четвъртък, 29 януари 2009 г.

Гневът на лесбийките


В продължение на години мъжете държат властта в правителства, дворци, бордеи. Всички се борят за вълнуващата тръпка да управляват и подчиняват, защото по първичен и потресаващ начин са пленени от насилието. Боят и развлеченията за мъжете вървят ръка за ръка. Според статистиката нежната половина на човечеството извършва едва десет на сто от престъпленията в света и повече от тях в съучастие с мъже. Но пренебрегнатата или отчаяна жена вече не се задоволява само с това да кърши ръце, да къса седефени копчета и да мокри със сълзи възглавници. Може да потърси възмездие. Може дори да го намери. И да е точно толкова коравосърдечна като всеки мъж, поставен в подобна ситуация. В изключително мъжката територия на планираните убийства започват да се промъкват хора, които пикаят клекнали. И правоуриниращите се дразнят от перспективата да имат за конкуренция жени.В тази книга жените убиват наравно с мъжете. Всяка има лична причина и различен похват.Една предпочита задкулисни игри и друг да свърши черната работа по отмъщението, към което тя се стреми. Готова е да се раздели с несметни богатства, за да види обезглавен мъжът, който я е притиснал до стената.Друга застава очи в очи с набелязаната жертва и стреля чисто по женски в слабините. Докато кръвта му изтича, човек има време да осъзнае къде е сгрешил. Ако въобще се смята за грешник.Трета е само безучастен наблюдател. Доколкото безпристрастна може да е следователка, разследваща убийства. Тя често вижда една страна от мъжкия характер, до която повече жени не са допускани. Тя е доверено лице в тайни мъжки общества: полиция, правителство, организирана престъпност, бизнес. И знае, че има два типа играчи. Едните - нарича ги „бегълци” - влизат в играта, за да избягат от жегата и мърморещите си съпруги. А другите са убедени играчи. Те наистина си падат по тълпи и блъсканица. Мъже! Живеят така, като че никога няма да умрат, а умират така, като че никога не са живели!

Няма коментари: