

10 мъжки фрази, които дразнят жените!

„Какво ще ми подариш!?”, „Не съм ли надебеляла!?”, „Наистина ли ме обичаш?!”, „Нека просто си полежим!” и вечното „Ох, няма какво да облека!” . някои от най-омразните женски фрази, публикувани в блога на познат. Човекът смело призовава коментаторите да разширят списъка, но в отговорите се включват главно момичета, които „няма какво да облекат”! Е, наистина понякога няма какво да облека даже аз. Това е най-забележимо, когато сутрин се суетя и бързам да се приготвя за работа. И се налага да си напомням да не забравя да сложа туш на миглите на дясното око, защото още докато оправям лявото, забравям за него, тъй като от кухнята се носи мрънкане: „Със салам!? Нали казах, че искам с бекон!”. Какво се прави в такъв случай: гримира се дясно око или се оправдава, че вчера именно той е забравил да купи бекон. Междувремено с ужас се забелязва, че е време да се бяга за работа, като преди това все пак е нужно нещо да се облече! А какво да е то?!
И нима от голяма радост и увереност в себе си една нещастна жена ще започне пита мъжа до себе си - „Обичаш ли ме?” или „Не съм ли добавила някое килце отгоре си?”. Навярно той отдавна не й е казвал, че я обича, не я е наричал „най-красива на света”, най-малко от преди два часа. Ами нека го повтори! Какво? Да не би пък от това да се откъсне езикът му, я!?
Но има няколко мъжки фрази, на които просто няма какво да се отговори!
Аз такова нещо не помня!” - Обикновено подобна фраза се произнася, след като го подсетят, че е обещал да прекарара съботата, сглобявайки мебелите на тъщата. Това, че той не се сеща, не означава, че не е запомнено от когото трябва!
„На никой нищо не дължа!” - Да, ако забравим купените на лизинг автомобил и третия по ред нов модел телефон. Това нищо на никой ли е? Тогава защо е убеден, че жена му е длъжна вечер в леглото!?
„Бях пиян!” - Отлична стратегия - публично се нарича негодник и след това автоматично се приема, че хубостникът има право да прави гадости.
„Хайде да не го слагаме! Аз ще контролирам нещата!” - Тук само децата няма да разберат какво да не слагаме. Ами тогава „просто да си полежим”, а? На жената също й се иска да контролира нещата, особено като става дума за собственото й тяло!
„Зает бях - работех!” - Няма лошо! Работата е за това да се работи. Но интересно какъв невероятен хонорар трябва да са обещали на човек, за да работи четири денонощия като роб на галера, без да има нито една свободна минутка да позвъни на жена си!?
„Даже не зная откъде ми дойде на ум!” - Това върви добре в комбинация с „Бях пиян!”.А, бе, аз се сещам откъде, но няма да произнасям думата, че е много публично пространството!
„А майка ми не глади така ризите!” - Тя и нейната майка й каза да не се хваща с него! Ама тя да не би да я послуша!?
„Не разбирам за какво говориш!” - Не разбира или с всички сили се старае да не разбере!?
„Виждала ли си ми чорапите?” - Любимите чорапи! „Май ги видях в кухнята под масата или пък където си ги оставил, докато гледа футбол.” - е правилният отговор. Или: „Да не са онези три прашни купчинки, дето месец и половина скучаят под леглото! Те ли са били?!”.
„Ти си умна, сама ще се справиш!” - Не, сами с всичко се оправят не умните, а селянките със здрав природен корен. Ние, дето молим да ни помогнат, сме само умни и намираме кой да ни оправи.

четвъртък, 2 юли 2009 г.

интервю във в."Труд" - 2 юли 2009 г.

Името ми често се спряга в медиите като ключов свидетел по така нареченото „мегадознание”. Приех коменатрите за светска хроника или злословие на недоброжелатели, докато не се срещнах със съпругата на един от обвиняемите. Тя бе притеснена, че мъжът й ще бъде осъден само благодарение на мои показания. Замислих се дали няма манипулиране на общественото мнение. Затова искам да кажа своята гледна точка по въпроса.
Да започнем с това - била ли съм свидетел по въпросното дознание. След телевизионно предаване по BTV, в което участвах, получих призовка да се явя в ДАНС на разпит. Първите ми думи като влязох в кабинета на дознателя бяха: „Хубава работа - до там ли стигнахме да съдим престъпници по писано за тях в художествени произведения.”. Дознателят ме уведоми, че моите показания не се съществени - имало много данни и самопризнания от задържаните по делото за оформяне на обвинение. (Точните думи бяха: „Те изобилно се плюят един друг, така, че на нас свидетели не ни трябва, но ти доби популярност в медиите и аз искам да си съставя лична представа за теб.”). Разказах му за начина си на живот за периода 1995 - 2003 година. Не се притеснявам да говоря за това, което съм преживяла. Не съм се крила тогава и не виждам причина да го правя и сега. Но изрично настоях разговорът да е само за служебно ползване. Предупредих, че не желая да ставам свидетел по делото. Спомням си точно какво казах: „Ако разкажа за живота на хората, които ви интересуват, те, нищо, че не си говорят помежду си, заедно и поотделно ще ме поръчат. И вие няма да сте в състояние да ме защитите.”. Дознателят ентусиазирано настоя, че ако стане дума да ме охраняват като защитен свидетел, ще се справят със задачата. Вече се грижели за двама свидетели. Но аз бях категорична, че хора с по-големи възможности за защита ме посъветваха да не се замесвам като свидетел по делото.
Интересите на разследването са най-вече дали съм била очевидец на отношенията и връзките между хората, спрягани като ръководители на проституцията в града ни. И дали е истина, описаното от мен в романите ми. И в двата случая отговорът ми е „Не!”, но ще добавя: в книгите, както често става, фантазия и предположения тясно се преплитат с реалност. Сигурна съм, че всеки може да долови сам границата между измислено и действително. Но за предубедените и тези, които догониха Америка поне в едно: разнобразни съдебни искове и параноя, ще кажа: нито един от героите ми, дори тези, припознати като публични личности, нямат напълно копиран от реалния живот прототип. Освен измислени герои в книгите ми има и измислени организации. Плод на авторско въображение са и служители на съществуващи организации. Благодарна на България като държава и в частност на нейните жители, за това, че със слухове, разнасяни сутрин по улиците преди млякото и вестниците, подхраниха въображението ми.
Протоколът за разпит няколко пъти бе пренаписван и подписван - настоявах да се добавят или премахнат неща, които не звучат така, както съм ги казала. Но сега вече не съм сигурна какво съм подписала, защото напълно непознати хора ми казват, че в показанията ми пише това или онова, което не би трябвало да се съдържа в тях. Така или иначе не смятам да се явявам като свидетел в съда. Само се питам кому е нужно по подмолен начин да се въвлича човек в дело, което и без това е предрешено.
Ако напиша документална книга по самото дело, бих я нарекла: „Голямото докарване пред Европа!”. И ще се разказва как показваме на европейците, че правим нещо по въпроса с решаване на ширещата се у нас престъпност - създаваме шумни съдебни процеси с нищожни присъди. И вълкът сит, и агнето цяло. Бог да прости овчаря, че и овчарското куче!
Ако напиша художествен роман, той ще се казва: „Време за разплата”. И драгите читатели ще се запознаят с моите фантазии на тема: който не плаща комуто и когато е нужно, влиза в затвора за малко, колкото да си даде парите.
Мнението ми за наказанията, налагани по дела със споразумения е, че те може и да спестяват някой лев на държавата, но спестяват повече от наказанието на престъпниците и не действат възпитателно на останалите. Съгласна съм, че нашите затвори не са места, които връщат сгрешилия в правия път. Но ако наказанията за подобни престъпления са нищожни - единственият извод, който си правят наказаните, е: „Лесно ми се размина, ще продължа по същия начин и като изляза на свобода!?”. Същото си мислят и обикновените граждани: „Я, виж, съседът не го наказаха, аз защо да спазвам тогава закона!?”.

четвъртък, 18 юни 2009 г.

По какво се познава, че тече предизборна кампания:

1. По телевизора ден и нощ рекламират хора, на които, съдейки по всичко, им растат на гърба крила.
2. Пощенската ви кутия се препълва с вестници и брошури, за които не сте абонирани.
3. Журналистите престават да се замерят един друг с обиди и кротко пушат цигара от цигара пред партийите централи.
4. Изведнъж разбирате, че през цялото време някой се е грижил за вас.
5. На оградата ми вместо надпис „Забрането лепенето на афиши!”, се появяват плакати с надпис „Заедно ще спасим града!”.
6. Във вестниците се появяват заглавия от типа „Богатство и честност в едно лице!”, „Ние ти вярваме, г-н...!”, „”Как търговията с отпадъци ще ни позволи да оздравим екологията и ще подобри социалния фон!”
7. На спирките вместо обяви с изображения на Електра, Клеопатра, се появяват листовки с портрети на Иван, Петър, Стоян...
8. От Министерския съвет масово изнасят кутии от ксероксна хартия.

Семеен разговор

Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (мълчи заинтригуван)
Тя: Знаеш ли?!… Влюбена съм…
Той: (мълчи предпазливо)
Тя: Не, не в теб…
Той: (мълчи огорчено)
Тя: Да... Но и не съжалявам за това…
Той: (мълчи осъдително)
Тя: Сигурно искаш да знаеш в кого?!
Той: (мълчи утвърдително)
Тя: В Дани.
Той: (мълчи възмутено)
Тя: Не, не си мисли, че става дума за твоя приятел от детство. Той въобще не е мъж...
Той: (мълчи неразбиращо)
Тя: В нашата съседка...
Той: (мълчи потресено)
Тя: Да, аз я обичам и то отдавна.
Той: (мълчи презрително)
Тя: И Дани ме обича...
Той: (мълчи с погнуса)
Тя: Да, аз знаех, че така ще отнесеш към това... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (мълчи унищожително)
Тя: Надявам се, че няма да възпрепятстваш нашите чувства!
Той: (мълчи зловещо)
Тя: Дани е чудесен човек, тя е добра, щедра...
Той: (мълчи с насмешка)
Тя: А ти... Ти отдавна не ми правиш никакви подаръци... Никъде не ме водиш...
Той: (мълчи заядливо)
Тя: И не ми дръж такъв тон...
Той: (мълчи разразнително)
Тя: Господи, ама що за чудовище имам за мъж!?
Той: (мълчи злобно)
Тя: Дебелокожо същество. Винаги мислиш само за себе си.
Той: (мълчи ненавиждащо)
Тя: Ти никога не си ме обичал!
Той: (мълчи тъжно)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно...
Той: (мълчи протестиращо)
Тя: Гадина, негодник!
Той: (мълчи обидено)
Тя: А аз търпях мълчаливо!
Той: (мълчи тактично)
Тя: Животът ми провали! Защо ли не се ожених за Иван... както казваше мама...
Той: (мълчи саркастично)
Тя: Каква глупачка съм била!
Той: (мълчи красноречиво)
Тя: Надсмиваш ми се? Е, тогава край - напускам те!
Той: (мълчи изплашено)
Тя: Да, напускам те! Нямам повече сили... Този твой сарказъм... постоянната ти ирония ... омръзнаха ми!
Той: (мълчи умоляващо)
Тя: Какво? Не ти харесва, нали?! Уплаши се?!
Той: (мълчи жално)
Тя: Добре, де... Не се притеснявай, засега ще остана с теб...
Той: (мълчи облекчено)
Тя: Но ти трябва да цениш добротата ми!
Той: (мълчи благодарно)
Тя: Добре,бе, лицемер... Но трябва да ти кажа нещо за Дани... Мъжът й е алкохолик... и пие непрекъснато...
Той: (мълчи злорадо)
Тя: Тя търпеше досега всичко, но вчера й посегнал и го напуснала. А аз оставам с теб, забележи - а тя го напуска... С две думи сега няма къде да живее.
Той: (мълчи съчувствено)
Тя: Поканих я да поживее известно време у нас... Тя и майка й...
Той: (мълчи нецензурно)
Тя: Не се впрягай - те заемат съвсем малко място - при техните размери...
Той: (мълчи трагично)
Тя: Ето виждаш ли - даже няма какво да възразиш. Винаги съм казвала, че само ти ме разбираш, както никой друг.
Той: (мълчание преди припадане)
Тя: Всичко ще бъде прекрасно. Даже вече реших как ще се разпределим. Дани ще спи с мен, а майка й тук на дивана. Така е много удобно, нали?
Той: (мълчи гробовно)
Тя: Престани да се мръщиш, ще видиш, че Дани е чудесна! Тя за теб само хубави работи говори. Понякога даже е съжалява, че мъжът й не прилича на теб...
Той: (мъртво мълчание)
Тя: Да, миличък... А като се замисли човек, знаеш ли колко проблеми ще се решат, ако всички мъже бъдат като теб - богати, неми и парализирани...
.

Няколко типа пикаещи мъже

Нервак: Не намирайки ципа на панталоните (обути обратно със задницата отпред), ги разкъсват в гнева си.
Общителен: Пикае само в комнания, независимо това дали иска или не.
Срамежлив: Отлага процеса с престъпване от крак на крак, докато не остане сам.
Музикален: Силно си подсвирква, разглеждайки през преградката инструмента на съседа.
Мияч: Ако писоарите са заети, пикае в мивката.
Предпазлив: Пикае без да хваща инструмента си в ръка и го прикрива с вратовръзката си.
Славолюбив: Разкопчава ципа си 15 сантиметра, макар да са достатъчни само пет.
Разконцентриран: Разкопчава сакото, намира вратовръзката и пикае в панталоните си.
Преебан: Неуверен в своята полова принадлежност, тайно изследва инструмента си преди процеса.
Неудачник: Стои известно време, попръдва, опитва се да пикае, но безуспешно. В края на краищата тихичко изчезва, озъртайки се.
Подлец: Тихо пърди, души въздуха и укорително гледа на съседа отляво.
Разсеян: Пикае върху краката си, тръгва си с незатворен цип и намества всяко яйце поне десет минути.
Инфантилен: С интерес наблюдава балончетата в тоалетната чиния по време на процеса.
Делови: Чете книга или вестник, докато пикае.
Ковач: Почуква с инструмента си по ръба на писоара, за да стръска капките.
Алкохолик: Открива си инструмента, вижда, че са два и прибира единия обратно.
Кривоглед: Застава пред един писоар, а пикае в съседен.
Срамежлив: Скрива инструмента си с две ръце и пикае през пръстите си.
Непохватен: Кихта и пръска от главата до краката съседите.
Чистоплътен: Изтрива инструмента след осъществяване на процеса с носна къпра.
Плах: Застава пред писоара, неуверено се оглежда и пикае на пода.
Досадник: Пикае след всяка чаша вода.
Експериментатор: Опитва се да пикае на горе с цел наблюдение траекторията на урината.
Фокусник: Изважда инструмента, с плавно движение го скрива в ръкава си. След това пред очите на изумената публика, го измъква от джоба на съседа.
Невнимателен: Изхитрява се да опикае тоалетната чиния, палците и собствените си обуща и след това забравя да ги измие.
Щедър: Пикае с три струи.
Нетърпелив: Започва да пикае, още докато отваря ципа си.
Онанист: Пикае и стиска инструмента си в юмрюк, поглаждайки го по време на процеса.
Военен: Пикае, стоейки мирно, с равна струя с мощен напор.
Слаботелесен: Държи се за преградката, за да не го изтласка напора на струята.
Неуравновесен: Пикае на порции с най-малко три влизания в тоалетната.
Мнителен: Измива тоалетната преди да пикае, след процеса помирисва пръстите си и оглежда панталоните си.
Гърбав: Пикае, подпрял чело в стената.
Развъртян: Докато пикае, успява да си бръкне в ухото, да плюе, да се изсекне, да се почеше по задника и да си приглади бретона (без да си измие ръката).
Педант: След процеса изтрива инструмента с мека кърпичка и го прибра в калъф.
Полов гигант: Мъчително преценява в каква дупка да си напъха инструмената този път.
Любознателен: Чете внимателно надписите на стените и препикава всички наоколо.
Скандалджия: Опикавайки писоара, силно се възмущава по повод на мръсотията в тоалетната.
Скъперник: Никога не пуска вода, защото му е жал.

Какво може да се научи от порнофилмите

1. Ако сте крадец и ви заловят на местопрестъплението, в най-лошия случай ще ви се наложи да правите любов с домакинята.
2. Изнасилването и паркирането в подземен гараж са неща взаимносвързани и обичайни.
3. Снежанка е нимфоманка.
4. В търговските фирми успешните сделки завършват със сексуални оргии.
5. За да получите орален секс, е достатъчно да поискате огънче от стояща на улицата девойка.
6. Ако видите в парка двойка да се занимава със секс, веднага смело се приближавайте до тях и участвайте - ще ви се зарадват.
7. Болниците и поликлините в действителност са прикрити публични домове.
8. Сега вече знаем защо учителят оставя ученичките след часовете.
9. Водопроводчик е най-сексуалната професия.
10. Да живееш в хотел и да не спиш с камариерката си е направо позор.
11. Всички жени обожават аналния секс.
12. Докато се занимавате със секс, е прието силно и възторжено да се коментира случващото се.
13. Всички стоки в секс магазините може да се „премерят”.
14. Полицейските участъци са законспирирани садомазохични тайни квартири.
15. Зъболекар и гинеколог са едно и също нещо.
16. Секретарките обичат да говорят по телефона, докато правят секс с шефа си.
17. Всичко, което си мислите за манекенките, е вярно.
18. Продавачите в сексмагазините са притеснителни маниаци.
19. Силиконовите гърди са били разпространени и през средните векове.
20. Ясно е защо във влаковете тоалетните винаги са заети.
21. Статистическите 16 сантиметра са лъжа.
22. Секс в зимна гора е нещо напълно обичайно.
23. Надзиратели в мъжките затвори обикновено са жени.
24. Свадбата обикновено завъшва с всеобщо обладаване на булката.
25. Порнофилмите имат и режисьори.

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Основни правила и практични съвети за котки


1. Грижете се нито една врата в къщата, където живеете, да не остава затворена. За да отворите това съоръжение, застанете на задни лапи и натискайте с предните. След това не е задължително то да се ползва. Но ако сте успели да отворите външна врата, застанете така, че едната половина на тялото да остане отвън, а другата вътре в къщата и си мислете за нещо отвлечено. Особено е важно това да се прави зимно време или когато вали дъжд, и даже, когато е сезонът на комарите. Въртящи врати избягвайте винаги.
2. Ако ви се гади, веднага се качвайте на фотьойл. Ако не успеете да стигнете до такъв, намерете персийския килим в къщата. Ако няма персийски килим и мокет върши работа. Когато повръщате, се уверете, че сте оставили следа с дължина минимум на стъпка от бос човешки крак.
3. Винаги съпровождайте гостите в тоалетната. Не е задължително да правите нещо там, просто седете и гледайте.
4. Ако един от вашите хора е зает с нещо, а друг е свободен, оставайте при заетия. Това се нарича „да помагам” или „преча”. По-долу са приведени правила, с които вашата намеса ще е най-ефективна:
- Като наблюдавате приготвяне на храна, заставайте до лявото стъпало на готвещия. В това положение вие сте невидими и има голяма вероятност да бъдете настъпани, а след това да ви вдигнат, утешат и нахранят допълнително;
- Когато човек чете книга, се настанете удобно под брадичката му между очите и текста, разбира се, ако не сте успели да легнете напреко на самата книга;
- В случаите на бродиране и плетене, настанявайте се изцяло върху работата или поне върху най-важната й част. От време на време (колкото е възможно по-често) докосвайте куки, кълбета, конци и прочие инструменти. Работещият може да се опитва да отвлича вниманието ви, но вие бъдете концентрирани. Помнете - ваша задача е да пречите на работата. Пък каквото и да казват хората, от бродерия и плетка става чудесен хамак;
- Не забравяйте да възпрепятствате хората, когато се занимават с изчисляване на данъци, текущи сметки (веднъж месечно), коледни картички (веднъж годишно) и други подобни хартиени работи. Преди всичко седнете върху хартията, с която работят. Ако ви прогонят, тъжно гледайте из-под масата. Когато процесът протича както трябва, овъргаляйте се върху хартиите и ги разпръснете във възможно максимално най-голям радиус. След като ви изгонят вторично, събаряйте от масата едно по едно - химикали, моливи, гумички и прочие;
- Когато човек държи пред очите си вестник, винаги скачайте от обратната страна. Хората обичат скокове!
5. Колкото е възможно по-често профучавайте пред краката на хората на максимално близко разстояние, особено на стълбища, в тъмнина, когато са заети ръцете им и най-вече когато стават сутрин рано. Това развива у тях кординация на движенията.
6. Нощем винаги спете върху човека по такъв начин, че той да не може да помръдне даже.
7. Игрите са най-важната част от живота ви. Затова се наспивайте през деня както трябва, за да сте във форма за нощни игри. Играйте, но никога не забравяйте да поддържате чисто своето достойнство. Ако по време на игра се е случило някакво досадно недоразумение - като падане от дивана, веднага измийте тази част от своето тяло. По-долу са описани няколко любими котешки игри:
- Да хванем мишката. Хората се опитват да ни убедят, че мърдащите неща под одеалото са техните ръце и крака. Но вие не вярвайте. В действителност под одеалото лежат креватни мишки. Носят се слухове, че това са най-вкусните мишки на света, макар, че още нито една котка не е успяла да хване такава мишка. Говори се още, че само най-свирепа атака може да ги зашемети за момент, достатъчен вие да се шмугнете под одеалото и да ги откриете. Пробвайте - може да се окажете първата котка, хванала креватна мишка.
- Да защитим хълма. За тази игра е нужна една котка най-малко, а колкото повече, толкова по-весело. Спящият човек (може и група хора) е хълмът, който трябва да изкачите. Той се обгражда във вид на защита от други котки. Този, който успее да се задържи върху човека, е победител в рунда. Всъщност самата игра позволява да се разработват различни тактически способи, само не бива да се забравя, че топографията на военните действия е нестабилна.
Внимание: прекаленото увличане по играта, може да доведе до изгонване от леглото и въобще от спалнята. Затова още докато се размърда човекът в леглото - веднага започвайте да мъркате и се притискайте към него. Това ще ви даде малко време, докато той отново да заспи.
- Всеки малък предмет е потенциална играчка. Щом си го вземете, бягайте веднага с него под леглото. Ако човекът успее да ви го отнеме, заемете дълбоко наскърбен вид. Задължително проследете къде ще го прибере, за да имате после възможност да си го върнете. Два надеждни източника на играчки са рафтчета и кошчето за боклук. Като има няколко разновидности котешки играчки:
--блестящи предмети: ключове, брошки и пръстени. Тези неща трябва да се крият много добре, за да не могат други котки или хора да си игрят с тях. Те са идеални играчки за хокей на паркет или балатум.
-- висящи и мотаещи се дреболии: кабели, въженца, златни синджирчета също са отлични играчки. Хората обожават да ги клатят в очакване ние да ги ловим. Когато висулката са намира под вестник или килим, тя вълшебно се превръща в вестникарска или килимена мишка, която трябва да се хване на всяка цена. Но бъде внимателни: хората са коварни и може да се опитат да ви заставят да загубите своето достойнство.
--в картонени кутии обитават картонени мишки. Те са малки и се маскират с цвета на кашона, затова е трудно се виждат. Но вие може да ги откривате по шумолящите звуци, които създават, докато се штурат из него. Трябва да направите всичко възможно, дори да разкъсате кашона на малки парченца, ако е нужно, за да хванете тези мишки. Прекрасна игра с внезапна атака може да се получи, ако вътре има друга котка, ловуваща картонена мишка. Такава ситуация обикновено завършва с игра на гоненица.
8. За да спи, играе и пречи да се работи, котката трябва да се храни. Самият процес на приемане на храна е само половината от удоволствието. Другата половина се заключава в това да се открие храната. При котките има два начина за получаване на храна. Първо - нужно е да убедите човека, че вие умирате и спешно, веднага е наложително да ядете. Ето няколко методи за набавяне на хляб насъщен: те включват в себе си (без да се ограничаваме само в това) скачане върху колене на човек с силно мъркане, настаняване на прага между кухнята и столовата, настоятелен, втренчен поглед, търкане в краката на човек, когато той седи и се храни, съпроводено с жално мяукане.
Второ - за котешкото достойнство е унизително директно да моли за храна, както правят някои по-нисши форми на живот като кучетата. Има редица методи, позволяващи да бъдете уверени, че човекът няма да забрави за вашето съществуване:
- когато хората се хранят, следете за това крайчето на опашката ви задължително да влиза в чинията от време на време, най-вече когато хранещият се не гледа, после бавно я облизвайте;
- никога не яжте от своя купичка, ако може да отмъкнете нещо от масата;
- никога не пийте от своя купичка, ако чашата на човека е достатъчно пълна, за да е удобно да пиете от нея;
- ако сте хванали нещо неизвестно, бъдете вежливи и първо се запознайте. Проявете настойчивост - вашата храна обикновено не е толкова възпитана и ще се старае да избяга (отлети, отпълзи, отплува);
- остатъците от масата са деликатеси, с които хората се разделят с голяма неохота.
9. Както е казано по-горе, за да има сили за игра, котката е длъжна да се наспи добре. По принцип не е сложно да се намери място, където уютно да се свиете на кълбо. Подходяща е всяка повърхност, върху която човек обича да сяда, особено ако отлично контрастира с цвета на вашата козина. Добре е това място да е в близост до слънце, радиатор или печка. Безусловно хубави места има и извън къщата, но те притежават няколко недостатъка, а именно: качеството им зависи от сезона и климатичните условия (настоящи и минали). Като добър компромис се приема отворен прозорец и тераса.
10. За точене на нокти съветваме котките да употребяват всички места, които могат да им предоставят хората. Последните имат навик да защитават това, което смятат за своя собственост и ще бъдат винаги недоволни, ако ви открият да мотаете нокти около „собствеността”. Но няма да помогне, и ако като истински страхливец го правите, когато тях ги няма, понеже те и без това са доста наблюдателни. Ако сте улична котка, за целта може да ползвате и дървета. Но и на двата вида котки не се препоръчва да чешат нокти върху човек.
11. Главно предназначение на хората е храна, игра и общуване с тях, а също така и почистване на тоалетната. Като е много важно да поддържате своето достойнство пред очите им, за да не забравят кой командва вкъщи. Хората трябва да знаят и основните правила, написани тук. Те могат да бъдат обучени, ако се започне още от самото начало и се прояви насточивост.

И сега какво правим?!

http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/06/11/734615_sluchaiat_danov_i_sie_ili_za_vuzhodut_na_edno_padenie/?ref=rss

неделя, 7 юни 2009 г.

Предупреждение за убийство


Ти не знаеш, но аз пиша това предупреждение с цел спасяване на драгоценният ти живот, понеже отдавна не съм била толкова близо до това да направя нещо от сорта на най-лошите неща. Например: да откъсна с голи ръце опашката ти и да я изям пред очите ти. Ти си единственото живо същество на планетата, впрочем не трябва да издребнявам: в цялата галактика, способно да ме доведе за минимално количество време до максимално качество ярост. На мен ми е напълно неясно защо така странно ме гледаш, когато съскам и издавам нечленоразделни звуци. Ти не може да не признаеш, че аз съм невероятно милосърден човек. Нещо повече, това, че си жива и здрава, при това добре хранена, говори, че не само съм милосърдна, а даже се явявам олицетворение на милосърдието.
Нали не те убих, когато в пореден пристъп на любов се опита да се качиш на гърба на стола, на който седя пред компютъра. Помниш ли? За малко не успя. Но пък много по-добре от най-добрите фризьори в града с очарователните си нокътчета остави върху главата ми няколко разреза, невероятно успоредни един на друг. И след като не успя да се задържиш на позиция, се спусна по същия начин и към шията ми. Да, тогава бях близо до убийство, но не направих нищо. И не сравнявай това, че те наврях под дивана, съскайки много по-агресивоно от всеки твой уличен събрат, с моите страдания, когато се опитвах да обясня на на целия честен народ, че нямам нов страстен любовник. Гордо обяснявах, че две вертикални лилавеещи чертици по шията са последен писък на модата и заменят диамантена огърлица. И да не забравяме, че душераздирателният ми писък ще стряска съня на съседите до края на дните им. Но пък от друга страна не е зле да ти поблагодаря - без теб никога нямаше да разбера, че белите ми дробове са толкова обемни, простират се, така да се каже, едва ли не до коленете.
Аз не те убих, когато се мяташе из цялата къща в найлонова торбичка, омотана в дръжките й. Даже съм съгласна с теб, че ти не беше виновна. Разбира се, аз не трябваше да оставям безпризорна торбичка на пода. Захвърлени пакети събуждат в теб майчински инстинкт. Ти тичаш да ги утешаваш, а те, подлите се нахвърлят върху теб и те обгръщат всеобятно. Естествено, това много те плаши и само по тази причина ти летиш от пода върху храдилника, от хладилника на печката, от печката по масата, компютъра, дивана и накрая в банята. И нима може да се сравнят с твоя ужас няколко счупени чинии, две прекатурени статуетки, обърнат стол, строшена на сол кристална ваза, разпръснат панер с пране, съборена на земята тенджера. Само сухар като мен не може да разбере чувствителната ти душа. И тогава аз отново само съсках и те оплювах, когато ти се бе трамбовала под храдилника и от там изказваше възмущението си към моето неразбиране.
Аз не те убих, когато се вмъкна в пералнята, подмамена от миризма на омекотител за бельо, и маркира всичко, намиращо се вътре, опитвайки се по този начин да ми обясниш, че да замина за два дни без теб си е истинска свинщина от моя страна. Ти искрено не разбра защо се наложи отново да стоиш наказана, понеже явно по-добре от мен разбираш, че всичко може да се поправи като се посипе прането с няколко порции прах и аз изгубя за това цял ден. Постигна своето - цял ден си стоях в къщи. Твоята миризма в бельото ми се всмука значително по-бързо и трайно, отколкото миризмата на всички омекотители, взети заедно и умножени по пет. За какво толкова мисли перилната промишленост, не зная. Всички реклами са направо лъжа и измама. Впрочем между кетчуп, кал, сладко (от ягоди и праскови), шоколад и мастило, аз действително не мога да намеря нищо, което да е поне малко близко до мащабите на катаклизма, който ти устрои с твоето маркиране! И аз, забележи, не те убих. Не можах да се навра под хладилника, ако трябва да съм откровенна до край.
Аз не те убивам, за това, че всички съседи ме гледат като да съм полудяла. Не са те виждали никога да излизаш или влизаш вкъщи. Виждат само мен. И как няма да не се съмняват в моята невменяемост като слушат дивите ми крясъци и съскането ми, издавани според тях в напълно пуст дом. Няма да се учудя, ако някога извикат полиция или „Бърза помощ”, по-скоро се чудя на тяхното търпение.
Аз не те убих, когато от всички мои плюшени играчки (три на брой) ти измъкна пълнежа, стараейки се да се устроиш по-удобно. Или пък може да си решила, че ватата не им подхожда на цвета на очите. Какво пък! Даже не ти се карах. Вярно, наложи си отново да се трамбоваш под хладилника, докато измъквах същата тази вата от всички достъпни за теб места, включително гардероб, библиотека, нощни шкафчета.
Но да откраднеш, чуваш ли, да крадеш моето последно, чуваш ли - последно парченце сирене, само за да го надробиш и напъхаш в маратонките ми?! Ти, която без друго не ядеш нищо освен най-скъпа котешка храна! За какъв дявол ти бе нужно да го вземаш!? Защо си го разнасяла по цялата къща, оставяйки зад себе си мазна диря? И какво са ти виновни маратонките ми и най-вече аз, която като се опитах да ги обуя напълно усетих как се чувстват спагети в собствен сос?
На теб говоря! По-добре не излизай в близко време из под хладилника. Аз може и да съм милосърдна, но мога да сгреша случайно, независимо от моята милосърдна същност и даже бих казала въпреки нея. С това приключвам, макар отлично да зная, че между нас още не всичко е казано до край!

10 мъжки фрази, омразни на жените

"Какво ще ми подариш!?”, „Не съм ли надебеляла!?” „Наистина ли ме обичаш?!”, „Нека просто да си полежим!” и вечното „Ох, нямам какво да облека!” . Ето някои от най-омразните женски фрази, които е публикувал един познат в блога си и призовава коментаторите да разширят списъка, но в отговорите се включват главно момичета, които „няма какво да облекат”! Реших да напиша отговор, защото аз... Да, понякога и аз няма, ама наистина няма какво да облека. Това е най-забележимо, когато сутрин се суетя да се приготвя бързо за работа. И ми се налага да си напомням да не забравя да си сложа туш на миглите на дясното око, защото още докато оправям лявото, забравям за дясното, тъй като от кухнята се носи мрънкане: „Със салам ли!? Нали ти казах, че искам с бекон!”. Какво трябва да се направи в такъв случай: да изографисвам дясното око или да се оправдавам, че вчера именно той е забравил да купи бекон, а може би все пак с ужас да забележа, че е време да бягам на работа, като преди това все пак е нужно нещо да облека! А няма какво!
И нима от голяма радост и увереност в себе си една нещастна жена ще започне пита мъжа до себе си - обичаш ли ме или не и дали не е добавила някое килце отгоре си? Навярно той отдавна не й е казвал, че я обича, не я е наричал „най-красивата на света”, най-малко от преди два часа. Ами нека да го повтори! Какво? Да не би пък от това да му се откъсне езикът, я!?
Но има няколко мъжки фрази, на които просто няма какво да се отговори!
„Аз такова нещо не помня!” - Обикновено подобна фраза се произнася, след като му напомня, че е обещал да прекара тази събота, пренасяйки мебелите на приятелката ми. Това, че той не го помни, не означава, че не и било!
„На никого нищо не дължа!” - Да, ако забравим за купените на лизинг автомобил и третия по ред нов модел телефон. Това нищо на никого ли е? Тогава защо е убеден, че аз съм му длъжна!?
„Бях пиян!” - Отлична стратегия - публично да се нарече негодник и след това автоматично се приеме, че негодникът има право да прави гадости.
„Хайде да не го слагаме! Аз ще контролирам нещата!” - Тук само децата няма да разберат какво да не слагаме. Ами тогава „просто да си полежим”, а? На мен също ми се иска да контролирам нещата, особено като става дума за собственото ми тяло!
„Зает бях - работех!” - Няма лошо - работата е за това да се работи. Но интересно какъв невероятен хонорар са обещали на човек, за да работи четири денонощия като роб на галера, без да има нито една свободна минутка да позвъни на жена си!?
„Даже не зная откъде ми дойде на ум!” - Това върви добре в комбинация с „Бях пиян!”. А, бе, аз се сещам откъде, но няма да произнасям думата, че е много публично пространството тук!
„Майка ми не глади така ризите!” - Тя и моята майка ми каза да не се хваща с него! Ама аз да не би да я послушах!?
„Не разбирам за какво говориш!” - Не разбира или с всички сили се старае да не разбере!?
„Виждала ли си ми чорапите?” - Любимите чорапи! „Май ги видях в кухнята под масата или пък където си ги оставил, докато гледа футбол.” е правилният отговор. Или: „Да не би да са онези три прашни купчинки, дето месец и половина скучаят под леглото! Те ли са били?!”.
„Ти си умна, сама ще се справиш!” - Не, сами с всичко се оправят не умните, а селянките със здрав природен корен. Ние, дето молим да ни помогнат, сме само умни.

вторник, 2 юни 2009 г.

Задачки-закачки за ученици до пети клас

1. Избягвайки от час по физическо, Данчо и Ани се уединяват в класна стая. Данчо може да чуе човек, движещ се по коридора, преди последният да достигне на 7 метра от вратата на стаята, а Ани - на 3 метра. За да се приведе в приличен вид на Данчо му трябват 5 секунди, а на Ани - 11. В какво състояние ще завари учениците директорът, който се движи към класната стая по коридора с 2 км в час, ако: а) първи чуе стъпките Данчо, б) Данчо се увлече и първа чуе стъпките на директора Ани.
2. Решете задача 1, като вземете предвид, че по коридора със скорост 24 км в час се приближава и техния съученик Маринчо.
3. Любовните стонове на Таня се чуват на разстояние от 12 метра, на Петя - от 9 метра, а Ваня стене така тихо, че нея може да я чуят само от 3 метра. В една тиха нощ трите момичета решили да се разположат с кавалерите в равно поле, при това така да се разположат, че да се намират максимално най-близо една от друга, но да не чуват любовните си стенания. Определете големината на ъглите на триъгълника, който образуват трите влюбени двойки. Начертайте този триъгълник на милиметрова хартия в мащаб 1 см за 1 метър равно поле.
4. Запасът на въздух в гардероб е 300 литра. На несполучил любовник, скрил се в подобен шкаф, за да диша нормално му трябват 2 литра въздух за секунда. През дупките и ключалките на гардероба постъпва допълнително въздух 1 литър за секунда. Колко време може да остане любовника вътре, преди да загуби съзнание?
5. Деветокласникът Тошко е издълбал дупка с диаметър 6 мм в стената на женската съблекалня. През нея той може да вижда колената на момичетата, също така и 5 см над и под тях. Съблекалнята е с размер метър на метър. Докато се преобличат момичетата стоят по средата на кабинката. Какъв диаметър трябва да е дупката, за да може Тошко да вижда това, което се намира на 30 сантиметра над коляното?
6. Невинната деветокласничка Стефка стиска краката си със сила 8 нютона. Известният училищен любовчия Тошко се опитва да разтвори колената й с длан, прилагайки усилие 3 нютона. Използвайки страстни думички от типа „не се страхувай, ма, никой няма да разбере” и „само мъничко, моля те”, той постига намаляване на стискането с още 1 нютон. Но на него му е известно, че продължителна целувка със засмукване, намалява стискането с още 0,5 нютона за един час. Колко време ще му се наложи на Тошко да целува страстно Стефка, докато тя разтвори кратата си?
7. Сърцето на развълнувания от любовни ласки Иван прави 144 удара в минута. Към нормалния си ритъм - 75 удара в минута, то се възвръща след 41 секунди. При приятелката му Соня данните съответно са от 130 на 78 за 60. Съществува ли миг, когато сърцата им ще бият с един и същ ритъм и колко секунди след приключване на любовния акт ще настъпи това?
8. Най-важният мъжки орган в спокойно състояние има форма на цилиндър с размери: диаметър 3 и дължина 8 см. Работният край на конструкцията представлява полусфера със същия диаметър. В работно състояние увеличеният орган има дължина 16 см и диаметър 4 см. Изчислите количеството кръв, предизвиква уголемяването, като пренебрегнете силата на стискане.
9. На 14 февруари Мими получила 18 бележки с еротично съдържание. В три от тях й се обясняват в любов, в четири - сурово питат дали си спомня какви обещания е давала, в пет - я канят на кино, в две има откровени рисунки, останалите съдържат похотливи предложения. Колко „неприлични” предложения е получила Мими?
10. По време на лятната ваканция на Ленчето направили няколко скъпоструващи операции за възстановяване на девствеността. За всички операции тя платила 96 хилядарки в евро. Колко пъти момичето се е разделяло с девствеността си, ако се знае, че всяка операция е струвала с 16 хиляди по-скъпо от предишната?

Как да познаем дали до един мъж има жена?

Всички мъже се делят на такива, които имат жена и такива, дето нямат Опитните жени с лекота определят свободна особа ли сте или не! По какъв признак? Ето по какъв...
Десет признака, че до вас има жена.
1. Брачната халка. Банално, но факт. Свидетелства за вашата несвобода. Където и да е - на ръката, в жабката на колата, на дъното на куфарчето - нея все пак я има, а значи има и жена, даже нещо повече - съпруга.
2. Вътрешен джоб на сакото - ако нещо е скрито там, значи има от кого. Когато си сам няма от кого какво да се крие (колкото и пари да имаш, твои са си). С вътрешния джоб същестуват минимум четири аспекта - първо: крие се нещо, за да има достатъчно, второ: да е на по-надеждно място, трето: да се ползва еднолично и четвърто: да се ползва оперативно и своевременно. Май и банкоматите бяха измислени от женени мъже?
3. Коремче и втора брадичка - това един от явните плюсове на женените мъже: регулярни обилни вечери. (Че за какво друго може да служи съпругата, ако не да се упражнява в кухнята?). Като резултат от изхранването се появява първо коремче, после - втора брадичка.
4. Изражението на очите - може да се охарактеризира с една единствена фраза: „сит котарак”. На него никой не му трябва, на него и така му е добре. Няма я искрата на блуждаещия, търсещ поглед. Ако на съседната маса в ресторант седи симпатична мадама, той ще погледне към нея и в очите му ще се чете: „Аз бих се запознал с теб, малката, но не искам да ставам от масата!”.
5. Осми март - черен ден. Преди всеки осми март вие като полудял се носите по магазините да търсите подарък. И на вечния въпрос „Кой е виновен?” за вашите страдания, може да се отговори точно и ясно: Клара Цеткин и Роза Люксембург. Тази двойчица е измислила световния женски ден, вероято поради липса на достатъчно мъжко внимание. Обичайте жените, те все още нещо ще измислят.
6. Кутийки с крем на рафтчето в банята. Верният признак, че тя вече се преселила. За това свидетелстват също така и зъбната четка, „забравени” предмети като бельо, чехлички, червила, да не говорим за миризмите от парфюми... По такъв странен метод жените „маркрат територия”.
7. Из дома ви бягат палави деца. Децата не се вземат просто така от никъде. Ако са се появили, значи някъде наоколо има и жена. Това е научно доказан факт. Същото се отнася за тъщата.
8. Мирише на нещо. Миризма на готвещата се храна, нов дезодорант, лек аромат на средства за унищожаване на молци (колко е нехуманно това)... Това всичко е следствие от бурна женска дейност. Ето, докато я нямаше, не миришеше на нищо.
9. Непознат мъж в гардероба. Ситуацията е класическа: „Ти к`во правиш тука, бе?!” - „Няма да ми повярваш, но чакам трамвай да мине!”. Подобни сюрпризи са възможни само ако има жена. А вие трябва да чистите след тях.
10. Вкъщи постояно звъни телефон. Да, обичат да си дърдорят по телефона те, жените. Вие не може да се вредите да позвъните. Ако все още живеете отделно, тя навярно си бърбори с вас, а ако живеете заедно, говори по вашия телефон с други.
Десет признака, че до вас няма жена:
1. Обядвате и вечеряте в ресторант. Че къде другаде?! Да готвите сам -прекалено задължаващо, да ходите при други жени да ви готвят – не върви. Изходите са два. Да си приготвяте нещо сам, но по-често няма време и желание, или да хапнете в ресторант. Второто, разбира се, е доста по-приятно.
2. Мръсни чорапи се търкалят из цялата къща на най-неочаквани места. Това, че местата са неочаквани, си мислят само жените. Някои хора смятат, че именно там им е мястото. Междупрочем къде сложихте вчера чорапите си?!
3. В хладилника ви една мишка се е обесила. Това е най-главният признак за ергенски живот. Но все пак в хладилника би трябвало да има нещо. Като правило, то е само това, което изисква най-малко време на приготвяне - сирене, салам, бира. В крен случай - кисели краставички.
4. Мръсни чинии запълват мивката. Няма по-противно занимание от това да се мият чинии. При това няма никакъв смисъл да се прави, защото всичко измито отново става мръсно почти моментално. Една забележителна рецепта: да се използват само две чинии и два прибора. Наистина, по този признак е най-лесно да се иднетифицира ергенът.
5. Леко недоизгладена риза. Тя, разбира се, е въобще не е гладена, но нали под сакото и без това не се вижда... Опитните жени казват, че мъжете никога няма да се научат да гладят. Освен ако не сте собственик на „Частна пералня”.
6. Скъсано копче. То винаги се къса в най-неподходящия момент, като правило в средата на работния ден. А след това вие постоянно забравяте да го зашиете. Да и някак не се получава - иглата ви избожда до болка пръстите... По дяволите, как го правят това жените?!
7. Порносписания. Съвместно разглеждане на голи мадами - това е само за разкрепостени двойки. А те не са толкова много Така, че или няколко мадами в списание, или една в леглото. Изборът е ваш!
8. Кутия с презервативи на нощното шкафче. Това е много ценна вещ. Винаги може да влезе в употреба. Ако имахте жена или поне постоянна приятелка, която има навика да си вре носа където не й е работа, вие никога не бихте държали там този предмет ”от първа необходимост”!
9. Мръсотия из цялата къща (особено под кревата и в ъглите). Още от древни времена свещенно задължение на жените било да се грижат за огнището, а мъжете - да снабдяват с храна. Искали са прогрес - постигнали са си го. Сега вече сами могат да си набавят храна. А на мъжете се налага сами да се грижат са своята ергенска пещера.
10. Вие предпочитате мъже. Без коментар.

Как депутат кара жена си да гледа световен футболен шампионат?

В началото на шампионата се провежда следния разговор:
Тя: Господи, нима гледаш футбол!? Как може?! Ти си толкова уважаван човек, председател на борда на директорите на три банки и депутат... Как може да имаш такива плебейски увлечения?!
Той: Жено, ние имаме вкъщи осем телевизора, две плазми и 110 сателитни канала. Не може ли погледаш своите „Отчаяни съпруги” в долния или горния хол, спалнята, мансардата или бара? За разнообразие може и в сауната. Не ме откъсвай от плебейските ми дела! Искам да съм близо до народа, разбираш ли? Остави ме на спокойствие!
Тя: Добре, ама искам да ми купиш нова кола!
Той: Пиле, за какво ти е, нали си имаш няколко!?
Тя: Писанчо, ама аз имам само 6. Трябват ми 7, за всеки ден от седмицата различна!
Той: Хайде да се договорим тогава - ако издържиш до края на шампионата и не ми досаждаш, ще ти купя нова кола, произвеждана в страната, победителка на финала. И за да не скучаеш цял месец ти предлагам пред всеки мач да уточняваме марките на колите. Като давам на теб предимство - аз ще съм за отбора с по-евтини коли, а ти - ще избираш скъпата марка.

Четвърт финал (Германия-Аржентина)
(начало на мача)
Тя: Искам Мерцедес. Правителствен клас, с всички екстри и бонус във вид на джип с охрана.
Той: Ами, добре, аз напротив... даже не зная какво да избера... На какво се возят в Аржентина. Ха! Ще ти купим крава, ездитна...
(след час и половина)
Тя: Уррра! Моят Мерседес е на крачка по-близо!!!!!

Четвърт финал (Италия-Украйна)
(начало на мача)
Той: Ако спечели Украйна, ти купувам Запорожец. Ще си имаш екзотика в гаража, че малко са ми омръзнали вече твоите „тигри” и Х5...
Тя: А ако победи Италия, искам още едно Феррари. Маранело. Такова още не съм имала!
(след час и половина)
Тя: Ох, сега как ще избирам? Мерседес или Ферарри?

Четвърт финал (Англия-Португалия)
(начало на мача)
Тя: Да! Цял живот мечтая за Ролс-Ройс. И сега ми се струва, че ще го имам - нали Англия е много по-силна! Пък и Бекъм е известен футболист.
Той: Срещу Ролс-Ройса ще играе велосипед, марка „Мейд ин Порто”. Не се сещам за нищо друго, което се произвежда там.
(след час и половина)
Тя: Не искам велосипед!

Четвърт финал (Бразилия-Франция)
(начало на мача)
Тя: Миличък, а може ли да ми купиш френския отбор от Формула-1! За Рено ти говоря, ама целия?!
Той: Може. Защото в мач с Бразилия Франция няма шансове. Даже няма и да споря с теб!
(след час и половина)
Той: Аааааа!!! Франция - на полуфинал??!!!

Полуфинал (Португалия-Франция)
(начало на мача)
Той: Значи френски отбор на Рено против велосипеда? Да не ме подведете, момчета!?
(след час и половина)
Тя: ДА! ДА! Зидан - любими мой! Всички сте юнаци! Обожавам французите!

Полуфинал (Германия-Италия)
(начало на мача)
Тя: Мерседес или Феррари?
Той: Не, мила, ще се наложи да избереш само една скъпа кола. Другата ще я заменим, нали се разбрахме - ти си за скъпа марка, аз съм за евтина!
Тя: Ами тогава Мерседес. Не вярвам на италианците. Нямат нито един нормален играч. Разчитат само на фалове и цирк...
Той: В противовес на теб - Фиат. Пунто. Да става майтап...
(след час и половина)
Тя: Много смешно, няма що? Какъв кошмар - Пунто?!

ФИНАЛ (Франция-Италия)
(начало на мача)
Тя/той: Ох, днес ще направя инфаркт. Къде е валерианът? Не, по-добре уски... Не, успокоително... Не, водка ми дай! Как бих могла да предвидя такъв изход? Отборът на Формула-1 срещу Фиат-Пунто. Господи, нима е възможно?! Дай ми сили да догледам всичко това и да не умра от разрив на сърцето! Моля те!
(след края на мача)
Тя /той: - Мръсници!

Инструкция за сексуална безопасност

Общи положения:
1. За безопасен секс (Страстен Ежедневен Комплексен Сеанс) се допускат лица от мъжки пол не по-млади от 18 години и лица от женски пол не по-стари от 75 години включително.
2. В сеанса участват не по-малко от двама души, може и сам, но е скучно и нездравословно.
3. За безопасен секс се допускат лица, притежаващи бележка, че не са болни от СПИН и поне дали кръв за анализ.
Преди започване на СЕАНСА:
1. Да се получи разрешение от партньора, партньорката или партньорите.
2. Да се провери наличието и изправността на органите, участващи в безопасния секс и средствата за индивидуална защита. В случай на откриване на неизправност, преди нейното отстраняване да не се пристъпва към безопасен секс.
3. Да се провери надежността на механизма за закрепване на средствата за ивдивидуална защита.
По време на сеанса:
1. Да се държат органите, участващи в безопасния секс, чисти и изряден вид.
2. Търсенето на ерогенните зони да става в строго съответствие на международните решения по правата на човека - да не се уронва честта и достойнството на партньора, партньорката и партньорите.
3. Категорично се забранява: да се прилагат „измикярски” средства за индивидуална защита, да се ползват предпазители, вече употребявани, да се снемат предпазните средства преди свършване на секса и да се спи по време на секс.
При приключване на сеанса:
1. Да се снемат средствата за индивидуална защита.
2. Да се приведе в ред обстановката.
3.Да се съобщи на партньора, парнтьорката, партньорите за приключването на секса.
Аварийни ситуации:
Към аварийни ситуации се отнасят: а) нежеланието на един от партньорите да всъпва в контакт, б) несъответствие на органите на партньорите, в) използване на алкохол и тютюневи изделия по време на сеанса, г) дефекти на средствата за индивидуална защита, д) травмиране поне на един от партньорите.
Действия по време на аварийна ситуация: при а,б,в,д да се смени парньора, партньорката, партньорите. При г - преустановяне на сеанса и подмяна на предпазителите.

Ех, защо не съм мъж?!

Първо на първо, ако бях мъж, бих имала много жени. Прекалено много, колкото си искам, защото бих умеела да общувам с тях и никоя не би ми отказала. Естествено, защото аз бих била обаятелен, напорист, уверен, сексуален, активен. Не се съмнявам, че жените биха ме харесвали. Аз също бих ги харесвала, но под ред. Никога не бих ги събирала на куп - това е жестоко и некрасиво, и не води до нищо хубаво. Нека всяка да си мисли, че е единствена и неповторима - главното е да й се повтаря това често: жените нали обичат с ушите си, но имат и слаба памет, затова са склонни често да питат и уточняват: „Какво каза - аз каква съм? Настина ли?” и прочие. С умело подбрани и на място казани думи жените мога да ви целуват до... (сами определете до къде искате да ви целуват).
Второ на второ, ако бях мъж, и с мъжете бих общувала по-лесно. Те биха ме приемали за свой и без да се притесняват от изразите, биха ми разказали в пушилнята всичко за жените, цялата истина. Че то иначе сега има някакво недоверие - все ми се струва, че колкото и да питам, колкото и настойчиво да гледам в очите, все нещо остава неизяснено. Някаква голяма мъжка тайна. И никога не мога да разбере какво мислят и най-вече какво искат от нас. Понякога ми се струва, че много важни решения се вземат пред писуарите, толкова важни, че после даже е трудно да се ръководиш от тях.
Освен това, така би ми било по-просто да живея. Бих имала стабилна нервна система и хуй. Най-накрая фразата „ще си го преместя от единия крачол в другия” ще придобие истински смисъл, а не би звучала иносказателно.
Към това може да се добави и че мъжете по-лесно се приобщават към всяка нова работа. Ако колективът е женски, то ще ме обичат като единствен мъж. Ако е мъжки, ще бъда равна сред равни. Даже в смесен колектив мъжете по-лесно се адаптират, тъй като сред мъжете са равни, а сред жените - глезени и харесвани в кратките минути на офисен отдих. А ще получавам и повече пари. (Нали помните вица за страната на куците: - „Ти куц ли си? - Да! - На, вземай повече пари?”)
Просто в нашето общество така е прието - като манталитет е.
Малко лирично отстъпление - тук му е мястото. Някога, отдавна, на друга работа и друг началник ми каза в лицето убийствена фраза, докато отхвърляше молбата ми за повишение на заплатата:
- За какво ви са повече пари?
- Как защо - питам аз - нали работя за двама?
- Е, и какво, нали си имате мъж?! - това е казано с ударение на „м”-то.
- Това пък каква връзка има?
- Как каква? Ами такава - той да ви издържа!
При което аз оставам с отворена уста като риба, изхвърлена от аквариум, приклепвам с ресници и замълчавам. Ако бях мъж, той би ми вдигнал заплатата само поради единия полов признак и пак по същата причина - че аз съм мъж и на мен ми трябват повече пари, за да издържам жена си. Ето от това става ясно, че мъжете по-лесно се разбират един друг.
Още повече, че на мъжете им е много по-просто да се грижат за себе си. Достатъчно е регулярно да се къпят, периодично да се постригват и режат ноктите си, както и да не обличат прекалено мръсни дрехи.
Най-накрая бих разбрала и такова понятие като „истинско мъжко приятелство”. Да, има доста интересни неща в мъжете...
В края на краищата, достатъчно е да направиш една жена щастлива и да смяташ, че животът не е бил напразен! В едно само не съм сигурна: наистина ли е толкова прекрасен светът, ако гледаш на него през очите на мъж?!

Международни рецепти за приготвяне на яйца

(Става дума не за онези яйца, за които има написана в блога ми инструкция как се чешат! -б.а.)
Чеченска: вземете 2 яйца за заложници...
Циганска: откраднете 2 яйца...
Румънска: вземете назаем от съседите 2 яйца...
Американска: продайте на еврея 4 яйца на едро по цена за 2. Със спечелените пари отидете в McDonalds.
Еврейска: купете 4 яйца за цената на 2, излишните 2 продайте...
Българска: купите от еврея 2 яйца...
Немска: конфискувайте матката на кокошката със съдържащите се в нея яйца. С две единици от последните...
Английска: изчакайте закуската...
Албанска: вземете кокошка, изчакайте да снесе...
Африканска: вземете яйца от щрауса...
Грузинска: вземете яйца от млад бик...
Чукотска: хванете моржа за яйцата, докато той не ви е хванал за вашите...
Социалистическа: застанете на опашката за яйца...
Мутренска: купите 2 яйца за цената на 4. Най-добре е да се вземат от Фаберже...
Студентска: водата, в която някога сте варили яйца...
Садистична: изтръгнете яйцата...
Терористична: помолете се Аналлах и хванете американец за яйцата...