петък, 27 май 2011 г.

Записах се на стаж в един сайт за обучение на млади журналисти.

Не, че съм млада, но не ми е излишно обучение никога!

Приемам коментари за писането ми!

http://news.maars.net/bg/2011/05/26/%D0%B0%D0%B5%D1%86-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5/

АЕЦ Белене – има ли бъдеще

Бъдещето АЕЦ „Белене”, трябва да се търси в средата на 80-те години на миналия век. Ако човек се порови из архивите, ще намери интересни подробности от времето, когато мегапроектът АЕЦ „Белене”, заедно с още един: Завод за тежко

Снимка: Монитор

машиностроене в Радомир, трябвало да покажат „българската социалистическа индустриална мощ” в пълния й блясък, поставяйки капиталистическия Запад в абсолютно притеснение. Преходът, започнал на 10 ноември 1989 година, осуетил начинанието. А граждански протести, организирани тогава от „Екогласност” срещу строежа на АЕЦ „Белене”, положили начало на обсъждането „за или против атомната енергетика у нас” и станали повод мегапроектът тихомълком да бъде замразен от Правителството.

От архивите става ясно, че на 22 февруари 1990 година с решение на Парламентарна комисия по енергеника при ВНС и председателя на БАН била създадена Контактна комисия по енергетика, като работна група на Парламентарната комисия за АЕЦ „Белене”. Задача на тази групата била анализ на вариантите за развитие на националната енергетика, включително и целесъобразността от АЕЦ „Белене”.

В разработването на този мащабен научен проект участвали 85 учени и специалисти от различни институти на Академията. Резултатите от него били оформени в 400 страници и отпечатани в тираж от 1100 екзимпляра под заглавие: „АЕЦ „Белене” – Изследвания и становище на БАН”. Обемистата книга била пратена до Великото Народно събрание и други държавни институции и послужила като база за прекратяване (замразяване) на строежа на АЕЦ „Белене” през 1990 година. Изводите и съображенията, изразени в документа, били категорично ясни: сеизмичен риск на строителната площадка; вероятност от радиоактивно замърсяване на река Дунав и промени в подземните води; затруднен антирадиационен контрол в района; проблеми с обработката и съхраняването на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво; икономически неизгодна рекултивация на почвата след прекратяване на проекта.

Специалистите не можели да гарантират сеизмична устойчивост на терена, върху който ще се строи Атомната централа. Според тях в радиус 320 км имало шест силни земетръсни огнища с магнитуд над 7.0. Най-голяма опасност представлявало „Вранча”, отстоящо на 250 км от нея, с 21 регистрирани силни земетресения, при честота 2-3 на 100 години. Основният извод бил, че за атомни реактори, защитени от земетресения с магнитут 8,0, избраната строителна площадка не предлага сеизмична сигурност.

Теренът бил неподходящ и защото подпочвените води лежали твърде високо и при евентуално аварийно изхвърляне на радиоактивни вещества от централата, неминуемо ще бъдат замърсени. До каква степен и в какъв радиус не можело да се предвиди.

Анализът показвал също, че в случай на тежка авария, последствията ще бъдат обширни, понеже в първичната зона за вземане на екстрени мерки за защита, включително евакуация на население, попадали Свищов, Белене, както и румънският град Зимич и три села – общо над петдесет хиляди жители. В следващата зона за радиационен контрол влизали Левски, Никопол и 50 села, а в Румъния: Турну Мугуреле и 10 села – общо няколко стотина хиляди жители, между тях чужденци, което ще създаде сериозни международни проблеми.

Обработката и съхраняването на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво от АЕЦ „Белене” също се смятало за сериозен проблем. Той включвало: изграждане на инсталации за преработка на радиоактивните отпадъци; осигуряване на обучен персонал за експлоатацията на тези инсталации; хранилище за последващо съхраняване на вече преработените радиоактивни отпадъци. Преработката на отпадъците изисквало специално оборудвана, скъпоструваща лаборатория, с каквато страната не разполагала. Построяването и на постоянно хранилище за отработено гориво също било изключително тежка и отговорна задача. (То представлява цяла подземна фабрика, със съответна вентилация и охлаждане, построена в недостъпни за подпочвени води терени, най-често гранитни или изоставени солни мини. Освен това, трябва да бъде разположено в отдалечен район и да бъде за вечни времена под постоянна специална охрана поради заплаха от терористичен акт. В нашата страна, която е неголяма по площ, сравнително гъсто населена и в която липсват геологични формации като гореспоменатите, такова хранилище не можело да бъде изградено.) Поради това, отработеното гориво трябвало да се транспортира до Русия. Със всички произтичащи от тази едностранна зависимост последствия. Отделен въпрос, че Руската дума гласувала закон, според който Русия след 2020 година няма да приема отработено гориво от чужди страни. В доклада се отчитало, че транспортирането на такъв товар става при специален режим и такси за превозване през териториалните води на две страни: Румъния и Украйна, и те трябва да бъдат включени към цената на крайния продукт.

Към нея специалистите съветвали да се добавят и разходи по погребването на самите съоръжения от централа, когато бъде преустановена експлоатацията й. Предварителни оценки на британски учени показали, че за превръщането на площадка на неработеща вече АЕЦ в земя, годна отново за обработване, са необходими около 1.5 милиарда паунда.

Това са основните проблеми, описани в документа от 1990 година, станал причина за замразяване на проекта АЕЦ „Белене”.

Какво се е променило за 20 години? Отговорът е: нищо. Означава ли това, че ако един проект е задържан толкова време по технически проблеми, трябва да бъде спрян завинаги? Категорично – не. Ако затрудненията идват само от науката, винаги може да се намери изход от тях! Човечеството така е оцелявало – модернизирайки се. Основна пречка за реализиране на проекта АЕЦ „Белене” обаче е финансирането. И макар, че икономиката също е толкова категорично като техниката да заяви, че няма невъзможни неща и всичко може да се построи, даже атомна централа, зависи обаче на каква цена и кой ще плаща сметката. От икономическа гледна точка трябва да се знае с какви дългосрочни спогодби ще бъде гарантиран пазара на произведената електроенергия, може ли да се ограничи зависимостта от конкретен производител на оборудване и суровини.

Наскоро британската банка HSBC се нае в рамките на два месеца да каже дали проектът е рентабилен. Въпреки, че има доста време до предаването на доклада, едва ли има човек, който да се съмнява, че проектът няма да „излезе” рентабилен. Повод за тази сигурност дава министърът на икономиката, който казал на консултанта: „Вие го изкарайте рентабилен и ще вземете още около 700 хиляди евро”. Че кой в такава ситуация няма да пренапише, промени, надраска даже проекта, за да го изкара рентабилен. Хубаво ще е HSBC, банка с 80 млрд. долара оперативна печалба за година да не се полакоми за по-малко от процент от нея и анализът, който направи, да даде алтернативи: какво ше допринесе за икономиката и енергетиката ни изграждането на нова атомна централа.

Най-нелепата част обаче от цялата тази история се крие във фактите, които консултантите може да пренаредят, но не и да променят. А тези факти остават някак скрити от обществеността. Или поне неизказвани на висок глас. Те са свързани с това: реална ли е необходимостта от новата атомна електроцентрала и ефектите от нейното изграждане върху социалната сфера.
Ето някои от тях:

Според анализ на НЕК за потреблението на електроенергия у нас през последните десет години, вътрешният пазар не се нуждае от АЕЦ „Белене” поне до 2020 година. Нужно е само да си поддържаме 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и да инвестираме ефективно в наличните ТЕЦ и ВЕЦ-ове.

Въпросът с евентуална продажба на произведената електроенергия на съседките ни също стои отворен. Със сигурност знаем е, че правителствената енергийна политика на Сърбия изключва внос на електричество, с цел ограничаване енергийната зависимост на страната. Турция сама ще строи четири атомни реактора. Румъния си доизгражда два реактора на АЕЦ „Черна вода”. В добавка Франция има излишък от производството на атомна електронергия. И съществува реална възможност да не се намери пазар на произведената от АЕЦ „Белене” електроенергия в Югоизточна Европа.

И кой ни внуши, че може да бъдем енергиен център на Балканите, след като внасяме енергоносители от Русия, което в най-добрия случай ни отрежда незавидна роля на енергиен диспечер в региона? Хубаво е да си припомним, че атомните реактори в Белене ще бъдат руски. Руските реактори работят изключително, само и единствено с руско ядрено гориво. Май използвах достатъчно често думата „руски”, за да покажа явната зависимост на атомната ни енергетика от Русия.

Един бърз анализ на разходите за изграждането на проекта, показва, че „цената”, които всички ние ще платим безвъзвратно за АЕЦ „Белене”, ще е между 4200 и 4300 евро на домакинство. Референдум в случая е невъзможно да се провежда, защото не могат да бъдат питани всички, които ще плащат сметката наред с нас, тъй като това са и нашите все още неродени потомци.

Неизяснен е и въпросът: кой има финансова изгода да се строи АЕЦ „Белене”, вместо да се отделят пари за допълнителни реактори в Козлодуй? Макар, че някак от само себе си се налага един отговор: едно е да правиш обект, струващ минимум 10 милиарда евро, както ще е в Белене и друго е да заделиш 1 милиард за построяване на 7-ми реактор в Козлодуй. Тук думата ще имат фирми, които ще работят на тези обекти и съответно ще взимат комисиони.

Въпреки всички изредени минуси на проекта АЕЦ „Белене”, крайното решение ще е политическо и ще бъде „за” неговото изграждане.

Няма коментари: