неделя, 7 септември 2008 г.

в.Монитор - юли 2008 година


- Първо бих искала да ви помоля да ми разкажете нещо за детството ви – кои са най-ярките ви спомени?
- Детството ми е обикновенно. Но най-щастлива съм се чувствала на село при баба и дядо, където прекарвах ваканците. Свободата на селския живот, общуването с природата и животните са оставили трайни следи в съзнанието ми. И днес, когато имам свободно време, предпочитам да го прекарвам в гората или край морето.

-
Като малка сте искала да станете геолог, през какви други професионални мечти преминахте?
- Първата ми любов бяха балетът и археологията. Но в училище стана ясно, че ми се отдава най-много математиката. За малко бях увлечена и от медицина като всяко дете на здравен работник, израстнало по болници и заобиколено от лекари и медицински сестри. Но година работа в кабинет над морга ми даде да разбера, че няма да се справя с миризмата. И геологията надделя.

-
Какъв е случаят, в който сърби ви спасяват от албанската мафия?
- Леля ми даваше квартира под наем. Възрастен сърбин я наемаше дълги години под ред. Семействата ни се сближиха и през 1989 година като останах без работа, той предложи да отида в Югославия да работя в ресторанта му като сервитьорка. Обеща заплата от 400 марки плюс бакшиши. Закле се пред родителите ми, че ще се грижи за мен като за дъщеря. Затова приех действията му - водеше ме на фризьор, по магазини, ресторанти, за да се запозная с колегите му и живота в града - като грижа за мен. Даже това, че не ме оставя насаме с никого, ме радваше. С две думи викам си: закриля ме човекът. Войната в Сърбия тъкмо наздряваше и всички ходеха въоръжени. В ресторанта му се заседявахме за час-два, колкото да свикна с обстановката. Така казваше той. Един ден така стана, че се наложи да ме остави в заведението си сама. Всички съседи - намирахме се на оживена търговска улица - ме гледаха с любопитство. Аз си мислех, защото съм българска. Не обичам да стоя без работа и реших да почистя прозорците, докато няма клиенти. Тогава съседите влязоха в ресторанта и ми обясниха, че тази работа при тях се върши само от цигани. По това познали, че съм попаднала в капан, а не съм дошла доброволно да работя като проститутка, както твърдял моят “работодател”. Затвориха ресторанта и извикаха полиция. Така ме спасиха, още повече, оказа се, че вече е била уредена продажбата ми в албански публичен дом.

-
По какъв начин промените от началото на 90-те се отразиха на живота ви?
- Зачеркнах 15 години от живота си. Забравих за дипломата си на инженер и познанията си от езикова гимназия. Наложи се да работя като масажистка без даже елементарен курс на обучение. За образован човек това си е шок.

-
Как работата в масажен салон ви провокира да се захванете с този тип дейност?
- Не толкова работата ме поровикара. Увлякох се по човек от подземния свят. Той ми предложи пари да отворя собствен салон. Само след месец самостоятелен бизнес му възстанових заема, но тогава в офиса дойдоха хора, които контролират масажите. Настояха да прекратя дейност или да включа момичета за развлечение в предлаганите услуги. Моят човек не застана зад мен и разбрах, че е участвал в схема да бъда зарибена, така да се каже. Тогава направих своя избор по чисто финансови съображения.

-
Има ли ли сте неприятни срещи с представители на тъмния бизнес или опити за рекет от тяхна страна?
- Аз лично - не, защото съм човек, който уважава правилата под всичките им форми – законни или не. И не съм създавала проблеми на хората, които ги прилагат. Но колежки са споделяли, че са бити или офисите им са взривявани, ако са отказвали да работят по изискванията, налагани в бизнеса.

-
Как възприемате определението за себе си като “женския Георги Стоев”?
- Не обичам нещата да бъдат поставяни в рамки на определения. Нямам нищо общо с Георги Стоев: нито като начин на мислене, нито като стил на писане. Свързва ни това, че и двамата пишем за живота си извън закона. Той заплати със своя, не защото написа книгите си, а защото се опита чрез тях да променя героите, които описва. Моите книги и показания не биха могли да служат за прокурорска проверка. Те са просто художествени разкази за минали събития. Още повече, че според мен писателите трябва да са само свидетели на своето време, не борци за каузи.

-
Твърдите, че не мутри, а ченгета са убили Георги Стоев, защо?
- Имам хипотеза, че ченгета създадоха мутрите. Това според мен е вид масова обработка на съзнанието на народа. Kогато ти обират къщатата, изнасилват дъщерята, крадат колата, нямаш време да се питаш дали наоколо тече приватизация и се препродава на безценица държавна собственост. По същия начин, когато министър го грози оставка, вниманието на масите може да бъде отклонено, ако се извърши показно убийство. И ако убийствата на мутри са ежедневие, за да е истински скандал, може убитият да е писател. Но, аз съм човек с богато въображение и хронична подозрителност. Така, че може и да греша.

-
Смятате ли да опишете връзката между корупцията и проституцията? Каква е разликата между политиците и другите хора, посещаващи салоните за масажи?
- Не съм Ксавиера Холандер. Не смятам да описвам сексуалните предпочитания преживявания на мъжете. Още повече, че разликите не се определят от социалното положение. Мъжете според мен се делят на два типа: едните бягат от скутата, жените и жегата в къщи, а другите - са убедени играчи: обичат секса във всичките му форми. Не съм и Чочолина, за да се боря за права и свободи на проститутките. Те сами трябва да отстояват себе си. Просто искам да споделя впечатлени за моя живот извън закона, които са интересни повече като психология, отколкото като принципи, защото са лични.

-
Мислите ли, че в мъжете е закодирано да изневеряват?
- Генетично им е заложено. Мъжът знае, че с колкото повече жени бъде, толкова повече гени ще остави след себе си. Жената знае, че с колкото и мъже да бъде, ще зачене само от един. Затова жените предпочитат качеството, а мъжете - количеството.

-
Какво място заемат разговорите в платения секс?
- Хората, които съм се срещала по време на работа, са твърдели, че ако им е нужен само секс, ще се задоволят и самостоятелно. Но общуването им доставя различно удоволствие и развлечение. Сексът, независимо дали е платен или безплатен, не е само физиология. Той е преди всичко взаимност и споделяне. И разговорите засилват това усещане за близост.

-
Загубихте ли вяра в мъжете, докато бяхте в този бизнес?
- Аз не им вярвах и преди това, но сега поне зная причините. Донякъде сега пък миналото ми не им дава повод да ме лъжат.

-
Защо според вас Швеция е единствената страна, която преследва със закон “купувачите” на платената любов?
- Безпрецедентният закон е гласуван след тежко криминално престъпление - отвличане, малтретиране и принуждаване към проституция, завършили със смъртта на момиче, подложено на всичко това. Трагедията принудила разкрепостените шведите, на които за радост на мъжете дължим откриването на „шведската тройка”, да приемат криминализирането на клиентите на публичните жени. Остава спорен въпрос - дали революционният закон е бил одобрен, защото четиридесет и пет на сто от шведските депутати, участвали в неговото одобряване, са били жени или защото шведите са ревностни защитници на жените въобще. В интерес на истината за изтеклите години броят на „заловените на местопрестъплението” е трицифрено число при това от малките, а наказанието включва само глоба или публична огласа.

-
Необходимо ли е узаконяване на публичните домове?
- Те съществуват и облагодетелстват редица хора, време е обществото да се запита: защо и държавата не извлича полза от това.

-
Помагат ли публичните домове за семейната хармония?
- Нямам познати или клиенти, които да са се развели, заради това, че са посещавали публични домове, но имам доста такива, които са се развели, заради изневяра, която винаги е по-обвръзваща.

-
Трябва ли да се приеме Закон за проституцията?
- Същинският проблем не е финансов или морален. Както се опитват да го формулират законосъздателите ни. Той е в отвратителните престъпления, които се въртят около проституцията - убийства, отвличания, побоища и извращения, употреба и продажба на наркотици, трафик на хора, на които най-често жертви са именно публични жени. Затова просто трябва да се прилагат съществуващите закони. И най-вече обществото да приеме проституцията като професия, а не като престъпление.

-
Може ли да сравните кой пол изневерява повече?
- Природата е предоставила на мъжете директно един хормон: тестостерон, отговорен за сексуалните желания. Той приижда буквално на вълни в организма им около десетина пъти на ден. За дамите, които проявяват интерес, ще добавя, че големите талази са рано сутрин, а след полунощ - заспала работа. А при жените е необходим причинител, дразнител, който да накара мозъка да произведе необходимите химически вещества. Но доказано е също така, че ако бъдат дадени равни количества от хормона на мъж и жена, по-апатично настроени към секса, той ще се превърне в сексуално агресивен мачо, а тя може и да се възбуди, но само толкова. Което показва, че мъжкият и женският мозък са устроени така, че и реагират различно на действието на хормона и изневярата съответно.

-
Филми като “Хубава жена” ли създават най-големите митове за живота на проститутките?
- Не обичам да давам готови съвети, именно защото така се създават митове. По-добре читателите сами да си вадят изводи, докато четат книгата “Платеният секс - тайният свят на мъжете”. Разказите там подтикват към размисъл и дават отговор най-вече чрез примери от живота. Искам само да кажа на момичета, решили да тръгнат по пътя на платената любов: в ерата на информацията е направо престъпление, да не си информиран. Преди всичко да питат, да проверяват, да не се доверяват на никого, даже и на хора, които се представят да приятели. Именно такива хора най-лесно лъжат момичетата.

-
Каква книга пишете в момента?
- Завършвам “Невидим за закона”, роман за сериен убиец, който намира жертвите си в интернет чрез сайтове за запознанства. И подготвям нов за насилието при децата и организациите, опитващи се да решат този проблем.

-
Какви са вашите малки радости в живота?
- Те съвсем не са малки, напротив, животът ми е наситен със семейството, децата, домашните любимци, приятелите.

-
Кои са любимите ви автори или музиканти, с чийто творби релаксирате?
- Аз съм русофил, харесвам руски книги и музика, но когато имам проблем, обичам да пея македонски песни. Пеенето ме разтоварва най-много.

-
Кои са били най-големите трудности около писането на книгите?
- Най-трудно е издаването. Опитах сама, убедиха ме, че не е престижно. Опитах с известно издателство, но без реклама. Трудно е да се наложи никому непознат човек на книжния пазар. В момента зад мен стои издателство “Феникс-дизайн”. Управителят му, Ивамир Димчев, бе директор реклама на вестник, който извадах през 1993 година. Тогава за шест месеца успя да го наложи на пазара. Затова се обърнах сега към него, макар да е издател едва от две години и книгите му се различават от това, което аз пиша. Но имаме общи идеи. Чрез представяне на насилието под различни форми да накараме хората да го избягват и да се пазят от него. Освен това не се боим от публичност и гласност. Те дават възможност на всички да са информирани и да имат право на избор.

Няма коментари: