неделя, 7 септември 2008 г.

в. 24 часа - 13 април 2008 година


МЕМОАРИТЕ на една МАСАЖИСТКА:

Как Даниела стана гейша на мутрите и колежка на Георги Стоев

Женският Георги Стоев живее във Варна.

Прочетете за Даниела, един репортаж и интервю на Цанко Цанев в"24 часа":ЦАНКО ЦАНЕВ

Има едно хайку в живота на Даниела Великова от Варна.


В семейния албум се мъдри черно-бяла снимка, на която симтатичната тийнейджърка и нейна съученичка седят на изхвърлен от морето дънер. Уловеният миг е пълен с топлина, мирис на вълни и някаква неясна, но красива надежда. В албума обаче има и още подобни неща. Със съученичките от Руската гимназия, в детска кола-ракета в морската градина. Но има и други. На пилона с чуждестранна мутра, която е заровила нос в деколтето й. Коя е Даниела?Според самата нея -родила се е осъдена на смърт."Появила съм се преждевременно - почти в линейка на път към болница в Нови пазар. Осмаче, тежащо кило и половина, през 1960 година трудно би оцеляло, затова лекарите ме изписали да умра в къщи. Майка ми, медицинска сестра, и баща ми - служител в книжарница, живеели на квартира. Баба ми поела нещата в свои ръце. Отгледала ме върху печката с дърва в кошница, пълна с вълна, вместо инкубатор. Събуждали ме да ям през два часа, като ме бодели с игла по петичките. Но това са единствените тежки моменти от детството ми. Следват години на волно тичане из двора и Морската градина, посещаване на школи по балет и рисуване, лагери и кръжоци", спомня си тя. Като нормално соцдете, мечтаела да стане геолог и да изследва тайгата в Сибир. Не искала обаче да учи в езикова гимназия. Все пак родителите й надделели. "Уменията си да пиша и да се изразявам дължа на две учителки от този период на образованието си. Едната - Гана Балканска, пълен педант, дори за пропусната запетайка, пише двойка. Другата бе Ковачева, литераторка, човек бохем по душа и знания", спомня си Даниела.За това в Техническия университетя увлича... театъраСтудентката Великова почва да пише стихове, играе в студентския драмсъстав "Импулс". "Аз, вместо да ходя на лекции, наблегнах на извъкласното обучение и пропуснах два изпита, докато бях на състезания в Русе със студентския отбор по водомоторен спорт. Наложи се да прекъсна. Започнах работа като сервитьорка в почивната станция на БОДК на Златни пясъци. Живот мечта. Ядеш и пиеш на корем, наблюдаваш разврата на децата на българската дипломация. Докато не се включиш в нещата. Така бе заченът синът ми. Като забременях, сякаш ми дойде акълът, ама временно. Докато отрасне детето и тръгне на ясла, учех старателно, даже работех като секретарка за един от преподавателите в института. Но веселият живот пак ме увлече. Записах се в драмсъстава на института. Ръководител тогава ни бе звездата Стоян Алексиев. Чаровен и обаятелен човек, който накара нас, сухарите-инженери, да се чувстваме бохеми и артисти. И много от колегите от този състав после продължиха творческата си кариера - Сашо Морфов, Вальо Танев, Димитър Бакалов. Все бивши инженери от нашия випуск", твърди Даниела.Случка първа - сърбия спасяват от албанската мафияВеликова става инженер по технология на металите. Разпределят е в съответствие с мечтата й в Геоложкото предприятие в Балчик. Минават 4 години и идва демокрацията. "Началото на деветдесетте години бяха странни за всички и всичко. Отричаше се нещо старо, не се приемаше още нищо ново, включително и инженери на работа. Станах заварчик и шприцьор в частна фирма. И как няма да стана. Инженерите вземат по 170 лева, а там заплатата - 500. Докато не се появи познат на семейството ми с измамливо предложение за двойно платена работа в кафене в Сърбия. Човекът обаче бил трафикант на бели робини. Само късметът и човещината на група сърби ме спаси от отвличане от албанската мафия. Реших да разкажа за перипетиите си в редакцията на местния вестник и да предпазя и други подмамени от обявата му за работа и така попаднах в журналистиката. Докато обяснявах какво се случи с мен в странство, журналистът, който ме слушаше каза: Добре го разказваш, седни и го напиши. После ме взеха на работа в съвсем нов вестник, нямали криминален репортер. Докато не дойде 19 май 1993 година. Бях първата журналистка, по която стреляха. Това е цената на славата. Описала съм този случай в романа си "Искам го мъртъв!", затова не искам да навлизам в подробности", продължава разказа с Даниела.За да спаси кожата си,бъдещата писателкаси намира работа на розов телефон. Подмамва я нейна позната - пенсионирана артистка от Варненския театър. На стенанията на похотливите мераклии отговаря заедно с артистката, с лекарка, акушерка и инженерка. На точните лафове групата е обучавана от професионална проститутка. "Като човек, на който му върви приказката, направо си седнах на точното място. По цял ден лафчета, и при това, платени добре. Като репортер взимах 300 лева, а като телефонистка - 3000. Докато не дойде инфлацията и народът не обедня, нямаше пари даже за приказки.Тогава открих масажитекато препитание",откровена е Даниела. "Колежка от телефоните отиде на проучване по обява за курс за масажи и след това ме помоли да я придружа за кураж. Защото човекът, който предлагал обучение и работа дошъл на срещата им с някаква шикозна американска кола. По това време подобни коли караха само мутрите. Още от първия миг ни дадоха да разберем, че в салона се предлагат и еротични масажи, но ни казаха, че ние си решаваме с какво точно ще се занимаваме - клиенти имало и за медицинските процедури. Никой с нищо не ни задължавал. След месец работа, главата ми замая един автокрадец в бизнеса с луксозни коли. Даде пари да открия самостоятелен масажен салон. Изпълних се с надежда да развъртя собствен бизнес. Печалбите потекоха, докато един ден не заварих офиса, пълен със сутеньори. "Не може - вика най-главният от тях - да предлагаш само масажи. Или ще има и момичета, или затваряш!". Малко преди това бяха взривили колежка, защото отказала да се включи в схемата. Затворих офиса и се върнах на масата за масажи. Там поне имах избор - с еротика или без. След няколко месеца настъпи преразпределение на властта в масажния бизнес и новата силна мутра ме прибра при себе си като управител на салона му. Проститутките станаха задължителна съпътстваща част от масажите, които предлагахме. Не мога да кажа, че съм се притеснявала от естеството на работата си, но много се тормозех от това, че момичетата нямат никаква представа с какво са се захванали. Аз все пак имах образование, бях се движила в среди с хора, от които има какво да научиш, а те от училището и - хоп в занаята. Не знаеха как да се облекат, как да спазват хигиенни навици. За сексуалните им умения дори не исках да мисля. Затова реших да напиша книга, с която да ги просветя малко", казва родната Ксавиера Холандер.Всъщност тя решавада пише случайно.Едно варненско ченге ми разказваше как често се срещал с Христо Калчев и го е захранвал със сюжети. Както е прието, проверила съм думите му и от два независими един от друг източника на информация. И други хора ми казаха, че той често се е срещал с Калчев. Ако сравним опита на Жоро Стоев, например, и този на ченгето, както и колоритния му начин на изказ, по-склонна съм да вярвам, че ченгето е информаторът за вулгарните романи на Христо. Калчев му изпращал всеки свой нов роман с автограф и 100 евро между страниците да се почерпи. Но не е изключено авторът да е взимал вдъхновение и от двамата", разказва нови факти около българските мутренски романи Даниела Великова."Според мен, не мутриубиха Жоро Стоев.Тази работа я свършиха ченгета. По всяка вероятност бивши, ако такива понятия като "бивш негър" и "бивш полицай" съществуват въобще. Винаги съм казвала, че ченгета в близки отношения с политици създадоха мутрите, за да отвличат вмниманието на обикновените хора от истинските проблеми. Ако обират дома ми, ако отвличат детето ми, ако крадат колата ми, ако ме изнасилват, ще имам ли време аз да си мисля, накъде отива държавата или кой печели от приватизацията? И аз кого ще плюя - непознати политици, дето ги виждам само по телевизията или нападатели, които влизат в дома ми? Важното е навреме да се отклони вниманието на публиката, а това става като прожекторът се насочи към определена част от сцената. И сега е така - след такова показно убийство на автор на книги, някои политически проблеми затихнаха и останаха на заден план. Жалко за Жоро. Отиде си курбан на нечии амбиции. Литературни, политически или криминални, няма значение. Ако имаше план, заради който си е струвало да загине, поне ще го наречем герой. Но ми се струва, че времето ще докаже, умря напразно", казва познавачката на подземния свят Даниела Великова. Макар, че мрази думата "подземен". Защото този свят, според нея, не е на мрака и мизерията, а на богатството и храбростта.Женският Георги Стоев, Даниела Великова от Варна:След убийството на Жоро, никой не иска да ме издава!Бившата масажистка на престъпния свят напуска България заради страх от разстрелЦАНКО ЦАНЕВТя също не си измисля нищо. Първият й роман "Искам го мъртъв" е документален разказ за живота на мутрите. Всъщност става дума за техните жени и за самите тях. И нейният редактор е Владо Даверов. И нейният издател е Огнян Младенов. Даниела Великова не се срамува от нищо, което е правила. Преди 3 години решава да напише първия български наръчник за начинаещи проститутки "Тайният свят на мъжете". От издателство "Световит" обаче смятат, че ръкописът е прекалено научен и професионален. Огнян Младенов иска да го препратят за издаване от Школата на МВР. Книгата още не е видяла бял свят. След това учтиво разтакаване, Даниела сменя курса. Тя сяда и за 1 месец пише романа за престъпленията, съпътстващи проституцията "Искам го мъртъв". Новият ръкопис веднага е приет от "Световит" и излиза към поредицата на Георги Стоев "Свидетели на времето", веднага след неговата книга "На пилона".- Познавахте ли се с Георги Стоев?- При едно от посещенията ми в "Световит" Огнян Младенов ме запозна с него. Изглеждаше на скромен човек, помислих го за някой от персонала. Дори не знаех, че е той. По-късно на няколко пъти също разговаряхме. Никога обаче не ме е питал какво пиша. Не обелваше дума и за своите романи. Той обаче гледаше към мен с презрение, защото знаеше биографията ми. Явно и той бе работил с момичета и ме смяташе за една от тях. Типичното отношение на сутеньор към проститутка.- Каква е ролята на Владо Даверов в този вид документални романи?- Отначало мислех, че Жоро само дава идеите, защото не му достигаше дар-слово. Според мен между него и Даверов имаше някаква особена симбиоза. Стоев дава случките, Владо ги прави на проза.- Издателят поиска ли всичко в "Искам го мъртъв" да е истинско?- Аз исках имената на героите да са истински, но Младенов ме посъветва да ги променя. Дори пожела да ме издаде под чуждо име, ако се притеснявам за живота си. Тогава Владо Даверов каза, че със Стоев пишат далеч по-опасни неща. И че нямат опасения от живите си персонажи. Издателят обаче сякаш предчувстваше, че ще се случи нещо и ми казваше: Не се притеснявай за продажбите, всичките ни заглавия от поредицата ще станат хит. Спомням си, че когато бе Панаирът на книгата през миналия декември, Младенов изчезна. После ми обясни, че се е покрил и че той и Стоев се движели с 9 човека охрана.- Някой от твоите герои притеснявал ли те е?- Приятели полицаи и адвокати винаги са ми казвали, че ще си имам проблеми. Но някои от героите ми, които бяха прочели романа, ми звъняха и звучаха изключитлено любезно. Добре си го направила, ми казваха. Но усещах, че не са искрени. Един обаче ми изкрещя в слушалката: Кви ги праиш, ма! Мен веднъж през 1993-та година вече са ме гърмяли в крака, не знам кой и защо. Това, което предполагам, е описано в "Искам го мъртъв".- Страхуваш ли се сега?- След като чух по новините за разстрела на Жоро, не съм мигнала цяла нощ. Звъннах на Младенов, той явно бе много разтревожен. Те с Даверов още не знаеха дали ще се решат да дават интервюта в различните телевизии. Когато видях кръвта на Стоев на тротоара, се ужасих.- И какво можеш да направиш?- Ще се махна оттук. Може да стане опасно за близките ми. Само за тях ме е страх.- Ще продължиш ли да пишеш?- Вече е готова втората част на романа ми. Заглавието е "Гневът на лесбийките". Там ще стане дума за още по-драстични престъпления. Но и там героите ще са от реалния свят, макар и с други имена. След убийството на Стоев обаче се появи проблем. 5 издателства, с които бях в преговори за издаване, категорично ми отказаха.

Няма коментари: