сряда, 12 май 2010 г.

10 правила, важни за начинаещ писател-криминалист


1. Без труп или трупове нито един оригинален криминален роман не може да мине. И колкото по-натуралистично е убийството, толкова по-добре. Само смъртта прави четенето достатъчно интересно на такъв род литература. Кой би се задълбочил в стотици страници, ако не става въпрос за толкова сериозно престъпление? Читателят трябва да бъде възнаграден за безпокойството и изгубеното време.
2. Престъпникът е желателно да е персонаж, играещ значима роля в книгата, познат и интересен за читателя. Трябва да е човек с определени достойнства и обикновенно да не е подозрителен. Впечатляващо престъпление е това, извършено от църковен служител или начална учителка. Вината за злодеянието не бива да се стоварва и върху престъпник-професионалист. Закононарушения, извършени от бандити и злосторници, се разследват от специализирани органи, а не от писатели-криминалисти.
3. Колкото и престъпления да има в книгата, извършителят трябва да е един. Той може да има помощници и съучастници, но цялото бреме на вината трябва да легне на плещите на един човек. За да се даде възможност на читателя да съсредоточи целия си гняв и негодование върху един отрицателен герой. В истинските криминални романи няма място за банди, мафии и организирана престъпност. Защото всъщност едно завладяващо убийство може да бъде опорочено, ако се окаже, че вина за него има цяла компания. На виновникът е добре да се даде шанс да се спаси зад нечий гръб, но да се ползва за това цяла група е излишно. Нито един първокласен и уважаващ себе си престъпник не се нуждае от подобно предимство.
4. Всички престъпления да се извършват с личен мотив. Международни заговори и политически атентати са обект на друг жанр - шпионски романи. Криминалният роман трябва да остава в уютните домашни рамки на личното престъпление и да отразява всекидневните преживявания на читателя, като в известен смисъл дава отзвук на собствените му подтискани желания и емоции.
5. Нужен е и само един детектив. Да се мобилизират два и повече умове за разгадаване на едно престъпление, значи да се разсее читателското внимание и да се прекъсне нишка на разследването, а също така и да се постави читателят в неравностойно положение. При наличие на повече от един детектив, читателят не знае с кого да се съобразява при дедуктивното разсъждаване. Това все едно да се пусне самотен бегач с екип за щафетно бягане.
6. Детективът, както и никой от разследващите органи не трябва да се оказва престъпник. Това е равносилно на лъжа. Все едно да се предлага фалшификат вместо оригинал. Мошенничеството си е мошенничество. В романа детективът трябва да е положителен герой, който само разследва и проследява. Негова задача е да събере достатъчно улики за разкриване на престъплението и да изгради обвинение на база събрани доказателства, за да не прилича на ученик, преписал отговор без да обясни как е стигнал до него.
7. Методите на престъпление и тези за разкриването му е нужно да съответстват на критериите за рационалност и научност. Не трябва да се позват псевдонаучни, хипотетични или фантастични приспособления. Да не се смесва детективски с приключенски жанр. Накрая убийството да не се окаже самоубийство или нещастен случай. Да се завърши криминален роман по подобен начин е спад на напрежението, а също така и открито да се признае, че се приема за глупак добрия, доверчив читател.
8. Читателят трябва да има равни с разследващите органи възможности да разгадае престъплението. Всички ключове за разгадаване на загадката трябва да са обозначени и описани. Същото така той не трябва умишлено да бъде заблуждаван, освен в случаите, когато и детективът е лъган от престъпника. Подсказването да бъде очевидно - при условие, че читателят има достатъчно нюх да го види. Което ще рече, че когато в края на книгата стане ясно как е било извършено престъплението и кой е извършителят, читателят да знае, че през цялото време всички улики са били на повърхността, сочейки виновника, и ако той е съобразителен колкото детектива, би разкрил тайната самостоятелно много преди да прочете края.
9. Тайната на престъплението трябва да бъде разкрита изключително по материален път. Напълно са недопустими методи за откриване на истина като спиритически сеанси, четене на чужди мисли, гадаене и прочие. Разсъждавайки реалистично, без да размътва мозъка си с духове от отвъдното, читателят има еднакъв шанс да не отстъпва по съобразителност на детектива. Престъпникът трябва да бъде откриван посредством методи на дедукция, с помощ на логически заключения, не благодарение на случайности, съвпадения и немотивирани признания. (Последните изобилстват напоследък в живота, но нереалносттта им кара хората да не уважават правосъдието.)
10. В романа е добре да няма много любовни сцени. Все пак става въпрос за разкриване на престъпление, а не за клуб за запознаства. Не са уместни и дълги описания за анализ на характери и сътворяване на атмосфера, както и литературни отстъпления и странични теми. Всичко това е несъществено за пресъздаване на престъпление и логическо разследване. Те само задържат действието и внасят елементи, нямащи отношение към главната цел, състояща се в това да се постави задача, да се анализира и се стигне до успешно решение. Може да има достатъчно описания на действия, точно охарактеризирани герои, само ако това придава достоверност на описаното преспъпление.
Послеслов:
Кратък списък за примери, които никой уважаваш себе си автор на криминални романи не бива да ползва. Те са изтъркани похвати, добре известни на любителите на такава литературата. Да се ползват, означава да се признае писателско безсилие и липса на оригиналност:
Разкриване на престъпник по фас, намерен на местопрестъпление; Организиране на очна ставка, за да се принуди виновникът да се издаде сам; Фалшифициране на отпечатъци; Мнимо алиби, осигурено от любовница; Куче, което не лае срещу крадец, защото явно го познава; Прехвърляне на вина върху брат-близнак или невинен човек, приличаш на престъпника; Нракотици и опиати, смесени с алкохол; Извършване на убийство пред очи на полицай; Установяване на извършител на престъпление с помощ на детектор на лъжата; Таен код или шифровано писмо, разгадани от детектив.

3 коментара:

Rogger Dojh каза...

За момент изпитах импулса да седна и да напиша криминален роман, който прави всичко наопаки на десетте правила :)

Би било забавно: всички са живи, т.е. на жертвите са им ампутирани различни органи - на първата жертва очите й са извадени с лъжица, на втората са й отрязани топките с рибарска корда, третата е без уши, защото са изгорени с горелка, четвъртата е с изваден всеки четен зъб (с водопроводен ключ), а петата - изтръгнати са й всички малки пръстчета (никъде в книгата не става ясно как); извършител е банда психопати, които са отрасли заедно в забутан дом за сираци, където са били малтретирани от умствено болен надзирател. Мотив за престъпленията са парите, които бандата психопати получава от Алкаида (на този етап се налага книгата вече да бъде наистина забавна, за да не накараме читателите да повръщат между страниците й), но всъщност се оказва, че психопатите са жертва на измама и получават пари директно от администрацията на Буш. Още по-забележителен е fактът, че разследването се води именно от трима служители от администрацията на Буш - един дебел, един дълъг и един черен, като черният е именно онзи, който е изтръгвал малките пръстчета. С напредване на повествованието, черният се забива с красива нежна девойка от Ню Джърси и в последвалата любовна авантюра сърцето му се разтапя от чувства и нежности и той се разкайва и се подлага на детектор на лъжата, като разкрива съучастниците си горе-долу към средата на книгата. В останалата част от книгата се разказва, как психопатите са били малтретирани в дома за сираци, под fормата на продължителни разговори между мацката и чернилката и накрая тя му урежда fалшив алиби, за да заживеят щастливо в автосервиза, който двамата заедно отварят.

Книгата завършва с шиfровано писмо, което черният, в ролята си на детектив, разгадава и в което пише, че мъчителят му от сиропиталището е всъщност марсиански агент, който участва в мащабна мрежа за подготовка на умствено нестабилни граждани с цел нарушаване на системата и последваща марсианска инвазия.

А да, черният детектив-психопат-механик е освен това травестит, който осъзнава, че е straight и изоставя порочния начин на живот, изпълнен с безразборни секс-контакти и наркотици. В резултат мацката, която го променя и вкарва в правия път, се заразява от него със СПИН и умира, докато той се оказва непрогресиращ и става свидетел на марсианската инвазия, след като никой не приема насериозно предупрежденията му.

А наздраве.

Raina каза...

Гореописаното (и в постинга, и в коментара) категорично обяснява защо предпочитам Агата Кристи :)

Rogger Dojh каза...

Raina - предпочиташ я пред какво? :)