петък, 17 октомври 2008 г.

Правила за работа на начинаещи писатели


Общи правила
1. Запитайте се: каква е целта на Вашата работа, защо читателят трябва да я прочете. Едно произведение, дори и без претенции за качество, трябва да решава конкретен проблем, по възможност важен за всички. Книгата трябва да образова. Колкото полезна и интересна информация има в нея, толкова по-интересна е тя за читателя.
2. Четете класици и съвременни автори. Четенето е най-добрата литературна школа. Обръщайте внимание на форма, съдържание, прийоми, които ползват великите автори за постигане на един или друг ефект.
3. Създайте си група за поддръжка - няколко приятели, на които да дадете ръкописа като го завършите. Тези хора трябва да са способни да дават конструктивна критика на произведението. Когато Ви критикуват, не се защитайте. Главната цел е да изслушате забележките, да ги премислите и да решите от каква полза ще са за Вас.
4. Пишете всеки ден. Страница всеки ден - книга за една година. Много автори така се увличат в търсене на материали, че с години не могат да почнат фактически да пишат. Писането може да е паралелно на събиране на информация. Така ще имате стимул да довете нещата до край.
5. Името е много важно. За да избере читателят именно Вашата книга сред общата купчина, заглавието трябва да го “грабне”. Желателно е да отразява жанра на произведението. Докато пишете основния материал, си записвайте интересни фрази, които могат да се ползват за заглавие.
6. Всеки герой трябва да има биография, характер, надежди, страхове, симпатии, омраза. Преди да почнете да пишете книга, нахвърляйте тези неща. Даже и да не ползвате бележките си, те може да Ви помогнат при създаване на образите. И помнете: гениалните произведения съдържат преди всичко много ярки и интересни герои.
7. Не забравяйте да отбелязвате години, дати, часове, време и прочие “фонови” детайли. Проверявайте своята информация. Ако се съмнявате в достоверността й, не гадайте. Грешки в дати и факти са като косъм в супата. Развалят дори най-доброто произведение.
8. Ако не знаете как да продължите, продължавайте. Не се задържайте над фраза, над която сте зациклили. Така губите ценно време. Нахвърляйте основната идея, която искате да кажете и я изглаждайте после по време на редакцията.
9. Записвайте интересни фрази, казани от Ваши познати, чути от предавания по радио, телевизия, прочетени в списания, вестници и книги. Някога може да Ви потрябват. Същото се отнася и за идеи на сюжети. Не изхвърляйте чернови и отпаднали абзаци, които не са влезли в работата. Може след 10 години да ги ползвате.
10. Умението да изхвърли излишното е едно от основните достойнства на опитен писател. Неща за чистене: шеги и удачни фрази, написани не за подръжка на сюжета, а заради самите тях; ненужни части от диалог, които не предлагат емоционално и смислено натрупване на информация; факти и концепции, които не се вписват в сюжета.


Сюжет и структура
1. Световната литература е изработила всеобщи типове сюжети, които се повтарят от произведение в произведение през вековете. Да се измисли нещо ново е сложно, но - възможно. Обаче ако писателят пише в определен жанр, той не трябва да нарушава каноните му.
Пример - В детективска история, за която е прието да следва стереотип: престъпление, разследване, залавяне на извършител, не се прави обстойно описание на подходящи за почивка маршрути. Позволено е, ако това служи като литературен похват, който заплита сюжета. Иначе читателите ще останат разочаровани.
2. Обръщайте специално внимание на началото. По него редактори и читатели определят ценността на книгата. Първата страница, даже първата фраза трябва да са максимално интригуващи.
Не започвайте с:
а) банални истини и въпроси („В труден свят живеем!” или „Защо трябва да прочетете тази книга на всяка цена.”);
б) дълги и тежки описания на природа;
в) сюжетни щампи („Телефонът звънна тревожно и го събуди!”). Почти половината от съвремените детективските истории и трилъри започват с тревожен телефонен звън. Нищо оригинално;
г) фалшива загадъчност („Днес, във фаталния петък, 07.07.2007 година, се случи невероятно забележително събитие. След като черна котка й мина път, Мария влезе плахо в магазина и си купи нова рокля.”). Няма нищо драматично в това да си купиш нова рокля,
д) насилие и кръв (За да съпреживява читателят с героите, той първо трябва да ги познава, приема и разбира.).
За начало на книга не трябва да служат и философски излияния. Философията е солта на произведението, но никой не изяжда лъжичка сол преди да премине към основно хранене.
Печеливш вариант е описание на интересна случка или човек. Висш пилотаж - подходяща шега, самоирония.
Изключение от правилото: само за хора, владеещи майсторски езика, на който пишат.
3. Следете за скоростта на развитие на сюжета. Дългите изречения забавят, кратките създават усещане за бързина. Да се забавя развитието може, ако: искате да създадете допълнително напрежение или да се концентрирате на определен емоционален момент. Максимално забързване се прилага само при преследване, надпревара и прочие.
4. Подходящото начало е шанс книгата да се публикува, подходящият край - читателят да купи следващата. Внимавайте краят на Вашата работа да не увисва във въздуха. След прочитане на книгата читателят трябва да изпитва дълбоко удовлетворение от четенето. Няма да му бъде приятно, ако е чел 200 страници с увлекателно приключенско пътешествие, то да завърши с 20 страници апел против алкохолизма.
Има няколко класически методи за край:
а) затваряне на цикъл - краят апелира към началото чрез завръщане към важен сюжетен момент от началото;
б) връщане назад - краят е свързан със странно и непонятво явление, случило се по време на повествованието;
в) ограничаване във времеви и пространствени рамки - когато описваните събития имат начало и край или когато са свързани с определен маршрут;
г) разплата или награда - характерен за класическите криминални и любовни романи: злодеят е разкрит, влюбените се женят;
д) епилог - историята свършва, животът продължава, в епилога се разказва какво се случва с героите по-нататък;
е) с цитат - героят казва нещо в края, като прави изводи за случилото се;
ж) апел - книгата призовата читателите да направят нещо конкретно.
Ползвайте се от тези насоки.
5. Героите трябва да имат точна и ясна причина да правят това или онова действие.
Пример: ако журналист разследва убийство, това не трябва да е продиктувано само от любопитството на героя. Или ако момиче е изнасилено, случилото се трябва да има важни последствия за героинята й или сюжета.
6. Не обяснявайте с диалозите на героите това, което на тях им е известно вече. Хора, които си казват един на друг очевидни неща, изглеждат нелепо.
Пример - Героиня преразказва пред колеги преживяванията си, описани в предидущата глава на книгата.
7. Не ползвайте в качество на сюжетни ходове известни шеги и анекдоти. На читателят му става скучно, когато разбере, че това вече го е виждал някъде.

Шлифоване на текст
1. Избягвайте ненужни наречия, бройни числа и епитети като - винаги, веднага, тогава, повече, вече, един, много, малко, няколко, някакъв, други, след това, преди това, после, сега. Те в повечето случаи дублират смисъл на глагола или не казват нищо допълнително и важно.
Пример: “Тя веднага скочи. Взе няколко листи от бюрото, извади един химикал от чантата си. И вече бе готова да записва.”. Но “Тя скочи! Взе листи от бюрото, извади химикал от чантата. И бе готова да записва.” - казва достатъчно.
2. Избягвайте думи като - свой, своя, си, него, нея, му, им, той, този, онзи. Те могат да се пропуснат.
Пример - “Той я докосна с ръката си!”, в “Докосна я с ръка!” смисълът не е променен.
3. Избягвайте повторения на дублиращи се по смисъл думи в едно изречение.
Пример - “Мислите и разсъжденията не го насочват правилно!”. В случай „мисли” и „разсъждения” означават едно и също.
4. Старайте се да не пишете една до друга думи, започващи с една и съща буква, още повече с еднакъв брой срички. Не трябва да се разполагат една след друга и думи с шептяши съгласни. И едното, и другото не звучи красиво.
Пример 1 - “Притискаш приятел като противник!”, “противник” може да се смени с “враг” и “приятел” с “другар”.
Пример 2 - “Гошо се плаши от пушека!”. Три “ш” в изречение и то едно след друго могат да затруднят дори добър диктор.
5. Избягвайте еднокоренни думи в изречение. Както и думи с еднакви окончания.
Пример 1 - “Ученикът учи в училище.” “Ученик” може да се замени с “момче”, “учи” с “получава знания”.
Пример 2 - “Механизацията изисква колективизация!” може да стане “Механичният процес изисква колективна работа.”.
6. Избягвайте дългите и тежки изречения.
Пример - “Той написа писмото си, в което успя да изкаже чувствата, които изгарят сърцето му и блокират умът му само върху един образ, този на любимата жена.”. Изречението може да се раздели на няколко и да се съкратят седем ненужни думи. - “Той написа писмото. С него успя да изкаже чувствата си. Те изгарят сърцето, блокират умът му върху един образ. Любимата жена.”
7. Избягвайте думи паразити, които не носят информация като: обаче, разбира се, обикновено, имено, наистина, въобще, по принцип, и така, просто, като че ли, междупрочем, видимо, понеже, действително, впрочем, още повече, все пак, да кажем, както е прието да се казва и прочие.
8. Докато работите над диалог, следете дали в разговорната реч хората ползват такива изрази като Вашите.
Пример - “Иване, ще се грижиш ли за котето, докато ме няма? То се нуждае от пълноценна храна за своето развитие, вода да не се дефидратира и социални контакти, за да не изпадне в депресия.”. Никой не говори така в ежедневието. По-реално е: “Иване, ще се погрижиш ли за котето, докато ме няма? Носи му храна и вода всеки ден и от време на време си поигравай с него.”.
Изключение от това правило може да има, ако авторът специално държи по сюжет героят да се изразява с книжовни думи или научни термини.
9. При възможност избягвайте авторски коментари, вмъкнати в диалога. Най-вече изрази като - “той каза”, “тя говори” и прочие.
Пример - Мъжът гледа жената в очите.
- Ти си най-красивата жена за мен! - Каза той.
- А ти си най-подходящият мъж за мен! - Отговори тя.
Ако махнем “той каза” и “тя отговори”, смисълът не се губи. И на читателят му става ясно кой какво казва.
10. Старайте се да избягвате клишета. Те придават на текста тривиален характер.
11. Избягвайте сложни, непознати, рядко употребявани думи. Читателят трудно преминава през тях.
12. Като давате имена на героите, старайте се да не започват с една и съща буква. Читателите трудно се ориентират, ако един герой се казва Емо, друг Емануил, трети Емилиян.
13. Абзаците не трябва да са по-дълги от 15 реда. Текст се чете по-лесно, ако е разбит на фрагменти.
14. Разбивайте книгата и на глави - по същата причина.
15. По възможност избягвате умалителни и ласкателни думи.
16 Не описвайте героите с повече от две-три изречение. Дългите описания уморяват. Всички харатерни черти могат да бъдат добавяни допълнително и постепенно по време на повествованието.
17. Когато представяте за първи път герой, не описвайте негови все още с нищо непотвърдени черти.
Пример - „Той има красиво, волево лице!” - Силата на волята се проявява в делата, а не в лицето.
18. Ако авторът иска някоя негова мисъл да се приеме като абсолютна истина или идея без алтернатива, трябва да я каже кратко и ясно.
Пример - “На война като на война!”.
Може да се ползват за контраст и две съставни изречения.
Пример - “Няма човек - няма проблем!”.
За пълнота и завършеност ползвайте и три компоненти.
Пример - “Ум умува, ум царува, ум патки пасе!”.
Но четири и повече елемента вече звучат тежко и трудно за помнене.
19. Ярки, запомнящи се думи, фрази и сравнения не трябва да се ползват два пъти.
Пример - ако сте описали една мома, стройна „ като фиданка”, а представите приятелката й висока „като топола”, това създава впечатление за беден език.
20. Една от най-разпространените грешки на начинаещите писатели е смесване на времена. В един абзац, дори в едно изречение се срещат минало и сегашно време.
Пример - “Той разглеждаше витрината и каза: “Ще купя това!”.
Изключения - ако за героят е неграмотен човек, може да се изразява неправилно само в диалози.
21. Много писатели имат любими думи, които вмъкват автоматично в текста. В резултат на това в една страница могат да се срещнат няколко “вероятно”, “просто” и подобни. Четете внимателно текстовете си. Забележете Вашите думи “паразити” и ги махнете или заменете със синоними.
22. Старинните думи в повече случаи звучат нелепо, освен ако не става въпрос за исторически произведения.
23. Използвайте жаргони само в пряка реч или разкази от първо лице. И то при условие, че това съответства на характера и статуса на героя. Като правило подобни фрази звучат вулгарно.
24. Избягвайте да утвърждавате очевидни неща.
Пример - “Той безмълвно мърда устри, като че говори нещо.”
25. Като напишете едно изречение, прочетете го. Следете да няма повтарящи се думи.
Пример - “Той докосна ръката й с ръката си, целуна устните й с устните си, притисна гърдите й към гърдите си.”. Ще звучи по-добре като: “Той докосна ръката й, целуна устните й и я притисна към гърдите си.”
26. Представките в българския език го правят невероятно колоритен, но понякога излишно утежняват речта и не казват нищо повече от това, което самият корен на думата ни подсказва. Най-често думи като: “попитам”, направя”, “помисля”, “разговарям”, “извадя”, “преместя” и други подобни, е добре да се ползват без представки - “питам”, “правя”, “мисля”, “говоря”, “вадя”, “местя”.

Стил
1. Работете над стила. Преразгледайте книгите си и търсете там:
а) какво е нивото на езика: уличен жаргон или изказване на професор по философия;
б) от името на кого пише авторът, присътва ли той в книгата като главно лице или само е наблюдател;
в) колко често ползва метафори, на какво напомнят текстове му: на стихове в проза или на документалистика;
г) каква е дължината на изреченията: кратки, прости, сложни, дълги или двете заедно;
д) обективен ли е авторът;
е) нови прийоми на писане ли ползва или предпочита класически форми на изразяване.
Запишете отговорите на тези въпроси и след това решете кое искате да промените.
2. Когато е готов ръкописа, прочете го на глас. Това ще Ви помогне да откриете “тежките” места. Тези, които трудно се произнасят, трудно се четат.
3. Играта с думи украсява текста.
Пример - „Шопингът може да замени за жената петинга.”
Необичайните сравнения също.
Пример - “Грубоватият, як мъж харесва своето положение на бияч. На ринга той се чувства като нерез в кочина.”
4. Ако пишете за нещо сериозно, няма нужда да се вмъкват коментари от автор. Събитието само трябва да говори за себе си, иначе драматичният ефект чувствително се намалява. В същото време когато се пише за нещо весело, авторските коментари могат да правят текста по колоритен.
Пример 1 - “Колата се блъсна челно в дървото. Бронята се усука около кората на ствола. Предното стъкло изпращя и се раздроби на кристалчета. Докато се сипеха, в отворилата се дупка изхвърча тялото на шофьора. Това е покъртителна гледка!” - Видимо е, че последното изречение разрежда драматичността на картината.
Пример 2 - "Днес само в един индийски храм се е запазил обред, при който веднъж годишно поклонници старателно изкъпват с мляко и млечни продукти огромен двуметров пенис и го подготвят за сватбен ритуал. Ритуалът предполага, пенисът да бъде обгърнат от подобаваща по размери вагина. Така богомолците измолват плодородие и благоденствие. (Само за момент затворете очи и си представете подобен молебен, извършен в центъра на съвременен град. Дочувате ли възгласи на възмущение и почуда? - б.а.)".
5. Добре е от време на време да се правят примамки за читателите, които да ги карат да мислят какво ли ще следва.
Пример - “Тези наглед дребни събития щяха да имат за него непредвидими последствия.”
6. В същото време не си струва да се описват всички подбробности от сцените и детайлно всеки предмет. Оставете възможност на читателя да доизмисля подробности.
Пример - “Той погледна към разхвърляната детска стая. Леглата са неоправени: завивиките смотани, пижамите и възглавните се търкалят по пода. Играчките са разглобени на съставните си части, отделни части от дрехите на децата се подават през разбърканите чекмеджета. На бюрото учебниците са в пълен безпорядък.” - Изброяването тук не казва нещо, което читателят и сам да не може да си представи като прочете “разхвърляна детска стая”.
Изключение - ако подобно описание служи за специален ефект.
7. Героят не трябва да прави излишни движения, освен ако това не се предвижда по сюжет.
Пример - „Тя извади от джоба си пакет цигари. Порови из чантата си, откри и запалката. Измъкна една цигара от полупразния пакет. Потърка я между пръстите си. Облиза филтъра. Сложи я в устата си. Щракна запалката и поднесе огънчето към цигарата.”.
Достатъчно е да се каже - “Тя запали цигара.”, освен ако с монотонното описание не се цели да се покаже как героинята дразни и впечатлява някой друг или печели време.

6 коментара:

vantzata каза...

Точно от това имах нужда. Много благодаря!
Успех!

Анонимен каза...

Мерси, ще спазвам твоя отреден канон, наистина е ценен :) +++++++++++... Спестява досадното поредно ходене при критик!

Анонимен каза...

На критиците това им е работата- да търсят кусури. Нас ни е грижа да не останат без работа.

Анонимен каза...

Отличная статья! большое спасибо автору за интересный материал. Удачи в развитии!!!
http://www.miriadafilms.ru/
danielavelikova.blogspot.com

Анонимен каза...

Почему регистрация не работает ?

Анонимен каза...

Много смислено и полезно, ПОЛЕЗНО!