събота, 31 януари 2009 г.

в. "Тарго" - Йордан Минчев

С КНИГИТЕ НА ДАНИЕЛА ВЕЛИКОВА
ИЗ ПОТАЙНОСТИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ЪНДЪРГРАУНД

Месец след бруталното убийство на писателят Георги Стоев, една жена се осмели да продължи с разкритията на някои тайни на подземния свят. Макар и по начин, който се различава от стила на скандалния писател, тя изнася на бял свят малко познатия за обикновените хора живот във варненския ъндърграунд. Интересът към нея е оправдан, както и двупосочните реакции. Едни я оприличават с покойния Георги Стоев, други я отричат тотално, но в интерес на истината, книгите и предизвикват интерес сред поотвикналия да чете българин. Иначе, Даниела Великова е приятна жена, занимаваща се с нещата които обича, децата и писането на книги. Като студентка е била изкушена от театралното изкуство и винаги си спомня за драмсъстава в института под ръководството на актьора Стоян Алексиев. Днес много от колегите й от този състав, продължили творческата си кариера, са известни имена в българския театър: Сашо Морфов, Вальо Танев, Димитър Бакалов - все бивши инженери от нейния випуск и драмсъстав. Не се притеснява да говори за миналото, нито за това по какъв начин е изкарвала насъщния: бивш инженер, заварчик, шприцьор, журналист, секретар-съветник в международна фирма, телефонистка на еротични телефони, масажист, стиптизьорка, брокер на недвижими имоти и настоящ писател на криминални романи. Делниците и не са чак толкова вълнуващи, колкото някои предполагат. Денят й започва с фитнес, по-скоро масажен уред, който й помага да се разсъни. Кафе или по-скоро захар с малко кафе. Помотаване из интернет, най-вече четене на поща, чат с приятели. Писане и четене на книги, басейн, поне два дни в седмицата задължително. Вечеря с децата или с приятели. Телевизия, ако има нещо важно за гледане, пие кафе предварително, иначе заспива.
Интересът към твоите книги се появи след убийството на Георги Стоев. Не мислиш ли, че с неговата смърт се отвори ниша, която издателите се опитаха да запълнят веднага?
Не, интерес към моите книги се появи след като признах, че съм работила като проститутка. Във времето, когато всички се опитват да скрият миналото си - било то политическо или криминално - обществото се развълнува от това, че някой споделя толкова лични и смятани за нелицеприятни неща от живота си. Затова хората искат да четат моите книги. Надяват се, че колкото смело коментирам себе си, сигурно и толкова откровено пиша за нещата, които съм видяла около мен. И трябва да кажа, че няма да останат излъгани. А за нишата в пазара от български автори - наистина има такава. Разбрах още преди три години, когато се опитвах да издам първата си книга. Всички издателства са ориентирани към преводна литература.
Как възприемаш определението за себе си като “женския Георги Стоев”?
Не обичам нещата да бъдат поставяни в рамки на определения. Нямам нищо общо с Георги Стоев: нито като начин на мислене, нито като стил на писане. Свързва ни това, че и двамата пишем за живота си извън закона. Той заплати със своя, не защото написа книгите си, а защото се опита чрез тях да променя героите, които описва. Моите книги и показания не биха могли да служат за прокурорска проверка. Те са просто художествени разкази за минали събития. Още повече, че според мен писателите трябва да са само свидетели на своето време, не борци за каузи.
Доколкото разбирам, познавала си го лично. Днес някои издания се опитват да го изкарат голям писател. Вярно ли е това? Не ти ли се струва, че той плати с живота си, защото се опитваше да се прави на това, което не е?
Познавала е силно казано. Засичали сме в издателството при редактора ни, Владо Даверов. А по отношение на това дали е голям писател... Писател не е професия, за да може да се измерва по критерии, още повече по размер, а призвание. Човек или умее да заинтригува обществото с умението да разказва увлекателно или не. Голям или не също е относително понятие. В наше време голям писател означава по-скоро продаваем писател, отколкото класик.
Някои хора от т.н. сенчест бизнес се почувстваха засегнати от книгите ти. Даже един се закани да те съди. Това притеснява ли те?
Първо искам да уточня, че не хора от сенчестия бизнес са засегнати и се канят да ме съдят, а популярни личности. Но и в двата случая не бих се притеснявала. Мога застана зад всяка казана или написа от мен дума. Както често става в книгите, фантазия и предположения се преплитат тясно с реалност. Сигурна съм, че всеки читател може да долови сам границата между измислено и действително. Но за предубедените и тези, които догониха Америка поне в едно: разнообразни съдебни искове, ще кажа: нито един от героите ми, дори и тези, които могат да бъдат припознати като публични личности, нямат свой напълно копиран прототип. Наред с измислените герои в романите ми ще откриете и измислени организации. Плод на авторско въображение са й служителите на съществуващи организации. Благодарна съм на Варна като град изцяло и в частност на неговите жители, за това, че със слуховете, разнасяни по улиците преди млякото и вестниците сутрин, подхрани моето въображение.
Според теб не мутри, а ченгета са убили Георги Стоев, защо?
Имам хипотеза, че ченгета създадоха мутрите. Това според мен е вид масова обработка на съзнанието на народа. Kогато ти обират къщата, изнасилват дъщерята, крадат колата, нямаш време да се питаш дали наоколо тече приватизация и се препродава на безценица държавна собственост. По същия начин, когато министър го грози оставка, вниманието на масите може да бъде отклонено, ако се извърши показно убийство. И ако убийствата на мутри са ежедневие, за да е истински скандал, може убитият да е писател. Но, аз съм човек с богато въображение и хронична подозрителност. Така, че може и да греша.
Защо тогава други реагираха, при положение, че в твое интервю ти обвини ченгетата за смъртта на Георги Стоев? Не е ли по-опасна тяхната реакция? Те не съдят, а изпълняват тяхната си присъда.
Аз не обвинявам никого. Разказвам хипотези. Полицаите винаги са работили така, сякаш нямат никакви задължения да осведомяват обществеността за извършеното от тях по разследванията. Всеки ден пресаташето на Дирекция на полицията предава на журналистите няколко пестеливи реда за престъпленията, случили се през изминалото денонощие. В полицейските управления служителите са като сфинксове и на практика извън тях не се знае нищо сигурно. Когато натискът от страна на обществеността стане непоносим, някой началник се изправя пред разярените журналисти и се изказва компетентно, че разследване не може да се върши от медии, макар само по себе си това да е смехотворно твърдение. Оставени без всякаква информация от страна на полицията, журналистите постъпват така, както винаги се постъпва при такава ситуация. Те започват собствено разследване по случаите, като заливат читатели и зрители с подробности от живота на жертвите, дребни детайли, които всъщност нямат нищо общо със случващите се трагедии. Всички обичат добре разказана история за убийство. Така се раждат романите ми. А дали ще има присъда за тях и мен, времето ще покаже.
Доколкото разбрах, и на теб са се опитали да посегнат. Не се ли страхуваш, че може да те сполети съдбата на Георги Стоев?
Човек не може да избяга от призванието и съдбата си. Аз обичам да пиша. Това умея най-добре. От автобиографията ми да става ясно, че съм се занимавала с много и разнообразни неща. Писането ми доставя най-голямо удоволствие. Пък и аз съм такъв човек, че предпочитам да живея така, като че ли никога няма да умра и се страхувам да не умра така, като че ли не съм живяла.
Твърдиш, че ченгета в близки отношения с политиците са създателите на мутрите. Кога ще изчезнат, според теб, българските мутри?
Ами логично, когато изчезнат и политиците.
От дълго време познаваш и мутри, и проститутки, и сутеньори и прочие представители на подземния свят. Твърдиш, че техният свят е “приказно богат”, така ли? Как се развличат тези хора, за какво хвърлят парите си?
Те се развличат както и обикновените хора. Но го правят приказно - ако средностатистическия българин подарява на любимата си цвете, мутрата подарява на своята кола, последен модел, Ако ниско платения човечец може да отиде на разходка с лодка, мутрата ще си купи яхта. Желанията в чисто човешки план са еднотипни за всички хора - да си нахранен, облечен и задоволен сексуално. Просто мутрите разполагат с възможности и средства да превръщат удоволствията си във високобюджетен филм. Присъствала съм на събитие, организирано от мутра, при което се затваря цял хотелски комплекс. И започват да се канят гости, всичките публични личности, като някъде след 50 им загубваш бройката и забравяш имената. Мутрите са като малки деца: обичат да се хвалят с играчките си. Ето тук квалификацията „голям” има най-изявено приложение. По-нова марка телефон, по-лъскава кола, повече любовници и т.н.
Пъшкала си на розов телефон, правила си еротични масажи... Това начин да изкараш повече пари ли беше?
На розовия телефон отидох най-напред като журналистка. Исках да направя интервю с работещите там. Оказа се, че единственият начин това да стане, е да започна работа в подобен офис под прикритие, така да се каже. Но след седмица вече знаех, че заплатата в този бранш е с десетина пъти в повече от моята на главен редактор.
Политици посещавали ли са салона за еротичен масаж?
Да, имала съм доста такива клиенти, с които и досега съм запазила приятелски отношения. Но клиентите в занаята не се делят само на политици и избиратели, а по-скоро на такива, които влизат „в играта”, за да избягат от жената, жегата, скуката, и такива, които са убедени играчи и наистина си падат по секса.
Познаваш ли някои от тях, които безспорно се правят на “света вода ненапита”, а всъщност не са толкова невинни?
Ами времето на демонстративните престъпления свърши. Сега всички останали живи участници в тях се стараят да изчистят миналото си. Наскоро наблюдавах една такава личност, за която всички в нашия град знаят, че е повече престъпник, отколкото бизнесмен, как се опитва да пробие в политиката. Даже публикува биографията си. Прочетох я, за да видя доколко е бил откровен. Понеже бях работила за него и имах информация отвътре, се надявах да открия разликата между художествена измислица и реалност. Бях готова дори да гласувам за него, преди да разбера от изявленията му, че в неговите масажни салони са били излекувани около 20 000 души. Направо не можах да повярвам колко съм била добра в „масажите”. Аз съм човек, който вярва в доброто начало и ми се иска престъпниците наистина да се променят. Но народът винаги е по-мъдър от мен - „Вълкът кожата си мени, но не и нрава!”.
Смяташ ли да опишете връзката между корупцията и проституцията? Каква е разликата между политиците и другите хора, посещаващи салоните за масажи?
Не съм Ксавиера Холандер. Не смятам да описвам сексуалните предпочитания и преживявания на мъжете. Още повече, че разликите не се определят от социалното положение. Мъжете според мен, както казах вече, се делят на два типа: едните са бегачи - бягат от вкъщи и работа, а другите - са убедени играчи: обичат секса във всичките му форми. Не съм и Чочолина, за да се боря за права и свободи на проститутките. Те сами трябва да отстояват себе си. Просто искам да споделя впечатления за моя живот извън закона, които са интересни повече като психология, отколкото като принципи, защото са лични.
Кои бяха най-големите трудности около писането на книгите?
Най-трудно е издаването. Опитах сама, убедиха ме, че не е престижно. Опитах с известно издателство, но без реклама. Трудно е да се наложи никому непознат човек на книжния пазар. В момента зад мен стои издателство “Феникс-дизайн”. Управителят му, Ивамир Димчев, бе директор реклама на вестник, който извадах през 1993 година. Тогава за шест месеца успя да го наложи на пазара. Затова се обърнах сега към него, макар да е издател едва от две години и книгите му се различават от това, което аз пиша. Но имаме общи идеи. Чрез представяне на насилието под различни форми да накараме хората да го избягват и да се пазят от него. Освен това не се боим от публичност и гласност. Те дават възможност на всички да са информирани и да имат право на избор. Моите книги съдържат много истина, но аз не целя да изнасям сухи факти, които и децата вече знаят. Фактите са за журналисти и криминалисти. Те отразяват кой, какво, къде, кога, защо. Аз с това съм приключила. Сега искам да покажа как се отразяват събитията, които всички наблюдаваме, на чувствата, психиката и бъдещето на участниците в тях. И при това да ги покажа от женска гледна точка - като разказвам за жените, свързани с мъже от подземния свят. Мразя баналния епитет „подземен”, прикачен към света на мафиозите. Асоцирам тази дума с мизерия и подлост. А в този свят, макар суров и жесток като всеки подземен свят, е приказно богат, при това окичен с мъжество и храброст. Жените винаги са ни впечатлявали такива неща.

2 коментара:

Анонимен каза...

новогоднии развлечения в парке толстого

в [url=http://goooogl]Gooogle[/url] интимные знaкомствa крaсноярскa
камерный театр интим

Анонимен каза...

If one innocently applies an insufficient amount of sealer on a very porous concrete material,
the said material may not be effective at all. Blistering heat and bitter freezing cold can crack the toughest of concrete.
Flawless Flooring's polished concrete floor product boasts durability and decorative seamless surfaces made mainly from epoxy and polyurethane materials.