неделя, 2 май 2010 г.

Парите на никого не стигат


Не е тайна, че парите на никого не стигат. На всички. И на черния, и на жълтия. И на мен, и на теб. И всеки е принуден някак да се ограничава, за да върже двата края. Пенсионерът си плаща светлото и топлото и после всеки ден се бръсне гладко и прави опити да ползва студентската си карта за намалание в университетския стол. Младеж купува цветя, шампанско, не му остават пари за презервативи. После двамата с мацката седят и гледат телевизия. Трети пък много иска да си купи металургичен комбинат в Индия и условията като, че ли са добри, цената е направо убиец, но ще се наложи да си продаде футболния отбор, и то точно сега преди световното, когато вече има договореност с някои спортни тотализатори. И това го измъчва, лишава го от сън. Четвърти пък изпива две ракии, а за трета няма ... и стотинка няма, дори да се убие. Стои с протегната ръка пред магазин за спиртни напитки и си чеше топките.Това има, това чеше. Пети пък се труди в сферата на гей-сутеньорството и за него фразата „да свързваш двата края”, не е само думи.
Общо казано, за всички е сложно.
Ето и Иван Иванов стоически тегли талигата на живота, натоварена със семейство с две деца, ипотека, перманентен ремонт и битов алкохолизъм. Децата искат да ядат и велосипед. Жената иска парфюм и нови тапети в спалнята. Вноските за ипотеката влизат в живота му регулярно като менстурация. И само алкохолизмът ласкаво и здраво като ръка на арап-евнух го прегръща, притиска към гърдите и го води надалеч в блестящи светове. Само, че и той ебалникът го прави срещу пари.

Няма коментари: