Първо на първо, ако бях мъж, бих имала много жени. Прекалено много, колкото си искам, защото бих умеела да общувам с тях и никоя не би ми отказала. Естествено, защото аз бих била обаятелен, напорист, уверен, сексуален, активен. Не се съмнявам, че жените биха ме харесвали. Аз също бих ги харесвала, но под ред. Никога не бих ги събирала на куп - това е жестоко и некрасиво, и не води до нищо хубаво. Нека всяка да си мисли, че е единствена и неповторима - главното е да й се повтаря това често: жените нали обичат с ушите си, но имат и слаба памет, затова са склонни често да питат и уточняват: „Какво каза - аз каква съм? Настина ли?” и прочие. С умело подбрани и на място казани думи жените мога да ви целуват до... (сами определете до къде искате да ви целуват).
Второ на второ, ако бях мъж, и с мъжете бих общувала по-лесно. Те биха ме приемали за свой и без да се притесняват от изразите, биха ми разказали в пушилнята всичко за жените, цялата истина. Че то иначе сега има някакво недоверие - все ми се струва, че колкото и да питам, колкото и настойчиво да гледам в очите, все нещо остава неизяснено. Някаква голяма мъжка тайна. И никога не мога да разбере какво мислят и най-вече какво искат от нас. Понякога ми се струва, че много важни решения се вземат пред писуарите, толкова важни, че после даже е трудно да се ръководиш от тях.
Освен това, така би ми било по-просто да живея. Бих имала стабилна нервна система и хуй. Най-накрая фразата „ще си го преместя от единия крачол в другия” ще придобие истински смисъл, а не би звучала иносказателно.
Към това може да се добави и че мъжете по-лесно се приобщават към всяка нова работа. Ако колективът е женски, то ще ме обичат като единствен мъж. Ако е мъжки, ще бъда равна сред равни. Даже в смесен колектив мъжете по-лесно се адаптират, тъй като сред мъжете са равни, а сред жените - глезени и харесвани в кратките минути на офисен отдих. А ще получавам и повече пари. (Нали помните вица за страната на куците: - „Ти куц ли си? - Да! - На, вземай повече пари?”)
Просто в нашето общество така е прието - като манталитет е.
Малко лирично отстъпление - тук му е мястото. Някога, отдавна, на друга работа и друг началник ми каза в лицето убийствена фраза, докато отхвърляше молбата ми за повишение на заплатата:
- За какво ви са повече пари?
- Как защо - питам аз - нали работя за двама?
- Е, и какво, нали си имате мъж?! - това е казано с ударение на „м”-то.
- Това пък каква връзка има?
- Как каква? Ами такава - той да ви издържа!
При което аз оставам с отворена уста като риба, изхвърлена от аквариум, приклепвам с ресници и замълчавам. Ако бях мъж, той би ми вдигнал заплатата само поради единия полов признак и пак по същата причина - че аз съм мъж и на мен ми трябват повече пари, за да издържам жена си. Ето от това става ясно, че мъжете по-лесно се разбират един друг.
Още повече, че на мъжете им е много по-просто да се грижат за себе си. Достатъчно е регулярно да се къпят, периодично да се постригват и режат ноктите си, както и да не обличат прекалено мръсни дрехи.
Най-накрая бих разбрала и такова понятие като „истинско мъжко приятелство”. Да, има доста интересни неща в мъжете...
В края на краищата, достатъчно е да направиш една жена щастлива и да смяташ, че животът не е бил напразен! В едно само не съм сигурна: наистина ли е толкова прекрасен светът, ако гледаш на него през очите на мъж?!
Второ на второ, ако бях мъж, и с мъжете бих общувала по-лесно. Те биха ме приемали за свой и без да се притесняват от изразите, биха ми разказали в пушилнята всичко за жените, цялата истина. Че то иначе сега има някакво недоверие - все ми се струва, че колкото и да питам, колкото и настойчиво да гледам в очите, все нещо остава неизяснено. Някаква голяма мъжка тайна. И никога не мога да разбере какво мислят и най-вече какво искат от нас. Понякога ми се струва, че много важни решения се вземат пред писуарите, толкова важни, че после даже е трудно да се ръководиш от тях.
Освен това, така би ми било по-просто да живея. Бих имала стабилна нервна система и хуй. Най-накрая фразата „ще си го преместя от единия крачол в другия” ще придобие истински смисъл, а не би звучала иносказателно.
Към това може да се добави и че мъжете по-лесно се приобщават към всяка нова работа. Ако колективът е женски, то ще ме обичат като единствен мъж. Ако е мъжки, ще бъда равна сред равни. Даже в смесен колектив мъжете по-лесно се адаптират, тъй като сред мъжете са равни, а сред жените - глезени и харесвани в кратките минути на офисен отдих. А ще получавам и повече пари. (Нали помните вица за страната на куците: - „Ти куц ли си? - Да! - На, вземай повече пари?”)
Просто в нашето общество така е прието - като манталитет е.
Малко лирично отстъпление - тук му е мястото. Някога, отдавна, на друга работа и друг началник ми каза в лицето убийствена фраза, докато отхвърляше молбата ми за повишение на заплатата:
- За какво ви са повече пари?
- Как защо - питам аз - нали работя за двама?
- Е, и какво, нали си имате мъж?! - това е казано с ударение на „м”-то.
- Това пък каква връзка има?
- Как каква? Ами такава - той да ви издържа!
При което аз оставам с отворена уста като риба, изхвърлена от аквариум, приклепвам с ресници и замълчавам. Ако бях мъж, той би ми вдигнал заплатата само поради единия полов признак и пак по същата причина - че аз съм мъж и на мен ми трябват повече пари, за да издържам жена си. Ето от това става ясно, че мъжете по-лесно се разбират един друг.
Още повече, че на мъжете им е много по-просто да се грижат за себе си. Достатъчно е регулярно да се къпят, периодично да се постригват и режат ноктите си, както и да не обличат прекалено мръсни дрехи.
Най-накрая бих разбрала и такова понятие като „истинско мъжко приятелство”. Да, има доста интересни неща в мъжете...
В края на краищата, достатъчно е да направиш една жена щастлива и да смяташ, че животът не е бил напразен! В едно само не съм сигурна: наистина ли е толкова прекрасен светът, ако гледаш на него през очите на мъж?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар