понеделник, 10 ноември 2008 г.

Интервю в http://www.knigi-news.com

ДАНИЕЛА ВЕЛИКОВА:
”РАБОТЯ НАД РОМАН С РАБОТНО ЗАГЛАВИЕ” ЛЮБОВНИКЪТ НА ПРЕМИЕРА”



Позната на читателите ни с книгите си “Платеният секс - тайният свят на мъжете!”, в която споделя впечатления за работата си като управител на салон за специализирани или еротични масажи, както и “Гневът на лесбийките” и “Искам го мъртъв”, в които се разказва за престъпленията, съпътстващи професията и живота на проститутките.

Излезе от печат и новата книга на писателката - “Невидим за закона”. В нея е описано как опитите на жени да открият партньор до себе си, посредством сайтове за запознанства в интеренет ги отвеждат в ръцете на сериен убиец.


- По данни на Центъра за изследване на демокрацията в София съжителстват кротко между 100 и 150 публични дома. Как бихте коментирала взривяването на клубовете "Пантерите" и "Казабланка" в София?

- Искам да направя уговорка, че коментирам въпросите в качеството си на жена, която била в този бизнес преди пет-шест години. Нещата сигурно са се променили оттогава. Но като писателка, която е правила по-задълбочено проучване по темата, дори да нямам пряко наблюдение върху случая, зная, че в тази професия “схемите” са винаги едни същи, а се сменят само участниците в тях. Подобни взривове целят да сплашат собствениците на клубовете по няколко причини. Те са сгафили пред шефовете (не плащат колкото и на когото трябва) или конкуренти искат да им отнемат бизнеса. И в двата случай става въпрос за финансов интерес.


- Какъв вид конкуренция може да предизвика подобни драстични мерки?

- В този бизнес винаги става въпрос за пари. А мерките са драстични, защото в него вече се намесиха и наркотиците. При последните подобно “предупреждение” е обичайна, не драстична практика.


- Имало бременна жена в единия клуб - може ли бременна жена да работи като проститутка?

- Бременноста не е болест, за да пречи на жената да работи или прави секс, но обикновено не е прието тя да се занимава с него професионално. Възможно е бременната жена да е била по-скоро “отговорник” за момичетата, да е следяла за дисциплината и работата в клуба. От репортажите, които гледах, не останах с впечатление да е насила вкарана вътре. Сводниците може и да се отнасят гадно с момичетата. (Правят го с цел да им вземат страха, защото човек, който се страхува, по-лесно се управлява и ръководи!). Но чак такива изроди да карат насила бремена жена да проституира, не съм виждала. Те преди всичко са “търговци”. Ако е имало такова търсене и персонал, са предлагали “услугата”. В клубовете, в които аз съм работила, дори когато момичето е в месечен цикъл, не се препоръчваше да работи. Но повечето момичета обикновено нямат навик да си правят сметка на парите и да заделят средства, да “почиват”, когато имат здравословни проблеми. Те работят ден за ден. Имала съм случай, когато момиче, за да работи, докато е неразположена, натъпква във влагалището си тампони, които после се налага да вади специалист гинеголог. И това го правеше всеки месец. Чак докторите бяха щокирани от “гледката”.


- Може ли да опишете различните класи на клубовете за платена любов? Какви вид услуги се предлагат? Каква е йерархията в този бизнес?

- Ще цитирам моята героиня от книгата “Искам го мъртъв!”. Тя казва така:

"Мога да кажа как работеше системата само при нас - проститутките. На най-ниското стъпало са работещите момичета. Те са разделени на три: магистралки, проститутки по клубове или масажни салони и елитни компаньонки. Едно полу-ниво над тях е мадам. Тя отговаря пряко за техническата част на бизнеса. Разлика в отношението на висшестоящите към нея и към останалите няма. Длъжна е да контролира момичета в процеса на работата и да се грижи за оборота. На момичетата не се разрешава да държат в себе си пари - дават всичко, което получават на мадам. После тя им плаща толкова, колкото са й казали да даде шефовете над нея. Единствената й привилегия е, че може, ако иска да работи като си избира клиентите или пък без да работи получава част от оборота.
Следват сутеньорите. Те също са три типа: такива, които зарибяват мадами; такива, които ги бият и пазят; и такива, които правят и двете неща наведнъж. Първите задължително са хубави и чаровни, вторите - може да са грозни, но пък обикновено са страшно яки. Третите по принцип са рядкост и много бързо преминават на следващото ниво - нивото на малкия бос. Той обикновено ръководи групата от красавци и биячи, инкасира заработеното и го разпределя между хората си. Заделя процент за подкупване на полицаи и данъчни, а също така и за бригадния генерал, който е над него, какъвто е Васко, например. Хората от Васковия ранг пък делят част от печалбата си с политици и служители на ниво градско и държавно управление."


- Опишете ВИП проституцията! Какви са клиентите на ВИП клубовете?

- За тези клубове нямам пряко наблюдение, само от разкази на колеги и клиенти съм добила представа. Говорила съм с клиент, който е ползвал “високо платена” дама, (не от средите на манекенките, а от фолк певиците), и останал жестоко разочарован, че за 1000 евро е бил принуден да търпи капризи на звезда. Това ме навежда на мисълта, че подобен род услуги се ползват не толкова, заради красотата на момичетата, а повече за показност. Да се похвалят мъжете пред приятели с две неща: първо - че имат пари да си позволят развлечение, което не е по джоба на всеки и второ - да поласкаят самочувствието си, че до тях има хубава жена.

Аз лично съм имала десетина ВИП клиенти - като към тях включвам публични личности от политика, адмистративна власт и развлекателен бизнес. И смело ще кажа, че по нищо не се отличават от останалите посетители. Мога само да обобщя: социалният статус в тази професия има значение дотолкова, доколкото публичната жена е поласкана, че е избрана от публична личност. И както казва известен варненски гинеколог на студентите си: “Покажете ми една дето да е хоризонтално, а не вертикално и аз ще си накъсам дипломата.”. И аз така ще кажа: пред секса всички са равни.


- А сексуалната ориентация на клиентите?! Има ли хомосексуалисти, необичайни претенции за секс?

- Самият факт, че няма официални публични домове за хомосекуалисти, показва, че или търсенето е минимално или това е затворено общество, което не вади на показ сексуалните си предпочитания. И понеже все пак става въпрос за бизнес, съм склонна да вярвам, че търсенето е минимално.

Необичайните претенции обикновено идват от хетеросексуалните. Най-страното, което и до ден днешен не мога да си обясня, са желанията на двама мои клиенти. Единият искаше да го ритам с токчета в слабините, а другия да плюя върху езика му и само това ги възбуждаше. От медицинска, биологична и човешка гледна точка е повече от непонятно за мен. Иначе почти всичко в секса малко или много вече се приема за “обичайно”, но понеже изисква повече усилие да бъде направено, струва повече.


- Как става вербуването на една жена, за да заработи като проститутка? Разкажете ми истории. Има ли такива, които сами отиват и си предлагат услугите? Как се влиза в този бизнес? Може ли да се издигнеш в него?

- Пак ще цитирам героинята си от романа: “Набирах момичета по различен начин. Пусках обява, че търся масажистки. И отсявах тези, които смятах, че ще се справят с работата. После ги обучавах. Хора на Васко пък следяха обявите за запознанства и зарибяваха мадамите, които им се струват подходящи. После ги пускат да работят за тях като отваряха все повече и повече нови офиси. Понякога идваха яки момчета от други градове и си разменяхме момичета. Това са хора, които обикалят малки градчета и крадат момичета, после ги продават. Васко отначало държеше негов човек да присъства при покупката, после почна да се доверява и на преценката ми. Имаше хора за всичко. Едни да проверяват дали момичетата не лъжат за оборота, други да ги бият, ако сгафят. Първите заставаха в кола пред някой офис и питаха всеки, който излиза колко пари е оставил вътре. После влизаха и искаха оборота от момичетата - ако има разлика от това, което те са сметнали преди да влязат, викат вторите. Най-неприятни, разбира се, бяха тези последните.”


- Филми като “Хубава жена” ли създават най-големите митове за живота на проститутките?

- Не обичам да давам готови съвети, именно защото така се създават митове. По-добре читателите сами да си вадят изводи, докато четат книгата “Платеният секс - тайният свят на мъжете”. Разказите там подтикват към размисъл и дават отговор най-вече чрез примери от живота. Искам само да кажа на момичета, решили да тръгнат по пътя на платената любов: в ерата на информацията е направо престъпление, да не си информиран. Преди всичко да питат, да проверяват, да не се доверяват на никого, даже и на хора, които се представят да приятели. Именно такива хора най-лесно лъжат момичетата.


- Необходимо ли е узаконяване на публичните домове?

- Те съществуват и облагодетелстват редица хора, време е обществото да се запита: защо и държавата не извлича полза от това.


- Трябва ли да се приеме закон за проституцията?

- Същинският проблем не е финансов или морален. Както се опитват да го формулират законосъздателите ни. Той е в отвратителните престъпления, които се въртят около проституцията - убийства, отвличания, побоища и извращения, употреба и продажба на наркотици, трафик на хора, на които най-често жертви са именно публични жени. Затова просто трябва да се прилагат съществуващите закони. И най-вече обществото да приеме проституцията като професия, а не като престъпление.


- Смятате ли да опишете връзката между корупцията и проституцията? Каква е разликата между политиците и другите хора, посещаващи салоните за масажи?

- Не съм Ксавиера Холандер. Не смятам да описвам сексуалните предпочитания преживявания на мъжете. Още повече, че разликите не се определят от социалното положение. Мъжете според мен се делят на два типа: едните бягат от скутата, жените и жегата в къщи, а другите - са убедени играчи: обичат секса във всичките му форми. Не съм и Чочолина, за да се боря за права и свободи на проститутките. Те сами трябва да отстояват себе си. Просто искам да споделя впечатлени за моя живот извън закона, които са интересни повече като психология, отколкото като принципи, защото са лични.

Преди десетина дни започнах нов роман с работно заглавие “Любовникът на премиера”. Независимо от заглавието, става въпрос не за коментар на личния живот на премиера, а за криминален случай, в който са замесени и политически личности. (Журналистка, приближена на Премиера, решава да напише книга за влиянието на гей общностите в политиката и бива убита. В процеса на разследване, се изясняват, разбира се и някои факти от задкулисни политически интриги. Това е на кратко съдържанието на книгата.)

За по-голяма читаемост и продаваемост бях решила героите да са с имена на реални личности без да става въпрос за документален роман. След случилите се събития, свързани със затваряне на сайта “Опасните новини”, промених имената на героите в книгата. Сега те се казват Иван Иванов, Георги Георгиев, Петър Петров. И това е продиктувано не от притеснение, а защото голяма част на критиците, на които дадох да прочетат написаното до тук, казаха, че темата е много опасна. В момента на започване на романа, както казах, той бе замислен като криминален. Но коментарите, че сме подложени на следене и подслушване, накараха хората, които прочетоха част от него, да търсят под вола теле и да ми внушат, че пиша политически роман. Ето до къде води прекомерната или непълната информация. Така се раждат идеи за заговори, за сваляне на правителства, компрометиране на личности и прочие.

И в този ред на мисли ще добавя, че у нас, в България не е нужно да ни подслушват специално, просто трябва да попитат съседа до нас и да научат всичко, което им трябва, даже и онова, което не им трябва.

Интервю на Алиса ПЕЙЧЕВА

Няма коментари: