понеделник, 16 февруари 2009 г.

20 прости правила за поведение при арест

(черен хумор с лек привкус на документалистика)

Животът е това нещо, което ти се случва, именно когато имаш други планове! Само до преди няколко минути ти си вървял нанякъде и си мислел за нещо свое - например, за това, което ти предстои да правиш. И изведнъж отнякъде се появява полицай и предлага да го придружиш. Това може да шашне всеки отвсякъде. Дори и предварително да е обмислял и разигравал в съзнанието си подобна ситуация. Ето няколко правила, които могат да подпомогнат човек, попаднал в подобна ситуация:
1. Най-добре е да не показваш, че се притесняваш. Не заради друго, ами поради, че това е прието да се смята за подозрително. Не зная защо. Не казвай на полицая, че бързаш по някаква своя работа и нямаш време, не се дразни, не показвай признаци на нетърпение. На такъв човек малко му трябва. Напротив - покажи, че нищо не ти пречи да отскочиш до близкото РПУ и да убиеш два-три излишни часа от личното си време. Ама ти и без това няма какво да правиш, Ама на теб и без това ти е любопитно. Кога друг път ще ти се отдаде такава възможност?!
2. Не си длъжен да имаш в себе си докумен за самоличност, но по-добре не давай повод да те задържат за установяване на самоличността. Покажи си документите, обясни откъде си и къде отиваш. Ако си добре облечен, вежлив и не се суетиш, вероятността да те задържат е по-малка.
3. Полицаят има право да те задържи, но затова са нужни определени основания. Законът в това отношение е пределно ясен. Човек може да бъде задържан, ако са го хванали на местопрестъплението, ако някой го е посочил като извършител на престъплението, ако външният му вид по някакъв начин свидетелства за участие в престъпление. Ако имаш документ за самоличност, в които е посочено постоянно местожителство, ако не се опитваш да се укриеш, то никакви други, тайни, загадъчни основания за задържане не съществуват. (Освен и ако не са отменили условната ти присъда или не си нарушил мярката за неотклонение, ако имаш наложени такива!).
4. Ти си в правото да попиташ полицая - неговото предложение да го придружиш задържане ли е или не и ако да, какви са основанията за това. Може да се окаже, че не те задържат, а просто те „поканват” и тогава ти си в правото си да поблагодариш и учтиво да отклониш поканата.
5. Полицаят е длъжен да се представи и покаже своето удостоверение. Ти имаш право да препишеш данните от удостоверението, само не се опитвай да му го вземеш от ръката. Полицаите получават специални инструкции да не предоставят на други лица документите си и затова обикновено ги носят прикачени с конец и безопасна игла за джоба си.
6. Ако е задържане, попитай полицая за точния час, защото това е важно за протокола. Попитай и по кой член от Наказателния кодекс ще ти бъде предявено обвинение. Това не е просто любопитство, основание за задържане има само при престъпления, за които са предвидени наказания лишаване от свобода за срок повече от една година.
(От тези разговори, макар и на пръв поглед ненужни, все пак имат полза -дори и само поради това, че полицаят ще разбере не може да те задържи за няколко часа и след това да те пусне, преструвайки се, че нищо не е станало. Или просто само за да те сплаши.)
7. Ако имаш подозрение, че полицаят е пиян, ако е агресивен, не спори с него, не му пречи, в никакъв случай не отговаряй на провокациите му, дръж се официално, не позволявай да превърне акта на задържане в лични отношения. Всичко това може да е театър - оперативните работници умеят да създават и поддържат екстремални ситуации, когато заподозреният в престълнение изпада в стрес и по-лесно се поддава на натиск.
8. В полицейското управление изисквай съставяне на протокл за задържането, където задължително впиши свои възражения.
9. Ако са започнали да те бият направо на улицата, не се притеснявай да викаш и крещиш за помощ, привличай вниманието на минувачите върху себе си. Търси публика. При това се развикай ведната, щом разбереш какво става, не чакай да те пребият хубаво. Може даже да викаш „Пожар!” или да призовеш минувачите да извикат полиция. Може да имитираш загуба на съзнание, лошо самочувствие вследствие на задържането! Пробвай всичко. И без това по-лошо не може да стане.
10. При всяко задържане не по-късно от три часа, трябва задължително да бъде съставен протокол, който да съдържа времето на задържане, основанията, извършеното от задържания престъпление, опис на вещите от личния обиск, дата и време на съставяне на протокола.
11. Ако в протокола нещо не съответства на действителността, имаш право да допълниш протокола с всякакъв род забележки. Ако основанията за задържане са предявени в отсъствие на адвокат, запиши го портокола. Имаш право също така нищо да не пишеш и подписваш, тъй като според нашето законодателство задържаният автоматично става и заподозрян, а статутът на заподозрения му позволява да се откаже от даване на показания, понеже носи отговорност за лъжесвидетелстване. Изискай подробно и разбираемо да ти разснят правата.
12. Лицето, съставило протокола, не по-късно от шест часа след това е длъжно да съобщи за него на прокурор, както и да ти даде възможност за информираш своите близки за задържането ти или лично направи това.
13. В управлението се дръж прилично, помни, че полицаите и те са хора и на тях са им присъщи обичайните човешки реакции.
14. Ако държиш на присъствието на именно на твоя адвокат, никой не може да ти откаже това право. Може да ти казват, че не могат да го намерят, че не си вдига телефона, че е зает, това няма никакво значение, след 72 часа са длъжни да те освободят. Или арестуват със съдебно решение. Ако до три дни това не е направено, пиши жалба до прокурор.
15. Ако по време на обиска някой се опитва да ти подхвърли нещо, не го вземай в ръце. Обърни внимание върху това на свидетелите и го впиши в протокола. Веднага напиши и жалба, вече знаеш до кого. Едва ли ще ти позволят да го направиш, но по идея са длъжни да ти предоставят писмени принадлежности.
16. Ако правата ти са нарушени от прокурор, пиши до Главния прокурор.
17. Ако те бият вече управлението, няма голям смисъл да викаш. Да се обръщаш към началника също няма полза – всичко става с негово знание. Постарай се поне да запомнищ имената и лицата на хората, които те бият, запомняй обстановката, кабинета, където става „разпита”. Ако ти потече кръв, постарай се незабавно и незабелижимо да изцапаш колкото се може повече предмети. Ако случайно е имало страничен наблюдател, дори и да е някой друг задържан, опитай се да разбереш как може да го намериш после. Помни всичко, което може да ти бъде полезно. Ако положението е отчайващо - изхвърляй през прозореца случайно попаднали в ръцете ти предмети, старай се да привлечеш вниманието на хора от улицата. Симулирай, че ти прилошава или ти е зле. Искай да доведат лекар. Задължително запомни името на лекаря, ако е от „Бърза помощ”. Настоявай да ти вземат проба за алкохол и се постарай да получиш справката.
18. Да дадеш показания, заради които те бият, или да търпиш, си знаеш само ти! 72 часа не е чак толкова много време, ако нищо не се случва, но са напълно достатъчни, за да признаеш всичко, което им е нужно на разследващите органи.
19. Не вярвай на следователя, ако ти казва, че ще се опита да ти помогне - неговата задача е с всички възможни и невъзможни средства на намери улики срещу теб. Не вярвай, ако ти казва, че може да не оцелееш, ако попаднеш в затвора – твоята смърт там никому не е нужна.
20. Объни се към правозащитни организации. Даже само присъствието на представител на такава организация в залата на съда може видимо да промени ситуацията.
21. При напускане на арест, са длъжни да ви дадат справка - тя е важна, защото законът не позволява да те освободят и веднага след това да те задържат по същите подозрения. Запази си я за спомен.
И ако всичко е свършило благополучно, след време ще разбереш, че този опит ти е бил полезен.

Няма коментари: