сряда, 10 септември 2008 г.

в. Жълт труд - 18 юни 2008 година

Писателката Даниела Великова:
Българските проституки са смръдли!
Антон Стефанов
Даниела Великова има биография, достойна за роман. Работила е като журналистка, проститутка, маман, а сега се е посветила на писателското поприще. Първата й книга е "Искам го мъртъв". Наскоро пък излязоха още две - "Платеният секс" и "Гневът на лесбийките", предстои да се появи и четвърта - "Невидим за закона". Даниела иска да представи "Платеният секс" в клубове за компаньонки и дори да я подари на момичетата, които практикуват най-древната професия. Варненката се е омъжвала два пъти, и все за мъже от системата на МВР. Синът й сега е студент и също учи за полицай.
- Даниела, ти си журналистката, по която през 1993 година беше стреляно. Какво си спомняш от този ден?
- Направих интервю с представители на частна охранителна фирма и след това управителят предложи да ме закара до вкъщи. Беше към полунощ. Точно пред дома ми започнаха да стрелят по нас. Оказа се, че са използвали манлихера и докато презареждат, успяхме да им се измъкнем.В момента на стрелбата не изпитвах нищо, но на следващия ден, когато започна разследването и видях къде е стреляно, доста се поуплаших. Извършителите на всичко това до ден-днешен не са разкрити. Разбра се само, че по нас са стреляли хора от друга охранителна фирма.
- Да поговорим сега за новите ти книги. От това, което си написала в "Платеният секс", останах с впечатление, че българските проститутки са едни смръдли.
- Така е. Когато работех в масажен салон, при мен сутеньори водеха проститутки и нямаше как да ги избирам. Ако момичетата идваха по обява, тогава беше друго. Можех да решавам коя да взема. Та имах аз една Цеци и клиент със сексуален проблем поиска точно нея. Той свършваше бързо и смяташе, че щом момичетата имат голям опит, ще успеят да удължат сексуалното удоволствие. Обясних на Цеци как да действа. Влязоха двамата в стаята, но след малко я чувам да крещи в коридора: "Ами като му е толкова малък, как да му сложа презерватив, ма?!"Извиних се на човека, но тогава реших,че трябва да напиша книга за тази професия.
- Добре де, ама ти разкриваш, че проститутките не се къпят.
- Такова е нивото! Хигиената в този занаят е много важна. Има и много болести. Слава Богу, СПИН не съм чувала някоя да е хващала. Проблемът е, че повечето проститутки не знаят въобще как да подходят към клиента, който идва не само за секса, но и заради общуването.
- Защо си спестила имена в книгата?
- Умишлено. След смъртта на Георги Стоев ме достраша и прецених, че добавянето на няколко имена няма да направи книгата по-пикантна.- Все пак при теб са идвали известни личности...- Да, политици, депутати, мутри...Един от депутатите ме нае мен. Аз имах тази привилегия да си избирам клиентите, с които да бъда.
- Синът ти как се отнасяше към твоята работа?
- При всички случаи му е било неприятно, но не ме е упреквал. Със сигурност е преживявал тежко, ала и на мен не ми е било леко. Като журналист взимах 300 лева, а като маман - 3000. С 300 лева кого да гледам по-напред?!
- Има ли мъртви проститутки?
- Във Варна има няколко. Убийствата са извършени от сутеньорите, които са поддържали не само професионални, но и лични отношения с момичетата.
- Другата ти нова книга е озаглавена "Гневът на лесбийките". Трите героини имат ли си прототипи?
- Да, жени, които познавам още от времето, когато работех като журналистка. Героините са музикантка, следователка и бизнесдама. Те се гневят, тъй като мъжете около тях не им дават поле за изява и ги потискат. Целта на книгата е да се покаже насилието, а хората да се предпазят от него.
- Има ли мъж до теб сега?
- Не. Преситих се от мъже. Може би след време, като минат пет-шест години, ще оценя пак необходимостта от любов, но сега нямам нужда от мъж.

Няма коментари: