Натрупах малко пари и реших да ги вложа в банка. Няма защо да се държат вкъщи суми, макар и не големи, но за някои и достатъчни. И тогава една от всички банкноти предизвика съмнение в касиерката на банката. И от тук тръгна всичко. Чиновничката извика началника си, след това започнаха едни телефонни разговори, а на мен ми махат с ръка, с една дума: чакайте, скоро ще дойде полиция. Е, разбира се, че ще чакам, аз съм порядъчен гражданин. Бутнали си ми някъде фалшива банкнота. Какво пък? Стават такива неща. Пристигат две коли, вътрешно ведомствената охрана и още някой друг, но само повдигат рамене и накрая оставят портиера да ме охранява, макар, че и той не е наясно какво прави.
След това идват от Национална следствена служба. Брей. Затвориха банката (а тук даже и обедна почивка няма, значи заради мен са я затворили) и започват да ме разпитват, както и касиерите, а също така и някакви пенсионери. С две думи - оглед на местопроизшествие. Събитие. Касиерката тресе от притеснение задник и кудкудяка нещо пред началниците и колегите си, демострирайки разликите между нормални и банкноти с „признаци за фалшифициране”. Реших за всеки случай да звънна на началника на местното ръководство на бопаджиите, познавах го лично, за да го питам дълго ли ще продължи тази патаклама, че наближава обяд. Не че съм нещо прегладнял, но и не обичам да стоя с празен стомах. Той започна веднага да ми вика: на, сега заради мен всички ще останат без обяд, защото имало заповед от горе да се вземат репресивни мерки срещу всички фалшификатори. Членът в Наказателния кодекс за фалшифициране бил почти толкова тежък като при убийство. Ясно, какво да се прави, попаднал съм на неподходящо място, ще се оставя на течението, все ще ме докара до бряг.
Смисълът на разпитът е откъде съм взел банкнотата. Че откъде да зная, от всякъде може да е. От всеки магазин, в който съм пазарил, както и от магазините, на които съм собственик и в които други пазарят. Между прочем по думите на банкерите банкнотата е с доста високо качество, трудно е да бъде различена визуално фалшификацията. Което аз заявих и за протокола. Наговорих и куп други неща. Разследващите даже ги интересуваше къде съм съхранявал парите. „Е, вкъщи, къде другаде!”. - казах аз. И сгреших. Следващото действие (няма да повярвате) е оглед на местопроизшествие. По указаните адреси в протокола: у нас и по магазините.
Е, аз като порядъчен и законопослушен гражданин не възразих. Моля, оглеждайте, аз нямам какво да крия. Отначало отидохме вкъщи. Веднага се заинтгригуваха от компютъра и от (ясно защо) цветния принтер! Настояха да им покажа списък с последните разпечатани документи. Интересно това къде се намира... С три думи - нищо не намериха, макар дознател да се разходи из компютъра ми. Но за моя утеха ми показа и как да направя тест на притнера за дюзите, които аз цяла седмица безславно се опитвам да реанимирам. Това устройва и мен, и разследващите органи. След това у тях самите възниква съмнение в законността на провежданите действия и настойчиво ме молат да напиша заявление до началника им, че не възразявам срещу огледа. Че какво да възразявам, аз даже не съм собственик на жилището, наемател съм без регистрация, пък и обискът, така наречен оглед, вече приключи. За което пак предупредих оглеждащия, представил се като Иванов. Той каза, че това е просто формалност. Но пък от друга страна, ако не подпиша, може да дойде при мен в дома на родителите ми, където се водя на адресна регистрация, даже още тази нощ.
Така или иначе пропуснах обяда, а понякога това даже е полезно, макар, че на вечеря си наваксам пропуснатото. Следващите стъпки са доста рутинни: обиколка по магазините и разпит на продавачите, придружено с разочорование, че принтерите не са цветни. С четири думи, както казаха и проверяващите, напразно си изгубихме време. Пожелаха ми „Довиждане!, аз ги поправих: „По-добре „Сбогом!”.”. И взех, че уручасах нещата.
След половин час мой служител ми позвъни и ме помоли да отида в магазина. „Сега пък за какво?”. „Ами - вика той - тук пак дойдоха разследващите. Искат да Ви видят.”. Оказва се, че при „огледа на местопроизшествието” в случая: магазин за цигари, били открити контрабадни цигари. Сега дошли да ги изземат. Ами изземайте ги, аз какво да направя. Само ми покажете признаците, че са контрабандни. Иванов хваща първата попаднала му под ръка кутия и започва да изброява: няма холограма, бандеролът е залепен накриво, а ето тук и обложката е разлепена!
- Е, - казвам аз - конкретно тази кутия има холограма, дали е разлепена е спорен въпрос, а как изглежда правилно залепен бандерол кой знае!
Иванов захвърля кутията и кой знае защо взема друга.
- Ето - вика - тук няма цена! Колко струва?
- А в кой закон - питам аз - пише за цените?
- Е, ама Вие не знаете ли колко трябва да струва нормална лицензирана кутия? - Той ми задава нов въпрос. Тоест не отговаря на моя.
- Зная, - отговарям аз - нали ги продавам. Ще струва толкова, колкото кажа. А Вие нали знаете, че има различни марки - български (точно тези с евтината обложка и накриво залепен бандерол) има и вносни цигари. А те са супер - започвайки от оформлението и свършвйки с цената. А за цената пък, даже и да съм на загуба, това Вас не Ви касае. Толкова по въпроса. Сега ми кажете на какво основание сте се лепнали за мен? Какъв документ имате за изземване и други процесуални действия? Покажете ми документа.
- Е, точно сега няма да Ви покажа документ, после ще Ви покажа всички документ. - Мрънка Иванов. - Началникът ми каза да намеря и иззема контрабандни цигари.
- И какво? Някакви неграмотници веднага отсичат, че цигарите са пиратски, банкнотата е фалшива. Даже в протокола от банката е вписано „с признаци за фалшифициране”, а за Вас аз вече съм завършен престъпник. Добре, пишете каквото си искате, аз ще отида да се разходя.
И след час се върнах да прочета писанията.
- Е, момчета, така няма да стане, преписвайте!
- Какво, защо да преписваме? Какво не Ви харесва? - Пита един цивилен, дето е дошъл да помага на разследващите органи.
- Всичко не ми харесва, Ваша неграмотност не ми харесва.
- Вие какво за по-умен от нас ли се смятате? - Отново Иванов се намесва.
- Колкото и да Ви е странно - да. Аз вече десет години търгувам с цигари, а Вас Ви сменят всяка година, само не зная после къде отивате. Така, че пишете както е нужно, описвайте всяка кутия, започвайки от наименование, външен вид, опаковка и завършвайки с признаци за контрабанда по вашето мнение. И какво сте написали Вие тук: цигари 44 стека. Така не става. Нека да Ви иззема наличните пари и да напиша разписка за 10 банкноти. Така, че пишете подробно, а през това време аз ще Ви снимам с мобилния.
- Не са длъжни да пишат толкова подробно. - Надига глас пак цивилният.
- А вие междупрочем кой сте? - Питам. - С тях ли сте или сте свидетел?
- Свидетел съм.
Интересно дори и цивилен той прилича на полицай.
- След като сте поемно лице, - казвам вежливо и вадя мобилния си телефон - сядайте там и мълчете. Интересно, а къде е вторият свидетел?
- Нямате право да ни снимате по време на работа. - Заявява Иванов. Умничък е, знае си правата.
- О, имам право аз, имам. - Отговарям. - Намирам се на собствена територия, а Вашето присъствие тук е под съмнение. - И започвам да снимам. - Като начало се представете за камерата, моля, покажете документите си и някакви документи, разрещаващи Ви проверка.
Отново само Иванов говори, останалите мълчат:
- Вече казах, че и документи ще има. А и се представих.
- Забележително поведение, - на мен вече даже ми е смешно, - продължавайте в същия дух.
- Добре, - ядосва се Иванов - ето Ви документите ми. - И бърка в джоба на сакото си и показва удостоверението си. Действително е Иванов.
- Повече никакви документи ли няма да ми покажете?
- Не! - Някак вяло отговаря той.
Телефонът ми звънна, налага се да прекатя издевателството над разследващите органи. Излязох навън и като се върнах, те вече нареждаха стековете в кашон. Иванов разговаря по телефона.
- А ето го и него - и бута телефона си ръката ми. - С вас искат да говорят.
От телефона звучно се раздава весел глас:
- Добър вечер, тинтири-минтири нам кой си инспектор по нам к`во си!
- Добър вечер, инспекторе! - Става ми весело от неговия оптимизъм.
- Какъв проблем имате там? - Той е решил на всяка цена да регулира ситуацията и да реши проблема, нали е добър човек?
- Вашите сътрудници някак странно се държат! - Казвам. - И у мен възникна съмнение за правомерността на действията им.
- Уверявам Ви, че всичко протича в рамките на закона! - Има забележителен глас, става за радиоводещ на предаване, в което от една дума с три букви може да се спечели купчина пари. - Но ако искате да поговорите за това (И истински психолог освен това!), то аз ви чакам утре при себе си в кабинета ми и ще решим всички въпроси, които са възникнали.
- Трябвам ли Ви още? - Питам Иванов. - Че трябва и хляб да купя за вечеря.
- Не, и без Вас ще се оправим.
От магазина за хранителни стоки звъннах на сътрудника си в моя магазин и го помолих да брои какво вземат и да си води записки за себе си, че после иди доказвай какво е било.
Когато се върнах, вече нямаше никой, освен един „Протокол за оглед на местопроизшествие”. „След като бе получен сигнал за откриване на фалшива банкнота, следователят Иванов, влезе в магазин, находящ се на...” - това е истински шедьовър. После следва описание на врати, витрини, как са били намерени „цигари за витрини, разположени на дървена маса без маркировка за лиценз”. И списък на намереното. Без подробности. И всичко. В графа „списък на иззетото” бе написано просто: стекове цигари, без наименования и указания на брой.
Но това все още не е всичко. На следващия ден избързах както е положено по закон и попадох жалба до прокуратурата. Ама като не му върви на човек... Секретарката каза, че точно този ден не може да приеме жалбата, защото няма печат. Понеже не съм конфликтен, реших да отида на следващия ден, още повече, че „утре ще я приемат”. Без проблеми. На следващия ден наистина я приеха и я регистрираха. И на по следващия ден същият Иванов с още един сътрудник цъфват пред друг мой магазин точно преди затваряне.
- Сега пък какво има? - Питам.
- Здравейте! - Вика Иванов, а колегата само въздъхва:
- Ще иземаме пак цигари.
- Малко ли Ви е това, което стана в другия магазин, още ли нарушения искате да извършите? - Започнам да ги нападам.
А сътрудникът, вдигнал гордо нос, размахва някакви документи:
- Днес ние ще направим всичко както е по закон.
Интересна мисъл, значи не отричат незаконността на предидущите си действия. Е, хайде да видим:
- Давайте, - казвам - показвайте заповед за обиск, подписана от съдия или каквото там имате!
- Ние имаме оперативна информация, че тук се търгува с контрабандни цигари. Показвайте стоковите си разписки и сваляйте цигарите от витрините, ние ще ги опишем и ще ги изземем.
- Няма проблем, - казвам - но ми дайте някакви документи, че имате право да се намирате тук и да правите това, което искате да правите. Вашата оперативна информация въобще не ме касае.
Сътрудникът с горд вид вади от папчица едно листче, кръстено ”Заявление за обиск”, за разрешение да се претърси магазин, намиращ се на..., дата, подпис и печат.
- Е, щом така стоят нещата, - казвам - ето Ви ключ от витрините, сваляйте какво Ви трябва.
Иванов веднага се обади:
- Не, Вие ги сваляйте
- Няма да стане. Не съм длъжен да Ви помагам. Ровете си сами. Аз отивам да пуша.
Гледам на жена ми нещо й прилошава, държи се за корема, първа бременност в седмия месец е.
- Не се притеснявай! - Казвам й. - Да не те боли нещо?
- Няма проблеми, търпи се! - И тя маха с ръка. - Отивай да пушиш.
Излязох пред магазина и реших да звънна на приятел адвокат. Обрисувах му ситуацията, а той ми вика: притискай ги, нямат заповед за обиск. Това, което са ми показали било само заявление за такава заповед.
Добре. Влизам обратно в магазина и викам:
- И така, момчета, магазинът е затворен, работният ден свърши. Отиваме си по къщите, а Вие елате утре пак. Жена, приготвяй се, тръгваме си. Изключвай осветлението, аз докато докарам колата пред входа.
- Никъде няма да ходете! - Това го казва сътрудникът. - Сега ще се обадя на дежурните и ще Ви откарат в районното и там с Вас ще си поговорят!
Виждам как жена ми пребледнява и отново се хваща за корема, докато се подпира на стената. Притичвам до нея, а тя отново маха с ръка:
- Отивай да докараш колата и ме карай веднага в болницата, аз вече извиках охраната!
Изтичвам за колата и се връщам пред входа. Иванов уговаря сътрудника, с две думи: заебавай нещата тук, давай да си ходим, а сътрудникът със сълзи на очи, клати упорито глава: няма да тръгна.
Жена ми вече се облякла и казва, че малко я е отпуснало, даже прави опит да се усмихне. Питам я дали да не повикам бърза помощ, така по-бързо ще стигнем до болницата. Точно тогава пристига патрулка от районното. И патрулът ме пита:
- Какво става тук при Вас?
- Аз - викам - не съм Ви викал, ето този кретен се интересува от Вас.
Патрулът минава покрай сътрудника, поздравява жена ми и започват да я питат как се чувства, кога ще ражда и такива неща. През това време пристигат и сотаджиите. Обяснявам им ситуацията и те просто демонстративно присъстват. Патрулът, повикан от сътрудника, казва само: „Сами се оправяйте!” и изчезва. Аз отвеждам жената до изхода, всички излизат освен сътрудника, който е готов да чака „и до сутринта”, и аз заключвам вратата. Че какво ми остава - няма да си зарежа магазина незаключен я! Сътрудникът реве отвътре: „Чакайте, не тръгвайте, дайте да се разберем!”. Аз в отговор вече не издържам и също викам: „Ти какво, да не си побъркан, не виждаж ли, че на жената й е зле. Трябва да я закарам до болницата веднага!”. В същото време питам Иванов - що за психопат има за колега, а той вика, че им наредили без цигари да не се връщат или направо да си подават оставките. И тръгвам към гинекологията, където на жената й правят инжекция за задържане.
От болницата директно отивам в прокуратурата. Колкото и да е странно, там има и дежурен прокурор, и секретарка, но те отказват да приемат жалбата ми, защото работният ден бил свършил. А дежурният прокурор заяви като му обясних ситуацията, че разследващите органи действат според закона. И препоръча да не преча на действията им. Докато беседваме, на жена ми й се обадиха от СОТ-а, че онзи глупак, сътрудникът натиснал паникбутона и трябва да го изключим, иначе ще изгори някакъв предавател. По пътя ни спряха катаджии и казаха, че колата ми е пусната на издирване, защото в магазина ни има затворен следовател. Аз отговорих, че отивам да го отворя. Те просто ми осигуриха коридор като ме придружиха с включена сирена. Пристигам, Иванов, умрял от студ и покрит целия със сняг, чака пред входа. Отвътре колегата му с невероятно сърдито изражение и папка под мишница стои зад витрината. И веднага започва да вика, че ще напише раборт за незаконно лишаване от свобода на държавен служител при изпълнение на служебните му задължения.
- Пиши каквото искаш, - му викам - само за днес да приключваме и да си ходим. Вземайте каквото Ви трябва и колкото Ви трябва.
Имаше около хиляда стека, сами си ги наредиха в кашони, даже се опитаха подробно да ги опишат, след това поканиха свидетели и всички си тръгнахме по къщите.
На сутринта аз отивам с готова жалба в прокуратурата. И няма да повярвате. Секретарката пак няма печат! И да приеме жалбата не може. А печата кой знае защо заминал за Добрич. Колко е самостоятелен този печат, шляе се в работно време където си иска. Защо не са го уволнили досега и не са си поръчали нов? Гледам вратата на окръжния прокурор отворена. Поглеждам вътре и разказвам. Той въздиша, но приема жалбата ми и се подписва на моето копие вместо печат.
На следващия ден се наложи да затворя магазините, за да изчисля загубите си. Излезе, че са ми отнели стока за 80 000. Доста голяма сума за нашия бизнес и за мен в частност. Уморих се да пиша. Но пак отидох в прокуратурата. А Иванов и сътдруника отиват и в третия ми магазин по същия сценарий. Дошли, натоварили стековете и си тръгнали, препоръчали да се оплачем, ако искаме и на президента. Защо пиша всичко това ли? Просто така - за да се знае, че всеки поже да попадне в лапите на закона и никой няма да го защити. Никакви жалби и репортажи за гореща линия за правата на гражданите не стряскат органите на реда и прокуратурата, особено в места, където дясната ръка мие лявата. Иде ми да затворя всички магазини и да започна да продавам сладолед. Все пак скоро ще дойде и лятото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар