глава - Необичайни делници
Ако искате да си разчистите сметките
с някой политик, наречете го гей.
На екрана тече филм. Това е шедьовър, заснет тайно. На него Премиерът влиза в малка стичка, усмихва се на една сянка с маска и я приска в обятия. Сянката се отделя от него, събува панталона си и двамата падат в леглото.
Тази сянка сега, вече обута в дънки и пуловер, гледа към екрана, заедно с друг мъж. Няма я и черната маска. Сянката я сложи само с цел остане неузнаваема и да не си навлече неприятности след необичайния филм, където тя играе главна роля. Да внуши на Премиера, че тайствеността е необходимост, не бе трудно. Той е умен и предпазлив мъж. Не и ако става дума за секс, особено нестандартен. Там харесва само разнообразието. Съветниците му, които знаят за тези негови влечения, се стараят с всички сили да го предпазят от изкушенията. Но те пропуснаха уменията на един по-кадърен от тях противник. Той не избра лесно Сянката, защото трябваше внимателно да съчетае професионализъм на изпълнител с предпочитания на Премиер. Мъжът нареди на хората си да издирят човек, който мрази политика лично, освен това да има достатъчно актьорски умения, за да го накара да му се довери. Преди два месеца откри нещо подходящо. То се закле, че ще закопае дълбоко в земята Иванов. И така започна операция “Розов бомбаш”.
Следващата, много по-сложна задача, бе да се проникне зад охраната от сътрудници. Но единственото, което Премиерът обича повече от службата в името на своите политически подръжници, това са самите подръжници. Той се бои от капани, скандали, шантажи и затова избира сътрудниците си много внимателно. Наел е на щат към кабинета си предимно жени, повечето дъщери, сестри, жени на негови политически съветници. Затова около него винаги има достатъчно “ангели-хранители”, които го пазят от изкушения. И когато на Сянката й мина през ум да стигне до Иванов като почне работа в кабинета му, се отказаха - няма как да се пробие тази предпазна стена от отявлени защитници. Тогава мъжът реши, че просто Премиерът трябва да я вижда често, а останалото ще свърши чара на Сянката. Така и стана. Засякоха се “мимоходом” на две-три светски мероприятия. На четвъртата вечер вече водеха разговор. След седмица се снимаше филма, който гледаха сега.
- Мръсник! - Прошепна Сянката, загледана в движенията на двойката от филма.
- Спокойно! Всичко е перфектно! Точно това ми трябваше! - Успокои я мъжът, бе зад откъсва очи от екрана. Премиерът от телевизора вече се обличаше и изпращаше въздушна целувка от вратата на Сянката.
- Искам си парите веднага!
- Няма проблем! - Мъжът отброи от порфейла си десет шумящи банкноти и ги подаде. - Добавих малка премия.
- Той иска да се срещнем отново.
- Ти твоята работа я свърши. Време е да изчезнеш.
- Има още един-двама политици, които ме заговориха по време на приемите. Не искате ли филм и с тях?
- Забрави! - Рязко отговори мъжът.
- Добре. Но няма ли поне да ми кажете какво ще правите с филма? Едва ли ще го предлагате в Националната телевизия.
- Получи парите си. Сега е по-добре да замълчиш.
Сянката усети хлад в кръвта си. Странен тип е събеседникът й - грозен и потаен.
- Няма да кажа на никого. Знаете моето желание да видя този човек унизен.
- Ти свърши своята работа. Време е да си вървиш.
- Ще ми липсват нашите разговори за политика.
- Чао.
Сянката със сълзи на очи напусна стаята.
Мъжът остана да седи на дивана пред телевизора в размисъл. „Да, сянката е права. Какво да правя с филма още не съм решил. Предстои най-опасната част от операцията!”. Ако целта на този филм е просто да се премахне Иванов като политически опонент, няма нищо по-лесно от това. Достатъчно е да му прати копие с предупреждение, че ако не подаде оставка, медиите ще получат останалите копия. На другия ден Премиерът ще обяви по телевизията, че състоянието на неговото здраве или на негови близки не позволява да остане повече на този пост и нещата щяха да приключат. Ако погледнеше нещата от този ъгъл, нямаше какво толкова да губи, ако се разприказва. Но какво щеше да стане, ако си държи устата затворена?
Може да не поиска оставка, а Премиерът да служи на негови интереси. Този вариант веднага отпадна. Повече от сигурно е, че държавният мъж ще предпочете да напусне политиката сам, отколкото да се подлага на шантаж. Щеше да бъде прекрасно да види Иванов опозорен. Изкушаваше се все пак да излъчи директно филма без никакви предпреждения, но за това най-малко трябва да купи някоя малка телевизия.
Но... празните фантазии са безполезни. Време е да се помисли финансово. Този филм струва милиони. Премиерът, разбира се, няма такива пари, но неговите подръжници ще ги намерят. Ще се намерят и хора от опозицията, които ще дадат дори повече. Да вземе парите, да отпраши към Доминиканската република и да живее като крал. Има, за жалост вариант Премиерът да откаже да плаща и да поръча на доверени хора да открият кой стои зад филма, но даже и да откриеха сянката, няма да могат да стигнат до него, защото той винаги се срещаше с нея под чуждо име, с перука и контактни лещи. И тогава: “Сбогом, парички!”. Може да се обърне директно към Ради Радев, Министърът на вътрешните работи, но как ще постъпи той, пак не е ясно. Доста е рисковано. По-добре да занесе диска при Милен Миленов - Младши. Той е умен, най-умният от всички, които познава мъжът. Един от онези, пред които хората щателно подбират думите си и още по-щателно времето, когато да ги произнесат. Младши ще измисли как да се изкарат пари от тази работа.
Беше му трудно да се съсредоточи върху мислите. Снощи не спа, а предната вечер дремна два-три часа. Има моменти, когато умората действа на мозъка като алкохол. Реакциите се забавят, способността за преценка се нарушава и човек трудно контролира раздразнителността си. Усети, че бързо върви натам.
Мъжът стана. Извади диска от ДВД-то. Сложи го във вътрешия джоб на сакото си. И се почувства спокоен.
Покупките са материален израз на емоциите ни.
Х
Гангстерът се усмихна сам на себе си, когато влезе в хладното помещение и изпита наслада от климатика след августовския пек навън. Бутна слънчевите очила над оредяващата си коса. Полумракът му подейства успокоително. Хората от студения север може и да обичаха да прекарват летата си като изпичат млечнобелите си кожи до кървавочервено, но той е дете на изтока, затова изпитва страхопочитание към силата на слънцето и по обед търси закрилата на сянката.
Оберкелнерът приветства Младши с почит и поклон, подходящ за държавен глава. Обаче, когато му предложи маса в центъра на залата, Милен поклати глава и посочи към ъгъла, най-отдалечен от прозореца. Докато вървяха през залата, различни хора му махаха, отвръщаха глави, усмихваха се, мръщеха се, даже един бизнесмен стана и излезе.
Младият келнер попита какви питиета желаят за аператив и мъжът, който придружаваше гангстера, каза:
- Водка с портокалов сок.
- Чудесен избор. - Добави Милен. - Същото още веднъж.
Когато момчето се отдалечи, мъжът огледа салфетника, опипа ръбовете под масата:
- Да проверя за всеки случай за микрофони. - Каза той. - И аз като теб не сядам никога на маса, която ми предлагат.
- На входа на една джамията прочетох: “Да се влезе тук с непокрита глава за жената е равносилно на прелюбодейство!”. А малко под този надпис със ситни букви някой бе добавил: “Пробвала съм едното и другото - разликата е колосална.”. Винаги е така. Разликата между това, което ти предлагат и това, което ти искаш, е колосална.
Двамата се засмяха, отпиха от питиета и непринудено поговориха още малко. Познаваха се отдавна.
Преди години приятел, зевзек ги запозна, като представи мъжа на шега: “Той е човек с тежка съдба и леко поведение. По хороскоп е биволар. Не вярва в смъртта след живота, в любовта след секса, но вярва в крема за след бръснене. Любимо блюдо: когато е гладен. Любимо време от годината: когато има пари. Смята, че животът трябва така да се преживее, че човек да го е срам да го разкаже, но пък да му е приятно да си го спомня. Образование: леко започнато средно-висше. Склонен е към умствена дейност: кандидатствал е многократно в няколко ВУЗ-а. Регулярно прави две неща: спи с Аджелина Джоли и лъже. Любима мобилна тарифа: еврейско чукване. Отношенията му с жените не могат да бъдат събрани в една дума. А, бе, бяла врана между черни патки е.”.
Някога мъжът бе криминален репортер. После разбра, че ако насочи своето упорство към по-високо ниво, резултатите ще бъдат по-ефективни. Сега държи в сейф скалповете на много политици, депутати, министри, че и на колеги репортери. И това отваря много ключалки пред него. За него се носеха слухове, че четял хайку в оригинал, а даже и пописвал от време на време. Но малцина знаеха, че е осиновил два сирачета. Младши винаги му се възхищаваше. Харесваше му това, че се облича като преуспял автомобилен крадец и има морал на уличен джебчия. Настина бяла врана сред черни патки.
Той не притежава обичайната бледност на човек, прикован зад бюро, а хладните му очи открито изразяват недоверчивост. Има излъчване на човек, който е изминал дълъг път, но и има още да върви напред. Енергията му не е изтощена от непрекъснатото мачкане. У него се усеща коравина, която е колкото умствена, толкова и физическа. Личи си, че трудно могат да му пробутат лесни решения или безброй извинения, характерни за бюрокрацията, когато тя не иска да прави нещо.
Когато вечерята бе сервирана - за него пържола, а за Милен плато от морски дарове - журналистът се наведе напред, сниши глас и каза:
- Имам интересен запис на любовна сцена с розов привкус на премиерско ниво. - Изчака да види реакцията на Милен и като усети заинтерисованост продължи: - Знам човек, дето ще даде милиони за нея без да задава въпроси. Но някой трябва да се пазари с него. Някой трябва да попита.
- За това да попиташ е наивно, да отговориш - нездравословно.
Милен небрежно бучеше с вилица скаридите и с нищо не показа, че информацията го е впечатлила. Докато го гледа, журналистът се запита дали това наистина е в негов стил. Той е гангстер-интелектуалец - предпочита да върти бизнеса си последством пари и власт. Настина може да бъде и груб, но няма подтисническо излъчване на прекалено многото тестостерон, който се носи като лоша миризма около мъжете, които обичат да се големеят. Природният му инстинкт винаги ще го кара да използва нож, а не бухалка или снайпер. Но пък дълго ще мисли преди да го размаха.
- Ако не те интересува, мога да я предложа на Борис Борисов.
Тогава ганстерът все пак попита:
- На него пък защо?
- Нали знаеш, че ходи слух за досиета!?
- Досиета? Не съм чувал.
- Да ти обясня ли?
- Ами щом искаш...
- Дълго време върви мълвата, че след смъртта на банкера Васил Василев (за който се знаеше, че държи копромати за всеки от държавата) неговите лични досиета са попаднали у Борис Борисов, разследващ прокурор, който по-късно напусна системата и стана бизнесмен. Досиетата дори се разрастнали. А в тях са събрани материали за всички. Кой с какви пари е тръгнал в бизнеса или политиката, чия жена или любовница колко пластични операции си е правила, кой политик предпочита малки момченца. И това са само дреболии. Говори се, че има сведения, които могат да потресат и подземния свят.
- Какви?
- Какви, какви...? Например, кой уби Илиев от СИК...
- Кой - големия или малкия? - Подхили се Милен.
- И единия, и другия... - В очите на журналиста има такъв блясък, че ако някой не го познава, ще го приеме за луд.
- Знаеш ли какво е най-любопитно в твоята история?
- Какво?
- Защо при Борисов ще са досиетата!
- Защото е светило в магистатрурата и най-крупният мошеник. Това казва всичко.
- Че е хитър, хитър е, но има още десетина по-хитри адвокати, прокурори и политици. Най-много да блокира нечии дребни сделки...
- Не става въпрос за сделки. А за шантажиране. Подслушване на телефони. Пране на пари. През неговите ръце преминават крупни суми от приятели в бизнеса към приятели в политиката и той заделя своята част, която не е малка също.
- Ти откъде знаеш, че досиета са в него?
- За да въртиш търговия с някого, трябва да познаваш езика му. Секретарката на Василев ми беше... близка... - Подхили се журналистът.
- Зная ги твоите близки отношения с жените, не навлизай в детайли!
- Та тя ми каза, че често като гостувал на Василев в кабинета му, Борисов излизал от там с пакет в ръка.
- Това може и нищо да не значи.
- Така е, но нещата се потвърдиха и от друго място. Преди два месеца простреляха полицай. Много доверен човек на Василев. Успях да вляза при него в болницата за интервю. И той ми каза, че седмица преди смъртта си банкерът наредил на негови хора да пренесат едни кашьони от офиса на банкера във вилата на Борисов.
- И ти го каза така, без повод?! Това серозно ли е или поредната софийска сплетня?
- Ами и аз го попитах направо - какво знае за досиетата. Да беше видял само как пребледня. Сякаш се опасяваше, че небето ще се разтвори и шефът му ей сега ще слезе да го прибере при себе си. Затресе се, изпоти се, ама мълчи и нищо не казва. Тогава реших да го притисна. И аз си имам “досиенца” за този и онзи. Казах му в прав текст, че ще напиша на първа страница на вестника с факсимилета от фишове и чекове за заплатите му - една от държавата, друга от престъпници. И тогава разказа за кашьоните. На мен повече и не ми трябваше.
- Понякога ти се чудя как спиш?
- Тежко!
- И какво казват лекарите?
- Че мога да откарам така и сто години.
Някъде около три следобяд е. Ресторантът почти опустя и сервитьорите почнаха да се навъртат около масата им. Журналистът ги огледа подозрително. Милен отпи от кафето си и обходи с поглед залата на ресторанта. Бяха наистина последните посетители.
- И защо са му на Борисов такива досиета? Ако въобще съществуват, разбира се! – Попита, докато палеше цигара.
- Защото е злобен кучи син. Ето защо! Хората го бяха избрали на това място, за да разкрива и се бори с чужди грешки, но на него това му доставя удоволствие. Срещу такива трябва да се борим ние. Само че не си го чул от мен!
- А от кой тогава? - Гангстерът се подхили провокативно и ехидно всмукна от цигарата си. - Не мога да разбера накъде клониш! Какво искаш да направя за теб?
- Искам този филм да стигне до Ради Радев!
- Може ли да предложа една сериозна мисъл: Стремежът на мъжа не трябва да надвишава обхвата му.
- Ти нали се познаваш с него от по-близко. - Журналистът се престори, че е чул забележката.
- В някои среди това се нарича нерегламентирани връзки! Нали нямаш някой скрит компромат и за мен?
- Не ставай смешен - ние сме от едната страна на бариерата? Аз просто искам своя дял от сделката!
- И какви пари може да струва твоето филмче?
- Сигурен съм, че може да му се вземе поне милион.
- В долари или евро...?! - Ухили се широко Милен. - Докато си доизпиеш кафето, ще ти разкажа виц, много подходящ за нашия случай. Блондинка доста обедняла и решила да заработи малко парички. Нищо по-умно от това да открадне дете и да поиска откуп от родителите му не измислила. В парка на детската площадка намерила едно дребосъче. Отвела го в близките храсти и му казала: “Да знаеш, че съм те отвлякла!”. После написала бележка: “Отвлякох вашето дете. Утре в девет сложете сто хиляди долара в банкноти от десет и двадесет в хартиен пакет и донесете пакета под разперения дъб на брега на езерото в парка.” И се подписала “Блондинката”. Залепила бележката с тиксо към якето на гърба на детето и го пратила в къщи да покаже посланието на родителите си. На следващия ден блондинката отишла при дъба, намерила пакета с парите, а също така и бележка: “Нима не се срамуваш? Как може една блондинка да постъпи така подло с друга?”.
Двамата се засмяха на шегата. Милен погледна към вратата. Време е да си ходи:
- Не мога да ти дам отговор сега.
- Тогава ми дай-предложение...
- Признавам, че има една-две възможности, които ми идват на ум. Ще поговоря с... - Младен направи жест, имитиращ докосване на пагон. - Това е над моите възможности за плащане и аз никога не съм участвал в нещо подобно. Обаче легендите разказват, че той е гениален в намиране на начин да свърши работата. Знае кого да ползва и как ще се развият събитията. Той естествено отрича, но ако има шмекерия, старият пръч ще има някаква представа кой може да застане зад нея.
Сценарият вече е написан, реквизитът избран, ролите разпределени. Предстои вдигането на завесата.
Ако искате да си разчистите сметките
с някой политик, наречете го гей.
На екрана тече филм. Това е шедьовър, заснет тайно. На него Премиерът влиза в малка стичка, усмихва се на една сянка с маска и я приска в обятия. Сянката се отделя от него, събува панталона си и двамата падат в леглото.
Тази сянка сега, вече обута в дънки и пуловер, гледа към екрана, заедно с друг мъж. Няма я и черната маска. Сянката я сложи само с цел остане неузнаваема и да не си навлече неприятности след необичайния филм, където тя играе главна роля. Да внуши на Премиера, че тайствеността е необходимост, не бе трудно. Той е умен и предпазлив мъж. Не и ако става дума за секс, особено нестандартен. Там харесва само разнообразието. Съветниците му, които знаят за тези негови влечения, се стараят с всички сили да го предпазят от изкушенията. Но те пропуснаха уменията на един по-кадърен от тях противник. Той не избра лесно Сянката, защото трябваше внимателно да съчетае професионализъм на изпълнител с предпочитания на Премиер. Мъжът нареди на хората си да издирят човек, който мрази политика лично, освен това да има достатъчно актьорски умения, за да го накара да му се довери. Преди два месеца откри нещо подходящо. То се закле, че ще закопае дълбоко в земята Иванов. И така започна операция “Розов бомбаш”.
Следващата, много по-сложна задача, бе да се проникне зад охраната от сътрудници. Но единственото, което Премиерът обича повече от службата в името на своите политически подръжници, това са самите подръжници. Той се бои от капани, скандали, шантажи и затова избира сътрудниците си много внимателно. Наел е на щат към кабинета си предимно жени, повечето дъщери, сестри, жени на негови политически съветници. Затова около него винаги има достатъчно “ангели-хранители”, които го пазят от изкушения. И когато на Сянката й мина през ум да стигне до Иванов като почне работа в кабинета му, се отказаха - няма как да се пробие тази предпазна стена от отявлени защитници. Тогава мъжът реши, че просто Премиерът трябва да я вижда често, а останалото ще свърши чара на Сянката. Така и стана. Засякоха се “мимоходом” на две-три светски мероприятия. На четвъртата вечер вече водеха разговор. След седмица се снимаше филма, който гледаха сега.
- Мръсник! - Прошепна Сянката, загледана в движенията на двойката от филма.
- Спокойно! Всичко е перфектно! Точно това ми трябваше! - Успокои я мъжът, бе зад откъсва очи от екрана. Премиерът от телевизора вече се обличаше и изпращаше въздушна целувка от вратата на Сянката.
- Искам си парите веднага!
- Няма проблем! - Мъжът отброи от порфейла си десет шумящи банкноти и ги подаде. - Добавих малка премия.
- Той иска да се срещнем отново.
- Ти твоята работа я свърши. Време е да изчезнеш.
- Има още един-двама политици, които ме заговориха по време на приемите. Не искате ли филм и с тях?
- Забрави! - Рязко отговори мъжът.
- Добре. Но няма ли поне да ми кажете какво ще правите с филма? Едва ли ще го предлагате в Националната телевизия.
- Получи парите си. Сега е по-добре да замълчиш.
Сянката усети хлад в кръвта си. Странен тип е събеседникът й - грозен и потаен.
- Няма да кажа на никого. Знаете моето желание да видя този човек унизен.
- Ти свърши своята работа. Време е да си вървиш.
- Ще ми липсват нашите разговори за политика.
- Чао.
Сянката със сълзи на очи напусна стаята.
Мъжът остана да седи на дивана пред телевизора в размисъл. „Да, сянката е права. Какво да правя с филма още не съм решил. Предстои най-опасната част от операцията!”. Ако целта на този филм е просто да се премахне Иванов като политически опонент, няма нищо по-лесно от това. Достатъчно е да му прати копие с предупреждение, че ако не подаде оставка, медиите ще получат останалите копия. На другия ден Премиерът ще обяви по телевизията, че състоянието на неговото здраве или на негови близки не позволява да остане повече на този пост и нещата щяха да приключат. Ако погледнеше нещата от този ъгъл, нямаше какво толкова да губи, ако се разприказва. Но какво щеше да стане, ако си държи устата затворена?
Може да не поиска оставка, а Премиерът да служи на негови интереси. Този вариант веднага отпадна. Повече от сигурно е, че държавният мъж ще предпочете да напусне политиката сам, отколкото да се подлага на шантаж. Щеше да бъде прекрасно да види Иванов опозорен. Изкушаваше се все пак да излъчи директно филма без никакви предпреждения, но за това най-малко трябва да купи някоя малка телевизия.
Но... празните фантазии са безполезни. Време е да се помисли финансово. Този филм струва милиони. Премиерът, разбира се, няма такива пари, но неговите подръжници ще ги намерят. Ще се намерят и хора от опозицията, които ще дадат дори повече. Да вземе парите, да отпраши към Доминиканската република и да живее като крал. Има, за жалост вариант Премиерът да откаже да плаща и да поръча на доверени хора да открият кой стои зад филма, но даже и да откриеха сянката, няма да могат да стигнат до него, защото той винаги се срещаше с нея под чуждо име, с перука и контактни лещи. И тогава: “Сбогом, парички!”. Може да се обърне директно към Ради Радев, Министърът на вътрешните работи, но как ще постъпи той, пак не е ясно. Доста е рисковано. По-добре да занесе диска при Милен Миленов - Младши. Той е умен, най-умният от всички, които познава мъжът. Един от онези, пред които хората щателно подбират думите си и още по-щателно времето, когато да ги произнесат. Младши ще измисли как да се изкарат пари от тази работа.
Беше му трудно да се съсредоточи върху мислите. Снощи не спа, а предната вечер дремна два-три часа. Има моменти, когато умората действа на мозъка като алкохол. Реакциите се забавят, способността за преценка се нарушава и човек трудно контролира раздразнителността си. Усети, че бързо върви натам.
Мъжът стана. Извади диска от ДВД-то. Сложи го във вътрешия джоб на сакото си. И се почувства спокоен.
Покупките са материален израз на емоциите ни.
Х
Гангстерът се усмихна сам на себе си, когато влезе в хладното помещение и изпита наслада от климатика след августовския пек навън. Бутна слънчевите очила над оредяващата си коса. Полумракът му подейства успокоително. Хората от студения север може и да обичаха да прекарват летата си като изпичат млечнобелите си кожи до кървавочервено, но той е дете на изтока, затова изпитва страхопочитание към силата на слънцето и по обед търси закрилата на сянката.
Оберкелнерът приветства Младши с почит и поклон, подходящ за държавен глава. Обаче, когато му предложи маса в центъра на залата, Милен поклати глава и посочи към ъгъла, най-отдалечен от прозореца. Докато вървяха през залата, различни хора му махаха, отвръщаха глави, усмихваха се, мръщеха се, даже един бизнесмен стана и излезе.
Младият келнер попита какви питиета желаят за аператив и мъжът, който придружаваше гангстера, каза:
- Водка с портокалов сок.
- Чудесен избор. - Добави Милен. - Същото още веднъж.
Когато момчето се отдалечи, мъжът огледа салфетника, опипа ръбовете под масата:
- Да проверя за всеки случай за микрофони. - Каза той. - И аз като теб не сядам никога на маса, която ми предлагат.
- На входа на една джамията прочетох: “Да се влезе тук с непокрита глава за жената е равносилно на прелюбодейство!”. А малко под този надпис със ситни букви някой бе добавил: “Пробвала съм едното и другото - разликата е колосална.”. Винаги е така. Разликата между това, което ти предлагат и това, което ти искаш, е колосална.
Двамата се засмяха, отпиха от питиета и непринудено поговориха още малко. Познаваха се отдавна.
Преди години приятел, зевзек ги запозна, като представи мъжа на шега: “Той е човек с тежка съдба и леко поведение. По хороскоп е биволар. Не вярва в смъртта след живота, в любовта след секса, но вярва в крема за след бръснене. Любимо блюдо: когато е гладен. Любимо време от годината: когато има пари. Смята, че животът трябва така да се преживее, че човек да го е срам да го разкаже, но пък да му е приятно да си го спомня. Образование: леко започнато средно-висше. Склонен е към умствена дейност: кандидатствал е многократно в няколко ВУЗ-а. Регулярно прави две неща: спи с Аджелина Джоли и лъже. Любима мобилна тарифа: еврейско чукване. Отношенията му с жените не могат да бъдат събрани в една дума. А, бе, бяла врана между черни патки е.”.
Някога мъжът бе криминален репортер. После разбра, че ако насочи своето упорство към по-високо ниво, резултатите ще бъдат по-ефективни. Сега държи в сейф скалповете на много политици, депутати, министри, че и на колеги репортери. И това отваря много ключалки пред него. За него се носеха слухове, че четял хайку в оригинал, а даже и пописвал от време на време. Но малцина знаеха, че е осиновил два сирачета. Младши винаги му се възхищаваше. Харесваше му това, че се облича като преуспял автомобилен крадец и има морал на уличен джебчия. Настина бяла врана сред черни патки.
Той не притежава обичайната бледност на човек, прикован зад бюро, а хладните му очи открито изразяват недоверчивост. Има излъчване на човек, който е изминал дълъг път, но и има още да върви напред. Енергията му не е изтощена от непрекъснатото мачкане. У него се усеща коравина, която е колкото умствена, толкова и физическа. Личи си, че трудно могат да му пробутат лесни решения или безброй извинения, характерни за бюрокрацията, когато тя не иска да прави нещо.
Когато вечерята бе сервирана - за него пържола, а за Милен плато от морски дарове - журналистът се наведе напред, сниши глас и каза:
- Имам интересен запис на любовна сцена с розов привкус на премиерско ниво. - Изчака да види реакцията на Милен и като усети заинтерисованост продължи: - Знам човек, дето ще даде милиони за нея без да задава въпроси. Но някой трябва да се пазари с него. Някой трябва да попита.
- За това да попиташ е наивно, да отговориш - нездравословно.
Милен небрежно бучеше с вилица скаридите и с нищо не показа, че информацията го е впечатлила. Докато го гледа, журналистът се запита дали това наистина е в негов стил. Той е гангстер-интелектуалец - предпочита да върти бизнеса си последством пари и власт. Настина може да бъде и груб, но няма подтисническо излъчване на прекалено многото тестостерон, който се носи като лоша миризма около мъжете, които обичат да се големеят. Природният му инстинкт винаги ще го кара да използва нож, а не бухалка или снайпер. Но пък дълго ще мисли преди да го размаха.
- Ако не те интересува, мога да я предложа на Борис Борисов.
Тогава ганстерът все пак попита:
- На него пък защо?
- Нали знаеш, че ходи слух за досиета!?
- Досиета? Не съм чувал.
- Да ти обясня ли?
- Ами щом искаш...
- Дълго време върви мълвата, че след смъртта на банкера Васил Василев (за който се знаеше, че държи копромати за всеки от държавата) неговите лични досиета са попаднали у Борис Борисов, разследващ прокурор, който по-късно напусна системата и стана бизнесмен. Досиетата дори се разрастнали. А в тях са събрани материали за всички. Кой с какви пари е тръгнал в бизнеса или политиката, чия жена или любовница колко пластични операции си е правила, кой политик предпочита малки момченца. И това са само дреболии. Говори се, че има сведения, които могат да потресат и подземния свят.
- Какви?
- Какви, какви...? Например, кой уби Илиев от СИК...
- Кой - големия или малкия? - Подхили се Милен.
- И единия, и другия... - В очите на журналиста има такъв блясък, че ако някой не го познава, ще го приеме за луд.
- Знаеш ли какво е най-любопитно в твоята история?
- Какво?
- Защо при Борисов ще са досиетата!
- Защото е светило в магистатрурата и най-крупният мошеник. Това казва всичко.
- Че е хитър, хитър е, но има още десетина по-хитри адвокати, прокурори и политици. Най-много да блокира нечии дребни сделки...
- Не става въпрос за сделки. А за шантажиране. Подслушване на телефони. Пране на пари. През неговите ръце преминават крупни суми от приятели в бизнеса към приятели в политиката и той заделя своята част, която не е малка също.
- Ти откъде знаеш, че досиета са в него?
- За да въртиш търговия с някого, трябва да познаваш езика му. Секретарката на Василев ми беше... близка... - Подхили се журналистът.
- Зная ги твоите близки отношения с жените, не навлизай в детайли!
- Та тя ми каза, че често като гостувал на Василев в кабинета му, Борисов излизал от там с пакет в ръка.
- Това може и нищо да не значи.
- Така е, но нещата се потвърдиха и от друго място. Преди два месеца простреляха полицай. Много доверен човек на Василев. Успях да вляза при него в болницата за интервю. И той ми каза, че седмица преди смъртта си банкерът наредил на негови хора да пренесат едни кашьони от офиса на банкера във вилата на Борисов.
- И ти го каза така, без повод?! Това серозно ли е или поредната софийска сплетня?
- Ами и аз го попитах направо - какво знае за досиетата. Да беше видял само как пребледня. Сякаш се опасяваше, че небето ще се разтвори и шефът му ей сега ще слезе да го прибере при себе си. Затресе се, изпоти се, ама мълчи и нищо не казва. Тогава реших да го притисна. И аз си имам “досиенца” за този и онзи. Казах му в прав текст, че ще напиша на първа страница на вестника с факсимилета от фишове и чекове за заплатите му - една от държавата, друга от престъпници. И тогава разказа за кашьоните. На мен повече и не ми трябваше.
- Понякога ти се чудя как спиш?
- Тежко!
- И какво казват лекарите?
- Че мога да откарам така и сто години.
Някъде около три следобяд е. Ресторантът почти опустя и сервитьорите почнаха да се навъртат около масата им. Журналистът ги огледа подозрително. Милен отпи от кафето си и обходи с поглед залата на ресторанта. Бяха наистина последните посетители.
- И защо са му на Борисов такива досиета? Ако въобще съществуват, разбира се! – Попита, докато палеше цигара.
- Защото е злобен кучи син. Ето защо! Хората го бяха избрали на това място, за да разкрива и се бори с чужди грешки, но на него това му доставя удоволствие. Срещу такива трябва да се борим ние. Само че не си го чул от мен!
- А от кой тогава? - Гангстерът се подхили провокативно и ехидно всмукна от цигарата си. - Не мога да разбера накъде клониш! Какво искаш да направя за теб?
- Искам този филм да стигне до Ради Радев!
- Може ли да предложа една сериозна мисъл: Стремежът на мъжа не трябва да надвишава обхвата му.
- Ти нали се познаваш с него от по-близко. - Журналистът се престори, че е чул забележката.
- В някои среди това се нарича нерегламентирани връзки! Нали нямаш някой скрит компромат и за мен?
- Не ставай смешен - ние сме от едната страна на бариерата? Аз просто искам своя дял от сделката!
- И какви пари може да струва твоето филмче?
- Сигурен съм, че може да му се вземе поне милион.
- В долари или евро...?! - Ухили се широко Милен. - Докато си доизпиеш кафето, ще ти разкажа виц, много подходящ за нашия случай. Блондинка доста обедняла и решила да заработи малко парички. Нищо по-умно от това да открадне дете и да поиска откуп от родителите му не измислила. В парка на детската площадка намерила едно дребосъче. Отвела го в близките храсти и му казала: “Да знаеш, че съм те отвлякла!”. После написала бележка: “Отвлякох вашето дете. Утре в девет сложете сто хиляди долара в банкноти от десет и двадесет в хартиен пакет и донесете пакета под разперения дъб на брега на езерото в парка.” И се подписала “Блондинката”. Залепила бележката с тиксо към якето на гърба на детето и го пратила в къщи да покаже посланието на родителите си. На следващия ден блондинката отишла при дъба, намерила пакета с парите, а също така и бележка: “Нима не се срамуваш? Как може една блондинка да постъпи така подло с друга?”.
Двамата се засмяха на шегата. Милен погледна към вратата. Време е да си ходи:
- Не мога да ти дам отговор сега.
- Тогава ми дай-предложение...
- Признавам, че има една-две възможности, които ми идват на ум. Ще поговоря с... - Младен направи жест, имитиращ докосване на пагон. - Това е над моите възможности за плащане и аз никога не съм участвал в нещо подобно. Обаче легендите разказват, че той е гениален в намиране на начин да свърши работата. Знае кого да ползва и как ще се развият събитията. Той естествено отрича, но ако има шмекерия, старият пръч ще има някаква представа кой може да застане зад нея.
Сценарият вече е написан, реквизитът избран, ролите разпределени. Предстои вдигането на завесата.
1 коментар:
Много добре е написано - имам усещане, че съм се наредила и аз в опашката сред другите чакащи.
Публикуване на коментар