неделя, 7 септември 2008 г.

в. “Всичко за всеки” - юли 2008 година



Биографични данни:
Възраст
: 48 години
Професия: бивш инженер, заварчик, шприцьор, журналист, скретар-съветник в международна фирма, телефониска на еротичени телефони, масажист, стиптизьорка, брокер на недвижими имоти и настоящ писател на криминални романи
Образование: висше
Роден град: Нови Пазар
Зодия: лъв
Семейно положение: разведена, син на 26 години, студент.
Вредни навици: Нямам, ако не броим това, че обичам да се излежавам и изяждам килограм захар на седмица.
Хобита и интереси: Нищо специално: грижа се за много животни, предимно на приятели, които нямат време за любимците си, и улични, за тях пък никой няма време. Също така чета книги, напоследък основно онлайн. Имам колекция от руски класически филми, каталози с марки, останали от детството.
Мото: “Да си богат не значи нищо, бездомник също не бъди. От къшей хляб и от огнище един живот си съгради! Живей така, че сол да има в най-дребничките нещица. И ако падаш, падай тежко като сълза!”
Как обикновено протича денят ми?
Фитнес, по-скоро масажен уред, който върши основната работа по събуждането ми. Кафе, по-скоро мляко със захар. Помотаване из интернет, най-вече четене на поща, чат с приятели. Писане и четене на книги, докато видя, че навън се е стъмнило. Басейн, поне два дни в седмицата задължително, през другото време, ако има кой да ми се върже на акъла да не съм сама. Вечеря с децата или с приятели. Телевизия, ако има нещо важно за гледане, пия кафе предварително, иначе заспивам.
Най-големият ми успех: Спрях цигарите. Вече две години и половина не пуша, а преди пушех по четири кутии на ден.
Най-екстремното ми преживяване За човек, който не знае да плува, да се качи на лодка и да тръгне срещу голям кораб - си е направо подвиг. Ей така направих аз преди години: подкарах един скутер към един ферибот тип “Ро-Ро” да го видя по-отблизо. Гледам хората от брега и кораба размахват широко ръце към мен. С две думи, викам си: радват ми се. Да, ама не. Предупреждавали ме били. Вълната, която се образува след кораба, покрай който се опитвах да карам, ме хвърли пет метра нагоре във въздуха. Добре, че бях със спасителна жилетка и ключът за управление на скутера, бе завързан за ръката ми.



1.
Да започнем с това защо ви се струва, че ченгета са убили Георги Стоев?
Защото мисля, че ченгета създадоха мутрите, разбира се, по партийна поръчка. Това е един вид масова обработка на съзнанието на народа. Kогато ти обират къщатата, изнасилват дъщеря ти, крадат колата ти, нямаш време да се питаш дали наоколо тече приватизация и се препродава на безценица държавна собственост. По същия начин, когато един министър го грози оставка, вниманието на масите може да бъде отклонено, ако се извърши показно убийство. А ако убийствата на мутри са вече ежедневие, за да е истински скандал, може убитият да е писател.

2.
Вие, доколкото разбирам, сте се познавала с него лично. Днес някои издания се опитват да го изкарат голям писател. Вярно ли е това? Не ви ли се струва, че той плати с живота си, защото се опитваше да се прави на това, което не е?
Познавали е силно казано. Засичали сме в издателството при редактора ни, Владо Даверов. А по отношение на това дали е голям писател... Писател не е професия, за да може да се измерва по определени критерии, още повече по размер, а призвание. Човек или умее да заинтригува обществото с умението да разказва увлекателно или не. Голям или не също е относително понятие. В наше време голям писател означава по-скоро продаваем писател, отколкото класик. А Герги Стоев заплати с живота си, не защото написа книгите си, а защото се опита чрез тях да променя живота на героите си. Според мен писателите трябва да са само свидетели на своето време, не борци за каузи.

3.Твърдите, че ченгета в близки отношения с политиците са създателите на мутрите. Кога ще изчезнат, според вас, българските мутри?
Ами логично, когато изчезнат и политиците.

4.Вие от дълго време познавате и мутри, и проститутки, и сутеньори и прочие представители на подземния свят. Твърдите, че техният свят е “приказно богат”, така ли? Как се развличат тези хора, за какво хвърлят парите си?
Те се развличат както и обикнобените хора. Но го правят приказно - ако средностатистическия българин подарява на любимата си цвете, мутрата подарява на своята кола, последен модел, Ако ниско платения човечец може да отиде отиде на разходка с лодка, мутрата ще си купи яхта. Желанията в чисто човешки план са еднотипни за всички хора – да си нахранен, облечен и задоволен сексуално. Просто мутрите разполагат с възможности и средства да превръщат удоволствията си във високобюджетен филм. Присъствала съм на събитие, организирано от мутра, при което се затваря цял хотелски комплекс. И започват да се канят гости, всичките публични личности, като някъде след 50 им загубваш бройката и забравяш имената. Мутрите са като малки деца: обичат да се хвалят с играчките си. Ето тук квалификацията „голям” има най-изявено приложение. По-нова марка телефон, по-лъскава кола, повече любовници и т.н.

5. Пъшкала сте на розов телефон, правила сте еротични масажи... Това начин да изкарате повече пари ли беше?
На розовия телефон отидох най-напред като журналистка. Исках да направя интервю с работещите там. Оказа се, че единственият начин това да стане, е да започна работа в подобен офис под прикритие, така да се каже. Но след седмица вече знаех, че заплатата в този бранш е с десетина пъти в повече от моята на главен редактор.

6. В масажния салон, където сте работила, кои бяха най-предпочитаните техники? Политици идваха ли за еротични масажи?
В този занаят е пагубно нещата да се слагат в рамки. Винаги съм казвала, че мъжете са индивидуалисти и предпочитат към тях да се отнасят като единствени. Ако някой каже, че всички мъже са еднакви, ще излъже. Всеки има собствен стил, размер, желание, мирис, дори. Не може да има обобщение по отношение на нещо толкова интимно като секса. А по отношение на политиците, да, имала съм доста такива клиенти, с които и досега съм запазила приятелски отношения. Но клиентите в занаята не се делят само на политици и избиратели, а по-скоро на такива, които влизат „в играта”, за да избягат от жената, жегата, скуката, и такива, които са убедени играчи, които наистина си падат по секса.

7. Имала сте връзка с автоджамбазин. Синът ви от него ли е или от друг представител на “приказно богатия” свят?
Синът ми е син на полицай. Полицаите винаги са били моя слабост и съм ги предпочитала пред представителите да хората извън закона, именно защото съм човек, който предпочита светът да се управлява от закони.

8. Романите ви носят доста красноречиви заглавия: “Искам го мъртъв”, “Гневът на лесбийките”... Познавате ли достатъчно български лесбийки? Истински жени ли са първообразите на тези в романа?
Заглавията на съвремените книги в повечето случаи са продиктувани от пазара. Сексът и смъртта са търсени стоки в момента. А лесбийките и бисексуалните жени за мен са интересни, защото умеят да извличат удоволствие от самите себе си. Моите героини отъждествяват мен самата в различни периоди от живота ми. Аз просто съм ги свързала в интересна фабула, защото един криминален роман преди всичко трябва да има увлекателен сюджет, а не само характери, герои.

9. Кога една жена е склонна да прекрачи чертата и да убие, според вас?
Жените по природа са миролюбиви същества. Те могат да се изнервят, да крещят, да плачат, да кълнат, да спрятат интриги, но с това отмъстителността им приключва. Статистиката е доказала, че само 10 % от престъпленията в света се извършват от жени, при това в съучастие с мъже. В моите романи героините убиват наравно с мъжете, защото последните са ги притиснали до стена без изход. Трябва или да убият, или да бъдат убити: ето тогава се прекрачва границата. Когато нямаш избор. Докато при мъжете не е така. Те са единствените същества, които причиняват болка и смърт на друго същество без конкретна причина, освен тази: да причиняват.

10. Доколкото разбрах, и на вас са се опитали да посегнат. Не се ли страхувате, че може да ви сполети съдбата на Георги Стоев? Ами – за сина си?
Човек не може да избяга от призванието и съдбата си. Аз обичам да пиша. Това умея най-добре. От автобиографията ми да става ясно, че съм се занимавала с много и разбообразни неща. Писането ми доставя най-голямо удоволствие. Пък и аз съм такъв човек, че предпочитам да живея така, като че ли никога няма да умра и се страхувам да не умра така, като че ли не съм живяла.

11. Жените, които са умни и разполагат с много информация, обикновено не се радват на топъл прием от страна на мъжете. Вашите приятели от кои среди са?
Най-ценните ми приятелства са още от времето на ученическите и студентските години. Повечето от моите приятелите са преживели заедно с мен живота ми и макар вече да се движим в различни среди, се радваме на времето, когато сме заедно. Някои са в политиката, други в културата, има и бизнесмени. Виждаме се напоследък рядко, но за нас е ценно, че може да говорим и да се разбираме без недомлъвки и притеснения. Нали за това служат приятелите?!

12. Много българки, подлъгани от пишман бизнесмени, се юрнаха в последните години да работят извън страната и станаха бели робини. Вие какво бихте им казала?
В ерата на информацията е направо престъпление, да не си информиран. Преди всичко да питат, да проверяват, да не се доверяват на никого, даже и на хора, които се представят да приятели. Именно такива хора най-лесно лъжат момичетата.

13. Бидейки компаньонка, участвала ли сте в групов секс?
Груповият секс отдавна не е на мода. Аз по природа съм любопитен човек, тая работа с групата я свърших много преди да се включа в бизнеса с компаньонките. Но съм била стриптизьорка и съм участвала в шоу представления: секс на живо. И „подвизите” ми в секс могат да се квалифицират по-скоро така: по публичност - пред хора, които се разхождат по кея на терасата на Морска гара-Варна с министър на туризма (не на наша страна); по сложност на изпълнение - на стълбата на горещ басейн, при което следва хлъзване и заклещване (изключително болезнено преживяване); по издържливост - тринадесет човека един след друг в рамките на няколко часа и за цялостно творчество, така да се каже, защото го направих своя професия.

14. Успяхте ли да издадете книга, с която да предпазите младите български проститутки от фатални грешки?
Никой не може да ги предпази от грешките по-добре от тях самите. А това става като с четене и обучение. Аз написах книгата „Платеният секс - тайният свят на мъжете? не с желание да създавам помагало от тип „Помогни си сам”, нито научен доклад за ползата и вредата от проституцията. Исках само да предупредя момичетата, които оше не са тръгнали по тези на пръв поглед примамливи пътеки, за трудностите пред тях и да подпомогна онези, които вече вървят по пътя на платената любов, ако не с друго, поне със съвети.

15. Защо красивите жени – манекенки, фолк певици и други толкова много харесват лошите момчета и им се лепят като мухи на мед, според вас?
В продължение на векове мъжете държат властта в правителства, дворци, бордеи. Но независимо от мястото, където става това държане, те се борят за вълнуващата тръпка да управляат и подчиняват, защото по някакъв първичен, потресаващ начин са пленени от насилието. Смъртта и развлеченията за тях вървят ръка за ръка. И това им създава един специфичен образ на герои. А жените харесват такива мъже.

16. Познавате ли някои от тях, които безспорно се правят на “света вода ненапита”, а всъщност не са толкова невинни?
Ами времето на демонстративните престъпления свърши. Сега всички останали живи участници в тях се стараят да изчистят миналото си. Наскоро наблюдавах една такава личност, за която всички в нашия град знаят, че е повече престъпник, отколкото бизнесмен, как се опитва да пробие в политиката. Даже публикува биографията си. Прочетох я, за да видя доколко е бил откровен. Понеже бях работила за него и имах информация отвътре, се надявах да открия разликата между художествената измислица и реалността. Бях готова дори да гласувам за него, преди да разбера от изявленията му, че в неговите масажни салони са били излекувани около 20 000 души, направо не можах да повярвам колко съм била добра в „масажите”. Аз съм човек, който вярва в доброто начало и ми се иска престъпниците наистина да се променят. Но народът винаги е по-мъръд от мен – „Вълкът кожата си мени, но не и нрава!”.

17. Защо женската конкуренция винаги е плашела мъжете?
Да си жена в свят, където мъжете държат в ръце почти сто процента от световните богатства, при това и ги управляват, е не толкова въпрос на конкуренция, а на непрестижност. Но ние не им завиждаме за парите, обаче развлеченията е добре да си ги поделим.

Няма коментари: