четвъртък, 18 юни 2009 г.

Семеен разговор

Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (мълчи заинтригуван)
Тя: Знаеш ли?!… Влюбена съм…
Той: (мълчи предпазливо)
Тя: Не, не в теб…
Той: (мълчи огорчено)
Тя: Да... Но и не съжалявам за това…
Той: (мълчи осъдително)
Тя: Сигурно искаш да знаеш в кого?!
Той: (мълчи утвърдително)
Тя: В Дани.
Той: (мълчи възмутено)
Тя: Не, не си мисли, че става дума за твоя приятел от детство. Той въобще не е мъж...
Той: (мълчи неразбиращо)
Тя: В нашата съседка...
Той: (мълчи потресено)
Тя: Да, аз я обичам и то отдавна.
Той: (мълчи презрително)
Тя: И Дани ме обича...
Той: (мълчи с погнуса)
Тя: Да, аз знаех, че така ще отнесеш към това... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (мълчи унищожително)
Тя: Надявам се, че няма да възпрепятстваш нашите чувства!
Той: (мълчи зловещо)
Тя: Дани е чудесен човек, тя е добра, щедра...
Той: (мълчи с насмешка)
Тя: А ти... Ти отдавна не ми правиш никакви подаръци... Никъде не ме водиш...
Той: (мълчи заядливо)
Тя: И не ми дръж такъв тон...
Той: (мълчи разразнително)
Тя: Господи, ама що за чудовище имам за мъж!?
Той: (мълчи злобно)
Тя: Дебелокожо същество. Винаги мислиш само за себе си.
Той: (мълчи ненавиждащо)
Тя: Ти никога не си ме обичал!
Той: (мълчи тъжно)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно...
Той: (мълчи протестиращо)
Тя: Гадина, негодник!
Той: (мълчи обидено)
Тя: А аз търпях мълчаливо!
Той: (мълчи тактично)
Тя: Животът ми провали! Защо ли не се ожених за Иван... както казваше мама...
Той: (мълчи саркастично)
Тя: Каква глупачка съм била!
Той: (мълчи красноречиво)
Тя: Надсмиваш ми се? Е, тогава край - напускам те!
Той: (мълчи изплашено)
Тя: Да, напускам те! Нямам повече сили... Този твой сарказъм... постоянната ти ирония ... омръзнаха ми!
Той: (мълчи умоляващо)
Тя: Какво? Не ти харесва, нали?! Уплаши се?!
Той: (мълчи жално)
Тя: Добре, де... Не се притеснявай, засега ще остана с теб...
Той: (мълчи облекчено)
Тя: Но ти трябва да цениш добротата ми!
Той: (мълчи благодарно)
Тя: Добре,бе, лицемер... Но трябва да ти кажа нещо за Дани... Мъжът й е алкохолик... и пие непрекъснато...
Той: (мълчи злорадо)
Тя: Тя търпеше досега всичко, но вчера й посегнал и го напуснала. А аз оставам с теб, забележи - а тя го напуска... С две думи сега няма къде да живее.
Той: (мълчи съчувствено)
Тя: Поканих я да поживее известно време у нас... Тя и майка й...
Той: (мълчи нецензурно)
Тя: Не се впрягай - те заемат съвсем малко място - при техните размери...
Той: (мълчи трагично)
Тя: Ето виждаш ли - даже няма какво да възразиш. Винаги съм казвала, че само ти ме разбираш, както никой друг.
Той: (мълчание преди припадане)
Тя: Всичко ще бъде прекрасно. Даже вече реших как ще се разпределим. Дани ще спи с мен, а майка й тук на дивана. Така е много удобно, нали?
Той: (мълчи гробовно)
Тя: Престани да се мръщиш, ще видиш, че Дани е чудесна! Тя за теб само хубави работи говори. Понякога даже е съжалява, че мъжът й не прилича на теб...
Той: (мъртво мълчание)
Тя: Да, миличък... А като се замисли човек, знаеш ли колко проблеми ще се решат, ако всички мъже бъдат като теб - богати, неми и парализирани...
.

1 коментар:

Lucy Setian каза...

Уникално. Огромно браво!