неделя, 7 септември 2008 г.

Йордан Минчев - Търговище - юли 2008 година

Тарго.нет
Някои хора от т.н. сенчест бизнес се почувстваха засегнати от книгите ти. Даже един се закани да те съди, това притеснява ли те?

Първо искам да уточня, че не хора от сенчестия бизнес са засегнати и се канят да ме съдят, а популярни личности. Но и в двата случая не бих се притеснявала. Мога застана зад всяка казана или написа от мен дума. Както често става в книгите, фантазия и предположения се преплитат тясно с реалност. Сигурна съм, че всеки читател може да долови сам границата между измислено и действително. Но за предубедените и тези, които догониха Америка поне в едно: разнобразни съдебни искове, ще кажа: нито един от героите ми, дори и тези, които могат да бъдат припознати като публични личности, нямат свой напълно копиран прототип. Наред с измислените герои в романите ми ще откриете и измислени организации. Плод на авторско въображение са й служителите на съществуващи организации. Благодарна съм на Варна като град изцяло и в частност на неговите жители, за това, че със слуховете, разнасяни по улиците преди млякото и вестниците сутрин, подхрани моето въображение.

Защо тия хора реагираха, при положение, че в твое интервю ти обвини ченгетата за смъртта на Георги Стоев? Не е ли по-опасна тяхната реакция? Те не съдят, а изпълняват тяхната си присъда.

Аз не обвинявам никого. Разказвам хипотези. Полицаите винаги са работили така, сякаш нямат никакви задължения да осведомяват обществеността за извършеното от тях по разследванията. Всеки ден пресаташето на Дирекция на полицията предава на журналистите няколко пестеливи реда за престъпленията, случили се през изминалото денонощие. В полицейските управления служителите са като сфинксове и на практика извън тях не се знае нищо сигурно. Когато натискът от страна на обществеността стане непоносим, някой началник се изправя пред разярените журналисти и се изказва компетентно, че разследване не може да се върши от медии, макар само по себе си това да е смехотворно твърдение. Оставени без всякаква информация от страна на полицията, журналистите постъпват така, както винаги се постъпва при такава ситуация. Те започваха собствено разследване по случаите, като заливат читатели и зрители с подробности от живота на жертвите, дребни детайли, които всъщност нямат нищо общо със случващите се трагедии. Всички обичат добре разказана история за убийство. Така се раждат романите ми. А дали ще има присъда за тях и мен, времето ще покаже.

Интересът към твоите книги се появи след убийството на Георги Стоев. Не мислиш ли, че с неговата смърт се отвори ниша, която издателите се опитаха да запълнят веднага?

Не, интерес към моите книги се появи след като признах, че съм работила като проститутка. Във времето, когато всички се опитват да скрият миналото си - било то политическо или криминално - обществото се развълнува от това, че някои споделя толкова лични и смятани за нелицеприятни неща от живота си. Затова хората искат да четат моите книги. Надяват се, че колкото смело коментирам себе си, сигурно и толкова откровено пиша за нещата, които съм видяла около мен. А за нишата в пазара от български автори - наистина има такава. Разбрах още преди три години, когато се опитвах да издам първата си книга. Всички издателства са ориентирани към преводна литература. Сегашният ми издател, Ивомир Димчев от издателство “Феникс-дизайн” ще се опита да я запълни като започва да издава само български автори.

Няма коментари: