петък, 5 февруари 2010 г.

Културата - базов елемент за борба с мафията

Днес няма по-обсъждана и злободневна тема от тази за престъпността и нейния стремителен, лавинообразен ръст. И обществото се плаши не толкова от разрастване на беззаконие по улиците (най-пряко засягащо го), колкото от неудържимо развитие на невидима организирана престъпност, позната като „мафия”. Удивително, че колкото и да се обсъжда това притеснение, каквито и аргументи да се привеждат за обясняване и разрешаването му, в повечето случаите се стига само до два извода: признава се, че има необходимост от даване на специални права и пълномощия на правоохранителните органи, или напротив, че правоохранителните органи не могат да се борят с проблема по проста причина, че се явяват част от него. Това навежда към мисъл за ограниченост на общественото мнение и към желание да се погледне от друг ъгъл на мафията.
Мафия! Тази дума днес се мотае из устата на всеки у нас. С нея стряскат напоследък възрастните българи, както в детството им са ги плашили с митологични злодеи, с тази разлика, че мощта на приказните мерзавци винаги е недостатъчна пред добрите юнаци, защитници на правдата, а могъществото на съвременното чудовище-мафия ни се струва безсмъртно. В масовото съзнание представите за мафията са крайно объркани и противоречиви. Включват в себе си рекет на улични търговци, хотелиери и ресторантьори, както и хора, разграбващи национални богатства за баснословно ниски цени, също така и дребни подкупни бюрократи, политически лидери, готови в името на властта да пратят род и народ в мизерия. Няма нито един повече или по-малко съществен порок, който масите да не преписва на мафията. Но това изреждане на всички съществуващи човешки недостатъци не дава ясна представа за нея, а значи прави невъзможно и разработване на средства за унищожаването й.
Какво представлява родната мафия? Какво е истинското й лице? Стандартното речниково определение, характеризиращо мафията като тайна терористична организация, е остаряло и определя нейната същност само до края на миналия век. Затова е добре да се определи мафията, ползвайки признаци, които са се появили наскоро и не предизвикват съмнения.
И първият е, че мафията е престъпна организация. Никой не отрича, че дейността на мафията е престъпна, т.е. насочена против обществото и създадените от него закони. Не е под съмнение и организираността й. Но тя е своеобразна организация - най-вече неформална, нямаща фиксирани структури и органи на управление, така характерни за всяко друго сдружение, която в същото време действа доста ефективно и целенасочено за постигане на интересите си (дори лобирайки във висши органи на властта). Организационните особености на мафията са извънредно любопитен феномен. Отделни нейни части имат прецизна устройствена структура, добре управлявана, с твърда дисциплина. Ярки представители са бандите, занимаващи се с рекет, проституция, автокражби, наркотици и обири. Способността отделните части не само да нямат общо управление, но понякога даже да не знаят една за друга и пак да имат обща цел, да се движат съвместно към нейното постигане и по този начин да образуват единство, излиза извън рамките от общоприетите представи за организация. Подобен феномен има място само в случай, когато за всяко звено, за всеки отделен член общите цели представляват нещо естествено, неизискващо допълнителни обяснения и мотиви. В този смисъл мафията не може да се разглежда като традиционна форма на организация, за която е типично, ако не изясняване на целите, поне декларирането им. Тя е организация, която обединява хора с предварително съвпадащи цели. И тъй като целите не са формулирани, а само неформални, сговор е възможен единствено на основа фундаментални човешки характеристики като мироглед, манталитет и култура.
Втори признак - глобалност. Тя не се набива много на очи, но пък е безспорна, понеже е невъзможно да се намери дори и една-единствена сфера на общественото битие, в която така или иначе да не се проявява мафията, тя няма конкретни интереси само в една или няколко области, не е ориентирана към определена професия, партия, религия и прочие. И подобна всеядност също е възможна само ако за основа на корпоративност служат фундаментални качества и общи интереси, различни от партийна или религиозна принадлежност, но също толкова обществено значими, като безработица и склонност към лесно забогатяване чрез заобикаляне на закона.
Трети признак - безсмъртност. Именно с такъв епитет народната мълва е наградила мафията. Не само от американски филми, но с факти от наша действителност, сме се убедили, че жизнеспособността и оцеляемостта на мафията е невероятно висока. Мнозина са склонни да отнесат тази неуязвимост към неравнопоставеност, некомпетентност и прочие недостатъци на законовите структури, борещи се с нея. Обаче това не е така. Правоохранителните органи имат възможност да се борят само с прояви на престъпната дейност, които се открояват на всеобщо нарушаване на закона. Останалата част от айсберга с име „Мафия” е скрита, разтворена в обществото и е неотличима от него. Именно тя се явява основа на непотопяемостта. Мафията е безсмъртна, докато работник от месокомбинат, без да крие от колегите си (защото знае, че и те вършат същото), подпълва всички гънки и дупки по тялото си със салам и го изнася незабелижимо покрай охраната. Мафията е безсмъртна, докато лампа, монтирана сутрин рано в тъмен вход, изчезва още преди обяд. Мафията е безсмъртна, докато честен труд предизвиква удивление, понякога и раздразнение, а в същото време „моткане в работно време” е норма. Примерите за прояви на мафията са прости, защото именно в такива примитивни деяния са заложени причини за издържливостта й, както и невъзможността обществото да се бори с организация, чиито членове, осъзнато или не, са голяма част от него.
Трите признака дават обективна представа за мафията, че тя се базира на качества, заложени в самата култура на обществото. С други думи - тя не е форма на съществуване на части от обществото, обединени от някакви организационни цели и идеи, тя е начин на съществуване на цялото общество. Неприятен извод, но правилно отразяващ икономическата, политическата и културната ситуация у нас. А от направеното заключение следва, че да се промени ситуацията само с икономически и политически методи е невъзможно. Реални подобрения може да има, ако се подобри общата култура, като тази общокултурна трансформация може и трябва да е съпроводена с икономически и политически реформи.
По какъв начин да се постигнат желаните промени в културата на обществото без да се стига до концентрационни лагери и Кодекс на строителя на комунизма? Какво правим като ни боли зъб? Отговорът е тривиален: отиваме на зъболекар. А какво правим като телевизорът спре да работи? Правилно: търсим телевизионен техник. Като възникне проблем, който не сме в състояние да решим самостоятелно, се обръщаме към специалисти, към хора, които притежават формално статут „разрешител на определен кръг от проблеми”. Този статут се получава в резултат на обучение и опит. Затова, като търсим специалист, искаме той да е най-квалифициран, не само авторитет, накичен със звания, които може да са и формални, а майстор, наистина, разбиращ от работата си. Как отделяме зърното от плявата? Как определяме кои експерти са добри, а кои за нищо не стават? Оказва се, че тези неща в нашето ежеднение някак се различават от само себе си. Ние винаги знаем кой е най-добрият лекар в нашата поликлиника, а кой е най-свестният телевизионен техник в квартала също не е тайна. При това подобна информация получаваме по неформален начин. Може да открием добър лекар от личен опит или да научим за него от познати, както и от друг лекар. Последното е интересно с това, че предполага съществуване на неформална общност на добрите специалисти. Тази общност е професионален елит.
Елитарността е типична за всяка човешка дейност, не само за професионалното поприще. Елитните общности не са нечие изобретение. Те винаги са съществували в обществото. Друг е въпросът, че то не винаги се е отнасяло адекватно към ролята, която те може и са длъжни да играят в него. Като разгръщаме страниците на историята, виждаме, че периодите на най-успешно човешко развитие винаги са свързани с наличие на благоприятни условия за образуване и развитие на елит. Като правило, представителите на елита, независимо от неформалността на елитното общество, са хора, признати по формални признаци. В нередки случаи те не са началници и функционери на конкретна формална структура, но под една или друга форма са признати официално. (С изключение на представителите на друга форма на елитарност - суперелитът, който се оказва непризнат заради естеството на своята претенциозност и само малцина, наричани обикновено гении, някога, най-вече след смъртта си, поучават признание.). И елитната общност е извънредно полезна за цялото общество, само докато остава неформално образувание. Благотворното влияние на елита е свързано с това, че в отличие от мафията, която израства от долнопробна и примитивна култура, той се ражда от напредничева и прогресивна образованост. И докато мафията се разраства, консервирайки състоянието на обществото на ниво култура, която го е създала, ръстът на елита способства развитието на културата. Тези различия дават на цвета на обществото твърд имунитет по отношение на културоразрушаващото действие на мафията. Той се крепи на базисните свойства на културата като цяло, благодарение на които човек се учи на грамотност и веднъж научавайки се, не може да я забрави или изгуби. Поради това културата прави елита уникално обществено образование, способно да се противопостави на мафията и успешно да се бори с нея.
Конкретният механизъм, с помощта на който елитът противодейства на мафията, се основава на това, че първо, елитните общности са се появили в резултат на неформално обединени хора с достатъчно висока култура и заемащи достатъчно високо положение в обществото (под „високо положение” да не се разбира само статут на началник). Следователно, представителите на елита могат да оказват влияние върху решения, вземани на ниво различни власти: централни, местни, законодателни и изпълнителни. Това способства за снижаване на корупцията във властта, затруднява лобирането интересите на мафията. Второ, елитните общности са затворени, откъснати от средата, изповядваща ниска култура, те са извън интересите на мафията и сферите на нейното влияние. И трето, при благоприятни условия елитът е способен да изпълнява роля на филтър на културата. Или обществото, докосвайки се културата на елита, се пречиства от шлаката на антикултурата, обогатява се и се развива. Елитът е способен да асимилира в себе си хора, потенциално способни към саморазвитие и възприемане на напредничева култура. Целият този процес води до преобразуване на обществото. И дори подобно преобразуване да се разглежда само като теоритична възможност, тъй като прецеденти в развитието на обществото до ниво „елитна култура” няма, но в качество на перспектива, цел и мярка за обществен прогрес понятието „елитна култура” е напълно уместно.
Елитът по естествен начин възниква в обществото и ефективното му въздействие върху това общество и неговата култура зависи от условията, в които пребивава и се развива той. Какви са тези условия и как да се осигурят? Главно условие за образуване и развитие на елит, колкото и да е странно, е осигуряване на възможност за комуникация между потенциалните му членове, а също и социализация на резултати от дейността им. Има многобройните форми за реализиране на тези изисквания, но две са най-ефективни, а именно: свобода на словото и компютъризация. Като под „свобода на словото” да се разбира не само възможност човек да говори без да се оглежда за безлични момчета в строги костюми, а по-обширно: като напълно реална и равна възможност за получаване и разпространяване на всяка, непротиворечаща на закона информация. „Всяка” означава и информация, актуална само за ограничен кръг лица. Това е важно, понеже елитните общности се зараждат на основа ограничен кръг хора и ако отсъства възможност за разширяване поради неползване на достъпни информационни комуникации, общността неминуемо се разпада и се превръща в клуб по интереси. За съжаление съвременното състояние на нашите средства за масова информация далеч не е това, което обезпечава действителна свобода на словото, защото първо, тези средства се стремят да работят с достатъчно големи обществени групи, и второ, възникват сериозни технически и финансови трудности, при опит да се реализира свободата на словото за произволно малки общностни групи.
Извънредно интресна е другата форма на комуникация - компютъризацията. Знаем, че в икономически развитите страни днес тя е достигнала значителен размер. Нещата вървят натам след по-малко от пет години компютърът ще е обикновена и достъна вещ в целия свят, както е телевизорът днес. Но за разлика от телевизията, където информацията тече в една посока: от студио към зрител, компютърната мрежа е способна да осигури равнопоставен обмен на информация между всичките си абонати. В света достатъчно много и различни компютърни мрежи. Разбаботени са и се ползват различни способи за обмяна на информация в тях. За съжаление у нас към днешния ден с въпросите за компютъризацията на сериозно държавно ниво никой не се занимава. Всичко, постигнато в тази област, е благодарение на редица бизнес структури, виждащи изгода в търговия с компютри. Обаче, търговското търсене е нещо доста капризно, още повече в страна като нашата с неустойчива икономика. Затова е необходима разработка и осъществяване на държавна политика за компютъризация и създаване на обществени информационни комуникации.
Този различен поглед върху проблемите с мафията показва, че в дългосрочна перспектива изходът от борбата с престъпните общности е свързан не с мускуларатура на силови структури в държавата, а с чувствителната и не винаги разбираема материя на културата на обществото. За мнозина този път за противопоставяне на мафията ще се види несериозен, откъснат от реалния живот, с една дума - измислен. Единственият случай, когато се е отдало на общество да подтисне мафия, е известен в САЩ, но там мафията е била внесена от Италия. И успехът е бил свързан с изключителното качество на културата на американците, които отказали да възприемат като начин на живот един от основните принципи на мафиотската култура, а именно неподчинение пред закона. Но това, че не съществува друг прецедент, не е пречка да се ползва „културната” борба с мафията, когато изпитаните и проверени средства (подобряване на законадателство и засилване пълномощия на правоохранителни органи), не довеждат до решителни успехи. И не бива да се ограничаваме само с културно съпротивление, защото е невъзможно, тъй като е необходимо да се пресекат агресивните прояви на мафията, свързани с насилието. Както и не трябва да се противопоставят двата методи за борба с мафията - охраната на законния ред и почистване на обществото от мафиотската култура. Просто е необходимо отчетливо да се разбере, че ако правоохранителните органи са способни да удържат (само в определени предели) ръста на мафията, в същото време изкореняването й е възможно с изменение културата на обществото.

Няма коментари: